Една индианска легенда гласи: „Когато човек умре, за да стигне до рая, той трябва да премине през мост, на който животните с които се е срещал през целия си живот, го чакат и те решават дали да го пуснат по-нататък или не...”

Горко на насилниците и убийците на животни. Те ще видят животните, които наранили и отнели живота им да ги чакат.

Някога си ял прасета, кокошки – там ще ги видиш наредени около тебе, искат да им върнеш месото. Ще чуваш: върни ми крилцето, върни ми крака! Ако си ял риба, и тя ще си иска своето. Всички животни, от които си взел нещо, ще те обикалят и докато не им върнеш това нещо, няма да те оставят.

Ще видите, че някой човек яде кокошки, птици, прасенца, агънца и тям подобни и мисли, че с тази храна ще влезе в Царството Божие. Кракът му не може да стъпи там! Всеки човек може да яде каквото иска, но Природата има следния закон: всеки, който яде разнообразна, но неестествена храна, кракът му няма да влезе в Царството Божие и той сам ще се изложи на смърт. Понеже сам причинява смърт, и той самият ще бъде изложен на смърт. Ти щом колиш кокошките и децата ти някога непременно ще бъдат заклани по същия начин. И денят, в който ти престанеш да измъчваш другите, и теб ще престане Природата да те измъчва. Законът е такъв.