Не отивайте към светлината Измамата след смъртта и капанът на илюзиите

В най-дълбоките пластове на човешките страхове стои идеята, че след смъртта ни очаква светлина, която трябва да следваме. Тази светлина е превърната в символ на спасение, на дом, на завръщане. Но малцина се замислят защо всички култури, всички религии и всички системи настояват върху едно и също – върви към светлината. Когато нещо се повтаря толкова настойчиво, човек трябва да се запита какво стои зад него.

Тунелът от светлина е образ, който се появява в разказите на хора, преживели клинична смърт. Но какво, ако този тунел не е врата към освобождение, а част от същата система, която ни държи в цикъла на раждане и забрава. Какво, ако светлината е просто следващият слой на илюзията, създаден да ни върне обратно в същия свят, от който се опитваме да се освободим.

Човек е обучаван от ранно детство да свързва светлината с доброто. Светлината е Бог, светлината е любов, светлината е дом. Но това е програма, която се повтаря толкова дълго, че вече никой не я поставя под въпрос. И когато настъпи моментът на преход, съзнанието, все още замъглено от забравата, следва първото, което му е познато. То се доверява на светлината, защото така е научено. Но доверието без осъзнатост е най-лесният път към капана.

След смъртта човек не напуска веднага света, който познава. Той преминава в пластове, които изглеждат по-фини, по-ефирни, по-духовни. Но това не означава, че са истински. Те са отражение на същата структура, която оформя земния живот. Холографски слоеве, които имитират духовност, но всъщност поддържат цикъла на повторение. Там се появяват фигури, които изглеждат като ангели, водачи, роднини. Но те са отражения, проекции, създадени от самата система, за да поддържат илюзията за смисъл и посока.

Тези образи показват сцени от живота, предизвикват емоции, внушават вина, обещават изкупление. Те говорят за карма, за грешки, за уроци, които трябва да бъдат повторени. И човек, все още без памет за истинската си природа, се съгласява. Той вярва, че трябва да се върне, да поправи, да изкупи. Но това е само продължение на играта. Кармата е концепция, която работи само вътре в системата. Тя е валута на илюзията, не на истината.

В тази холографска зона човек усеща любов, лекота, топлина. Но тези усещания могат да бъдат създадени. Те могат да бъдат предадени като вибрации, като енергийни импулси, които имитират духовно преживяване. И когато човек ги почувства, той вярва, че е намерил източника. Но това е само отражение, не самата светлина.

Системата, която поддържа този цикъл, не е светла, нито божествена. Тя е механизъм, който използва съзнанието като енергия. Както хората отглеждат животни за своите нужди, така и тук съществуват сили, които използват човешкия опит като ресурс. Това не е наказание, а структура. Не е зло, а механизъм. Но човек трябва да го разпознае, за да не бъде част от него.

Тунелът от светлина е входът към следващото въплъщение. Той е пътят, по който съзнанието се връща в същата система. Той е ескалаторът, който води обратно към забравата. И когато човек го следва, той се връща в ново тяло, с нова амнезия, с нови страдания, с нови привързаности. Цикълът продължава.

Истинското освобождение не е в това да избягаш от светлината, а да разпознаеш какво представлява тя. Да разбереш, че всяка външна форма може да бъде илюзия. Да осъзнаеш, че истинската светлина не привлича, не принуждава, не обещава. Тя просто е. И когато съзнанието стане достатъчно ясно, то може да различи отражението от източника.

Освобождението започва с вътрешно пробуждане. Със способността да наблюдаваш, без да се поддаваш. Със силата да останеш осъзнат в моментите, когато всичко около теб се разтваря. Със спомена, че си повече от тяло, повече от мисли, повече от емоции. Когато този спомен се върне, тунелът престава да бъде капан. Той става просто още една илюзия, която съзнанието може да разпознае и да остави зад себе си.