КАРТАТА НА ЛЪЖИТЕ: ТОВА НЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ, А ГРАБЕЖ

В продължение на десетилетия обществото е хранено с истории за „полицаите на света“, които уж носят свобода, демокрация и хуманитарна помощ на потиснатите народи. Разказват ни, че техните армии се появяват, за да защитят слабите, да възстановят реда и да изградят нови общества. Но когато се погледне внимателно, когато се проследи моделът, става ясно, че това не е помощ, а систематична инвазия, повторение на един и същи сценарий, който се разиграва отново и отново върху различни географски карти.

В Ирак ни казаха, че има оръжия за масово унищожение, че светът е застрашен и че трябва да се действа незабавно. Но такива оръжия не бяха открити. Истинската цел беше контролът върху петрола и стратегическото влияние в региона. Под прикритието на демократизация и освобождение се извърши грабеж, който промени баланса на силите и остави страната в хаос.

В Либия обяснението беше защита на цивилното население. Но истината е, че лидерът Муамар Кадафи беше елиминиран, защото се готвеше да създаде златна валута, която щеше да подкопае долара и да промени финансовата архитектура на света. Под лозунга за хуманитарна намеса се извърши убийство и разрушаване на държава, която беше неудобна за глобалните интереси.

В Афганистан ни казаха, че се търси справедливост, че се преследват виновниците за терористични атаки. Но зад фасадата на борба за сигурност стоеше жаждата за контрол върху лития, необходим за новите технологии, и върху маршрутите на опиума, които носят огромни печалби. Войната не беше за справедливост, а за ресурси, за контрол върху стратегически суровини и търговски пътища.

Моделът е винаги един и същ: измисля се враг, финансира се „терорист“, създава се заплаха, която уж е насочена срещу свободния свят, и след това се изпраща армия, за да „спаси“ населението от този враг. Но спасението е само претекст. Истинската цел е контролът върху земята, върху ресурсите, върху икономическите потоци.

Днес, когато тяхната хегемония започва да се разпада, когато империята е ранена и отчаяно търси начини да удължи живота си, погледът се насочва към нови хоризонти. Когато чуете, че искат да обявят картелите в Мексико за „терористи“, не вярвайте, че става дума за сигурност. Това е юридическата вратичка, която ще позволи интервенция. Това е същият сценарий, който вече беше използван в Сирия и Сомалия – измислен враг, създадено оправдание, военна намеса и след това контрол върху ресурсите.

Те не са спасители. Те са империя, която се бори за оцеляване, империя, която търси ресурси отчаяно, за да продължи още малко. Не гледайте какво казват, гледайте какво правят. Картата на лъжите е ясна: всяка точка, всяка страна, всяка „операция“ е част от един и същи сценарий – грабеж, прикрит като демокрация, инвазия, представена като помощ, разрушение, маскирано като освобождение.

Историята се повтаря, но този път вече не може да бъде скрита. Когато видите нови оправдания, когато чуете нови лозунги за свобода и сигурност, помнете, че зад тях стои същият модел. Това не е демокрация. Това е грабеж. Това е картата на лъжите, която показва истинското лице на империята.