Жертвоприношението и илюзията за божествена воля: защо Бог на любовта не изисква кръв

В древните религии жертвоприношението е било централна практика. Хората са вярвали, че чрез кръв, болка и смърт могат да умилостивят боговете, да получат благословия или да избегнат наказание. Но гностическата перспектива поставя под въпрос самата основа на тази идея. Според гностиците истинският Бог – Богът на светлината, любовта и чистото съзнание – никога не би поискал страдание. Кръвта не е езикът на светлината. Тя е езикът на материята.

Гностиците твърдят, че жертвоприношението е практика, която принадлежи не на висшите духовни светове, а на нисшите енергии, които се хранят със страх, болка и разрушение. В техните учения се казва, че всяко същество, което изисква кръв, не може да бъде източник на любов. Любовта не унищожава. Любовта не наказва. Любовта не се храни с живот.

Затова гностиците разглеждат жертвоприношението като символ на заблудата, в която човечеството е попаднало. То е отражение на света на Демиурга – свят на разделение, страх и контрол. В този свят хората вярват, че трябва да дадат нещо ценно, за да получат милост. Но истинският Бог не търгува. Той не поставя условия. Той не изисква цена.

В много духовни традиции, включително будизма, състраданието е основен принцип. Учението на Буда ясно заявява, че причиняването на страдание на друго същество е в противоречие с пътя към просветление. Ако човек не желае да бъде наранен, той не трябва да наранява. Ако човек търси мир, той трябва да бъде мир.

Това е универсален принцип, който гностиците също подчертават:

всяко живо същество е искра от един и същ източник.

Да нараниш друго същество означава да нараниш самия себе си.

Гностическата критика към жертвоприношението не е насочена към конкретни народи или традиции. Тя е насочена към самата идея, че страданието може да бъде свещено. Според тях това е една от най-големите заблуди на света на материята. Истинският Бог не се нуждае от кръв, защото Той е източникът на живота. Той не се нуждае от жертви, защото Той е източникът на любовта. Той не се нуждае от страх, защото Той е източникът на свободата.

Гностиците вярват, че човечеството ще се освободи, когато осъзнае, че Бог не е извън нас, а вътре в нас. И че истинската духовност не се измерва с ритуали, а с осъзнаване. Не с жертви, а с милост. Не с кръв, а със светлина.

Жертвоприношението е символ на стария свят – свят на страх и подчинение.

Състраданието е символ на новия свят – свят на пробуждане и свобода.

И когато човечеството избере състраданието, то ще се приближи към истинския Бог – Богът, който никога не е искал кръв, а само любов.