Картите на последното заледяване може да покажат минало географско изместване на полюсите или асиметрично разширяване на океаните на Земята. Нова версия

Нека продължим да анализираме някои факти и да обсъждаме събитията от сравнително близкото геоложко минало, когато в Евразия се случи последното заледяване, появи се вечна замръзналост и мамутите измряха заедно с други представители на мегафауната.

Смята се, че последният ледников период в Северна Европа е започнал преди около 115-110 хиляди години и е приключил преди около 11,7-11,6 хиляди години. Но дори и през тази епоха е имало периоди на затопляне и охлаждане. Каква е причината за такива температурни колебания? Има само предположения.

Ако погледнем картите на предполагаемото заледяване, настъпило през кватернерния период, тогава научаваме от геолозите, че е имало 4 периода или територии на заледяване: Валдай, Москва, Днепър и Ока.

Имената са дадени според руски топоними, т.к Съветските геолози са изследвали този процес. В Европа, където също е имало заледяване, тези процеси може да са получили собствени имена. Според хронологията на хилядолетията заледяването е станало така. По-точно, ледникът се появи бързо и се оттегли по-бавно.

В Северна Америка също имаше заледяване. Навсякъде ледът беше дебел стотици метри. Смята се, че ледникът дори се е преместил, остъргвайки повърхностната почва, оголвайки скалата (както в Скандинавия). И той остави след себе си много езера и камъни. Но ето какво е странно: ако погледнете картата на заледяването в полярна проекция, ще видим известна асиметрия на зоната на заледяване спрямо географския полюс.

Центърът на това заледяване се намира някъде между Гренландия и Северна Америка.

Заледяването доведе до образуването на вечна замръзналост. На евразийския континент картата на вечната замръзналост изглежда така:

Тази карта проследява центъра, който се намира на географския полюс на Земята. В европейската част няма вечна замръзналост, замръзнала почва на стотици метри или постоянен лед. Топлите маси от Атлантическия океан от топлото течение на Гълфстрийм създават топли зими и вечната замръзналост там се топи.

Ако насложим тези карти, се оказва, че вечната замръзналост в Евразия не съвпада с картата на заледяването през ледниковия период. Съдейки по картата, в Аляска и североизточна Евразия практически нямаше ледник.

Има и вечна замръзналост с фрагменти от топлолюбиви дървета, останки и кости от мамути и вълнисти носорози. Музеят на вечната замръзналост в Игарка няма да ви позволи да излъжете.

Това може да се обясни с катаклизма, който унищожи топлолюбивата флора и фауна, но тук не расте огромен ледник, въпреки че бързото застудяване остави слой лед и замръзнала почва. Сега този лед се топи по крайбрежието на Арктика.

Но да се върнем към картата на заледяването. Защо центърът на заледяването не е разположен на съвременния географски полюс?

По едно време авторът на memocode в livejournal изложи хипотезата за периодични промени в географските полюси. И няколко такива случая бяха описани и нанесени на земното кълбо.

Как е успял да установи тези места, където се предполага, че са били разположени бившите географски полюси? Оказва се, че всички древни сгради са ориентирани не само към съвременния географски полюс, осите на сградите гледат някъде другаде. Линиите от древни структури на различни континенти осигуряват точки на пресичане и маркират "миналите полюси".

Но как е възможно това? Древните структури са най-много на няколко хиляди години, а последното заледяване е било преди десетки хиляди години? Може би геологията неправилно датира събитията или нашата цивилизация и древни структури са много по-стари. Според memocode смяна на полюсите се случва почти на всеки 200-300 години.

Тази тема беше активно обсъждана в livejournal, но беше забравена и сега интересът към тази версия е загубен. И тъй като забелязах асиметрията на ледника по време на последното заледяване, си спомних тази версия за причините за изчезването на древните култури и наличието на многометрови слоеве глина над древни градове и храмове.

Може ли Земята да прави такива скокове на въртене, измествайки оста си на въртене по такъв начин? Самата ос на въртене може да не се промени, но земната кора се плъзга спрямо мантията. Тогава се оказва, че нещо забавя въртенето на Земята и кората се измества по инерция. Или възниква салто според ефекта на космонавта Джанибеков, който за първи път видя този ефект при нулева гравитация близо до въртяща се гайка.

Някои изследователи твърдят, че Земята не може да направи такива салта. Но дори и да се случи, географският полюс някак си се измества.

Ще изложа още една хипотеза, свързана с разширяването на Земята и разместването на континенталните плочи спрямо полюсите. Установен факт е, че континентите се движат и океанското дъно променя своята площ.

През последните 50 милиона години дъното на океана е подновило възрастта си и то много силно (датирането може да бъде и условно). Поради разпространението и субдукцията, площта на земната повърхност остава непроменена според официалния модел на тектониката на плочите. Но ако приемем, че Земята се разширява по средноокеанските хребети, тогава се оказва, че океанското дъно расте по време на глобални катаклизми и мащабни разломи. Помислете за глобалното изчезване на животни.

И Земята може да се разширява неравномерно. Съдейки по горната карта, в последно време площта на дъното на Тихия океан е нараснала значително. Атлантическият океан расте по-бавно. И ако разширяването е асиметрично по отношение на всички средноокеански хребети, тогава е възможно изместване на кората и оста на въртене на Земята изглежда се измества спрямо бреговата линия на континентите. Прилича на смяна на полюсите. Но в действителност разширяването на Земята е придружено от разместване на континентите.

Имайте предвид, че Антарктида беше много близо до Австралия (или обратното). Не е имало проход Дрейк между Антарктика и Южна Америка. А Тихият океан беше почти 2 пъти по-малък.

Тази анимация показва как се случи това:

Силата на гравитацията също била по-малка и на Земята живеели гиганти – гигантски динозаври. И след това мамутите.

Изводът е следният: геоложките карти показват, че последният ледник (или признаци на охлаждане, заледяване) са изместени спрямо съвременния географски полюс. Но това не се коментира по никакъв начин и не се свързва с факта, че в северната част на Евразия е имало друг, по-топъл климат. Иначе мамути не биха могли да живеят там. Това може да се обясни само с факта, че географският полюс се е намирал на друго място. В Гренландия или в Северна Америка като цяло.