ФИЛАДЕЛФИЙСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ

Или тайнственото изчезване на американския есминец „Елдридж”

През Втората световна война всички страни търсят начин да я спечелят.

През 1943 г. учените провеждат опити, в които използват метода на размагнитването (дехаусизацията, хаус е единица за магнитна индукция) на кораб, с цел да го направят невидим, неоткриваем за появилите се неотдавна магнитни взриватели на мини и торпеда.

Размагнитването се заключава във въздействието върху магнитни материали с променливо магнитно поле със спадаща амплитуда. Източник на променливото магнитно поле е електромагнитна бубина, през която преминава ток. По време на размагнитването механичните часовници и магнитните компаси буквално полудяват...

Флотът на САЩ също е заинтригуван от идеята да бъде създаден нов камуфлаж за корабите – да бъдат невидими за радарите.

На 28 октомври 1943 г. във военното пристанище Филаделфия е проведен т.нар. Филаделфийски експеримент.

Есминецът „Елдридж”, който е пуснал котва във Филаделфия, е натоварен със стотици тонове електронно оборудване и експериментът е задействан.

Експериментаторите предполагат, че електромагнитното излъчване ще предизвика огъване на светлинните и радиовълните около корпуса на есминеца.

Мощните генератори са включени. Върху кораба се спуска зеленикава мъгла, след това мъглата изчезва и заедно с нея... и „Елдридж”. Върху повърхността на водата остават само следите му. След няколко минути (по други сведения – след секунди) корабът отново се появява. По-късно се разпространяват слуховете, че есминецът бил видян в пристанището Норфолк, Вирджиния... В резултат от опита повечето моряци полудяват, някои изчезват завинаги. Най-странното обаче е, че някои се оказват залепени за металната обшивка на кораба...Моряците твърдели, че попаднали в друг свят и видели странни същества...

От целия екипаж от 181 души невредими остават само 21. От останалите 27 буквално се срастват с конструкцията на кораба, 13 умират от изгаряния, облъчване, удар от електрически ток и страх.

Загадката на Филаделфийския експеримент е свързана с името на Морис К. Джесъп – астрофизик, математик и писател, който се интересува от феномена летящи чинии. Той събрал много материал за НЛО и решава да напише книга. Според него движещата сила на НЛО е свързана с антигравитацията.

През 1955 г. излиза книгата му „Аргументи в полза на НЛО”. След публикацията Джесъп получава странно писмо. Авторът му – Карлос Мигел Алиенде, се интересувал от левитацията, на която е посветен един раздела в книгата. В писмото си той твърдял, че левитацията съществува и някога е била много известно явление на Земята. Джесъп поискал от Алиенде подробности за това явление и след една година получава писмо от него.

Според някои данни в основата на проекта „Филаделфийски експеримент” е залегнала много мътната и сложна научна теория, разработена от А. Айнщайн. Тя е известна като Единна теория на полето и първите данни за нея са публикувани през 1925-27 г.(за което пише Алиенде във второто си писмо и твърди, че теорията на учения не била завършена).

Според д-р Б. Ръсел обаче теорията е завършена, но човекът не е дозрял за нея. Ръсел е писател, философ, пацифист и приятел на Айнщайн.

Какво представлява Единната теория на полето?

Същността й е във взаимодействието между трите фундаментални универсални сили – електромагнетизма, силата на привличането и ядрената енергия. Но има предположение, че съществува четвърта „слаба” универсална сила, свързана със силата на притеглянето, както са свързани електричеството и магнетизмът. Предполага се, че окончателното уравнение на теорията трябва да включва също светлинните и радиовълните, магнетизма, рентгеновите лъчи и дори самата материя.

Айнщайн често твърдял, че не владее достатъчно математиката, за да изпълни тази задача.

Извадка от писмото на Алиенде:

„... Резултатът беше пълната невидимост на кораба и целия екипаж. Магнитното поле имаше формата на въртяща се елипсоида и се простираше на 100 метра от двете страни на кораба. Всички, които се намираха в това поле, имаха размити очертания и другите на борда ги виждаха като висящи във въздуха. Онези, които се намираха извън магнитното поле, нищо не видяха... Половината от офицерите и членове на екипажа на кораба днес са луди, някои са още в психиатрии. Те наричат дългия си престой в магнитното поле „заклещване” („застиване”). Когато човек е в това положение, той не може да се движи по своя воля, ако един или двама от другите не дойдат и на го пипнат, защото иначе той „ще замръзне”. Обикновено „дълбокозамразеният” губи разсъдъка си...”Замръзналите” не възприемат много от онова, което е около тях.

Много малко живи останаха от членовете на екипажа, който участва в експеримента...”

След няколко дни Джесъп получава допълнение:

„ВМС просто използваха този човешки материал, без да отчитат характерите и индивидуалността му...”

Джесъп допуска писмото да е преувеличен разказ за реалното събитие. По време на Втората са проведени много секретни експерименти.

От разговора с Алиенде става ясно, че от август 1943 до януари 1944 г. той служил на кораба „Ендрю Фурест”. Твърдял, че видял как „Елдридж” изчезва; не можел да обясни по каква причина, но знаел, че за целта били задействани някакви силови полета. Според него Айнщайн присъствал на някакъв етап от експеримента.

Джесъп започва да страда от депресия. В последните месеци преди да се самоубие (20 април 1959 г.), той прекарва в компанията на д-р Менсън Валантайн (зоолог, океанограф и археолог, който от 1945 г. изучава Бермудския триъгълник); от Джесъп той научил много неща за Филаделфийския проект: в него използвали магнитни генератори, които функционирали в резонансни честоти и така създали чудовищно магнитно поле около „Елдридж”.

Валантайн има собствена теория за същността на Филаделфийския експеримент:

„Тя се отнася до електрическите магнитни полета; чрез електрическотото поле се създава магнитно поле; силовите линии на двете полета се намират под прав ъгъл. Но тъй като пространството има три съставки, би трябвало да съществува и трето поле, вероятно гравитационно. Тогава чрез последователното включване на електромагнитните генератори, при което възниква магнитна пулсация, може на принципа на резонанса да се създаде това трето поле. Джесъп смяташе, че ВМС са се сблъскали с това явление случайно...”

В различни години интересът към загадката ту затихва, ту се разгаря, възникват нови и нови въпроси. Ако ВМС действително са успели, случайно или нарочно, да постигнат ефекта на невидимостта или дори телепортацията, дали с него не може да се обяснят редицата загадъчни събития и многото случаи на безследно изчезнали кораби и самолети в района на Бермудския триъгълник. Крайният отговор на тези въпроси вероятно се пази в архивите на морското ведомство на САЩ.

ВМС на САЩ официално не са потвърдили провеждането на експеримента. Оцелелите моряци от екипажа на „Елдридж” твърдят, че такъв екперимент не е провеждан.

Съществува мнението, че чрез Филаделфийския експеримент ФБР проверявало откритията на Никола Тесла, свързани с телепортацията. Тесла починал няколко месеца преди опита и целият му архив попаднал в ръцете на американското правителство.

И дали няма нещо общо между Филаделфийския експеримент и изчезналия малайзийски боинг?