Имаме намерение да пристъпим към нова тема: историята на света и как тя е свързана с настоящето. Всяко късче от загадката разширява гледната точка. Ситуацията, в която се намираме в този свят не се развива на случаен принцип. Станаха събития, които трябва да си ги спомним.
Мнозина от нас са живели тук в предишни животи и споменът за това е вътре в нас. Но не става въпрос за това. Трябва да знаем какво точно се е случило, за да разберем как това е свързано с днешната ситуация. Разбира се, вие няма да намерите това в учебниците по история, защото учебниците по история на "човешките цивилизации" се отнасят за последните 6 000 години, а на нас ни е нужно да се върнем 45 000 години назад и да започнем от там.
Тази информация първоначално ми бе предадена от Тот около 1985 г. Едва след като Тот си отиде през 1991 г., разбрах за Захари Ситчин, прочетох неговите работи и забелязах, че информацията на Тот и тази на Ситчин почти напълно съвпадат до толкова, че това не може да бъде случайно съвпадение. Удивително, колко близко е това, за което говорят и двамата. Повечето е от това, което току-що споменах, но към което повече не се върна Тот - например, великаните от Атлантида - беше подробно описано от Ситчин в книгата му. А много от това, което Ситчин видимо е пропуснал, Тот обясняваше много подробно.
Затова съединяването на тези два източника дава много интересен поглед на нещата. Вие не сте длъжни да приемете тази гледна точка, изслушайте я просто като легенда, помислете над нея и помислете приемливо ли е това за вас. Ако нещо ви се стори неправдоподобно, то разбира се, не го приемайте. Но ви уверявам: тази история е толкова близка до истината, доколкото аз съумях да се приближа до нея и ви я предлагам. Не забравяйте, че аз бях принуден да преведа геометричните фигури и йероглифите от Тот на човешки език. Нещо неизбежно беше изгубено, но чувствам, че тази история е достатъчно близка до истината, че да включа вашата памет.
Преди всичко трябва да се разбере нещо за писмената история. Някой трябваше да вземе перо и да я запише, затова написаната история - това е гледната точка на един човек или група хора, които са я писали. Писмената история се е появила едва в последните 6000 години, но същата ли щеше да бъде, ако са я писали други хора? Забележете, повечето исторически книги са писани от тези, които са печелили войните. Този, който печелел войната, казвал: "Ето какво стана". Загубилите не са могли да кажат нито дума.
Вижте която и да е от големите войни, особено Втората световна война, която бе много емоционална. Ако Хитлер беше спечелил войната, то нашите исторически книги щяха да бъдат написани по съвсем различен начин. Щяхме да анализираме съвършено други "факти". Ние щяхме да бъдем лошите, а те щяха да имат основание да оправдаят това, което вършеха с евреите или нещо подобно. Но ние спечелихме, затова писахме за това от наша гледна точка.
Какво пък, в продължение на цялата история всичко става именно така. Никой никога не е говорил за това, макар че е очевидно. Даже Тот напълно осъзнавайки това, казваше: "Давам ти моята гледна точка. Наблюдавах векове, но съм отделна личност. Ето това смятам за истина, но ти си длъжен да разбереш, че другите хора може да се придържат към друга гледна точка за историята." За това даже и той не говореше: "Това е така, вземай го или си отивай". След това встъпление се отправяме напред.
СИТЧИН И ШУМЕРИТЕ
Имам намерение да започна с трудовете на Захари Ситчин.
Ако още не сте чели неговите книги, ви предстои огромното удоволствие, ако пожелаете да прочетете за това от първоисточника.
Първата му книга се нарича "12-та планета", макар че ви препоръчвам други две:
"Загубените царства" и "Разлистване на Книгата Битие: овладяла ли е съвременната наука древните знания?"
Ситчин пише за много градове, описани в християнската Библия, като Вавилон, Акадия, Ерех, които дълго време са считани за митология, защото никой не е могъл да докаже съществуването им.
Не е имало никакви признаци за съществуването им.
След това, най-накрая се открило един град, което довело до друг, а този довел до следващия.
В края на краищата всички градове, споменати в Библията, бяха намерени.
Разберете, че всички тези древни градове бяха открити в последните 120 години, а повечето от тях - повече или по-малко наскоро.
Когато при разкопките са стигнали до по-ниските слоеве на тези древни градове, от там били изкопани хиляди цилиндрични глинени таблички, на които с подробности е записана историята на шумерите и историята на Земята, отивайки стотици хиляди години назад.
Тяхната писменост се нарича клинопис. Това е, за което ще разказвам - това е тълкуване не само на Ситчин. Много други учени сега могат да четат клинопис и, според разшифроването на тези таблички, ще се промени изцяло нашия поглед за света и това, което ние смятаме за истина; точно така както работата на Джон Антъни Уест за Сфинкса е оказала влияние върху съвременното разбиране на човешката история.
Правейки пълен кръг, ние по-късно ще обясним как шумерите са получавали своята информация. Шумерската летопис - това са най-старите писмени хроники на планетата, те са на 5800 год., но в тях е описано онова, което е станало повече от 45 000 години назад. Дали ще използвате научните знания или информацията на Тот - така или иначе, расата ни е на 200 000 години. Ситчин казва, че сме дори още по-стари, възможно е да сме на 300 000 години, но шумерските хроники и Тот не потвърждават това, също както и Мелхиседеците.
