Многоизмерната инвазия над Тартария: Рептилите, порталите и войната на световете

Историята, която мнозина наричат мит, легенда или фантастика, всъщност носи в себе си следи от забравена реалност. Става дума за събитие, което не просто е променило хода на древната цивилизация, известна като Тартария, но е оставило отпечатък върху самата структура на нашия свят. Това не е обикновена извънземна инвазия. Това е многоизмерна атака, осъществена чрез портали, от същности, които не принадлежат на нашата реалност. И най-страшното — това, което се е случило тогава, може да се повтори.

Тартария, според алтернативни исторически източници, е била могъща цивилизация, простираща се на огромни територии, с напреднали технологии, хармонична архитектура и дълбоко знание за енергийните структури на Земята. Тя е била в контакт с природата, с космоса и с измеренията отвъд видимото. Но това знание я е направило цел.

Според древни предания, Тартария е пазела портали — енергийни врати, които свързват нашия свят с други пластове на съществуването. Тези портали не са били просто технологични устройства, а живи структури, активирани чрез съзнание, честота и намерение. Жреците, пазителите и духовните водачи са знаели как да ги балансират, как да ги защитават и кога да ги затварят. Защото през тях можеше да навлезе не само знание, но и зло.

Инвазията, която е унищожила Тартария, не е дошла от друга планета, а от друго измерение. Рептилите — същности, описвани като студени, манипулативни и бездушни — са преминали през порталите, когато защитата е била нарушена. Те не са били физически същества в класическия смисъл, а енергийни форми, способни да се проявяват в различни плътности. Целта им не е била просто завладяване, а трансформация на самата реалност.

Това, което мнозина наричат „война на световете“, не е художествена измислица, а закодирана памет. Изпепелени градове, кален потоп, разпад на времеви линии — всичко това е било резултат от сблъсък между светлина и тъмнина, между съзнание и контрол, между свобода и подчинение. Тартария е паднала не защото е била слаба, а защото е била цел. И когато порталите са били отворени без защита, злото е нахлуло.

Днес, в нашето време, елитите — онези, които управляват от сенките — се стремят отново да отворят порталите. Те търсят древните места, където са били разположени. Използват технологии, ритуали и манипулации, за да активират енергийните точки. Целта не е научна — тя е окултна. Те искат да поканят същностите отново. Да ги използват. Да ги подчинят. Или да се подчинят на тях.

Историята на Тартария е била изтрита. Картите — променени. Хрониките — унищожени. Архитектурата — преименувана. Защото ако хората си спомнят, ще започнат да задават въпроси. Ще започнат да усещат. Ще започнат да се пробуждат. И тогава контролът ще се разпадне.

Порталите не са само врати за инвазия. Те са и врати за пробуждане. Когато човек се свърже с тях чрез съзнание, той започва да вижда отвъд. Да усеща енергиите. Да разбира структурата на реалността. И тогава започва да се защитава — не с оръжие, а с вибрация. С истина. С светлина.

Инвазията над Тартария не е просто минало. Тя е предупреждение. И ако днес елитите се стремят да повторят сценария, то нашата задача е да го предотвратим. Да си спомним. Да се свържем. Да защитим порталите. Защото войната на световете не е приключила. Тя просто е в нов етап. И този път — ние сме пазителите. Ние сме съзнанието. Ние сме светлината.

Когато през 2005 г. Стивън Спилбърг представи своята версия на War of the Worlds, мнозина го възприеха като зрелищен научнофантастичен филм, базиран на романа на Хърбърт Уелс. Но какво ако тази история не е просто плод на въображение? Какво ако тя е закодирана памет — художествено преразказване на реална инвазия, случила се в древността, по времето на Тартарската цивилизация?

Във филма извънземни машини, заровени в земята от незапомнени времена, се активират и започват масово унищожение. Градове се сриват, хората бягат, а човечеството изглежда безпомощно пред технологичното превъзходство на нашествениците. Това не е просто екшън — това е архетип. Образ на катастрофа, която надхвърля човешкото разбиране.

Според алтернативни исторически теории, Тартария е била високоразвита цивилизация, притежаваща знание за енергийни технологии, архитектура, базирана на честота, и връзка с космически сили. Тя е била унищожена внезапно — не от човешка война, а от нещо по-голямо. Спомените за това събитие са били изтрити, картите променени, а историята — пренаписана.

Във филма извънземните сякаш се появяват от нищото. Но какво ако това „нищо“ е всъщност портал — енергийна врата между измеренията? Според езотерични учения, Земята е осеяна с такива портали, които могат да бъдат активирани при определени условия. И когато това се случи, същности от други реалности могат да навлязат — не като гости, а като завоеватели.

Във филма виждаме как извънземните използват оръжия, които не приличат на нищо познато — лъчи, които изпаряват, машини, които се движат с неестествена грация. В древните текстове и митове се говори за „огън от небето“, „божества, които изгарят градове“, „комети, които носят гибел“. Съвпадение? Или спомен за същото събитие, преразказано през различни епохи?

В края на филма човечеството оцелява — не чрез сила, а чрез биология. Но в реалността, ако Тартария е била унищожена, то победителите са написали историята. Те са заличили спомените, преименували градовете, разрушили архивите. И днес, когато гледаме филми като „Война на световете“, ние не просто се забавляваме — ние си спомняме. Без да знаем.

„Война на световете“ не е просто филм. Той е код. Архетип. Прозорец към миналото, което не сме готови да признаем. И когато го гледаме с отворено съзнание, започваме да виждаме — не само сюжет, а истина. Истина, която чака да бъде разкрита. Истина, която може да ни подготви за бъдещето.

Защото ако инвазията се е случила веднъж — тя може да се случи отново. И този път, ние трябва да сме готови. Не с оръжие. А с памет. С осъзнаване. С светлина.