В центъра на Ленинград се появи рицар от нищото. Той разказа за подземния свят и златния град

На 7 май 1956 г. на Дворцовия площад в Ленинград се появява мъж, облечен в необичаен зелен костюм. Минувачите не му обръщат особено внимание – може би репетира някой актьор или цирков артист. Облеклото му напомня метални рицарски доспехи. До него се приближават служители на милицията и го питат кой е този странно облечен човек. Вместо да отговори, непознатият пита къде се намира и кой се обръща към него.

Милиционерите се изненадват от тази надменност – все пак в следвоенните години дисциплината в обществото е на високо ниво, и когато представител на властта задава въпрос, трябва да се отговори, а не да се пита обратно.

Непознатият в странните доспехи се появява сякаш от нищото. – Защо ме карате да чакам?!

В отговор на недоволството му, служителите на реда не търпят грубост и го задържат. Той започва да вика и крещи (без обиди и ругатни), но това не му помага. „Рицарят“ е отведен в участъка за изясняване на обстоятелствата. Там отказва да отговаря на каквито и да било въпроси, докато не разбере къде се намира. Интересува го не само местоположението, но и годината, в която се е озовал.

След като любопитството му е удовлетворено, мъжът с охота разказва история, в която трудно може да се повярва: „Елуонд. Висш рицар от четвъртата династия на Грулия. Грулия е страна. Ние живеем дълбоко под земята, в свят, за който някои от вас подозират, но достъп до него няма.

Огнен бариер, изграден от създателите, отделя нашия свят от вашия. До тук ми помогна да стигна кралският алхимик. Много исках да видя вашите градове. И макар че приемът не беше особено гостоприемен, имам радостта да ви приветствам тук, както казахте? В Ленинград.

В подземния свят има общо четири страни. Моята родина е Грулия, има още Велсан, Джулим и Агриф. Грулия означава „златен град“. Той е строен хиляди години от най-добрите майстори от Агриф. Моята страна е най-младата от всички подземни, но там са събрани най-великите магове и алхимици. Затова владетел на целия подземен свят е моят покровител – кралят на всички крале Елморт.“

Изглежда, че мъжът разказва някаква средновековна приказка и нищо повече. В участъка проявяват търпение и го изслушват. След това започват да задават въпроси.

– Откъде знаеш руски език?

– Както вече казах, в Грулия живеят могъщи магове. Някои от тях притежават вроден уникален дар да преодоляват огнения бариер. Те понякога идват във вашия свят и събират интересна информация. Тези сведения използвах преди да дойда тук. Няколко години учих езика, а и исках да попадна точно на това място, защото моят приятел, маг и кралски алхимик Батравен, ми е разказвал много интересни неща за Ленинград и го е описвал като нещо прекрасно. Тук наистина е много красиво.

– Какво възнамеряваш да правиш оттук нататък?

– Ще се разходя из вашите паркове, ще вляза в най-красивите сгради, а след два дни Батравен отново ще отвори вратата за моето завръщане в Грулия. Виждате ли, аз служа на краля Елморт и ми костваше огромни усилия да предприема това пътуване. Няма да е добре, ако между нас възникне недоразумение.

Грулия – „златният град“. – Смяташ, че ще ти повярваме и ще те пуснем?

– Какви претенции можете да имате към мен?

– Гражданин, който не разкрива самоличността си, няма документи, измисля несъществуваща страна с монархически строй, облечен предизвикателно. Знаеш ли, има много причини да те задържим тук, докато изясним всички обстоятелства. Между другото, моите колеги вече започнаха да проучват въпроса. И ако не ни кажеш истината, ще я открием сами, но тогава ще ти бъде много по-зле.

– Струва ми се, че не ме разбирате. Разказах ви всичко за себе си и не желая повече да се намирам тук.

След тези думи Елуонд се опитва да стане, но милиционерите бързо го усаждат обратно. Естествено, той не отива никъде и е поставен в изолатора до изясняване на случая. Зад решетките мъжът се държи напълно неподобаващо. Следователите се опитват да разберат как странният „рицар“ се е озовал на Дворцовия площад, но никой не е видял нищо. Сякаш непознатият се е появил от нищото.

Както се появил, така и изчезнал. Той обещал, че след два дни кралският алхимик ще го прибере – изглежда, така и станало. През цялото време бил държан в изолатора. А после открили килията празна. Интересно, ако това се е оказало истина, може би и всичко останало също?