Ние се намираме тук повече от 200 000 години, но на Земята много преди този цикъл и много преди Нефилимите са съществували други цивилизации, много по-развити от Нефилимите и всички съществуващи след това. Тези цивилизации са изчезнали, без да оставят следи за себе си. Към края на книгата ще разберете защо не е останало нищо от тях, след като са си отишли. Това е миналото на планетата. В известен смисъл е част от това кои сме ние всъщност. Ние имаме достъп до цялата тази информация. Във всеки от нас има по частица, в която е записана цялата тази информация. Тя е лесно достъпна за всеки, но болшинството от нас не осъзнават това.
Като правило, преди всичко се доверяваме на най-стария източник за историческите събития, защото този източник по време се е намирал по-близо до събитията, отколкото последните преписвачи. Шумерските хроники - те са най-древните от всички писмена, които имаме с изключение, възможно е, на геометричния език, който предшества египетските иероглифи.
Древните шумери дават такава версия на историята, която ни е много трудно да приемем заради нашата увереност в това, че съвременното ни знание за миналото е правилно. Това повествование в много отношения е толкова невероятно, че нашите учени трудно го приемат, даже ако знаят, че това трябва да е вярно. Това е древен източник! Ако информацията не беше толкова "невероятна", ние отдавна да сме я приели за чиста монета, защото е дошла от такъв древен източник.
От друга страна, ако те са били луди, които съчиняват всякакви истории, без реални знания, как да си обясним тогава, че са им били известни много сведения за природата, които от гледна точка на нашето разбиране на историята, те просто не можеха да знаят. Например, не само догоните, но и шумерите от момента на зараждане на културата им знаели за всички външни планети. Най-старата известна в света шумерска култура, която се отнася към 3 800 г. преди н. е., знаела точно как изглежда нашата Слънчева система, когато се приближаваш към нея от Космоса.
Те са знаели за всички външни планети и са ги подреждали по реда им, започвайки от вън навътре, по-близо до външната страна на нашата Слънчева система. Точно така, както е показано от догоните по стените на пещерите, шумерите са описали сравнителните размери на различните планети, при това в детайли, като че ли те действително са прелитали покрай тях в Космоса. Те са описали как изглеждат планетите, какъв цвят са. Всичко това е било описано 3 800 години преди нашата ера. Това е факт. Как е било възможно? Или истината за нашия произход е неизвестна за нас?
Още преди НАСА да изпрати сонда в космоса за външните планети, Ситчин им предал шумерските описания на всички планети така, както се виждат в космоса. И когато спътникът ги приближава един след друг, шумерските описания се оказали, разбира се, абсолютно точни. Друг пример: Те са знаели за прецесията на равноденствията от самото начало на своята цивилизация. Те са знаели, че оста на Земята има наклон от 23 градуса към плоскостта на нейната орбита около Слънцето и че тя прави пълен оборот по кръга за период от 25 920 години.
Разбира се, това е трудно да се разбере от ортодоксалните историци, които знаят, че са необходими 2 160 години постоянни наблюдения на нощното небе най-малкото, за да научат, че въртенето на Земята като цяло е колебливо. Минималната продължителност за наблюдение е от 2 160 години, но шумерите са знаели за това още от първия ден на тяхната цивилизация.
Как са разбрали това? Толкова много удивителни доказателства са събрани от тези глинени плочки, че всичко това не прониква така бързо в привичното съзнание. Както са ме учили в училище и както разбрах, Мойсей написал Книгата Битие около 1 250 година преди н.е., т.е. преди около 3 250 години. Това е, което съм чел навсякъде. Но има шумерски таблички, написани най-малко 2 000 години преди времето на Мойсей и в тях почти дума по дума е изложено същото, което и в първата книга на Библията.
В тези таблички има даже Адам и Ева, имената на всички техни синове и дъщери, а също и пълен набор от събитията, описани в Битие. Всичко това е било написано преди да е получено от Мойсей. Това доказва, че Мойсей не е авторът на Книгата Битие. Очевидно, на християнския свят ще му бъде трудно да приеме тази истина, но това е така. Мога да разбера защо е трябвало толкова много време, за да проникне в нашата съвременна култура това знание, тъй като то в значителна степен се различава от общоприетата история на Земята и е неголям (или голям) факт, касаещ Мойсей, което е само троха от цялата истина.
ТИАМАТ И НИБИРУ
Това е, което говори шумерската история за началото на човешката раса до Адам и Ева, даже още по-назад от някоя от тези извънредни и изключителни образци на информация, които са имали. Те говорят за много, много далечното минало. Историята започва няколко милиарда години назад, когато Земята е била много млада. Тогава това била голямата планета Тиамат, тя обикаляла около Слънцето между Марс и Юпитер. Древната Земя имала голяма Луна, която, както казват хрониките, било предопределено в някой бъдещ момент да стане планета.
Според хрониките, имало още една планета в нашата Слънчева система, за която ние сме имали само смътна представа в наши дни. Вавилонците наричали тази планета Мардук, това име така останало за нея. Но шумерите я наричали Нибиру. Това била огромна планета, която се въртяла ретроградно (в обратна посока по отношение на останалите планети). Всички планети се движат в една посока, повече или по-малко в една плоскост, но Нибиру се движи в противоположна посока и когато тя се приближава близо до тях, преминава между орбитите на Марс и Юпитер.
