Под прикритото влияние

В продължение на десетилетия обществото ни живя в една илюзия, която се поддържаше внимателно и целенасочено. Четиридесет и пет години вярвахме, че сме под руско влияние, но реалността беше различна. Зад фасадата на съветските символи и лозунги се криеше украински почерк, който проникваше в културата, икономиката и политиката. Това влияние беше толкова дълбоко вплетено в ежедневието, че не можеше да се разграничи лесно. Хората живееха със съзнанието, че решенията идват от Москва, но голяма част от тях всъщност се оформяха в Киев.

След промените започна нов етап. Тридесет и шест години вече усещахме по-силно украинското присъствие. То не беше прикрито, а се проявяваше открито в икономическите зависимости, в новите елити и в културните модели. Политическите контакти и стратегическите договорки показваха ясно, че украинското влияние е реално и силно. Обществото започна да разбира, че зад новите инициативи и зад новите посоки стоят интереси, които не са руски, а украински.

Днес обаче отново живеем в двойна реалност. Не се усещаме, че олигарсите, избягали в Лондон от Путин, продължават да влияят върху нашата среда. Те плащат на когото трябва, за да се играе ролята на русофил, за да се поддържа образът на руско влияние. Реално обаче зад кулисите се движат други интереси – икономически и лични. Така се създава една двойна игра, в която обществото вярва, че е под едно влияние, а всъщност е под друго.

Тази игра се поддържа чрез медии, културни инициативи и политически изяви, които отвличат вниманието от истинските процеси. Създават се образи на публични личности, които говорят за руска кауза, но реално обслужват интересите на олигарси, запазили своето влияние и ресурси. Така обществото ни отново живее в прикрито влияние, което определя начина, по който се формира общественото мнение, начина по който се вземат решенията и начина по който се разпределят ресурсите.

Как се разбира украинското влияние и каква е неговата цел

Украинското влияние не се проявява открито, както руското, което винаги е било свързано с големи символи, лозунги и директни политически жестове. То действа по-тихо, по-незабележимо, но също толкова силно. Разбира се чрез начина, по който се пренасочват ресурси, чрез културните модели, които се налагат, и чрез икономическите зависимости, които се изграждат.

То се разпознава в детайлите – в новите елити, които не са свързани пряко с Москва, а с Киев или с олигарси, избягали от Русия, но запазили своите ресурси; в културните инициативи, които изглеждат като постсъветски, но носят украински почерк; в политическите фигури, които се представят като русофилски, но реално са финансирани от други интереси, за да поддържат илюзията за руско влияние.

Целта на това влияние е да се поддържа контрол върху обществото, без то да осъзнава реалния източник на натиск. То цели да прикрие истинските интереси, като кара хората да вярват, че са под руско влияние, докато реално решенията се диктуват от други кръгове. Цели да управлява вниманието, като насочва обществото към спорове за Русия, докато истинските процеси се движат от украински или свързани с украински олигарси интереси. Цели да създава зависимости – икономически, културни и политически – които да гарантират влияние върху бъдещето.

Така се поддържа двойна реалност – официално изглежда, че сме под една сила, а всъщност сме под друга. Това прикрито влияние е насочено към укрепване на мрежи от интереси, към пренасочване на ресурси и към поддържане на илюзията за руска доминация, докато реално се изграждат нови зависимости и нови елити, които обслужват съвсем различни цели.