Съдбата на момче от СССР, за което се твърди, че може да чете мислите на другите. Защо Павел постъпва в манастир на 21-годишна възраст?

През 1968 г. Павел Сидоров е роден в село във Владимирска област. Той е обикновено съветско момче, подобно на десетки милиони други в целия СССР. Той бързо се превръща от обикновен човек в уникален. Това се дължи на способността му да предсказва какво мислят другите. Отначало, от невежество, Паша казва на приятели и познати, роднини и съученици, че може да чете мисли.

Един ден той изумява своя учител Феликс Николаевич със своята суперсила. Феликс е ветеран от войната – учител с характер, който може да се опише като стоманено ядро. Но дори той намира това, което Паша прави, за невероятно. Първия път, когато Сидоров отгатва мислите на учителя си, учителят го отхвърля като съвпадение. След известно време историята се повтаря и след това има трети епизод. Разбирайки уникалността на момчето, учителят го съветва да пази способността си в тайна и да я използва за своя полза. Това би му улеснило разграничаването на истински другари и приятели от тези, които само се преструват на такива.

Павел можеше да чете мислите на околните.

Да, дори в СССР, привидно най-добрата система в човешката история, имаше хора, които се радваха на доверието, добротата и честността на другите. Паша се вслуша в този съвет и животът му се промени. На десет години той вече започваше да разбира как работи светът, благодарение на необичайното си умение. Той изумяваше онези, които се опитваха да се възползват от неговата доброта, винаги посочвайки точната причина, поради която отказва да направи нещо. През цялото време другият човек имаше време само да измисли собствения си коварен план.

На 14 години той намира първата си любов в пионерски лагер. Вдъхновение и вдъхновение! Влюбването кара човек да се чувства невероятно щастлив и Павел, изпитвайки това чувство за първи път, беше невероятно наранен, когато прочете в ума на любимата си план, според който тя възнамеряваше да излиза не само с него, но и със Серьожка.

Той беше с година по-голям и изглеждаше по-мъжествен. Затова момичето се поколеба, но или не искаше да признае, че има резервен план, или нямаше смелост. В крайна сметка младият мъж научил всичко буквално от главата на любимата си и я изпратил при друг кандидат.

Сега Павел разбрал предимството си. Не трябвало да казва на никого за това. Имал дарба, която му позволявала да разкрива дори най-тъмните, най-скрити тайни и мистерии на всеки, с когото общувал. Изглеждало, че такава невероятна способност би трябвало да му отваря нови възможности, да му позволява да избягва неприятни ситуации и изглеждало точно така, но момчето не се чувствало щастливо от това. Напротив. Искало да избяга от хората.

Той направил точно това няколко пъти. Просто пропускал часовете. И имал причина. Учителите не били честни с учениците си. Собственото им предубедено отношение към някои ученици обезкуражавало някого да научи нещо от тях. Един ден Павел не издържал и разказал всичко на учителя си по математика. Учителят бил озадачен. Между тях възникнал конфликт, довел до извикване на родителите на ученика в училище. В разгара на спора той заявил, че знае какво мисли учителят и че учителят трябва да се срамува от мислите си.

Скандалът е успешно потушен. Родителите му са знаели за таланта на сина си, но някак си са успели да го убедят да не се противопоставя на системата. Трябвало е да завърши образованието си и тогава да види как ще се развие бъдещето му. С всяка изминала година взаимодействията му с връстниците му и дори с учителите му ставали все по-напрегнати и трудни. Павел не можел да разбере защо някои, а те не са били малко, са се смятали за по-умни от другите и са структурирали мислите си по такъв начин, че да заблудят останалите.

Сидоров едва успява да завърши училище. Веднага след това се отказва от образованието си и се присъединява към армията. Ситуацията там не се променя много. Среща не само добри и честни хора, но и мошеници, хакери, личности, с които не иска да общува. Две години служба отлитат неусетно. След завръщането си Павел се опитва да си намери работа като машинен инженер, но не успява. Друг конфликт води до изключването му.

В крайна сметка той изоставил обикновения живот и отишъл в манастир.

Младият мъж просто вървял по улицата и наблюдавал минаващите хора. Той „чувал“ мислите им. Някои хора му се стрували добри, честни и донякъде наивни. Но имало и много, които буквално кроели планове в движение как да измамят някого на пазара или да откраднат някаква продукция от работа. Накратко, в обществото имало повече от достатъчно разрушително мислене. Неспособен да понесе тези трудности, Павел решил сам да отиде в манастир. И на 21 години изоставил обикновения живот.

По-нататъшната му съдба е неизвестна. Може би там е намерил мир и е спрял да се разочарова от хората. Може би, напротив, се е научил на смирение и чрез молитва и вяра се е научил да контролира емоциите си. Никой не знае дали е жив днес или не, нито как се е стекла съдбата му след разпадането на СССР и образуването на нова държава.

Разбира се, с такъв дар човек би могъл да служи на Родината, но как може да го направи, когато всички около него го разочароват? Тази история ме накара не толкова да се възхищавам на невероятните способности на момчето, колкото да се замисля върху нашето общество и същността на самото човечество.