Шумерите са знаели, че Нибиру преминава през нашата Слънчева система на всеки 3 600 години и всеки път, когато се появи, това е голямо събитие за цялата наша Слънчева система. След това отива в орбитите на външните планети и изчезва от полето на нашето полезрение. Междупрочем, специалисти от НАСА е възможно да са намерили тази планета. В края на краищата това е твърде вероятно. Те я фотографирали с две сонди, разположени на грамадно разстояние от Слънцето. Някъде там, в Космоса, има блуждаеща планета и шумерите са знаели отпреди хиляди години.
Нататък, съгласно хрониките, съдбата се разпоредила така, че веднъж, преминавайки по орбитата си, планетата Нибиру приближила така близо до Тиамат, че една от нейните Луни се сблъскала с Тиамат (нашата Земя) и откъснала от нея около половината - просто я разцепила на половина. Съгласно шумерските хроники, този огромен къс Тиамат заедно с нейната главна луна при удара излиза от курса си, преминава на орбита между Венера и Марс и станал Земя, както я знаем ние днес.
Другата част се разпаднала на милиони късчета и станала "кованата гривна", както я нарекли шумерските хроники или астероиден пояс между Марс и Юпитер. Ето още един момент, който изумява астрономите. Откъде те са знаели за астероидния пояс, ако той не може да се види с невъоръжено око?
Ето как далеко в миналото отиват шумерските хроники. По-нататък в тях продължава повествованието за по-ранни събития, после се връщат към Нибиру и разказват за нея повече. Тази планета била заселена със съзнателни същества, нефилими. Нефилимите били същества с много висок ръст: жените - от 10-12 фута (от 3-3.70 метра). Те не притежавали безсмъртие, но тяхната продължителност на живота била около 360 000 земни години, съгласно шумерските хроники. После умирали.
ПРОБЛЕМ С АТМОСФЕРАТА НА НИБИРУ
Приблизително преди 430 000, а е възможно и 450 000 години възникнал проблем с планетата на нефилимите. Отнася се за атмосферата и прилича на проблема с озоновия слой, който стои сега пред нас. Техните учени намерили решение, подобно на това, което разискват сега и нашите учени. Те разглеждали възможността да се разпръснат мънички частици вещества в озоновия слой, за да филтрират слънчевите лъчи, носещи вреда.
Орбитата на Нибиру преминава толкова далеко от Слънцето, че е било необходимо нефилимите да задържат топлината, затова те решили да разпръснат златни частици във високите слоеве на атмосферата, та те, като огледало да отразяват светлината и топлината обратно на планетата. Те са планирали да получат голямо количество злато, да го раздробят и разпръснат в Космоса над планетата си.
Да, така говорят в хрониките, които са като че ли напълно съвременни - древните хора говорят за извънпланетни цивилизации и сложни науки. Това не е сериала "Стартрек", ненаучна фантастика, това е реално. Това, което те говорят, е достатъчно удивително и именно затова тази информация така бавно пристига до вниманието на широката публика.
Нефилимите били способни да извършват космически пътешествия, макар че в онези времена, очевидно, са били не много по-напреднали в тази област, отколкото ние сега. Шумерските хроники ги показват в космически кораби-ракети с изригващ отзад пламък. Това не е много сложна космическа техника. Фактически те били толкова примитивни, че преди да се извърши прелитането между нашите две планети, им се наложило да чакат планетата им Нибиру да се приближи достатъчно до Земята.
Тогава, в старите времена, те не могли просто да излетят по всяко време, а били задължени да чакат, докато планетите се приближат. Аз предполагам, доколкото нефилимите не могли да напуснат Слънчевата система, те обследвали всички нейни планети, докато не открили, че Земята съдържа голямо количество злато. Затова преди повече от 400 000 години те изпратили тук команда с една цел - добив на злато.
Начело на командата, прилетяла на Земята, имало 12 нефилими-началници, а с тях 600 работници, които само трябвало да добиват злато и още 300 останали в своя космически кораб на орбита. Отначало те попаднали в района на съвременен Ирак и започнали там да се заселват и строят град, но злато добивали на друго място. За злато се отправяли в една долина в югоизточна Африка.
Един от дванадесетте, чието име било Енлил, ръководил шахтьорите. Те се заровили дълбоко в земята и добивали голямо количество злато. На всеки 3 600 години, когато Нибиру-Мардук се появява близо до Земята, те отправяли златото на своята родна планета. А после продължавали да го добиват, докато Нибиру пътешествал в орбитата си нататък. Според шумерските хроники, те са се занимавали с добиване на злато дълго време - от 100 до 150 000 години, а после избухнало въстание на нефилимите.
Не съм много съгласен със Ситчиновските датировки на времето, когато се е случило това. Той е получил тази дата не директно от шумерските хроники, а е изчислил колко отдавна, според мнението му, това трябвало да се случи. Според изчисленията му, това въстание е могло да стане преди около 300 000 години. Аз предполагам, че е станало по-скоро преди 200 000 год.
ВЪСТАНИЕТО НА НЕФИЛИМИТЕ И ПРОИЗХОДА НА НАШАТА РАСА
Някъде преди между 200 и 300 хиляди години работниците-нефилими въстанали. В шумерските хроники това въстание е описано в подробности. Работниците въстанали против своите началници; те повече не желаели да продължават да работят на тези рудници. Можете да си представите как са казали: "Ние добиваме това злато в продължение на 150 000 години и се уморихме. Повече нямаме намерение да се занимаваме с това." Може би аз не бих издържал на повече от месец.
