Какво да ядем. По-точно - да ядем ли месо.

Да убиваме ли, за да ядем? Да убиваме ли - за да живеем?

Да убиваме ли, за да си доставим храна?

Все едно е - дали ний самите, или други стават убийци заради нас. Да ядем ли телата на убитите от нас животни - това е задача № 1 Ще дойде ден, когато тя ще почука на вратите на твоето съзнание Който и какъвто и да си ти, не се съмнявай, бъди уверен: задача № 1 ще почука на вратите на твоето съзнание.

Ако не днес, то утре. Ако не тази година, то след десет, след двадесет години.

Ако не в този живот, то в следващия, в този, който иде след него.

В един от следващите твои животи на земята когато си вече готов, задача № 1 ще почука на вратите на твоето съзнание.

Ще каже: Дойде вече времето за моето разрешаване.

Дойде вече време да се роди детето: да се роди новото отношение към живота, новото отношение към света.

Към всички същества, които го изпълват.

Към всички твои братя и сестри.

По-малки или по-големи. Към всички.

Защото всички ний сме свързани в една верига.

Всички течем в един единен общ поток.

Всички произтичаме от един общ Извор.

Всички плуваме в могъщата, всеобгръщаща, единна Река на живота.

Животът е един: в мене, в тебе, във всички живи същества. Когато разберем това, когато го осъзнаем с ума си, когато го почувствуваме със сърцето си, с душата си, тогава времето е вече дошло: задача № 1 трябва да бъде решена. И тя ще бъде решена: от съзнанието, волята, от душата и духа, от сърцето и ума на пробудения човек.

Задача № 1 е много трудна!

Тя е същевременно и много лесна. Зависи от времето. Когато времето не е дошло, нейното решаване изглежда невъзможно.

Безброй пречки, безброй условия се изправят като планина пред нейното разрешаване. Струва ти се, че е неразрешима

- Всички ядат, всички се хранят с месо. И аз ще ям. Защо да се насилвам? Защо да се ограничавам? Защо да гладувам? Защо да се отделям от всички? Защо да се отказвам от вкусната и питателна храна?

И наистина, така е: щом ти се яде месо, яж!

Щом трябва да се насилваш, да се ограничаваш, да се бориш със себе си, с настойчивите, ненаситни желания, щом смяташ, че ще гладуваш без месната храна, щом се страхуваш да се отделиш от другите, да влезеш в противоречие с близките си, с всички; щом ти се струва неприемливо да минаваш за чудак в очите на другите, тогава яж. Яж месо колкото искаш и докогато искаш.

Щом ти се яде, щом ти е сладко, щом се страхуваш да нарушиш нормите на заобикалящата те среда, щом гласа на съвестта не се е още обадил, не те зове с цялата си непобедима мощ; щом не ти е дошло още времето, ще продължаваш да ядеш месо.

Ще ядеш, ще ядеш, ще ядеш. Ще ядеш месо всякакво: и от агнета, и от телета, и от зайци, от птици, от риби. Дълги години ще ядеш. Много животи ще ядеш. И в този си земен живот. И в следващия. И в този след него. През много години, през много животи, много месо ще изядеш. Но същевременно - и ще плащаш. Не си въобразявай, че ще се измъкнеш, че ще минеш някакси без да платиш. Че ще заобиколиш Закона, който иска възмездие за пролятата кръв.

Човешкият закон можеш да избегнеш, но Божествения - никога!

Ще плащаш, ще плащаш за пролятата кръв.

Дълги години, десетилетия, столетия, хилядолетия ще плащаш за кръвта на убитите животни.

Или ти си мислиш, че не носиш отговорност?

Че си някакво свръхсъщество, за което всички трябва да се жертвуват?

Или си мислиш: Е, това са животни, нисши същества, кой ще седне да държи сметка за тях, за тяхната пролята кръв?

Може да е така по твоя, по човешкия закон, но по Божия закон не е така!

Великият закон за Причинността - Карма - държи сметка за всичко. Нищо не пропуска.

Ще се изиска от тебе кръвта на брата ти: кръвта на твоите по-малки братя - животните.

