Защо се превъплъти в парка Земя? Защото си нужен на системата и тя винаги ще ти намери работа. Ти тук си просто роб на матричната система. Ти си  също и енергиина хранилка на тъмни същтности. Вашите земни материални желания и плътски връзки, също ви задържат към земното плътно ниво. Души с ниско съзнание, материлисти, не пробудени и имат различни ниско вибрационни пороци и емоции, ще преминат след смъртта си, в ниския астрал или Ад. Които бие на земния живот но по ужасен матричен затвор. Там има работа, алкохол, сексуален разврат, сатанизъм и зло  в различни размери. Душите попаднали в тоя нисък астрал се кланят на Сатаната. В  истинския духовен свят при Бог, не си роб и не си привързан към никакви пороци и зависимости. Ти си творец, чрез мисълта си създаваш това което искаш, храна, облекло, може владееш телекенеза или телепортация. Ти си светлина и творец, владееш своята Меркаба. Но ниския астрал е копие на земния затвор, всичките му лоши неща, пороци разврат, сатанизъм, контрол на душите, и ниско съзнание не пробудени души. Ако в  ниския матричен астрален затвор, дадена душа се пробуди, и разбере че в астрала нашите мисли творят. Тя ще бъде наказана от демоничните стражи.Какъвто си сега, каквото вярвате, там ще  отидете след смъртта си. Не пробудените души, които вярват и се стремят само към земния плътен живот, да се наядеш, да се напиеш, да работиш като роб, да имаш различни пороци и зависимости, и имаш сексуални връзки и не вярваш духовния свят а само плътния материален, дори те страх да умреш, че мислиш само един живот земен има. Такива души са хванати в капана на астралния матричен затвор.Души които обичат земния плътен живот, и не са пробудени към духовните сфери, ще попаднат астрална матрица, копие на земния живот. Каквото вярваш и мислиш, след смърта си там ще идеш. Затова много не осъзнати и материални души, просто попаднат в капана на ниския астрал. Всичко зависи от вашата вибрация, вяра и мисли.Повечето земни души просто ще  отидат на място което съответства на техния земен живот и вяра. Затова се  твърди че преди да  умрем, да сме се изчистили от земните си желания, и плътски връзки, защото те ни теглят отново  да се преродим на Земята, но също ни теглят  и към ниския астрал. В истинския духовен свят при Бога на любовта, няма страдания, да работиш като роб за пари, да имаш пороци и да ядеш месо, други вредни храни с ниски честоти. Там си творец искаш ябълка например и хоп тя пред теб, не е нужно да работиш или да строиш нещо, ти просто го създаваш   чрез твоята мисъл и представа как да изглежда и то веднага появява. В ниския астрал  демоничните сили държат душите като затвор, да не си спомнят тия духовни способности, иначе тяхното царство  ще рухне бързо. Астралните души са  просто под контрол,  тяхната вяра като земната, работа пари, коли пороци жени, и това виждат, ако знаеха ще може с мислите си да творят, да станат по млади , по могъщи и силни щяха се освободят. Те вярват пътната материя и това  се проявява,  те са като земните хора, плътни и контролирани роби, ако можеха си спомнят как мислите  им творят биха си спомнили че са могъщи. Ние може създадем всичко каквото си поискаме в астрала, всичко зависи от вярата ни. Представете си души които не вярват че могат творят неща в астрала, и вярват че са просто земни хора с земно мислене и живот и това  се проявява, те са като хора без да творят.Информирания и осъзнат и буден човек може да се  измъкне от капаните тъмните сили, особено като си спомни своята МЕРКАБА,  която ще го предпази от  всякакво зло, и ще може го прехвърли свят в които иска. Някои ни казват че Земята училище да учиш уроци и след смъртта отиваш отвъдния свят, и там учиш от духовни книги и библиотеки да се осъвършенстваш като душа. Земята не училище а земен матричен затвор, или борба за оцеляване. И  като умреш защо отвъдното пак четеш книги в разни библиотеки и да учиш пак, и отново  се  връщаш тук да се учиш, а после ти трият паметта и губиш всичкото научено. В истинския божествен  духовен свят, не е нужно да  учиш и четеш разни книжки, цялото знание и  информация за всичко е в теб и го знаеш. Ти си научил всички уроци, ти може твориш мисълта си всичко, да летиш ако искаш и хоп вече летиш, или искаш се телепортираш някъде и хоп вече си там. Ако вярваш  че горе отиваш пак  да учиш уроци,  ще попаднеш такава астрална матрица, вместо да знаеш ти си творец може проявиш в астрала всичко което искаш , цялото знание за Вселената е в теб, ти си светлинно божество и творец, но ние сме го забрави тук в тоя земен затвор и това го пренасяме  и като умрем, ако не си спомним че сме творци ще влезнем  в друга астрална матрица и ще се прояви това което вярваме, едни са ниска астрална матрица като Ад, други като училище да учат уроци и пак да се връщат в земния затвор , уж да изплащат някаква си карма. Ние сме, също и многоизмерни души, тоя си земен живот, живеем в различните му избори дали, положителни или отрицателни. Просто ние сме многоизмерни и светлини създания и творци може създаваме всичко чрез мислите си, но сме го забравили, време е да си спомним кои сме да избягаме от тоя земен затвор, и да се върнем при източника в духовния свят, където  е нашия дом.