Въстанието станало проблем за началниците, затова 12-те ръководители се събрали, за да решат какво да правят. Те решили да използват някаква форма на живот от тези, които вече съществували на Земята и, както аз разбирам, това бил един от видовете примати. Те "взели кръв" от приматите и я "омесили с глина", после "взели семе" от един млад нефилим от мъжки пол и смесили всичко това заедно. На древните глинени таблички те действително са изобразени с нещо, приличащо на химически колби и преливат нещо от една колба в друга, за да създадат нова форма на живот. В техните планове влизало да използват ДНК на приматите и своята собствена ДНК за създаване на раса, по-развита от тази, която в това време съществувала на земята, та нефилимите да могат да се разпореждат с нея изключително за добиване на злато.
Това, което открила науката, е почти толкова интересно. Точно на това място, където според шумерските источници сме добивали злато, археолозите открили златни рудници. Тези златни рудници били на 100 000 години. Най-невероятното е, че homo sapiens, т.е. ние, действително са добивали злато в тези рудници. Там са намерени наши кости. Тези златни рудници са функционирали общо-взето от преди 100 000 години, а останките от човешки същества, открити в тези рудници може да се отнесат от преди 20 000 години. Сега кажете в името на какво сме правили този златодобив преди 100 000 години? За какво ни е било нужно златото? Това е мек метал, ние не можем да го използваме, както някои други метали. То не се среща често сред археологическите находки. Защо тогава сме правили това и къде отивало златото?
ЕВА ОТ ЗЛАТНИТЕ РУДНИЦИ ЛИ Е ИЗЛЯЗЛА?
Съществува така наречената "теория за Ева", която хората се опитвали да премълчават в продължение на дълго време.
Учените взели някои компоненти от молекулата на ДНК, направили изследвания и в резултат открили, че първият представител на човечеството е живял преди 150-250 хиляди години. И, както се оказа, това първо човешко същество, което те нарекли Ева, произхожда от тази долина, където ние по твърдение на шумерите, сме добивали злато. След това един учен опроверга тази хипотеза, доколкото съществуват множество други гледни точки за произхода на ДНК. Но все пак аз намирам за удивително, че тази хипотеза показа "от раз" същата тази долина, където, както казват шумерските хроники, всичко започнало.
ВЕРСИЯТА НА ТОТ ЗА ПРОИЗХОДА НА НАШАТА РАСА
Сега хайде да разгледаме доколко версията на Тот прилича на това, което вече бе казано. Тот е съгласен с традициите на Мелхиседеците и счита, че нашата раса възниква не преди 350 000 години, както говори Ситчин, а точно преди 200 207 години (от 1993 г.) или 198 214 год. преди н.е. Той е казал, че първите хора на нашата раса били заселени на острова, разположен до западното крайбрежие на Африка, наричал се Гондвана.
Не знам колко правилни са очертанията на рисунката, но това не е толкова важно, по-важното е, че той се намира в този район. Първите хора са били заселени тук, преди всичко за да ги държат всички заедно и да не им дават възможност да напуснат острова. Когато те се развили дотолкова, че да бъдат полезни на нефилимите, ги пренесли към района на рудниците в Африка и в разни други места, където започнали да ги използват за добиване на злато и изпълняване на други работи.
И така, тази първоначална раса, нашите предци, се развивала и еволюирала там, на острова Гондвана в течение на 50-70 хиляди години. Това име е взето от митовете на разни племена в западна Африка. Ако сте чели митове за сътворението, които са се съхранили в тези племена, то ще можете да забележите, че всички те имат различни възгледи за това как станало сътворението, но една нишка преминава през всички тях, абсолютно една и съща нишка. Всички те говорят, че хора дошли от запад, от острова на западното крайбрежие на Африка и той се нарича Гондвана. Всички те са единни в мнението по този въпрос, с изключение на зулусите, които заявяват, че са дошли от Космоса.
Шумерските хроники изобразяват човека с ръст една трета от ръста на нефилимите. В сравнение с нас нефилимите били великани. Те били 10-16 фута (от 3-5 метра) на ръст, ако се вярва на хрониките. Не виждам никаква причина те да ни лъжат. Тот говорил за това, че на Земята имало великани, но не казва кои са били те и въобще нищо повече не ни съобщава за тях. Библията казва същото. Ето какво се говори в шеста глава от „Книга на Битието“.
"Когато хората започнали да се множат на земята и родиха им се дъщери" - това е важно утвърждение. "Когато хората започнали да се множат (за това ще кажа малко по-късно) - "тогава синовете Божи" (за миг си помислете: казано е "синове Божи" в множествено число) "видели дъщерите човешки, че те са красиви и ги взеха за жени, кой каквато си избрал. И казал Господ (Бог): „Духа ми не винаги ще бъде пренебрегван от човеците, защото те са плът" (това означава, че "Господ" също се явява от плът)“, нека бъдат дните им сто и двайсет години. В това време имаше на земята исполини, особено по времето, когато синовете Божи почнаха да влизат при човешките дъщери и те започнаха да им раждат: това са силни и прочути мъже от древни времена."
Има множество различни тълкувания на този откъс от Библията. Но ако се вгледате в него в светлината на това, за което говорят шумерските хроники, той придобива съвършено различно звучене, особено когато четеш по-старо издание на Библията, в което се казва как се наричали тези исполини. В еврейската Библия те се наричали нефилим - абсолютно същата дума, която се употребява в шумерските хроники.