Каин ще заплати своето престъпление - братоубийството.

Човешката кръв ще тече на земята, насилствено пролята, дотогава, докато тече кръвта на животните, пролята насилствено от нас, хората.

Този Закон не може да се избегне, не може да се заобиколи. Той е Божествен, а не човешки закон. Карма се нарича той.

И затова - ще има войни, ще има революции, ще има убийства, ще има нещастни случаи, „злополуки", ще има природни катаклизми, земетресения, наводнения, циклони ще има избухвания на вулкани, ще има епидемии и всякакви болести, ще има още много напасти, ще се пролива още много човешка кръв, тук, на земята, дотогава, докато хората не престанат да убиват животните, докато те не престанат, изобщо, да убиват.

Дотогава, докато съществуват омразата, завистта, лъжата, слепия, безразсъден егоизъм, който ни хвърля едни срещу други, който ни учи да убиваме и животните.

Майко, детето ти, твоето дете, което ти сега учиш да яде месо, утре ще бъде убито. - На война или по друг начин ще се пролее кръвта му, ще се прекъсне младия му живот, за да изкупи проляната кръв на закланите животни.

Ще бъде убит мъжът ти. Ще бъде убит брат ти, баща ти.

Във войните, в природните бедствия, катаклизми, хората плащат.

Плащат за пролятата кръв на животните.

Плащат за причинените страдания на своите по-малки братя.

Плащат, изобщо, за своите престъпления, за своята жестокост за своето зверство, за своето безумие. За всичко се плаща.

Няма нищо случайно. Не!

В света на Бога всичко е обусловено от една разумна, логична, неизбежна, Божествено справедлива Причинност.

Нищо, незаслужено от тебе, не ще те постигне.

Никакво зло, семето на което не си посял сам ти, преди години, десетилетия, столетия, хилядолетия, не ще те засегне.

Не Бог ни съди, не Той ни наказва. Осъждаме се, наказваме се самите ний. Не Бог създава войните.

Не Той праща суша, земетресения, катаклизми - създаваме ги ний. С нашето безумие, с нашата глупост, с нашия безразсъден егоизъм.

И така, човече, братко мой, сестро моя, дълги години, десетилетия, столетия, ти ще продължаваш да ядеш месо. да убиваш животните, да вършиш престъпления. И ще продължаваш да плащаш: убиеца ще бъде убит. Ще плати с кръвта си. Престъплението ще получи своето възмездие.

Не за отмъщение, а за поука.

За да разбере човек към какво водят постъпките му

И най-сетне, в твоето съзнание ще проникне малко светлина твоят ум ще схване връзката между причина и следствие Ти ще разбереш защо страдаш.

Ти ще разбереш какво нещо е убийството. Ще се отвратиш от него Ти ще почувствуваш като твоя болката на убиваните от теб животни.

Ще почувствуваш като твой живота им, прекъснат преждевременно от теб.

Ще почувствуваш като твой живота, страданията, болките и радостите на всички твои братя и сестри, на всички живи същества.

И тогава душата ти ще се насити на месо.

Душата ти ще се отвърне от месото.

То няма да ти бъде вече сладко.

То няма да ти бъде вече желано.

То няма да ти бъде вече необходимо.

Нещо повече: то ще ти стане отвратително.

Ти няма да можеш вече да ядеш месо.

За тебе ще стане органически невъзможно да сложиш къс месо в устата си.

Ще се гнусиш от него. Организма ти не ще го приема.

Ще предпочиташ да гладуваш, ще предпочиташ да умреш, отколкото да ядеш месо.

Защото ти ще си станал вече друг човек. Не този, който си сега.

Дошло ти е времето: станал си по природа вегетарианец.

По-точно, върнал си се към естественото си състояние. /Виж „Битие", глава 1, стих 29/.

Ще ядеш това, което Бог ти е дал за храна.

Ще изпълниш Божия Закон. И ще се върнеш в Рая.

Това не става само като не ядеш месо, а като станеш друг човек.

Тогава от теб ще отпадне всяко зло.

