Потиснатата магия: Как ни отнеха силата да бъдем богове

Някога човешкото същество не било това, което е днес — ограничено, уплашено, откъснато от себе си; то било сияйно, могъщо, свързано с вселената, с природата, с невидимите светове, и магията не била фантазия, а естествено състояние на съзнанието, в което човек можел да лекува с ръце, да вижда през времето, да разговаря с духовете, да материализира мисълта си, да пътува между измеренията, да усеща енергията на всичко живо, защото тогава съзнанието било чисто, необлъчено, непокварено, а светът бил фин, лек, прозрачен, изпълнен с вибрации, които днес наричаме „свръхестествени“, но които някога били просто естествени. Но тази сила била опасна за онези, които искали да управляват, защото човек, който знае, че е бог в тяло, не може да бъде поробен, не може да бъде манипулиран, не може да бъде уплашен; затова започнал дълъг, системен, целенасочен процес на потискане на магията, на затваряне на третото око, на блокиране на интуицията, на разрушаване на връзката между човека и невидимото. Епифизата — древният портал към духовните светове — била атакувана чрез химия, флуорид, тежки метали, радиация, шум, страх, стрес, така че да се калцифицира, да се затвори, да се превърне от кристална антена в камък; храната била превърната в отрова, вибрациите били понижени, тялото станало тежко, плътно, лениво, неспособно да възприема фините енергии, защото магията изисква лекота, чистота, висока честота, а ние били натъпкани с токсини, които ни държат в ниските вибрации на страха и оцеляването. Емоционалната програма била най‑силното оръжие — страх, тревога, стрес, депресия, вина, срам — защото човек, който вибрира ниско, не може да активира духовната си сила; той е в режим на оцеляване, а магията е режим на творене, и когато съзнанието е заключено в страх, то не може да се издигне към светлината. 

Съвременната медицина не лекува, а заглушава, не възстановява, а потиска, не освобождава, а заключва; лекарствата и химията блокират енергийните центрове, променят честотата на тялото, създават зависимост от външни решения, така че човек да забрави, че истинското лечение идва отвътре — от намерението, от съзнанието, от връзката с тялото, от магията, която някога е била естествена. Историята била пренаписана, древните книги — изгорени, езотеричните школи — унищожени, маговете, лечителите, ясновидците — преследвани, убивани, изтривани от паметта; цивилизациите, които владеели магията, били заличени, техните знания — скрити, техните храмове — разрушени, техните символи — демонизирани, защото човек без памет е човек без сила, а човек без сила е лесен за управление. Материалната илюзия била наложена като единствена реалност — кариера, статус, пари, притежания, конкуренция, борба, оцеляване — и съзнанието било закотвено в ниските честоти, така че да не може да се издигне към невидимото; магията била превърната в детска приказка, духовността — в суеверие, интуицията — в глупост, а вътрешната сила — в опасност. Но истината е, че магията никога не е изчезвала — тя е била потисната, скрита, заключена, но не унищожена; тя живее в сънищата, в интуицията, в моментите на тишина, в странните усещания, които не можем да обясним, в дежавюто, в прозренията, в онези мигове, когато душата ни шепне, че светът е много повече, отколкото виждаме. Ние не сме просто тела — ние сме енергийни същества, носители на древна сила, пазители на забравено знание, богове, които са били убедени, че са обикновени; и когато започнем да се освобождаваме от отровите — физически, емоционални, ментални — тогава магията се връща, не като фантазия, а като реалност, която винаги е била тук, чакайки да бъде припомнена. Защото истинската магия не е в заклинанията, а в съзнанието; не в ритуалите, а във вибрацията; не в думите, а в намерението; не в външното, а във вътрешното. И когато човек си спомни кой е — светът се променя. Завесата пада. Силата се връща. А богът вътре в нас се пробужда.