Отвъд: Духове, енергия и невидимата борба за ресурси

Забелязвали ли сте някога колко нестабилна е границата между ежедневната реалност и това, което се крие зад кулисите на обикновеното? Там, където блещукането на далечни звезди се преплита с шепота на нощния вятър, се разстила безбрежен океан от фини енергии. В това непрекъснато променящо се пространство, подобно на безброй частици - от най-малката, неосезаема прашинка до колосални, невидими гиганти - се носят еманациите на Духа, невидими за обикновеното око, но забележими за онези, които имат специално възприятие.

Но кои са те, тези мистериозни обитатели на финия свят? И как те са свързани с нас, с нашата неуловима, но толкова осезаема енергия?

Пред вас са моите мисли (!!!), базирани на дългогодишен опит в изучаването на фините планове на съществуване и по-низши форми на енергийно-информационни същности. Нямам за цел да доказвам или опровергавам каквото и да било - споделям само личния си опит, предлагайки ви нов поглед към понятията "добро" и "зло" и към онази страна на реалността, която е скрита за нас в ежедневието.

Дух и същности: основа и форма Преди всичко, за да избегна объркване, ще изясня една точка. Под Дух имам предвид първоначалната енергия, която е в основата на Вселената, самата „кръв“, която тече през „вените“ на Вселената. Той е безформен, вездесъщ и вечен. Това е не само енергия, но и информация. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко събитие оставя своя отпечатък върху тази единствена субстанция. Можем да кажем, че Духът е хрониката на вселената, където са записани миналото, настоящето и възможното бъдеще.

В някои традиции Духът се идентифицира с висшето съзнание, източникът на мъдрост и разбиране. Чрез връзката с него човек може да разбере тайните на съществуването и да открие непознати досега сили в себе си. Не без причина много духовни практики са насочени към пречистване на съзнанието, сякаш полирайки огледало, за да отразява по-ясно светлината на Духа.

Есенцията е съсирек от Дух, който е приел определена форма или „програма“, според която тази същност се развива. То е част от вселената, толкова естествено, колкото всичко останало.

Вселената е жив организъм: енергията като кръвта на Вселената Вселената не е просто бездушно космическо пространство, а жив, дишащ организъм. Всички живи същества, от човек до стръкче трева или далечна комета, са част от едно цяло, свързано с него чрез безброй невидими нишки.

Ние не само получаваме енергия отвън – от слънчевата светлина, земните недра, храната – но и сами постоянно я генерираме, модифицирайки я, като малки алхимични реплики. Нашите мисли, емоции, действия – всичко това генерира уникални енергийни вълни, производни на Духа, които се разпръскват във всички посоки, въздействайки върху околния свят. И именно тази енергия служи като храна за същностите. Тези същности са същите елементи на универсалната система като нас. Но, за разлика от нас, те нямат плътна физическа обвивка. Тяхната природа е изтъкана от най-фината материя – от самата същност на Духа. И точно като нас, съществата се нуждаят от „храна“, за да поддържат съществуването си. Само тази „храна” е нематериална – не ежедневен хляб или зряла ябълка, а чиста енергия – еманации на Духа.

Енергия Важно е да се разбере, че енергията не е изключително „лоша“ или „добра“. То е като вода, течаща по речно корито: тя може както да дава живот, така и да унищожава, в зависимост от това накъде е насочена. А разделянето на „тъмно“ и „светло“ е по-скоро като разделяне на река на бистър планински поток и кален водовъртеж. В контекста на магията с енергия нещата са подобни: "лошата" енергия е също толкова важна за Вселената, колкото и "добрата". Тя е необходима за определени процеси, така както е невъзможна химическа реакция без определено вещество. Например, много магьоснически ритуали използват в работата си "лошата" или "мръсната" енергия на погребенията, гробищата и дори убийствата. Когато говорим за „тъмни” ритуали или, обратно, „бели”, това разделение е условно и носи най-вече културни нагласи.

За тъмните и белите магьосници и шамани Различните племена и малки народи имат свои собствени представи за белите и черните магьосници или шамани. Сред шаманите на Сибир, бурятите, евенките, якутите и други традиционно е съществувало (и отчасти все още съществува) разделение на шаманите на „бели” и „черни”.

Белите шамани („sagaan boo“) са се специализирали в лечение, предсказания и комуникация с добри духове. Смятало се, че те са получили своя дар от светлите божества и са го използвали в полза на хората. Белият шаман сред бурятите например никога не е работил със зли духове, а е бил проводник на чиста енергия.

Черните шамани ("хара бу") можеха да практикуват както лечение, така и правене на заклинания и общуване с духовете от Долния свят, което обаче нямаше негативен контекст. Освен всичко друго, черният шаман сред бурятите се занимаваше с изпращането на душата на починалия в света на мъртвите и успокояването на злите духове. Дарбата се предавала през поколенията. Черният шаман може да се издигне до ранг на бял, ако се подложи на допълнително посвещение от светлите сили.

Но каква е същността на това разделение и какво се крие зад него? Черните шамани, в своята първоначална същност, са били тези, които са знаели как да работят с енергии, които се считат за "тъмни" или "разрушителни". Те можеха да ги ръководят, да ги насочват и тази способност се използваше не само за вреда, но и за защита на техния вид, племе от външни заплахи.

Белите шамани, от друга страна, са работили с енергиите на „творението“ или „защитата“. Те бяха пазителите на баланса, полярната сила, която предпазваше "тъмните" шамани от необмислени действия. В известен смисъл те могат да бъдат сравнени с имунната система на тялото, която пази здравето му.

Интересен факт: Понякога един и същ шаман може да се счита за "бял" в своята общност, но "черен" в съседна, ако използва силите си, например, по време на междуплеменни конфликти. Това показва колко относително може да бъде разделението на "бели" и "черни".

Отрицателните емоции са само определени спектри от енергия, които имат различно качество по отношение на положителната енергия.

Ларви, демони и други същества от финия свят Сред същностите има и такива, които условно могат да бъдат наречени „лешояди“. Ларви. Те живеят на по-ниските астрални нива и се хранят главно с енергии, които ние наричаме "негативни" - страхове, гняв, болка, разпад. Ларвите не са интелигентни в човешкия смисъл на думата; те са по-скоро инфузории или амеби - прости същества, които са привлечени от, така да се каже, "мърша".

Демоните, за разлика от ларвите, имат вид съзнание, макар и примитивно. Те са като малки хищници от финия свят, които търсят откъде да спечелят. И тяхната храна, също като тази на ларвите, е отрицателна енергия.

Но има и други същества, които предпочитат „чисти” енергии. Те са привлечени от нашите светли чувства: любов, радост, благодарност, вдъхновение. Те са като пчели, събиращи нектар от красиви цветя. И взаимодействието с такива субекти може да бъде полезно, носейки взаимна изгода, точно както в човешката тълпа има не само хулигани, но и благородни хора.

Но, противно на общоприетото схващане, не всички същности се стремят да „изпомпват“ енергия от хората. Има и такива, които са на по-високо ниво на развитие. Те не се нуждаят от „фураж от земята“, защото черпят сила от първоизточника – от самата сърцевина на Вселената. Такива същества могат да влизат в контакт с хората не за собствена полза, а за обмен на знания, за помощ, за духовно израстване. Като планински водачи те могат да ни покажат пътя към върха, но няма да ни носят на раменете си.

Елементални духове, или елементали Има и духове, които не са пряко свързани с човешките емоции, но са част от природните сили. Те се наричат ​​стихийни духове или елементали, както обичаше да ги нарича Парацелз. Духовете на Огъня - саламандри, Водата - ундини, Земята - гноми, Въздуха - силфи - всички те са уникални по свой собствен начин и имат свой собствен "характер", който се проявява чрез природни феномени или чрез места на Силата. Можете също така да взаимодействате с тях, но това изисква специални знания и подход.

Гатанката на властта и подчинението В древните гримоари като Goetia или Lemegeton на цар Соломон намираме препратки към духове, подчинени на човека. Тези текстове описват ритуали и методи, които позволяват на човек да подчинява духовете и да ги принуждава да изпълняват волята му. Любопитно е, че подобни идеи могат да бъдат проследени и в друга традиция, на пръв поглед далечна от окултизма. Така в християнството има препратки към паднали ангели - демони, които по своята същност са близки до демоните от гореспоменатата "Гоеция". И тук възниква естествен въпрос: ако според гримоарите човек може да покорява духове и ако дори християнството говори за мощни демони, тогава защо тези същества, притежаващи значителна сила, не правят каквото си искат? Защо изобщо се подчиняват на някого, било то на висша сила или човек, изпълняващ магически ритуал?

Този въпрос ни води до разбирането, че поведението на съществата се определя не от примитивни желания, а от по-сложна мотивация, свързана с тяхната природа и ниво на развитие, да не говорим за някаква логика на съществуването на тези същества в тяхната духовна "екосистема". Интелигентните същества, като правило, не се интересуват от безсмислена вреда, както хората си представят. Те имат свои собствени цели, често неразбираеми за нас, тъй като съществуват по различни закони от хората, в различна равнина на съществуване.

Но по-низши същности, водени повече от инстинкти, отколкото от съзнание, често се хранят с човешка енергия, без да мислят за вредата. Те са част от реалността, която хората са склонни да разделят на „черно” и „бяло”, на „зло” и „добро”, въпреки че това разделение е много условно, когато става дума за различни закони на съществуване.

Спектърът от същности, според езотеричните възгледи, е много по-широк и по-разнообразен от обикновеното разделение на конвенционални „класове“ и всеки дух в него е уникален по свой начин.

Защита от "енергийни лешояди" Как можете да се предпазите от "енергийни лешояди" и да привлечете "духовни помощници"? Представете си, че вашата аура е вашият дом. Ако къщата е мръсна, прозорците са счупени и вратите са широко отворени, неканените гости с радост ще влязат: от малки насекоми до крадци. Но ако къщата е чиста, здрава и добре поддържана, тогава обитателите в нея ще бъдат подходящи.

Същото е и с аурата. Пазете мислите и емоциите си чисти, не се поддавайте на негативизма, култивирайте светли чувства в себе си. Не оставяйте емоционалната си енергия на открито, а я дръжте на защитено място, като бижута. Не „викайте“ за болката или гнева си. Това не означава, че трябва да потискате емоциите си. Напротив, те трябва да бъдат преживени, разбрани, но не и да се оставят да се разлеят неконтролируемо. Не бъдете вулкан, който унищожава всичко около вас, а бъдете като подземно езеро, което пази тайните си в дълбините.

Често негативните същности са привлечени от нас поради собствените ни неразрешени проблеми, страхове и оплаквания, които създават кармични възли. Работата с тези възли изчистването на кармата е не само път към защита, но и важна стъпка по пътя на духовното израстване.

Подобното привлича подобно Помните ли, че подобното привлича подобно?

Колкото повече светлина имате в себе си, толкова по-малък е шансът "тъмните" същности да се доближат до вас и толкова по-вероятно е да привлечете тези, които са в унисон с вашите вибрации.

Това е като с радиовълните: като се настроите на определена честота, ще получавате само сигнали, които съответстват на нея. Същото важи и за връзките с висши духове.

Шаманизъм: Дипломация между световете Древните шамански практики ни казват, че шаманът, влизайки в транс, пътувал през духовните светове, правейки съюзи с тях. Такива съюзи не винаги се основават на „чиста“ енергия: понякога шаманът може да се обърне към духовете на болестта и духовете на смъртта, за да помогне на своята общност. В такива случаи шаманите и магьосниците действат не като консуматори или източници на енергия, а по-скоро като водачи, дипломати, които преговарят със същества, които не винаги са „ярки“ и мили, а просто различни – като самата природа.

Това е древната мъдрост: не бягайте от „тъмното“, а умейте да взаимодействате с него, без да губите себе си, не се поддавайте на страха, а разберете как да заобиколите опасните прояви или да ги пренасочите в творчески канал.

Практически методи за защита: от амулети до внимателност Струва си да се спомене, че има и други методи за защита, описани в древни текстове. Например амулети и талисмани, правилно заредени и настроени, могат да служат като надежден щит, който отразява негативните влияния. Създаването на „защитни кръгове”, заклинания и молитви също помагат. Но не са толкова важни самите думи, а намерението зад тях, самата енергия, която насочваме.

Съзнателно отношение към страховете Важно е да подхождате съзнателно към страховете си. Понякога просто трябва да се абстрахирате от тях, да игнорирате ларвата, блокирайки каналите за достъп до вашата „храна“. И тогава ларвата ще изчезне сама, без да намери храна.

Безстрашие чрез знание И най-важното, не се страхувайте. Страхът е най-плодородната почва за тези, които искат да се възползват от вашата енергия. Страхът е като наркотик за ларва или демон; те няма да спрат, докато не ви опустошат, довеждайки ви до лудост. Затова трябва да помним: знанието е сила, а осъзнаването е ключът към свободата. Учете, учете, развивайте „фино възприятие“ и тогава ще можете не само да се предпазите от нежелани влияния, но и да се научите да съжителствате хармонично с разнообразния свят на същностите, обменяйки енергия с тях в полза на себе си и Вселената.

С любов и светлина, Алексей Кудеяр!