ПРОИЗХОДА НА СТРАХОВЕТЕ, БОЛКИТЕ, СТРАДАНИЯТА.

КАКВО Е УСЛОВНА И БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ.

Човечеството не си дава сметка, как пропилява живота си. Как прахосва енергията, времето, щастието и любовта си.

Повечето хора не живеят нищо друго, освен страхове, болки, рутина, самота и страдания. Както за физическото тяло, така и за душата. Егото е превзело целият им живот и властва напълно над тях. Според болшинството от съвременното човечество, животът няма друг смисъл, освен подсигуряването на прехраната и доставянето на "ценни" удоволствия. Хората са изцяло подвластни на един фрагментиран (разделен) ум, загубил цялостта си в дуалността. Живеейки в неосъзнат, 3D ментален, ограничен свят, в който егото, в незнание управлява животите им. Цялата матрица е построена на дуалните принципи на егото. То определя живота като харесвам /не харесвам/, добро/лошо/, жертва /агресор/, бяло /черно/ и т.н.. Лутайки се вечно от едната крайност в другата, никога не намиращо баланс и хармония, каквото и да става.

Въпросите, които е добре да си зададе човечеството са:

Кои сме ние?

За какво сме тук?

Живеем ли в обич със себе си и другите?

Какво желаем от живота?

Какво реално сме постигнали до тук в живота си?

В какво сме се превърнали и има ли смисъл от резултата?

За повечето хора животът е главно работа и борба (съпротива, която води до още повече от това, срещу което се бориш). За друго нямат нито енергия, нито време, нито желание. Да си успешен в съвременното общество и време, означава да печелиш много пари, да притежаваш скъпи къщи, коли, злато, диаманти и други благинки за егото. Масово се стремят към власт, положение, престиж, за да водят буржоазен, повърхностен и празен живот (в нещастие), изпълнен с всевъзможни мнения, преценки и вярвания.

След края на земния живот, в нематериалния свят, всичко това изглежда като пропиляно време, енергия и възможности. Една неуспешна мисия. Тогава много души си дават сметка, че не са били истински щастливи и пълноценни, освен когато за кратко са постигали удоволствия, които са им доставяли временно чувство на радост, задоволство и удовлетвореност на егото. Това е все едно да се опитваш да напълниш перфориран найлонов плик с вода, който разбира се, никога няма да се напълни. Ако се вгледате внимателно в себе си и изключите онова, което сте научили от средата, навиците и обичаите, ще осъзнаете, че във вас няма абсолютно нищо, освен онова, което сте инвестирали, за да угодите на егото си. Това, което сте вложили там е продукт на мисълта (егото), а тя не може да осъществи цялостната мисия на човешкото същество, защото от там идва разделението и отдалечаването от същността ни. Сама по себе си, мисловността би могла да бъде полезен инструмент, който можем да използваме за люботворене, самонаблюдавайки се и подбирайки какви мисли пропускаме през нас. Какви емоции изпитваме (да бъдем емоционално интелигентни), какви реакции и действия проявяваме. Научени сме, че освен мислите, нищо друго не съществува. Следователно за всички е напълно нормално да живеят в един ментален свят, без да знаят, че именно от този свят на егото, произхождат всичките им проблеми. Страхове, болки и страдания, които сам всеки си твори, самосъботирайки се постоянно. Затова хората са енергийно и емоционално блокирани. Интелектуално слаби, манипулеруеми, лъгани и подвеждани през целият им живот. Осъзнавайки, че животът им е празен, повърхностен и изпълнен с болка и тъга, започват да търсят спасение в някакви материално-светски удоволствия, за да избягат в "сигурната зона". Тоест, да печелят пари, за да могат да си доставят тези удоволствия, за да са "Успели", "Големи" и "Силни", в матрицата. Да купуват все повече вещи, изграждайки консуматорско общество и да свършат в гроба. За съжаление такъв е смисълът на живота на повечето хора на тази планета и в него няма нищо свещено, еволюционно и истинско. Цялата съвременна цивилизация е основана върху принципите на менталният свят на егото (незнанието). Религиите също са продукт на менталността, като основната им задача е да разделят и владеят съзнанията на хората, държейки ги далеч от божественото в тях. Заблуждавайки ги, че Бог е нещо външно от тях и, че те са просто едни грешни мъченици, които трябва да се страхуват от Неговото наказание. Нашето поведение, действията ни, света на бизнеса, отношенията ни, трупането на пари, армиите, оръжията, войните, световните проблеми, болестите, страданията – всичко това се основава на мисълта и страховете на егото в незнанието. Независимо дали мисловността е разумна или неразумна, логична или нелогична, смислена или невротична, човек е научен да базира на нея своите действия. В менталността на всеки индивид, се образува раздвоение между идеала му за живот и онова, което вече съществува, а именно така се появява менталният конфликт в човека(съпротивата).

