ЧИСТКА: ПАДНАЛИ ДУШИ ИЛИ ЗАЩО ХОРАТА ОТХВЪРЛЯТ БОГА

Чистката на падналите души винаги започва по един и същи начин – с тишина, с тревога, с усещане, че нещо вътре в човека не е негово, че нещо го дърпа надолу, че нещо го кара да се страхува от светлината, да се отдръпва от Бога, да се затваря, да се крие, да бяга от собствената си същност, защото падането не е внезапно, не е наказание, не е грях, а процес, който започва много преди човек да го осъзнае, започва в минали животи, в договори, в клетви, в болка, в отчаяние, в избори, които душата прави, когато е ранена, когато е уплашена, когато е сама, когато е загубила връзката със своя източник; и така дойде жената, която знаеше, че има договор с долния астрал, усещаше го като тежест, като страх, като тревога, като нещо, което я държи, но не знаеше колко дълбоко е това, което носи, не знаеше, че има три договора, не знаеше, че финото ѝ тяло е буквално натъпкано със същности, не знаеше, че в нея живеят истории, които не са нейни, болки, които не са нейни, гласове, които не са нейни, и когато отключихме волевия център, когато светлината нахлу, когато кодовите думи отвориха канала, тогава се появи първото същество – огромно, тъмно, арогантно, сигурно, че тя му принадлежи, сигурно, че никой няма да го изгони, сигурно, че договорът е вечен, но светлината не се интересува от арогантността на тъмнината, светлината просто влиза и тъмното започва да се свива, да се гърчи, да се крие, да се опитва да се пазари, защото така работи ниският астрал – той уважава само силата, само светлината, само закона, и когато потокът се усили петдесет пъти, съществото стана сговорчиво, започна да говори, започна да разкрива, започна да показва какво се крие вътре в нея, и тогава видяхме „зоопарка“ – същества от различни нива, паразити, влечуги, демони, октоподоподобни, структури, импланти, енергийни куки, договори, клетви, всичко, което една силна душа може да привлече, защото колкото по‑силна е душата, толкова повече тъмни същности се опитват да я държат спяща, да я държат в страх, да я държат далеч от Бога, защото пробудената душа е опасна за тях, тя е светлина, тя е сила, тя е огън, който изгаря всичко нечисто.

И тогава видяхме най‑тежкото – в едно от тъмните крилати същества беше самата тя, в минал живот, като мъж, който беше обичал жена до лудост, до ревност, до разрушение, до убийство, и в момента, в който я уби, тъмното същество влезе в него, погълна човешкото, затвори сърдечната чакра, превърна го в паднала душа, която отхвърли Бога не защото Бог я беше изоставил, а защото тя беше изоставила себе си, беше се отказала от светлината, беше избрала тъмнината, защото болката беше по‑силна от любовта. И тогава видяхме още по‑тежко – черната магия на рода, предците, които жертваха момиченца, за да спасят момчетата, кръвта, която беше пролята, детските гробове, които бяха цената за живота на наследниците, и жената видя всичко това, видя го със собствените си очи, видя душите на децата, които стояха пред нея, и тя падна на колене, плака, моли за прошка, прие ги, прегърна ги, освободи ги, и порталът се отвори, и душите бяха изведени, и тежестта падна. И тогава започнахме да чистим договорите – адския, влечугоподобния, октоподния; и когато стигнахме до октоподоподобното същество, видяхме нещо странно – то висеше над главата ѝ, не под нея, не в първата чакра, а над короната, и когато попитахме защо, тя каза, че практикува кундалини йога, че е успявала да вдига енергията нагоре, и тогава всичко стана ясно – съществото изяждаше енергията, която тя повдигаше, буквално я поглъщаше, защото договорът беше за нуждите на първите две чакри, а тя беше започнала да се издига, и съществото беше преместено нагоре, за да я спре. И тогава видяхме металната скоба в първата чакра, извънземна структура, която беше поставена от друга цивилизация, и когато започнахме да я разглобяваме, създателите ѝ се появиха и поискаха да я купят, но ние я изпратихме за рециклиране в светлите измерения; и видяхме шината в коленете, свързана с първия център, и нея изпратихме; и когато договорът с адската цивилизация беше нарушен, висшето същество поиска да получи източник на светлина като плащане, но това е забранено, защото благодатта не може да бъде използвана за нарушаване на волята, и затова платихме с монета, както е по закона. И когато всичко приключи, тя беше показана като след операция, лежаща на маса, а около нея стояха светлинни помощници, които аплодираха, защото душата се беше върнала към светлината, защото падналата душа беше изправена, защото човекът, който беше отхвърлил Бога, беше намерил пътя обратно. И тук е истината – хората не отхвърлят Бога, те отхвърлят болката, която свързват с Него; те не отхвърлят светлината, те отхвърлят сянката, която им пречи да я видят; те не падат, защото са слаби, а защото са силни, защото тъмнината се страхува от тях, защото договорите, същностите, имплантите, магиите, клетвите, всичко това е поставено, за да ги държи далеч от пробуждането; но когато чистката започне, когато светлината влезе, когато душата си спомни, тогава падането свършва, тогава договорите се разпадат, тогава тъмнината отстъпва, тогава човекът се връща към Бога, не като роб, не като грешник, а като дете, което се е изгубило и е намерило пътя обратно към дома. И това е чистката – връщане, освобождение, възстановяване, пробуждане, издигане, спомняне. Душата не пада. Душата забравя. И когато си спомни – тъмнината няма шанс.