НЕ БИВА ДА КЪСАТЕ СНИМКИ

Една жена била на гости у свои роднини. Те извадили стар албум със снимки от отдавна минали години. И жената видяла себе си на една снимка: млада, прекрасна, със стройни крака и блеснали очи…

Снимали я на вилата, под цъфтяща ябълка. Бил ясен пролетен ден.

Жената била поразена от своята цветуща красота, от сиянието на младостта. Тези снимки ги нямала. Всичките снимки от младостта си скъсала и изхвърлила…

Останали само снимките в документите, но и документите били сменени и снимките изчезнали.

Някой казал на младото момиче Ира, че е много дебела, че носът й е като картоф, а краката й - къси. „Ти изглеждаш много зле на снимките! Нефотогенична си!“

Погледнала Ира своите снимки и се ужасила. Наистина, колко отблъскващо изглежда!

Тогава снимките ги проявявали и печатали. И те не били толкова много от младостта. И се оказало лесно да бъдат унищожени. Тези лоши снимки. Всички до една били лоши – къде бил лош носът, къде - краката, къде - пълнотата…

Ира винаги се смятала за некрасива. Много усилия влагала, за да скрие некрасивостта си. Не се обръщала в профил, носела безформени дрехи…

И съдбата си не устроила – не се получила срещата с любим човек. Пък и много не разчитала на любов. Тя се виждала в огледалото и на снимките.

В зряла възраст Ира започнала неохотно да се снима. Забележителности, мероприятия – всичко го има в телефона. И външността на 60 години вече не е особено важна. Нормална външност.

И жената се разплакала над своята юношеска снимка. Сълзите й потекли направо върху стария албум.

Няма я вилата, няма ги родителите, няма я цъфтящата ябълка, няма го веселото момче, което снимало Ира. Нямало я онази прекрасна девойка, която изглеждала много дебела и късокрака. На други недобри хора. Които отдавна ги няма.

Не се отказвайте от себе си. От своята външност, мечти, любов, само защото някой зъл, завистлив или болен човек нещо неприятно ви е казал. Полял е вас и вашия живот със струята на отровата. Пазете онова, което ви е дадено. Ползвайте го и се радвайте!

То не е вечно, онова хубаво, което са ви дали. Коса, зъби, силни крака, младост, радост от живота, любов – всичко изчезва. Прецъфтява като ябълков цвят. И ние разбираме колко много сме имали. Понякога го разбираме много късно, гледайки на пожълтялата като есенен лист снимка…

Анна Кирьянова