ЗАЧАТИЕ НА ЧОВЕШКАТА РАСА: РОЛЯТА НА СИРИАНЦИТЕ
Тот казва, че тук, на Земята е имало великани. Това е всичко, което е казал. Не казва нищо за това как и откъде са дошли те. Тот казва, че когато била създадена нашата раса, тези великани станали наши майки. Той казва, че седем от тях се събрали заедно, напуснали своите физически тела, съзнателно умирайки и създали структура от седем взаимопресичащи се сфери на съзнание, точно, както моделите в Битие (за което ще се говори в пета глава). В резултат на това сливане възникнал синьо-бял пламък, който древните наричали „Цветето на Живота“ и те поставили този пламък в утробата на Земята.
Египтяните наричат тази утроба Залите на Аменти - това е пространство на 4-то измерение, разположено в реалността на третото измерение на дълбочина около хиляда мили (1832 км) под повърхнстта на земята и съединено с коридорите на Великата Пирамида от 4-о измерение. Залите на Аменти се използват главно за създаване на нови раси или видове. Вътре в тях има стая, чиято форма е основана на пропорциите на Фибоначи, направена е от материали, приличащи на камък. В средата на стаята се намира куб, а върху горната повърхност на куба е пламъка, сътворен от нефилимите. Този синьо-бял пламък е на височина 5 или 6 фута (1.2-1.5 метра) и около три фута (0.9 метра) в диаметър. Тази светлина е чиста прана, чисто съзнание, което се явява планетарно "яйце", създадено за да можем да започнем този нов еволюционен път, който ние наричаме човешки.
Тот казва, че ако има майка, то някъде трябва да има и баща. А същността на бащата - неговата сперма - трябва да дойде извън системата или тялото. Затова, когато нефилимите инсталирали колбите си и се подготвяли за създаване на новата раса, съществата от друга раса - от трета планета Сириус Б - се готвели за отпътуване към Земята. Имало 32 членове от тази раса, 16 мъже и 16 жени, които били женени и образували едно семейство. Те също били великани, като нефилимите. Ако нефилимите до голяма степен са от трето измерение, то сирианците по своята същност били същества от 4-о измерение.
Трийсет и двама човека, женени един с друг - това може би също звучи странно.
На Земята се женят един мъж с една жена, защото ние отразяваме светлината на нашето слънце.
Нашето слънце е водородно - водородът има един протон и един електрон.
Ние възпроизвеждаме тази природа на водорода, затова се женим така, както у нас е прието.
Ако вие попаднете на друга планета, където слънцето е хелиево (а в хелия има два протона и два неутрона), то ще видите, че двама мъже и две жени се съединяват заедно, за да имат деца.
Когато отидете на древно слънце, такова, каквото на Сириус Б, което е бяло джудже/малка звезда с голяма плътност/ и е в напреднал стадий на еволюцията, то там системата се състои от 32 (числото на германий) същества.
И така, сирианците, когато дошли тук, знаели абсолютно точно какво да правят.
Те влезли непосредствено в матката - Залите на Аменти, директно в предната част на пирамидата и пред пламъка.
Тези същества притежавали разбирането, че всичко е светлина.
Те разбирали връзката между мисълта и чувствата.
Затова те прото създали 32 плочи от розов кварц около 30 дюйма (76 см) височина, 3 или 4 фута (0.9-1.2 метра) ширина и около 18-20 фута (5.5-6 метра) дължина.
Те ги създали от нищото, абсолютно от нищото около пламъка.
После легнали на тези плочи около пламъка с глави към центъра, с лице нагоре, редувайки се мъж и жена.
Сирианците с други думи извършили зачеването, слели се с пламъка или с яйцеклетката на нефилимите.
В същото това време на ниво трето измерение учените-нефилими поставили човешки яйцеклетки, получени по лабораторен път, в матките на седем нефилимски жени, които в края на краищата родили първото човешко същество.
Зачатието в човешки план станало за по-малко от 24 часа - това е основния процес на зараждане на първите осем клетки.
Но оплождането на планетарно ниво - това е съвсем друго нещо.
Съгласно Тот, те (32-та сирианци) лежали там в продължение на 2000 години, зачевайки със Земята тази нова раса.
Накрая, след изтичането на тези 2000 години в Годвана, недалеч от западното крайбрежие на Южна Африка, се появили първите човешки същества.
ПРИСТИГАНЕТО НА ЕНЛИЛ
Като че ли тази част от историята, дето сирианците встъпват в ролята на баща на човечеството, не отговаря напълно на това, което казват шумерските хроники, поне в изложеното от Захари Ситчин, но това е само до момента, в който ние не проследим последователността на събитията, които видимо Ситчин не разбирал. Енлил, който се появил пръв на Земята и бил началник на нефилимите в Южна Африка, пристигнал на Земята не чрез приземяване на сушата. Той се приводнил.
Защо той се спуснал във водата? Защото там се намирали китовете и делфините. Делфините и китовете в това време притежавали най-високо съзнателно ниво на планетата и това е така и до сега. На галактически език това означава, че Енлил трябвало да влезе в океана, за да получи разрешение от делфините и китовете да живее и добива злато на Земята. Защо?
Защото тази планета принадлежала на делфините и китовете, а съществува галактически закон, според който всяка извънпланетна раса може да влезе в системата на друго съзнание, само ако получи разрешение за това. Според шумерските хроники Енлил останал с тях дълго време и когато в края на краищата накрая решил да стъпи на земята, той бил вече половин човек и половин риба (В даден момент Енлил напълно се превърнал в човек.) Това било описано в шумерските хроники.
