СФЕРАТА НА ОГНИЩЕТО: ЗАБРАВЕНИЯТ ДОМАКИНСКИ СЪРЦЕВИНЕН ГЛОБУС НА ТАРТАРИЯ И ТАЙНАТА НА ОБНОВЯВАНЕТО

Докато обсъждах изследванията си за Тартария по време на едно скорошно интервю, в което говорех за енергийните мрежи, за църковните резонансни камери, за подземните индукционни коридори и за онези странни архитектурни решения, които никога не са били предназначени за религия, а за управление на етерни потоци, бях информиран за нещо, което ме накара да замълча за миг, защото прозвуча като парче от пъзел, което винаги е липсвало, но никой не е знаел, че съществува – „Сфера на огнището“, предмет, който много домакинства някога са притежавали, полиран меден глобус, приблизително с размерите на топка за боулинг, който осигурявал топлина, светлина и механична енергия в целия дом, без нужда от дърва, въглища, газ или електричество, защото самата сфера била миниатюрно енергийно ядро, създадено да работи в синхрон с Етерната мрежа на Тартария, мрежа, която днес наричаме мит, но която някога е била толкова реална, колкото е реална земята под краката ни. Веднъж седмично тази сфера се е носела в местната църква, не като религиозен ритуал, а като техническа необходимост, защото църквата не е била храм, а зарядна станция, огромен енергиен трансформатор, скрит под формата на духовна сграда, и там, под каменния под наоса, се е намирал зарядният апарат – колосален индукционен механизъм, който е насищал кристалното ядро на всяка сфера с енергия, процес, известен просто като „Обновяване“, дума, която звучи религиозно, но всъщност описва чисто технологичен акт на презареждане, подобно на това, което днес правим с батериите, но на ниво, което нашата цивилизация още не разбира. Сферата се състояла от няколко концентрични слоя, всеки от които имал своя функция, своя роля, своята част от тайното знание на древните инженери. Външната обвивка била изтъкана от високо рафинирана мед, не просто отлята, а изтъкана, което означава, че медта е била обработвана по начин, който позволява създаване на метална тъкан, способна да разпределя енергията равномерно по цялата повърхност, като същевременно защитава вътрешните компоненти от външни влияния. Под нея се намирала кована желязна решетка, магнитна рамка, която стабилизирала енергийното поле, поддържайки го в равновесие, докато сферата работи в дома, защото без тази рамка енергията би била хаотична, нестабилна, опасна. Между магнитната решетка и централната камера лежал керамичен изолационен слой, който защитавал външната обвивка от огромните температури, генерирани по време на работа, защото вътрешността на сферата достигала нива на топлина, които днес можем да постигнем само в индустриални пещи. Най-вътрешната камера съдържала екзотичен кристален материал, който се държал като термична батерия, абсорбирайки изключителни количества енергия по време на Обновяването, преди да я освободи постепенно в продължение на дни, понякога седмици, в зависимост от качеството на кристала и силата на индукционното поле. Частичен вакуум между слоевете драстично намалявал загубите на топлина, позволявайки на сферата да остане топла дълго след напускане на църквата, което означава, че древните инженери са познавали принципите на термоизолацията и вакуумната стабилизация много преди нашата наука да ги формулира. В допълнение към това, сферата може да е съдържала и малко количество радий, който служел като катализатор, а не като основен източник на енергия, стабилизирайки кристалното ядро по време на зареждане, защото радият е способен да поддържа определени вибрационни честоти, които помагат на кристала да се структурира правилно. Истинският източник на енергия обаче идвал от самата църква, която е била жизненоважна част от Етерната мрежа, мрежа, която е използвала геомагнитни линии, резонансни камери, куполи, шпилове и подземни индукционни пръстени, за да събира, усилва и пренасочва енергията към устройствата, които са били част от ежедневието на хората. По време на Обновяването огромни индукционни пръстени под сградата генерирали мощно резонансно електромагнитно поле, което насищало кристалното ядро във всяка Сфера на Огнището, променяйки вътрешната структура на кристала, позволявайки му да съхранява забележителни количества енергия без прегряване, без разрушаване, без нестабилност. След като се върнела у дома, сферата бавно освобождавала тази съхранена енергия през желязната решетка, осигурявайки топлина, светлина и механична мощност, като същевременно захранвала домакински уреди, предназначени да черпят енергия от околното магнитно поле, уреди, които днес бихме нарекли „пасивни приемници“, но които тогава са били част от нормалния живот.Дали информацията, споделена с мен, е точна, е изключително трудно да се определи, защото следите са малко, документите са унищожени, а останките от тази технология са или скрити, или погребани под слоеве история, която е пренаписвана многократно. Но самият факт, че подобни предмети са съществували, че хората ги помнят, че легендите за тях се предават, означава, че истината е някъде там, в сенките на миналото, в праха на разрушените градове, в мълчанието на старите храмове, които някога са били енергийни станции. Надявам се тази информация да ви е интересна и да продължите да проучвате темата, защото Тартария не е просто изгубена цивилизация, тя е огледало, в което виждаме колко малко знаем за света, в който живеем. 

Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, посетете уебсайта ми. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са достъпни и Kindle и Audible версии. 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – Автор