Калният потоп и течната глина възможен механизъм на мигновено вкаменяване

Идеята за мигновено вкаменяване винаги е изглеждала като нещо, принадлежащо на легендите и митологичните разкази. Но когато се разгледат геоложките процеси, следите в земните пластове и необяснимите археологически находки, се появява една по-дълбока и по-сложна картина. Тя предполага, че в определени моменти от историята Земята е преживявала катастрофални събития, при които цели региони са били залети от масивни кални потоци, съставени от глина, пепел, вода и минерали. Тези потоци не са били обикновени свлачища, а нещо много по-мощно и по-бързо, нещо като течен гроб, който поглъща всичко по пътя си и след това се втвърдява като камък.

Този процес може да се случи, когато вулканична пепел, богата на силициеви и калциеви съединения, се смеси с вода и минерали. Получената маса е подобна на цимент, който при определени условия може да се втвърди изключително бързо. Ако такава маса се движи с висока скорост и температура, тя може да покрие цели селища и да ги запечата в състоянието, в което са били в момента на катастрофата. Това би обяснило защо някои вкаменени тела изглеждат застинали в движение, сякаш времето е спряло за части от секундата. Няма следи от разлагане, няма следи от човешка намеса, няма следи от бавен процес. Всичко е мигновено, рязко, окончателно.

Тази идея води до по-широка хипотеза, според която в далечното минало е имало глобален геокатаклизъм. Някои изследователи предполагат, че Земята може да е била ударена от енергийна вълна, космически обект или да е преживяла вътрешен срив на магнитната си решетка. Подобно събитие би могло да предизвика масово разместване на земната кора, активиране на вулкани и освобождаване на огромни количества глина, пепел и вода. Това би довело до кални потоци, които се движат като лавини, но са по-тежки, по-гъсти и по-опасни. Те могат да погребат цели градове, да унищожат цивилизации и да оставят следи, които днес изглеждат като вкаменени сцени от друг свят.

Интересното е, че подобни следи се срещат на различни континенти, в различни култури и в различни епохи. В Южна Америка има вкаменени животни, застинали в бяг. В Азия има структури, покрити с твърда глина, която изглежда сякаш е била излята върху тях. В Европа има цели пластове, в които органичната материя е заменена с минерали, но формата е запазена до най-малкия детайл. Това повдига въпроса дали тези събития са били локални или част от по-голям, глобален процес.

Един от възможните механизми за мигновено вкаменяване е минералната инфузия. Това е процес, при който органичната материя постепенно се заменя с минерали, докато запазва формата си. Обикновено това се случва бавно, в продължение на хиляди години. Но при определени условия на налягане, температура и химичен състав на околната среда, този процес може да се ускори драматично. Ако калният поток е бил наситен със силициеви, калциеви или железни съединения, той може да е предизвикал бърза минерализация на телата. Това би обяснило защо някои вкаменени останки изглеждат толкова добре запазени, сякаш са били покрити с минерален отпечатък.

Древните свидетелства също подсказват, че подобни събития може да са се случвали. Много митологии говорят за потопи, за вкаменени хора, за градове, погълнати от земята. В някои легенди се споменава за течна земя, която се движи като река и поглъща всичко. В други се говори за небесен огън, който застопорява времето. Тези разкази може да са символични описания на реални събития, които са били толкова необясними за древните хора, че са останали като митове. Но когато се съпоставят с геоложките данни, те започват да изглеждат като фрагменти от истинска история, която е била забравена.

Възможно е калният потоп да е бил резултат от комбинация от фактори. Вулканична активност, разместване на земната кора, промени в магнитното поле, космическо въздействие. Всеки от тези фактори сам по себе си може да предизвика катастрофа. Но ако се случат едновременно, резултатът може да бъде глобален катаклизъм, който променя лицето на планетата. Това би обяснило защо подобни следи се срещат на толкова много места и защо са толкова сходни.

Въпреки това, окончателен отговор няма. Геологията дава улики, но не и пълна картина. Археологията разкрива следи, но не и причините. Митовете разказват истории, но не и фактите. Истината вероятно се намира някъде между тях. Възможно е вкаменените сцени да са свързани с кален потоп, вулканична пепел и минерална глина, която се е втвърдила мигновено. Това би обяснило физическия аспект на явлението. Но остава въпросът какво е предизвикало това и защо се е случило на толкова много места.

Историята е пълна с загадки. И понякога най-страшното не е това, което знаем, а това, което не можем да обясним. Земята пази своите тайни дълбоко в пластовете си, а ние виждаме само следите от събития, които са били толкова мащабни, че са оставили отпечатък върху цялата планета. Калният потоп може да е един от тези отпечатъци. И докато науката търси отговори, легендите продължават да шепнат за времена, когато земята е била течна, небето е било огнено, а светът е бил пренаписан за миг.