Виждате ли, третата планета, изходяща от Сириус Б, която някои наричат Океан, се оказва роден дом на делфините и китовете. Питър Шенстоун, лидер на Австралийското движение в защита на делфините, приел от делфините посредством ченълинг необичайна книга - "Легендата на Златният делфин" (The Legend of the Golden Dolphin), в която точно се описва как те са дошли от друга галактика, как се оказали на малката звезда, обикаляща около Сириус Б и как след това пътували към Земята.
Цялата планета е почти изцяло водна; там има остров с размери, примерно като Австралия и още един, примерно като Калифорния, и това е всичко. На тези два материка живеят човекоподобни същества, но те не са много. Останалата част от планетата, изцяло вода, принадлежала на китообразните. Съществува директна връзка между човекоподобните обитатели на тази планета и китообразните, затова, когато Енлил (нефилим) пристигнал на Земята, той отначало установил връзка с делфините (сирианци), за да получи тяхното благословение. След това излязал на сушата и започнал процес, който довел до създаването на нашата раса.
НЕФИЛИМИТЕ КАТО МАЙЧИН АСПЕКТ
Ще обобщим и ще поясним това, което бе казано по-горе: след въстанието, когато бе решено да се създаде нова раса тук, на Земята, именно нефилимите станали за нас майчиния аспект. Шумерските хроники казват, че седем жени станали доброволки. После нефилимите взели земна глина, кръв от примат и сперма от мъж-нефилим, смесили всичко това заедно и я вкарали в матката на млади нефилимски жени, които били избрани за това.
Така били родени човешките младенци. По този начин, в съответствие с истинската история, седем наведнъж са били родени едновременно, не само двойката Адам и Ева, но ние сме били стерилни. Ние не сме можели да възпроизвеждаме себеподобни. Нефилимите продължили да произвеждат малки човечета, създавайки армия от малки същества - нас, разселени на остров Гондвана. Ако вярваме на тази история, която е частично създадена от шумерските хроники, а частично от разказите на Тот, то майката на нашата раса били нефилимите, а наш баща - сирианците.
Ако не бяха шумерските сведения за нефилимите, то цялата тази история би изглеждала съвършено невероятна - та тя и до ден днешен изглежда такава. Но, ако се обърнете към археологичните данни, ще откриете огромно количество научни доказателства, потвърждаващи истинността на тази история - ако не за бащата от Сириус, то във всеки случай за нефилимите като аспект на майката.
Науката не разбира как сме попаднали тук. Вие навярно знаете, че между приматите и нас има "недостигащо звено". Като че ли сме дошли от никъде. На науката е "известно", че ние сме от около 150-250 хиляди години, но тя няма понятие откъде сме дошли и как сме се развивали. Ние просто сме прекрачили през някаква мистична врата и сме се появили тук.
АДАМ И ЕВА
Ето още една интересна част от шумерските хроники: по времето, когато хората добивали злато в рудниците на Африка, градовете на север, около съвременен Ирак станали необикновено красиви и изискани. Те имали огромни градини, а наоколо влажни тропически гори. Най-накрая било решено, както гласят шумерските хроники, да се прехвърлят някои роби от южните рудници в градовете, за да се грижат за градините. Очевидно сме били забележителни роби.
Веднъж по-малкия брат на Енлил, Енки (чието име означава "змия"), отишъл при Ева (в хрониките се използва точно това име) и разказал защо Енлил не разрешава на хората да вкусят плодовете от това дърво, което се намира в средата на градината: в такъв случай те могат да станат равни на нефилимите. Енки се опитал даже да спори с брат си на тази тема. (Историята като цяло е много по-объркана и вие можете да я прочетете в хрониките.) И така, Енки убедил Ева да изяде ябълката от дървото на познанието за доброто и злото, което съгласно хрониките, съдържа в себе си нещо повече от просто дуално светоусещане. То й дало способността да ражда деца.
И така, Ева намерила Адам и двамата яли от това дърво, и родили деца, всяко от които е отразено в шумерските таблички. Хайде сега да помислим за продължението на тази история за Адам и Ева, за двата варианта на тази история. Единият вариант е описан в шумерските източници, а другият - в Библията. Бог се разхождал в градината, той ходел в тяло, в плът - така описва „Книгата на Битието“. Върви той из градината и вика Адам и Ева. Той не знае къде са те. Той - Бога, но не знае къде са Адам и Ева. Той ги вика и те пристигат. Той не знае, че те са яли от дървото до момента, в който видял, че те се срамуват от голотата си и се опитват да се прикрият. Тогава той разбрал какво са направили.
Тук има още нещо: думата елохим, която се използва за обозначение на Бога в първоначалната еврейска Библия - това е форма за множествено число. Не беше ли "Бог" този, който е създал човечеството, цялата раса от същества? Когато Енлил разбрал, че Адам и Ева са нарушили забраната, той се разгневил. Той особено не искал те да ядат от другото дърво, дървото на живота, защото тогава не само ще можели да се размножават, но и щели да станат безсмъртни. (Ние не знаем наистина ли това са били дървета или това е просто символ на нещо, свързано със съзнанието.) Затова Енлил изгонил Адам и Ева от своята градина. Той ги преместил на друго място и продължил да следи за техните действия. Той явно ги е следил, защото е записал имената на всички техни синове и дъщери; знаел какво ставало в целия техен род. Всичко това било записано 2000 години преди Библията.