Ще отпадне и желанието ти да ядеш месо.

Ти си вече друг човек. Умря старият, роди се новият човек.

Човекът, който се познава, който се съзнава като Дух.

Който знае, че тялото е само инструмент на Духа.

Човекът, който се съзнава като дете на Бога, като син Божий.

Човекът, който живее в светлината.

Човекът, който живее в свободата.

Човекът, който живее в Любовта!

Днес вегетарианството за тебе е трудно.

Много трудно, почти невъзможно.

А тогава то ще ти бъде много лесно.

Ще ти бъде естествено. Ще ти бъде необходимо.

Защото времето ти е дошло.

Това време ще дойде за всички.

За едни по-рано, за други - по-късно.

Не с убеждаване, не с принуждаване, а само по себе си, естествено: душата ти, сърцето ти, умът ти, съзнанието ти, съвестта ти ще направят месоядството невъзможно за теб.

Ръката ти ще се откаже да убива.

Устата ти ще се откаже да приема месо.

Тогава и човешката кръв ще престане да се пролива на земята.

Чак тогава!

Защото във взаимното човекоубиване, с реките от кръв, проляти във войните, ние изплащаме, преди всичко, греха на убийството на нашите по-малки братя - животните.

Близко ли е вече твоето време? Не е ли вече то дошло?

Ние не казваме, че като си станал вегетарианец, ти си станал вече друг човек.

Не! Вегетарианството е само една стъпка по пътя към новия човек. То е „Първото стъпало" според Лев Толстой. То е „Задача № 1" за всеки пробуден човек.

И тъй, настоящето се отнася само за тези, чието съзнание е вече пробудено. И за тези, чието пробуждане вече приближава. То не се отнася до спящите души...

Извинете! Не желаем да обиждаме: душата е винаги будна.

Но тук, на земята, ние не винаги чуваме нейния глас.

И тогава сме глухи за душата.

Нашето мъничко, дребнаво, страхливо лично „аз", нашето ограничено земно съзнание, не чува, или се бои да чуе гласа й.

Задача № 1. Тя стои пред всички.

Тя хлопа на вратите на съзнанието на всеки буден човек. По-рано или по-късно, всички ще се пробудят. По-рано или по-късно, всички ще разрешат задача № 1. По-рано или по-късно, всички ще станат вегетарианци.

От любов към всяко живо същество.

От любов към живота, към красотата, към съвършенството. От любов към безкрайното съвършенство на всичко, което ни заобикаля, тук, на земята, и в непонятните бездни на Всемира.

От съзнанието, че животът е единен.

Поради факта, че никой вече не ще може, никой вече не ще желае, не ще се реши да убива.

Затова, защото, по-рано или по-късно, всички ще се върнем към Бога: всички ще изпълним Божия Закон: „Не убивай!"

Затуй, защото душата ти е озарена от вечната светлина! Затуй, защото сърцето ти е пламнало във великата Любов! Затуй, защото ти си човек!

Празнувайте! Какво "празнувате"? Вие създавате вашето бъдеще! В този момент създайте своето бъдеще! Какво е това, знаеш ли?

Цитат от Учителя: „Така описваш бъдещето си. Ето какъв ще бъде бъдещият ти живот, ако останеш: Един ден ще бъдеш въплътен във формата на уста; ще скочиш и ще изпълзиш. Тогава ще станеш уста; тогава ще излюпиш папагал и ще се размножиш. тогава ще се родиш под формата на яйце; ще пълзиш и ще се излюпиш. после ще се излюпиш в пашкул; тогава ще се излюпиш и ще се размножиш.Ще станеш слугиня;и ще ги извадиш от водата и ще ги сготвиш с ориз в тигана.Ще стоиш във водата;ще ги сготвиш, ще ги направиш в фурна ще извадиш рибите ще ги извадиш от морето и ще направиш майонеза с яйцата отгоре ти ще стоиш в ориза ти ще си в кочината , след шишчета и пържоли ще направи те. Това е съвременната култура. И така, целият ти живот ще бъде на кантара, все пак ще печеш."

Дънов