Новата Ялта на XXI век: Връща ли се НАТО в границите си от 1997 година и къде остава България на геополитическата салфетка?

Идеята за радикално прекрояване на глобалния ред чрез затворено споразумение между Великите сили извън традиционните евроатлантически институции отдавна не е просто теоретична екстраполация, а все по-обсъждан сценарий сред анализатори и геополитически стратези, които виждат в евентуална среща на върха между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин паралел със съдбоносните конференции от миналия век, където съдбата на цели нации е била решавана с лека ръка зад затворени врати. Ако замисълът за връщане на НАТО към геополитическите му граници отпреди 1997 година се превърне в реалност, това би означавало тектонично разместване на пластовете в глобален мащаб, при което цялата военна инфраструктура, командни центрове и войски на Алианса се изтеглят безвъзвратно от Централна и Източна Европа, включително от държави като Полша, балтийските републики, Румъния и България, присъединени вълнообразно към пакта след историческата дата. При подобна радикална архитектура на сигурността членството на страните, влезли в съюза през следващите десетилетия, включително по-късните геополитически попълнения като Швеция и Финландия, би могло да бъде де факто дезавуирано или напълно обезсмислено чрез отказ от колективните гаранции, връщайки региона в състояние на опасен стратегически вакуум и перманентна нестабилност. В замяна на това мащабно уравнение Пекин би получил дългоочакваната развръзка по тайванския въпрос и пълно консолидиране на икономическото и военно влияние в целия Тихоокеански басейн, докато Вашингтон би пренасочил ресурсите и стратегическия си фокус към Близкия изток, където съгласно подобни неофициални схеми под ударите на новите договорености могат да попаднат регионални фактори като йеменските хути, а от руска и китайска страна да бъде поискано безкомпромисно геополитическо оттегляне на подкрепата за ислямския режим на аятоласите в Иран. Подобна грандиозна сделка неизбежно би преначертала и тежестта на традиционните европейски столици, като символично изтласка Великобритания от нейните исторически лостове за глобално влияние в полза на възходящата китайска суперсила, докато за фасада на новия дипломатически консенсус би могла да бъде излъчена фигура с компромисен профил като тази на унгарския премиер Виктор Орбан за ключови международни постове в структурата на ООН. На фона на тези мащабни ходове въпросът дали това е нереалистична утопия, или предварително написан сценарий, очакващ своето публично верифициране, разкъсва съвременния политически дискурс, особено в държави от Източния фланг, които се озовават в епицентъра на евентуално разграничаване на сферите на влияние и разпределение на територии. Ако цялата архитектура на сигурността в Европа се свие до границите отпреди разширяването на изток, съдбата на Европейския съюз в сегашния му бюрократичен вид би била поставена под екзистенциална заплаха, тъй като икономическата интеграция трудно би издържала на срива на общата отбранителна парадигма и появата на нови тежки разделителни линии на континента. За България подобна геополитическа салфетка поставя изключително болезнени въпроси за националното оцеляване и дългосрочно позициониране, принуждавайки наблюдателите да анализират дали страната ни ще бъде изоставена в орбитата на възстановено руско влияние, или в хода на задлисните пазарлъци между големите играчи ще бъде предадена под регионалния протекторат на южната ни съседка Турция, която отдавна има своите амбиции в региона. Докато местният политически елит продължава да функционира по инерция, затворен в тесния хоризонт на ежедневните вътрешнополитически борби и вече износени външнополитически клишета, реалността извън страната се преобръща с невероятната бързина на историческите събития от есента на 1989 година, когато рухването на Варшавския договор също изглеждаше напълно немислимо само месеци преди да се превърне в необратим факт, доказвайки че нито една империя и нито един съюз не са вечни, когато Великите сили решат да пренапишат картите на света.