От времето на Адам и Ева нашата раса се развивала по две линии: по едната можело да се продължи рода и била свободна (макар и контролируема), а по другата не могли да имат деца и това били робите. Според данни на съвременните учени, този клон продължил да добива злато най-малко още преди 20 000 години. Кости от представители на този клон са намерени в рудниците, били идентични с нашите; единствената разлика е в това, че те нямали възможност да имат деца. Този клон напълно загинал по време на Великия Потоп, по приблизителни изчисления преди 12 500 години. (По този въпрос в нужния момент ще дадем повече информация.)
Ние ще говорим в тази статия за четири измествания на полюсите на Земята: когато Годвана отишла под водата, когато потънала Лемурия, когато отишла под водата Атлантида (което е бил Великия Потоп) и за това, което предстои да се случи. Тази страна на въпроса е много важна: съгласно Тот, ъгълът на оста на Земята и степента на изместване на полюсите - съгласно научните данни, ставащото е напълно регулярно - те са пряко свързани с промяната на съзнанието на планетата.
Например, когато за последен път станало изместване на полюсите по време на Великия Потоп, Северният пояс се намирал на Хаваите (разбирам, че този въпрос е спорен), поне магнитния полюс се е намирал там, а сега практически той е на 90 градуса изместен по отношение на това място. Това е голямо изменение. Това не е било положително изменение, а отрицателно, тъй като ние в своето съзнание сме слезли надолу, а не нагоре.
На рисунката е показано как е изглеждала Лемурия по това време - не съвсем точно, но подобно.
ИЗДИГАНЕ НА ЛЕМУРИЯ
Според Тот, след Адам и Ева станало голямо изместване на оста, в резултат на което е потънала Готвана. Тот говори, че когато Готвана отишла под водата, в Тихия океан се издигнал друг материк, който ние наричаме Лемурия и потомците на Адам и Ева се насочили от родното си място към Лемурия.
Тя се простирала от Хавайските острови до остров Пасха. Това не е бил цял материк, а архипелаг от хиляди острови. Някои от тях били големи, някои - малки и са били повече, от показаното на рисунката. Това бил архипелаг, едва видим над водата - водна страна.
Расата на Адам била пренесена там и й е било разрешено да се развива самостоятелно, без намесата на нефилимите, доколкото знам аз. Ние сме останали в Лемурия 65-70 000 години. Докато сме били в Лемурия, сме били много щастливи. Имали сме малко проблеми. Бързо сме се издигали по своя еволюционен път. Експериментирали със себе си и сме внесли много физически изменения в нашите тела. Променили сме структурата на своя скелет, много сме работели с началото на гръбначния стълб, променили сме размерите и формата на черепа.
Ние сме били главно полусферични, с женска природа. Еволюционния цикъл трябвало да направи избор по какъв път да се върви - по женския или по мъжкия точно така, както вие сте направили своя избор, когато сте дошли тук на Земята. Вие е трябвало да вземете това решение. Затова нашата раса е ставала женствена. По време на потъването на Лемурия ние като раса отговаряхме в своето развитие на 12-годишно момиче.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛЕМУРИЯ ПРЕЗ 1910 г.
Съществуването на Лемурия бе признато от нашето общество още през 1910 г. Ние не си спомняме много от това знание, тъй като през 1912 г. стана нещо, което измени хода на нашата еволюция. През 1912 г. се провеждат експерименти, подобни на Филаделфийския експеримент 1942-43 г., за който ще говорим по-късно. Експериментът в действителност приключи през 1913 г. и се превърна в гигантска катастрофа. Лично аз вярвам, че именно този експеримент послужи като причина за Първата световна война през 1914 г. След това събитие ние вече никога не бяхме предишните.
Преди Първата световна война процесът на духовно израстване в Съединените Щати приличаше на това, което става сега. Хората се интересуваха изключително от духовна и психическа работа, медитация, осъзнаване на древното минало и други в същия дух. Хора като полковник Джеймс Чърчвард и Огюст Ле Плонжон от Франция се занимаваха с изучаване на Лемурия и Атлантида - по това време се провеждаха много такива изследвания, както и сега. След това, с началото на Първата световна война, ние потънахме в сън и не се събудихме чак до 60-те години на двайстото столетие.
Но това доказателство за съществуването на Лемурия, което се появи през 1910 г. е много забележително и е свързано с коралите. Коралите могат да растат под повърхността на водата само до дълбочина от 150 фута (около 46 метра). През 1910 г. дъното на Тихия океан се предполага е било по-високо отколкото е сега и благодарение на това можело да се видят кораловите кръгове на повърхността на океанското дъно, разположени от остров Пасха на огромно разстояние.
Между прочем, дъното на океана действително се издига и потъва. Вие може и да не знаете това, но дъното на Атлантическия океан се повдигнало на две мили през декември 1969 г.; за това може да се прочете в януарското списание "Лайф" за тази година. В района на Бермудите много острови почнали да се виждат над водната повърхност. Някои все още се виждат там, но повечето отново отидоха под водата. Дъното на океана до тогава било две мили по-дълбоко.
По времето, когато Платон писал за Атлантида и Атлантическия океан, гърците имали големи усложнения с навигацията в Атлантика, след Гибралтарския пролив заради плитките води - 10-15 фута (3-4 метра), понякога даже и по-малко. Сега там отново са дълбоки води.
