Обитаема ли е Венера? НАСА съобщава за биологични следи от съседна планета

Наистина ли хората са единственият интелигентен живот във Вселената? Разбира се, мнозина вярват, че това е вярно, но аз мисля, че това предположение е погрешно. Дори да вземем предвид, че огромен брой планети са необитаеми по земните стандарти, все още има стотици милиони екзопланети с подходящи условия. И наистина ли еволюцията не е успяла да създаде интелигентни същества на някоя от тях? Съмнявам се. Освен това не бива да приемаме, че животът може да се появи и да се поддържа само при земни или подобни условия.

През 70-те години на миналия век съветските астрономи, включително Леонид Ксанфомалити, вярвали, че на Венера има живот. И дори го снимали! Една от сондите (Венера-13) снимала от повърхността на планетата. На 90-ата минута нещо с размери 15-17 сантиметра хванало обектива и изчезнало няколко секунди по-късно. Вероятно се е „заровило“ в почвата.

Това откритие се превърна в реален претендент за най-голямото постижение в търсенето на извънземен живот. Разбира се, качеството на кадрите не можеше точно да предаде детайлите на заснетото от обектива. Това предизвика дебат, който доведе до формирането на два лагера изследователи: едни вярваха, че Венера е обитаема, други смятаха, че не е.

Какъв би могъл да бъде животът на Венера?

Изследването на съседната планета продължава и днес. Изследванията са фокусирани предимно върху атмосферата на Венера. От 2016 г. насам там ежегодно се откриват пикове в биосигнатурите. Фосфинът, например, се произвежда от живи организми и като се има предвид, че нивата му на съседната планета варират от ниски до високи нива и обратно, той трябва да има източник, което на практика доказва наличието на живи организми. Макар че хипотезата не е безспорна, със сигурност изглежда, че се доближаваме до разбирането за съществуването на живот извън Земята.

Изследователи от НАСА анализират данни, получени през предходни години, както и актуална информация от различни телескопи и инструменти. През 2023 г. на конференция, посветена на търсенето на извънземен живот, експерти изразиха своите мнения за Венера.

Оказва се, че фосфинът не е единственият индикатор за живот на съседната планета. Открити са и колебания в метана и веществата, получени от амоняк, в атмосферата. Но най-ценното откритие е диметилдисулфидът. При земни условия той се произвежда само от фитопланктон. Откъде се е появило това вещество на Венера?

Скептицизмът със сигурност присъства в научната общност. Мнозина смятат, че търсенето на живот на Венера е чиста лудост! Няма какво да се диша, няма какво да се яде, всичко е наситено с киселини и токсични газове, а температурите са ужасяващи. Може да изглежда безспорно, но е така!

Да, хората не могат да оцелеят там. Но някои едноклетъчни организми биха харесали Венера. И дори безгръбначни! Стига да са свикнали с живота на Земята. Всички знаят за екстремофилите, нали? Това са организми, които могат да живеят и да се размножават при екстремни температури, липса на кислород и дори при наличие на радиация.

Ако на Земята има видове, които биха могли да виреят на друга планета, защо там да не може да има подобни организми? Някои астрономи смятат, че животът на Венера не бива да се сравнява с живота на Земята. Те трябва да имат напълно различна система, основана на съвсем различни елементи от нашите. За да оцелеят в тези условия, организмите не биха се нуждаели от въглерод. Цял набор от други вещества биха могли да го заместят – метан, амоняк, силиций, дори злато.

Венера е чудовищен свят, но дори и там може да има живот!

Животът на базата на метан е възможен при изключително студени условия. Животът на базата на силиций е подходящ за планети, на които липсват океани, морета или каквато и да е вода. Освен това, организмите на базата на силиций биха могли да издържат на температури до 1500 градуса по Целзий при определени условия и да виреят в киселинна среда. С други думи, има всички основания да се смята, че биосигнатурите, открити на Венера, са резултат от примитивни форми на живот. Именно това е заключението, изразено от специалисти на НАСА на конференция през 2023 г.

През 2026 г. сонди ще бъдат изпратени до съседната планета за по-подробни изследвания. Общо четири сонди са планирани да кацнат на Венера до 2034 г., а още четири ще обикалят около нея. Това ще позволи цялостно проучване. И може би тогава хипотезата на Леонид Ксанфомалити ще бъде потвърдена.