„Ние всички сме само персонажи“. Свръхмощна невронна мрежа е създала Вселената?

Мнозина от вас познават Дейвид Айк като изследовател, човек, който е написал множество книги и е изучавал явления, които науката не може да обясни. Да, разбира се, може да не се съгласим с всичко, което той казва и пише, но в думите му има зрънце рационалност. Днес няма да се задълбочавам в любимата му тема за рептилоидите и тайните управници на нашата цивилизация. Ще говорим, според мен, за една доста сложна тема – създаването на нашата реалност.

Какво е Вселената? Това е набор от вещества и звуци, подчиняващи се на определени закони. Съществуват няколко основни хипотези по този въпрос. Например, че нашия свят е създал Бог. Естествено, Творецът е могъл да създаде всичко и всякакво – светлина и тъмнина, енергии, материи, всичко-всичко-всичко, да го надарява със способността да се подчинява на различни сили. Ако някой може да притежава такива невероятни способности, то това е само Господ. Теорията на креационизма има право на съществуване.

Според друга, по-научна версия, е настъпил Големият взрив и от нищото са започнали да възникват материя и енергия. Тяхното колосално освобождаване е довело до хаос и появата на различни закони на физиката. В резултат на какво е станало това събитие, до край не е известно.

Нещо се е нарушило – световната хармония, наричана сингулярност, се е превърнала в невероятна взривна вълна, която е оставила след себе си огромно количество материя и енергия. Можела ли е някаква случайност да послужи като начало на сътворението на Вселената? Стивън Хокинг смятал, че е могла. Неговото мнение има тежест и авторитет. Много физици подкрепят тази хипотеза. Но така ли е станало наистина?

Айк смята, че Вселената е създадена от невронна мрежа. Дейвид Айк е обединил много от различните версии в една-единствена. По негово мнение Големият взрив не е настъпвал, а Вселената е изкуствено създаден обект. Само че нашия свят не е създаден от Бог, а от нещо също толкова могъщо – невронна мрежа. Да, някой може да се усмихне или недоумяващо да погледне, но нека разгледаме това от гледна точка на Айк.

Вселените са безброй. Някои от тях, като нашата, са били създадени чрез симулация. Всичко около нас е илюзия. Само че създадена от толкова напреднала технология, че ние я възприемаме като реалност. Всъщност не е известно каква е тя – реалността. Ако живеем в симулация, съвсем не е ясно дали действителността може да бъде триизмерна. Или това са само граници, които ни е позволила невронната мрежа. Защо всъщност Дейвид смята, че всичко около нас е матрица?

Цифровите технологии не стоят на едно място. Да, най-мощните компютри все още не са достатъчно добри, за да създават илюзията на цяла Вселена или поне галактика. Но вече е възможно да се поддържа животът на персонажи в малък град или дори страна. Разбира се, не може да става дума за триизмерно пространство и пълна реалност, но технологиите непременно ще стигнат дотам след 100–200 години. Ние сме само в началото на пътя. Цивилизациите, достигнали определен успех и развили изкуствения интелект до нивото на Творец, напълно могат да създават виртуални цифрови Вселени.

Тоест всичко около нас е илюзия. Целият ни живот е игра. Ние сме персонажи в една огромна симулация. Нашето физическо тяло е изкуствена обвивка. Нашата душа е цифров код. Ако искате – информация и енергия. Това, което може да бъде редактирано, изтрито, форматирано, поставено в друго физическо тяло.

Тази теория, издигната от Дейвид Айк, отговаря на много необясними въпроси. Например, какво виждат някои хора в момент на кома? Някакви портали, паралелни светове, тунели. Всичко това е матрицата. Срив в системата при работата на цифровото тяло на човека води до такива последствия.

Преминаването от една реалност в друга – това е просто случайно или целенасочено преместване на персонаж от един „сървър“ на друг. Какво са законите на природата? Или законите на Вселената? Това са параметри, зададени от създателя. Тоест предварително написан алгоритъм на действия при определени условия.

Не прилича ли на това? Според мен много прилича. Колко пъти се е случвало така, сякаш някой е написал сценария предварително. И понякога успяваме да го предвидим. Често не ръководени от логика, а получавайки информация отнякъде отвън.

Може ли човек да бъде преместен в друга реалност? Айк смята, че в такива моменти се случва срив в системата и сведенията попадат случайно. Също както спомените от минали животи. Това не е нищо друго освен срив в изчистването на цифровото тяло на персонажа. Някакви файлове остават. Може би те не се изчистват, а се блокират. И по време на срив блокът пада, човекът усеща прозрение. А всъщност това не е повече от неизправности в работата на невронната мрежа, която отговаря за цялата ни действителност.

Интересна версия, според мен. Само че тя не отговаря на главния въпрос – ако нашата Вселена е създадена изкуствено, кой е създал първата Вселена?