Кораловите пръстени, които били открити в Тихи океан, се намирали на дълбочина 1800 фута (550 метра). Това означава, че първоначално вътре в пръстена са били острови, защото коралите, за да растат, трябва да са се намирали близо до повърхността на водата. Доколкото пръстените се намирали на дълбочина 550 метра означава, че пръстените са потъвали под водата много бавно, тъй като коралите не биха могли да растат на повече от 150 фута. През 1910 г. можеха да се видят тези пръстени, потъващи надолу на известно разстояние - това означавало че някога там трябвало да има множество острови. Може би още по-важно е това, че ако се погледне флората и фауната на полизенийските острови, може да се открият едни и същи характерни особености по цялото протежение на островите от Хавай до остров Пасха.
Тези острови се простират по протежение на западното крайбрежие на Лемурия. Всички тези острови, включително Таити и Мурса, са били част от Лемурия. Цялата тази верига от острови имат абсолютно еднаква флора и фауна, не такава като на другите острови; само на тези острови - еднакви видове дървета, птици, пчели, малки насекоми. Науката може да обясни този феномен само в случай, че между островите някога е имало ивици суша.
АЙ И ТАЙЯ, НАЧАЛОТО НА ТАНТРА
Тази нова цивилизация в Лемурия се развивала напълно благополучно; всичко вървяло просто великолепно. Но голяма част от Лемурия постепенно потъвала под водата. Например около хиляда години преди неговото пълно потапяне там живели двама души на име Ай и Тайя. Тази двойка направила това, което никой никога до този момент не е направил - поне в нашия еволюционен цикъл. Те направили откритие: ако се прави любов по определен начин и се диша по определен начин, когато се ражда детето, се получава специален резултат. Благодарение на този нов начин и чрез осъзнаване на такова зачатие и раждане, и тримата - майка, баща и дете - стават безсмъртни. С други думи, ако вие преживеете опита от раждане на детето по определен начин, то този опит ви променя завинаги.
Ай и Тайя, уверен съм, са подозирали, че са придобили безсмъртие благодарение на опита си. С течение на времето всички наоколо умирали, а Ай и Тайя оставали живи, хората разбрали, че в тях има нещо особено. Затова в края на краищата те основали школа. Доколкото знам аз, това била първата школа на мистериите на Земята в този цикъл. Това била Наакалската Школа на Мистериите, където Ай и Тайя просто се опитали да учат как да се постигне това, което ние наричаме Възнесение чрез тантри. Тантра - това е индийска дума, обозначаваща йога или съединение с Бога чрез сексуални практики. (Трябва още много да преминем, преди да успеем да разберем какво са правили те.) Както и да е, те направили това, а после почнали да обучават други хора.
Преди Лемурия да потъне, те са обучили приблизително хиляди хора, а това означава, че 333 семейства по трима души във всяко разбрали, че те го правят и могат да го демонстрират. Те могли да правят любов по необичаен начин. В действителност те не се докосвали физически. Дори не е било необходимо да се намират в една и съща стая. Това бил междупространствен любовен акт. Ай и Тайя обучавали други двойки как да правят това и всичко вървяло към това, че в следващите няколко хиляди години те биха придвижили цялата раса към едно ново ниво на съзнание.
Но Бог очевидно е казал "не" - още не било подходящото време. Те тъкмо започнали тази работа, когато Лемурия потънала под водите. Лемурия, както казах, била женска цивилизация и лемурийците притежавали мощни психични способности. Те знаели за предстоящото потъване на Лемурия много по-рано от времето, в което се е случило. Определено знаели за това, този въпрос даже не е предмет на дискусии. Затова те отрано дълго са се готвили. Всички свои предмети и продукти са пренесли на езерото Титикака, на планина Шаста и по други места. Бил пренесен даже и огромния златен диск на Лемурия. Всичко значително те изнесли от страната и се приготвили за края. Когато Лемурия най-накрая отишла под водата, те всички вече напуснали острова. Лемурийците се разселили от езерото Титикака по Централна Америка и Мексико до планина Шаста на север.
Атлантида бил достатъчно голям континент, както е изобразено на рисунката
ЛЕМУРИЯ ПОТЪВА, АТЛАНТИДА СЕ ИЗДИГА
Според това, което говори Тот, потъването на Лемурия и издигането на Атлантида става в едно и също време, в момент на поредното изместване на оста. Лемурия отива под водата, а това, което ще наричаме Атлантида се издига.
Тогава още не съществували днешните югоизточни части на Съединените Щати: Флорида, Луизиана, Алабама, Джорджия, Южна Каролина, Северна Каролина и част от Тексас били под вода. Не знам дали Атлантида е била толкова голяма, колкото е на картата, но това бе достатъчно обширен къс от сушата. Атлантида, собствено, се състояла от малък материк и девет острова: един на север, един на изток, един на юг и шест на запад, които се простирали там, където днес се намира остров Флорида-Кис.
Нови данни
23 май 1998 г. Аарон Дювал, президент на Египтологичното общество в Маями (щат Флорида), обявил, че около крайбрежната Билини била намерена древна Атлантида и че това, извън всяко съмнение, може да бъде доказано научно. Изследователите открили огромна пирамида под водата и открили херметично затворени стаи, открили доказателства, потвърждаващи всичко, което е говорил Платон за Атлантида по време на древна Гърция. Мистър Дювал казал, че те ще представят тези свидетелства на света до края на 1998 г. или скоро след това.
