НЯМА ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ ИМА РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ТЯЛОТО
Няма практическа смърт като такава за човека, в нашия руски език няма думи, обозначаващи смърт. Самата мисъл за смъртта означава скръб, на преден план излизат други думи, да се изчисти, да изчезне, да убие, да умре, да умре и така нататък, в миналото сме отбелязали съвсем други действия, които следват от анализа на тези думи, но съвсем Той не умря За основата на видеото материалът е взет от първите създатели: Тайлър Дърдън Тайните на рая Телеграма: https://t.me/oprovergay
Смъртта е неразличима от анибиоза на летаргичен сън подобие на кома.Много от които се провеждат всяка година от животни като гризачи, мечки и други.Мечката например ляга зимен сън и през пролетта се събужда отново за живот.Сънят е специлно създаден от нашите предци като защитна реакция на организма, след преминаване чрез които човек се подмладява чрез средство било за разтвряне на натрупания протеин глобално остана . Но медицината насажда мнение че автолизата обработва всичко . В летаргичен сън човек чува всичко и вижда всичко но не могат се движат.Докато се случва процеса на трансформация и случаини хора които преминали през тоя процес, имат много способности и се подмладили.Илюзията за смъртта наложена ви като средство за наказание е създадено с цел.
НЯМА ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ
Има регенерация на тялото. Ако тялото се погребе духът не може да го активира отново след регенерацията.
Телата трабва да се оставят в болници при специални условия и след няколко месеца ще се съжевят естествено.
Погребенията са убийство. Те трябва да се спорът и да се преразгледа от научна гледна точка истината за човека.
Ние сме Богове безсмъртни във физически безсмъртни тела!
Трябва ли да мислите какво ще стане с умрелия?
Умрелият трябва да се зарови в земята, отново да оживее. Какво ще стане с живия? Ще умре. После? Ще го заровят в земята, да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 97.
Който служи на Бога с любов, не го заравят в гроб. Дрехите му могат да заровят, да поливат отгоре с вино, но душата и духът му са свободни. След всичко това ще отидете на гроба да му се поклоните. Колкото и да се кланяте на гроба, той няма да ви отговори. Защо? Не е там човекът. Гробът му е празен. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 290.
Като умреш, ще те заровят в земята и ще си отидат. Ти ще викаш, ще плачеш отдолу, но никой няма да влезе в твоето положение – не те разбират. Хората ще ядат и пият около тебе, а ти ще страдаш… Обаче казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтлението си.“ Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА, 1948, с. 67.
Някои казват: ние да умрем, та да се освободим от тежките условия на живота. Няма отърваване. Ако влезете в земята, там е още по-опасно. На онези, които не разбират законите, казвам: не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте, да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята, съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4–5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота. Не се скъсва нишката на живота. За праведните се скъсва, но за грешните не се скъсва. Запишете си това, та като влезете един ден при тия условия на живота, ще си припомните моите думи. Ако сте добри, ще дойдат посланици, ангели да ви вземат! Ако не, ще останете вътре в затвора. Вие не можете да разберете основния закон, че ако човек има нечисти мисли и желания, те ще го задържат на Земята. ПЕТТЕ РАЗУМНИ, 1927, с. 29.
Хората мислят, че като погребат умрелия, всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т.е., ако не е скъсал връзката си със Земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 391.
Най-ужасното не е в другия свят, в ада, а в гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заравят, ще слушаш, че плачат, ще почне да гние тялото ти, всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш над твоята съборена къща… Душата само на праведника излиза, а душата на грешника не излиза… Аз само констатирам един факт, който ще проверите. СИЛА И ЖИВОТ, серия V, 1922, с. 330.
Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта, и това причинява мъчение. Остава вързан за известно време в гроба и после се освобождава от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.
Като влезете в гроба, ще видите как се живее. И там човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? Само когато човек изпълнява Божията воля. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 399.
Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мен?“ Червеите – то са вашите по-малки братя; ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви вкусим малко.“ Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 268.
На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.
Помнете: никой не е сам в живота, никой не е изоставен. Разумните и възвишени същества се грижат за нас с всичката си любов и самоотверженост. За да ни услужват и помагат, те са готови на всякакви жертви. Те се притичат в помощ на всеки беден и страдащ, на всеки затворник. Те се притичат в помощ на всяко пъшкане на онези, които лежат в гроба. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 391.
И като те заровят в гроба, пак да можеш да излезеш. ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА, 1997, с. 111.
Защо трябва да любим? За да възкръснете. И мъртвият може да обича. Ако умрелият се разкае и започне да обича, непременно ще излезе вън от гроба. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 59.
Не трябва да се влюбваме в тялото. Тялото е като дреха и трябва постоянно да се преобразява. Ние, съвременните хора, в живота трябва нашият ум постоянно да се преобразява и нашето сърце да се преобразява, и душата ни да се преобразява. Всичко да расте. Сега на какво мязаме? ОЖИВЯВАНЕ, 1998, с. 31.
Няма човек, който да не чувства поне най-малкото раздвижване в себе си. Който чувства това раздвижване по-силно, той се страхува, безпокои се да не стане нещо страшно с него. Нищо страшно няма да стане – вашият кораб се движи напред, върви в определена посока към Божественото пристанище. Аз не ви говоря за гроба, напротив – щом параходът ви се подвижи, вие ще излезете вън от гроба и ще възкръснете. Това означава стихът, който Павел е казал: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Какво ще стане с нас? Ще си легнете като буба и на сутринта ще станете като какавида; втората вечер ще си легнете като какавида и на сутринта ще станете като пеперуда, която свободно ще кацва от цвят на цвят да събира сладкия нектар на цветята. „Какво стана с нас?“ Преобразихте се. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 252.
Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага. „Не, аз помня какво беше там на гроба!“ А който не помни това, отива да прави престъпления. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 220.
Който излиза от гроба, той е чист вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чист и обновен. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 371.
Ако обичаш, и да умреш, непременно ще възкръснеш. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 59.
След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: Вдигайте го! - Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. 3-27
Като влезете в гроба, ще видите как се живее и там. Човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или хиляди здрави нишки - не е лесно е да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешният е свързан с много нишки и затова не може лесно да се освободи от връзките на тялото си. Тежко е на духа, и душата, докато се освободи от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? - Само когато човек изпълни Божията воля. Всяка нишка представя известен атом, който оказва действие върху материята и по този начин я обработва и преобразява. В този смисъл те са необходими. Ако не Можете да Поставите тези нишки в движение да въртят колелото на живота, вие приличате на фабрика, престанала да работи. Всяка такава фабрика е осъдена на фалиране. Ако нишките, които действат в стомаха, престанат да работят, човек се намира пред голяма тревога. Той веднага вика лекар да възстанови прекратената дейност на милионите Нишки които работят в стомаха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълни Божията воля. 24-99
Оня, когото заравят в Земята и остава там задълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. 116-58
Казвате, че смъртта е страшна. Страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, Когато заминава за онзи свят, той съблича старата си дреха и прекъсва връзката си с нея. Значи церът против разлагане е изпълнението на Божията воля. 24-104
Който е посрещнат на Земята славно, а е изпратен безславно, то той нищо не е научил. 142-178
В един свой разказ Толстой говори за един руски Монах: Когато бях на 21 - 25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня, в това време паднах в летаргически сън, Дойдоха лекари, пипаха ми пулса. „Сърцето спряло. Той е умрял!” И рекоха да ме погребват; не можех да им дам знак, че съм жив. Колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш че си жив; да виждаш че плачат всички, и да не можеш да кажеш че си жив! И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в Земята и да не можеш да се освободиш от тялото си; то е най-тежкият затвор. - Ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. 3-27
Като умреш ще те заровят в Земята и ще си отидат. Ти ще викаш ще плачеш отдолу, но никои няма да влезе в твоето положение - не те разбират. Обаче казано е в Писанието: „Няма да остане преподобният да види изтленнието си.” Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтленние, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всички нещастия, всички противоречия в живота. 112-67
Хората мислят, че като погребат умрелия всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба не може да се отдели от тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да каже. 35-391
Най-ужасното не е в другия свят, в ада а гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заровят, ще слушаш, че плачат. Ще почне да гние тялото ти всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш над твоята съборена къща. Туй е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите Някой казва: Излязла му душата. - Душата само на праведника излиза, а душата на грешника не излиза. Кои излиза от затвора? - Който го е излежал. - А който не го е излежал, може ли да излезе? - Кого кредиторите освобождават? Който е платил. - А който не е платил не го освобождават. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите о греховете си, без да сте платили. Това не казвам за вас, вие, които ме слушате. Аз само констатирам един факт, които съвременният свят ще опита. Туй е за света, а за вас не е. Вашите души ще излязат и свободни ще бъдете. Но ви казвам, ако във вас, в един ученик, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: Хайде и аз да си поживея като хората, - и вие ще останете вътре като грешника. 7-330, „Много плод“
Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тяло то си той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и за да се спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо. 142-232
Страшно е Положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т. е., ако не е скъсал връзката си с Земята. Които е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. 35-412
Ако мъртвият се разкае и започне да обича, непременно ще излезе вън от гроба. 102-59
Умира някой, всички скърбят. Плачат за него, но след това го заравят в Земята. Заровеното тяло в Земята показва степента на човешкото развитие, то показва крайния егоизъм на хората. При това положение хиляди години ще минат, докато хората се спасят. Спасението ще дойде, когато изчезнат гробовете. Земята трябва да бъде свободна от всякакви гробове, от всякакви миризми. Когато Земята бъде свободна от гробища, в умовете на хората ще се явят светли мисли към нов велик живот. 105-80
Човекът на любовта не умира, но заминава. 142-232
Днес Земята е пълна с мъртъвци, при новото, което иде, няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на луната, а на Земята ще останат живите. 35-412
Животът, духът, не можеш да го туриш в гроба. Духът не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата - никога и духът - никога! 0-18.1.89
Когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някой мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: Е разбра ли, живота, разбра ли какъв е смисълът на живота, които Аз ти пратих? 3-6
Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче, онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо, докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод.
Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последна връзка не се къса, докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.
Затова е това бързане да ги погребват на следващият ден!
Много писатели през 19 век са имали страх да не ги погребат живи.
Заковаването на гроба и двата метра под земята подсигуряват 100% смърт.
Тялото когато изстине и започне да мирише тогава се изхвърлят токсините от тялото !
Тялото на тежко изпадналият в летаргия трябва да се поддържа на 38 гр и крайниците затоплени.
Това го знае всеки хирург!
До 2 седмици при човека започват нормалните функции да работят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар