"Разкъсана Хиперборея 

Отдавна ме интересува тази карта на дълбочините на Арктика. И къде на тази територия може да е бил континентът Арктида (други имена: Хиперборея, Даария)? Видях няколко опита на ентусиасти да поставят картата на Меркатор и да свържат очертанията на Хиперборея със съвременните брегове, острови. Някъде изглежда сходно, но на други места изобщо не съвпада. А всичко това е така, защото..."

"На картата ясно се виждат средноокеанските хребети. Според хипотезата за разширяващата се Земя именно по тях се увеличава площта на океаните. Или според официалната теория за движението на тектоничните плочи – това също е център на раздалечаване на континентите. Но според мен центърът е именно увеличаването на дъната на океаните (средноокеанските хребети присъстват във всички океани). Съвременната наука потвърждава, че кората в тях е най-младата, а при бреговете на дъното – най-старата."

"Между двата подводни средноокеански хребета се вижда хребетът Ломоносов – тесен участък от шелфа.

Опитах се да премахна площта на образуваното дъно и да изместя континенталната кора: шелфовете и сушата."

Междинен вариант

"Ако се приложат знания и умения за работа във Фотошоп, може да се направи това по-умело и да се съединят шелфовете на Северния ледовит океан по-точно. Направих това, доколкото можах.

Именно тази картинка трябва да се наложи върху картата на Хиперборея на Меркатор (или обратно)."

"Опит за съчетаване на древната карта на Хиперборея със съвременния релеф и дъното на Арктика. Както се вижда, на картата Гренландия е отделно, но при съчетаването трябваше да поставя една от четвъртините на Хиперборея върху нея – иначе не се получаваше.

По идея, трябва да е нещо подобно:

Но не забравяме, че на картата на дълбочините присъства океанско дъно, което изобщо не би могло да бъде суша.

Опитах сам да наложа картата на Хиперборея върху получената комбинирана карта (без океанско дъно – само с шелфовете). Ето какво се получи:"

"Скандинавия се е позиционирала точно. Нова Земя, макар и с различни очертания, също е попаднала на съвременното си местоположение. Бреговете на Северна Америка и Таймир също са приблизително на местата си. Картата съвпада много красиво. Разбира се, може да съм преместил неправилно, да не съм слепил шелфа с такава точност и някои неща да се разминават. Но ако се ориентираме именно към Скандинавия, че тази територия не е променила своята площ, тогава картината, според мен, е много правдоподобна."

"Вариант с по-голяма прозрачност на Хиперборея."

"Хиперборея с най-малка прозрачност. Видно е, че древна Исландия се намира на съвременна Гренландия. Това показва, че островът се е преместил значително на юг. Земята, в края на краищата, се разширява и много части от сушата се преместват. Самата Гренландия, изглежда, също леко се е завъртяла. Части от Хиперборея: Свага и Раи – това сега е северната част на островния архипелаг на Северна Америка. Южната част на хАра – това са Новосибирските острови. Земята на Франц Йозеф – също хАра. Шпицберген – това е част от Туле.

Да не забравяме, че най-важният извод е, че Хиперборея е била разкъсана, а самите части от сушата са потънали под водата – това сега е шелфът. Възможно е това да се е случило при много бързо разширяване на планетата. И това е било в исторически времена, когато или са съществували тези карти, или когато са били копирани от по-древни източници. В общи линии, когато човек или неговият предшественик е бил на тази планета, а не преди 250 милиона години, когато, според учените, е започнал разпадът на Гондвана, движението на литосферните плочи и пермското изчезване на живите организми.

Фактът, че геотектоничните процеси на раздвижване по средноокеанските плочи продължават, се потвърждава от тази новина: Земетресение с магнитуд 4.7 беше регистрирано на 22 октомври 2016 г. в района на подводните вулкани в хребета Гаккел, в Северния ледовит океан. Подземният трус се случи в 18:47 по UTC приблизително на 500 км от географския Северен полюс. Последното известно изригване на вулкани в тази област е било през 1999 г.

Някои ще кажат, че версията за разширяването на Земята, особено в историческо време, е пълна глупост. И аз мислех, че този процес, дори ако е съществувал, е бил в много далечни геологически епохи. Но, може би, не е така. Има още примери."

Глобус без име, направен през 1543 г.

Антарктида, свързана с Австралия.

В ротация. Северна Америка е свързана с Азия. Тихият океан е само южната му част.

Гледайки ГЛОБУСА..ИНДИЯ!!! Глобусът е направен през 1535 г. Обединение на Азия с Америка. ЕДИН НАРОД - ЕДНА ЗЕМЯ!!! Откъде американските индианци взеха свастиката?

"Разбира се, може да се обясни с липсата на знания на картографите от онези времена за всички територии, особено за западното крайбрежие на Северна Америка. Затова Азия е показана като свързана с нея. Но може би наистина Аляска е била в по-тясна връзка с Азия? Тогава образуването на десетки хиляди квадратни километри морско дъно е станало практически мигновено по геоложки мерки. Нима Земята може да се разширява толкова бързо? А може би го прави на скокове? Да предположим, задържа вътрешното налягане от магмата и после бързо, като пуканките, практически се „взривява“, образувайки нови площи морско дъно. Вероятно сушата също е засегната чрез вулканизъм, образуването на нови планински системи и т.н. И такова бързо разширяване може да доведе до дисбаланс на въртенето и изместването, нутацията на географските полюси. Или при нарастването на океанското дъно се случва стремително изместване на литосферата, частите от земната кора се завъртат спрямо оста на въртене."

"Модел на разширяващата се Земя и свързване на континентите по средноокеанските хребети. Това е усреднен модел. Никой не знае дали континентите са се раздалечавали едновременно, или някои са можели да останат за известно време заедно, както са показани Азия и Северна Америка заедно на глобуса от 1543 година. Самата причина за разширението може да е свързана с бързото разлагане на метални хидриди вътре в Земята. Металните хидриди имат по-голяма плътност от самите чисти метали. При тяхното разлагане се отделя водород и се увеличава обемът на скалата, където са съдържани. 

Още един пример от анализа на стари карти:"

"Разстоянието в градуси по дължина между „шпората“ на Апенинския полуостров и делтата на Волга."

"Да сравним това разстояние по картата на Вилем Янсзон Блау от 1640 г."

"Ако на старинната карта на същото разстояние се побираха повече меридиани – значи ли това, че Земята е била по-малка?

Във видеолекция на А. Скляров намерих обяснение за факта защо шестостенните блокове са там и до тях има такъв останък. Това се случва при разширяването на Земята – платформите се раздвижват, по пукнатините излиза магма. При застиването се превръща в шестостени. Архипелагът на Франц-Йосиф всъщност е краят на разкъсаната платформа на Хиперборея.

Още една версия за това защо се е случило и защо процесът на разширяване на Земята се е ускорил толкова. Това е падането на големи тела на Земята – астероиди, а може би и сателит на Земята, една от луните."

"Движението на тектоничните плочи показва, че Индийската плоча се е сблъскала с Азиатската и това продължава вече милиони години. Но, съгласете се, тази територия много прилича на струпано място за падане на големи тела с вход в атмосферата под ъгъл от изток – срещу движението на Земята. Може би е била голяма комета, тъй като дълбока кратерна вдлъбнатина не се е образувала, а следи от водна ерозия има много. Освен това, ударът е предизвикал образуване на планини около мястото, нагънатост, а самото място на падане е равнина, пустиня.

На старите карти на Азия (там, където Каспийско море все още е различно) не виждаме никакви обозначени планински системи.

Като допълнение. Много съвременни шелфове по-рано, в историческо време, са представлявали суша. Ето пример:

Ето поредният опит да се разположи Хиперборея върху съвременната карта на дъното на Арктика с обяснение на възможните причини за случилото се."