Коледа като огледало на съвестта и изборът, който определя бъдещето

Коледа е празник, който хората свързват с мир, светлина и раждането на надеждата. Всяка година милиони домове се изпълват с песни, свещи, украса и обещанието, че светът може да бъде по-добър. Но зад тази външна красота стои въпрос, който рядко си позволяваме да зададем. Какво празнуваме, ако в същия момент поставяме на масата си страдание, което не виждаме, но което е било реално за живите същества, чиито тела превръщаме в традиция. Коледа е празник на любовта, но любовта не може да бъде истинска, ако е избирателна. Не може да бъде пълна, ако включва едни и изключва други. Не може да бъде чиста, ако се основава на болка.

Всяко общество има ритуали, които поддържат неговата култура. Но ритуалите не са вечни. Те се променят, когато съзнанието на хората се променя. Днес все повече хора започват да усещат, че празникът, който би трябвало да бъде символ на мир, е обвит в противоречие. Как можем да говорим за мир, ако той не започва от собствените ни избори. Как можем да желаем светът да бъде по-добър, ако не сме готови да направим първата крачка сами. Мирът не е абстракция. Той е действие. Той е избор. Той е начин на живот.

Коледа може да бъде моментът, в който човек се поглежда честно в огледалото на съвестта. Не за да се обвинява, а за да се пробуди. За да разбере, че любовта, която празнуваме, не е ограничена само до хората, които обичаме. Тя е принцип, който или следваме, или не. Ако искаме да живеем в свят, в който има по-малко болка, трябва да започнем оттам, където имаме най-голяма сила. От собствената си чиния. От собствените си навици. От собствените си решения.

Когато човек избере да не причинява страдание, той не просто променя менюто си. Той променя начина, по който гледа на живота. Започва да усеща връзката между всички същества. Започва да разбира, че всяко действие има последствие. Че всяка постъпка оставя следа. Че светът, в който живеем, е отражение на това, което носим в себе си. Ако в нас има състрадание, то ще се прояви навън. Ако в нас има жестокост, тя също ще намери път да се прояви.

Коледа може да бъде прераждане. Не на тялото, а на съзнанието. Момент, в който човек решава да живее по начин, който е в хармония с това, което празнува. Момент, в който любовта престава да бъде дума и се превръща в действие. Момент, в който мирът престава да бъде пожелание и става избор. Момент, в който човек разбира, че промяната на света започва от промяната на сърцето.

Бъдещето не е наказание. То е следствие. То е огледало на това, което правим днес. Ако искаме свят с по-малко страдание, трябва да спрем да го създаваме. Ако искаме свят с повече мир, трябва да започнем да го изграждаме. Ако искаме любов, трябва да я даваме. Коледа е напомняне, че светлината винаги започва от един човек. От един избор. От едно сърце, което решава да бъде по-добро.