5 препоръки как да правим по-добри снимки със смартфона си

“Снимано със смартфон“, пишат някои фото-ентусиасти, когато споделят в социалните мрежи свои кадри от последните си разходки, а там – пламенни залези, омагьосващи гори, дългокраки красавици – вземат акъла за миг! Отдолу, в коментарните полета, фото-маниаците разпалено търсят дефект, безуспешно. Повечето са единодушни, че не е важно с какво се снима, а е важно „задапаратното устройство“.

Изумително е колко много се усъвършенстваха камерите на смартфоните в последно време. Действително човек с фотографско око днес може със смартфон да заснеме кадри, каквито само допреди няколко години бяха по силите на сложните професионални фотоапарати. Ярки цветове, ясни образи, че и куп екстри и приятни ефекти ни въоръжават с практически най-доброто средство за снимки – защото смартфонът е винаги в джоба и винаги под ръка.

Е, има и още едно важно, и то е да знаем какво да правим с тази камера. А това вече опира до някои традиционни фотографски правила, които важат еднакво и за старите лентови фотоапарати, и за високоласните цифрови камери, и за смартфоните (и са били също толкова верни и за първите фото-камери с магнезиеви светкавици и черно платнище отзад).

Тези прости препоръки са еднакво приложими за всички модели смартфони, без значение дали работят под Android, iPhone, Windows Phone или друг софтуер.

Правило 1: Забравете за цифровото увеличение/приближение

Цифровото увеличение на снимките, което ни създава илюзия за приближение, е примамлива възможност да „пристъпим напред“ към обекта, но разваля качеството на снимката. Да, разваля я.

Има огромна разлика между цифровото приближение и оптическото такова. Разбирането за тази разлика носи обяснението защо цифровото увеличение не е никак добра идея.

Оптичното увеличение работи като телескопа или бинокъла – има набор от лещи с увеличителни свойства, които физически се преместват или отдалечават едни от други. Така те преместват точката на фокуса по-близо или по-далеч. Дигиталното приближение, от друга страна, работи, като удвоява всяка точица от изображението (пиксел). Това е същото като увеличаването на снимка при гледане на екрана на компютъра – дръпнем ли я повечко, отделните пиксели стават по-големи и се превръщат в квадратчета.

По-голямата част от смартфон-камерите нямат лещи. Затова те не могат да създадат добро оптично приближение. Та нали все пак трябва да бъдат достатъчно компактни, за да се побират в задния джоб на панталона! Това изключва възможността за множество механично задвижвани лещи. Иначе казано, всяка промяна на мащаба, което правим със своя смартфон-фотоапарат, си е цифрово увеличение (освен ако не си купим външен обектив за целта). Това само увеличава броя на пикселите. Крайният резултат е нискокачествено изображение.

Отляво виждаме снимката, направена с оптическо увеличение, а отдясно – с цифров „зуум“. Снимка: Creative Commons (CC)

Ако искате да направите качествен кадър, направете всичко възможно да се приближите физически с вашия смартфон близо до обекта на снимката. В повечето случаи има достатъчно възможности – качете се на пейка, протегнете се през перваз, пролазете на колене – неудобствата и жертвите си струват!

Правило 2: Избягвайте светкавицата

Има немалко случаи, когато снимането със светкавица е наложително – снимаме хора, обстановката е сумрачна, а може би има светлини зад гърба на този, когото трябва да изтипосаме. Тогава светкавицата е неизбежна. Като оставим това, обаче, използването й трябва да се избягва като чума.

Вградената светкавица обикновено хвърля твърде много светлина върху най-близкия обект. В резултат на това се получава преекспониран преден план – близките предмети са свръхосветени – и в същото време тъмен заден план. На всичкото отгоре се получават неприятни сенки. Те се отпечатват зад обекта на снимката – сянката на самия човек върху стената зад него е огромно тъмно петно, което може да изглежда грозно, а понякога създава направо гротескни ефекти.

Оставяме настрана примигванията на хората при святкането на светкавиците, което поражда „заспали“ кадри, както и ефекта на червените очи, свързан с широко отворените зеници на хората.

Доколкото е възможно, потърсете „външен“ източник на светлина за снимката си. Ако в стаята има прозорец, направете снимки в близост до него. Нощни лампи и лампиони също могат да влязат в действие. Огледайте се – много е вероятно наоколо да има източник на светлина, който може да „замести“ светкавицата.

Правило 3: Спазвайте принципа на третините

Когато снимаме, обичайно имаме склонност да поставим обекта на нашето внимание право в средата. Чисто композиционно обаче това не е много приятно за окото.

Първата и най-важна заръка във всички книжки за фотография е да се спазва „правилото на третините“. Представете си кадъра, разделен (мислено) на три вертикални части и три хоризонтални. Получават се 9 квадрата. Е, правилото на третините казва важните обекти в снимката да са разположени в ъглите на мислените линии, които разделят кадъра – в пресечните им точки. Ако важните обекти са продълговати, то те следва да „лежат“ на тези мислени линии. Само това правило е достатъчно, за да се композират прекрасни снимки!

Обектът в снимката, лицето, е разположен на пресечната точка на линиите, които разделят снимката на три. Снимка: CC

Някои камери на смартфони имат функция за автоматично проектиране на тези линии върху дисплея по време на снимане. Това е голям помощник и ако имате такава функция, най-добре я използвайте безпощадно.

Правило 4: HDR не е панацея за снимки

Повечето смартфон-камери вече имат функцията HDR – екстра, която прави снимките по-наситени, по-цветни, по-богати, по-въздействащи. Важно е да се знае как работи това чудо. В общия случай HDR работи, като кара камерата да прави три или повече снимки една след друга, след което софтуерно ги наслагва една върху друга.

Това означава, че за да има успех, следва да се снимат статични обекти с абсолютно статична камера. Фотографирането на движещи се обекти с HDR ще доведе до разлика в кадрите, които се наслагват. Това ще „размаже“ обектите. Размазване ще се получи също и, ако ръката, която държи смартфона, е нестабилна. А това се получава лесно дори в спокойно състояние, заради самия факт, че тялото ни не е статично (дишаме, сърцето ни пулсира).

С две думи, с HDR трябва да се борави внимателно. Добър е за прилагане при снимане на статични гледки (напр. пейзажи) и най-добре с камера, която е добре „застопорена“ – например използвайки опората на ограда, пейка, камък и др.

Когато HDR се използва правилно, и най-обикновените гледки стават необикновени и карат хората да ахнат. Снимка: СС

Правило 5: Експериментирайте!

Всяка картина, която виждаме, може да бъде заснета по няколко различни начина. Експериментрирайте и вижте кой подход е най-добър. Променяйте ъглите на снимане – по-отвисоко, по-ниско, отдолу; преместете се по-наляво или по-надясно; приближете се, отдалечете се; спомнете си правилото на третините и поставете обекта на лявата мислена разделителна линия, после на дясната; опитайте с HDR и без. Опитвайте всичко, което се сетите. След това разгледайте галерията със снимки и преценете кое ви харесва. Така ща разбере по-добре и възможностите на камерата, и своите собствени способности!