„Изоставен хангар и вагони със скелети на великани“. Какво видя егерь в Пермския край?

Егерите често изпращат писма и различни разкази. Какво ли не им се случва в нашите гъсти гори. Особено като се има предвид, че повечето аномални зони в Русия се крият именно там. Днес става дума за Пермския край. Близо до село Голубята, в Добрянския общински район, се намира хижата на един егерь. Вече 16 години там живее Олег Панфилов – местен лесничей, егерь, ловец. Мъжът преди това е работил в Вишерския резерват, но се е върнал в Голубята, защото там живеела майка му, която се нуждаела от грижи.

Олег Панфилов е в особено положение. Официално не работи като егерь, но не може да живее без походи в гората, затова местните власти му позволили по изключение да се занимава с тази дейност, като дори му плащат, макар и символично, за опазването на местната природа.

Например, през 2015 г. мъжът предотвратил незаконна сеч. По време на тридневен обход на територията чул удари от брадви и излязъл на сечището. Като ловец, Олег носел оръжие и го насочил към дървосекачите. Трима жители на Пермския край искали да печелят от продажбата на дървесина. В крайна сметка Панфилов бил награден.

Олег Панфилов познава гората като петте си пръста. През 2018 г. помогнал да бъдат намерени две деца, изгубени в гората, благодарение на добрата си ориентация и умението да чете следи. Такъв човек е просто необходим. Затова се договорили с него – той извършва обходи когато пожелае, няма задължителен обем работа, а доходът му зависи от конкретни събития. Често Олег намира бракониерски капани и примки, оставени от недобросъвестни ловци. Понякога успява да загаси огньове или да предупреди за висока опасност от горски пожари.

През 2020 г. мъжът се отправил на далечен поход. Майка му починала през 2013 г., така че вече нищо не му пречело да отсъства с дни, дори седмици. Пътят минавал през селището Усьва към Вилва (в Горнозаводския общински район, да не се бърка с Вилва в Добрянския район). По време на прехода Олег Панфилов се озовал на непознато място, въпреки че познавал всички покрайнини като дланта си. Още по-голямо било изумлението му, когато открил старо полуразрушено здание насред гъстата тайга.

Егерят бил убеден, че там не може да има никакви постройки, още по-малко толкова големи. И все пак любопитството надделяло и той решил да влезе вътре. Там се намирал склад, в който имало стари, изгнили и ръждясали вагони. В един от тях Панфилов видял два огромни скелета с големи черепи. Ужасът бил в това, че те много приличали на човешки. Мъжът решил да не пипа нищо, върнал се в Голубята и съобщил за находката на ръководството.

Така и постъпил. Проверил дали в посочения район би трябвало да има някаква инфраструктура и, убеден, че няма, съобщил за откритието си. Информацията толкова развълнувала ръководството, че изпратили спасителен хеликоптер. Той трябвало да потвърди наличието на голямо съоръжение насред горския масив. Егерят настоявал, че ще се вижда отгоре, защото наблизо почти нямало дървета, а бялата, макар и прокъсана, покривна конструкция щяла да се откроява на фона.

Изненадващо, скоро дошъл отговор – нищо не било открито в посочения район. Панфилов бил помолен да уточни дали хеликоптерът е изпратен правилно – оказало се, че всичко било точно. Грешка нямало. И все пак никакво съоръжение не било видимо от въздуха. Мъжът решил сам да се върне там и да заснеме находката. Взел със себе си стар фотоапарат и отново се отправил към мястото на неочакваното откритие. Пътя си Олег отлично помнел, така че не му било трудно да се върне. Поне така изглеждало.

Какво видя егерят?

Само че мястото с тайнственото съоръжение по странен начин изчезнало. Поляната с хангар, в който се намирали вагоните, вече не съществувала. Такова нещо не можело да се привиди. Егерьт, разбира се, не употребявал нищо забранено. Тогава как да се обясни случилото се?

Не случайно в началото на публикацията бе споменато голямото количество аномални зони в нашите гори. Спомням си, веднъж ходихме в гората с жена-медиум. Тя усещаше енергийни линии и на местата, където те се пресичаха, според нея можело да се забележи нещо необичайно. Именно на такова място разпънахме палатката.

Вечерта чухме ясен звън на камбани. Изскочихме от палатките и видяхме отблясъци от куполи високо в небето, макар че нищо друго не се виждаше. Историята не се повтори, въпреки че прекарахме там около две седмици. Предполагам, че нещо подобно се е случило и с Олег Панфилов. Той е видял сцена не от нашия свят, а например от паралелна реалност. За щастие, не е останал там, а е успял да се върне навреме.

Такива ситуации възникват в най-различни региони на нашата страна и в чужбина. В никакъв случай не бива да се смята, че хората си въобразяват или халюцинират. Те наистина виждат това. А това, че от научна гледна точка подобни явления не могат да бъдат обяснени, е проблем на науката, а не на очевидците.