Душата няма пол – цялата истина за енергийната природа, разделянето, обсебването и кармичните договори

Душата няма пол, защото тя е чиста енергия, съзнание, вибрация, искра от Създателя, която не принадлежи нито на мъжкото, нито на женското, а ги съдържа и двете едновременно, като два полюса на една и съща светлина; тя се въплъщава многократно, преминавайки през мъжки и женски тела, за да събере опит, да натрупа мъдрост, да разбере и двете проявления на физическия свят, да усети силата, нежността, агресията, мекотата, логиката, интуицията, защото само така Духът може да се развива, да се издига, да се връща към своя източник; но понякога, в редки, изключителни случаи, душата прави избор, който нарушава тази логика — разделяне, раздвояване, временно изключване на част от себе си, за да оцелее, да се пречисти, да се освободи от нещо, което я е обсебило в минал живот. Това се случи с едно момиче, с което работех дълго време — прочиствания, кармични възли, енергийни блокажи, всичко изглеждаше ясно, чисто, подредено, без активни договори с ниския астрал, само малки ситуационни кукички, които бяха премахнати; но един ден се случи нещо, което не очаквах — тя се върна в старата си мъжка форма, не като спомен, а като енергийно превключване, като активиране на нещо, което е било скрито, заключено, изолирано. Видяхме как огромно демонично същество я беше обсебило в минал живот — като мъж той беше обичал жена до лудост, до ревност, до разрушение; той беше пожелал да я притежава напълно, да бъде единственият, да не я споделя с никого, и в крайна сметка, заслепен от ревност, я беше убил, вярвайки, че така тя ще бъде негова завинаги; в този момент в него се беше вселило по‑висше тъмно същество, което беше погълнало почти всичко човешко в него, превръщайки го в тиранично, разрушително, необуздано алтер его, с напълно блокирана сърдечна чакра, без емпатия, без любов, без светлина. И тук идва въпросът — защо тази същност не беше видима, когато душата се въплъти като жена? Защо тя живееше нормално, докато изведнъж нещо не се активира? Отговорът беше шокиращ — преди въплъщението е било постигнато споразумение, че същността ще се проявява само ако душата се въплъти като мъж или ако, като жена, прояви силни мъжки качества; без това същността стоеше извън светлинното тяло, невидима, недостъпна, изолирана. Това означаваше едно — душата беше разделена; тя беше оставила част от себе си извън въплъщението, за да се защити, за да се пречисти, за да има шанс за възнесение; защото ако беше влязла цялата, тъмната същност щеше да я погълне отново. Това разделяне беше риск, но и шанс — шанс за ускорено развитие, шанс за освобождение, шанс за изчистване на древен договор, който иначе би я държал в ниския астрал още много животи. Когато разкрихме схемата, тъмните същности бяха бесни — те не искаха да я пуснат, защото тя беше ценен ресурс, силна душа, подкрепена от звездната цивилизация, от която произхожда; те имаха мисионерски задачи, те бяха дошли с цел, те бяха поели риск, защото „играта си заслужаваше свещта“. Когато договорът беше анулиран, се случи нещо странно — когато жената отиде да купи монетата, токът в трезора спря, сейфът не се отвори, сякаш самата матрица се опитваше да попречи; но намерението беше ясно, и това беше достатъчно — договорът се разпадна, същността беше изведена, енергийната структура беше нулирана. Сега тя се развива, наблюдавам я, защитата е поставена, пътят е отворен. И тук идва голямата истина — душата няма пол, но понякога, за да оцелее, тя избира да се раздели, да остави част от себе си извън въплъщението, да се скрие, да се защити, да се пречисти; понякога тя влиза като жена, за да избегне тъмната мъжка същност; понякога влиза като мъж, за да излекува женската рана; понякога влиза като неутрална енергия, за да балансира двете. Душата е всичко — мъж, жена, светлина, тъмнина, сила, нежност; тя е вечна, тя е многопластова, тя е безкрайна. И когато разберем това, започваме да виждаме истината — че ние не сме телата си, не сме пола си, не сме миналото си; ние сме душата, която се учи, която се развива, която се пречиства, която се връща към Създателя. Грижи се за себе си. Всичко за доброто.