Хората масово желаят нещата да се случват, както на тях им се иска (на егото) и не разбират, че винаги се случва точно това, от което реално имат нужда и то точно в перфектния за тях момент. По най-добрия възможен начин. Така се заражда един вътрешно емоционален конфликт на обезценка, който провокира болка и страдание, идващ от контраста на това, което желаем и това което живеем. Съществува ли живот, който не е ограничен от мисловността (егото)?

Отговорът е - да, съществува, когато осъзнато използваме мозъка като наша овощна градина, в която посяваме осъзнати мисли, които са семките. Действията ни са водата, с която поливаме посева и чрез високо честотни емоции, които са слънцето, вдъхваме енергия и живот на всичко, което сами сме посели. Творим и живеем. Когато това бъде проумяно, съзнателно наблюдавано и приведено в действия, всичко автоматично си идва на мястото. Страховете, болката и страданието изчезват, правейки път на щастието, здравето и благополучието. Мисловността, сама по себе си е фрагментираща, разделяща и предизвикваща конфликти. Нужно е да осъзнаем това, защото все се опитваме да намерим такъв живот, в който да няма конфликти и тъга. Живот, който е всеобхватен, пълен, хармоничен и здравословен. Мисловността представлява измерване, конформизъм, действие според определено заключение, някакъв опит, който винаги е от миналото. Тя няма място във взаимоотношенията, защото ги ограничава, контролира и затова такива отношения водят до конфликти.

Точно обратното се случва, когато се доверим на сърцето, което изпитва любов. Не ограничава. Не желае да контролира. Знае, че е част от цялото и е щастливо заради самият живот. Съществуват два принципа на егото, на които се основава живота на планетата – удоволствието и страхът. Удоволствието е станало изключително важно в живота на хората. Има различни видове удоволствия – сексуални, интелектуални, алкохолни. Удоволствието от притежание на пари, власт, престиж, собствена важност, когато Азът, егото се утвърждава, когато се налага или подчинява с тирания, за да постигне нещо. В мисловните отношенията, удоволствието се проявява под формата на зависимост. Когато съществува зависимост, съществува и страх от загуба, което води до още по-голяма привързаност.

Стремежът към сексуалните удоволствия е издигнат на пиедестал в съвременното общество, тъй като се базира на страха ни от обвързване и изоставяне. Удоволствието се е превърнало в най-важното нещо в живота, защото според ограничения ум е усещане за сигурност и отсъствие на страх. Също така съществува понятието "удоволствие от зависимост". Това е да зависиш психологически от някой друг, защото почти всеки се страхува да остане сам. Да живее сам със себе си. Да не бъде обичан. Да не му показват любов и т.н.. Като заключение можем да кажем, че съществува неимоверен масов стремеж към удоволствията и непрекъснато желание да се избегне по този начин живот в страха. Егото подхранва и двете неща–мисли за вчерашното удоволствие с очакването да го преживее днес отново. Ако не го получи изпитва страх, тревога, става неспокойно, боязливо и разгневено. Важно е да се осъзнае, че както страховете така и удоволствията са илюзия на егото в незнание. Ако успеем да се събудим в съня (илюзията 3D) наречен живот, разбираме, че няма нужда на всяка цена да търсим удоволствието. Нито да се страхуваме от каквото и да е. Единственото важно за нас е да бъдем себе си тук и сега. Знаейки, че сме божествена частица. Нищо и никой не може да ни нарани или погуби, ако ние не му позволим. Преживяният в страх живот е мрачен и празен, а удоволствието и страхът са едно и също цяло в двете му крайности. Двете страни на една и съща монета, подхранвани от мисълта (егото). Ето защо е толкова важно да осъзнаем, какво точно е мисълта, от къде произхожда и какво носи със себе си. Заради незнанието, в което живеем изпитваме страх от смъртта, страх от "вируси" и "зарази", страх от живота, от тъмнината, от съседа, от себе си, страхуваме се да не загубим работата си, парите, а има и по-дълбок и сложен подсъзнателен страх. Той е стаен в дълбините на собственото ни подсъзнание (акумулиран там от преживявания в предишни животи). Благодарение на егото съществува несигурност (страхове), която води до търсенето на сигурност (удоволствия). Сега може да си обясните и защо зачестиха симптомите на паник атаки, които се свързват със страх от смъртта, несигурността и борбата за оцеляване, в която повечето хора живеят. Възможно ли е съзнанието да се освободи напълно от страха, да бъде свободно и да се радва на живота?

Отговора пак е - да!

Нужно ни е да направим хармоничен баланс между сърцето и ума, с лек превес в полза на сърцето, за да бъдем цялостни и да живеем в щастие и хармония. Вътре и вън от себе си. Възможно ли е да открием всички дълбоко вкоренени и наследени от обществото и себе си страхове, които са резултат от миналото и да освободим напълно съзнанието си от нещото наречено-страх?

Да, разбира се! Само е нужно да гледаме на гнева, на ревността, на завистта, на страха, само и единствено като наблюдатели, които истински желаят да се освободят от тези чувства.

Винаги сме в положението на наблюдател (осъзнато или неосъзнато), така че гледаме на страха сякаш го наблюдаваме отвън и тогава знаем, че само и единствено нашият фокус (внимание) определя крайният резултат и дава сила на реалността в която живеем. Затова внимавайте къде отдавате вниманието си. Наблюдаващият, осъзнава реакцията наречена-страх. Ясно вижда, че това не е нищо друго, освен собствените му грешни мисли, вярвания и възприятия в незнанието. В света на егото и мислите, хората не изпитват съчувствие (емпатия) към никого. Дори към самите себе си. Способни са да постигнат развитие в областта на науката и технологиите, но нямат никакво чувство на съпричастност.

Съпричастност към хората, към животните, природата и всичко което съществува. Да осъзнаваш и чувстваш, че си част от цялото. Невъзможно е да съществува съпричастност, когато изпитвате и живеете в страхове. Когато умът ви непрекъснато е зает с това как да си достави егоистични удоволствия.

Егото подхранва и желае удоволствието, но същевременно засилва и страховете. Страхува се какво може да се случи утре. Плаши се от времето, от остаряването, заради приближаването на смъртта му. Неосъзнатата мисъл (егото в незнание) е причината за появата на страха, болката и страданието в живота ни. Но, ние все пак живеем с мислите си, в ментален свят. Всекидневната ни дейност се основава на мисълта. Затова е важно да се хващаме навреме за какво мислим, как реагираме. Да не съдим, да мислим за това което желаем, а не за това което НЕ желаем (страховете), както правим по навик. Егото няма място в отношенията ни с другите, защото тогава отношенията се превръщат в ежедневна, механична, рутинна дейност с безсмислени удоволствия, чувства на страх и конфликти. Тогава човек следва да си зададе въпроса за другата крайност на страха, а именно любовта:

„Какво тогава е любовта“? Продукт на мисълта ли е тя?

Истинската любов е БезУсловна към всичко и всеки, а тази илюзорната на егото е винаги условна и егоистична. Базирана на контрола в живота: АКО направиш еди какво си, ще те обичам и ще получиш еди какво си. През първите 7 години от живота ни, би трябвало да бъдем научени какво е БезУсловна любов, чрез нашата майка (нещо, което почти никога не се случва в нашето съвремие, затова света е в този му вид и всичко е наобратно). От 7 до 14 години-на условна любов, чрез бащата, който се свързва с ограниченията, дисциплината и условността. Но, това разбира се не се случва по този начин, поради факта, че Майката също е отгледана и живее в незнание и така учи децата си на условна любов (същото, на което тя е учена),вместо на безусловна. Именно това е така наречената "токсична майка" (неосъзната), а всичко това по-късно в живота ни води до множество емоционални травми, болести, обезценки, липса на безусловна любов към нас и другите и т.н.. Майката е научена от своята майка (била е примера) постоянно да изпитва силни страхове, да не би детето и да настине, да падне, да се удари, да не се зарази в детската градина или в училище от някой "вирус". Точно тези нейни страхове я правят токсична за детето и семейството й. Много често тези страхове стават реалност, поради постоянния фокус на майката върху тях.

Тук е важно да се разбере от всички, че не става въпрос да се обвинява майката за нейната неосъзнатост (токсичност), а това незнание да се трансформира в осъзнатост. От там да се промени модела на майката. Да се промени отношението към детето. Без страхове (незнание) и с безусловна любов, да отглеждат и възпитават децата. Да бъдат едни здравословни за децата си Майки!

Ето и няколко примера за условна любов, на всички познати ни до болка:

Ще те обичам АКО си добър и послушен.

Ще ти купя сладолед АКО слушаш.

Ще ти купя колело АКО изкарваш шестици в училище и т.н..

Стига толкова живот в неосъзнатостта, менталността, страховете, болките, страданията = страсти, и други толкова познати ни ниски вибрации. Усещания и преживявания произхождащи от егото, което само знае как да даде хляб за днес и глад за утре.

Дойде времето, когато знанието (безусловната любов) да вземе превес над НеЗнанието (страховете). Да вземем осъзнато животите си в ръце. Да единим фокуса ни в една нова, желана от сърцата ни посока. Без страхове, чрез любовта и божественото в нас да сътворим един нов свят на високите вибрации - приемането, емпатията, единното цяло, каквато е нашата истинска същност.

Чудите се защо не се раждат деца? Недейте. Бъдете осъзнати и здрави! Пожелавам ви безусловна вяра!

Аз съм Таня Костадинова Гюрова и ви изпращам обич!