Златният век като общото име на древната епоха, описвана в различните култури

Има няколко термина, използвани за описание на периода, свързан с Татарската империя, в множество традиции и исторически интерпретации, и когато се опитаме да проследим корените на това понятие, неизбежно се сблъскваме с разнообразие от имена, концепции и символи, които различните култури са използвали, за да обозначат един и същ или почти идентичен времеви отрязък, характеризиращ се с хармония, ред, високо знание и необичайно напреднало развитие. Един от най-разпространените термини в западната традиция е Хилядолетното царуване на Христос, което се появява за първи път в ранни гръцки текстове, датиращи от около 100 г. сл. Хр., и което описва период на мир, справедливост и божествен ред, установен върху земята. Важно е обаче да се отбележи, че този конкретен термин принадлежи конкретно на авраамическите религии, което повдига очевидния въпрос как е бил известен същият период в други култури, които не споделят същата теологична рамка, но въпреки това описват удивително сходни състояния на света. В индуизма този период е известен като Сатя Юга, което означава епохата на истината, реда и праведността, управляващи както природата, така и човешкото съществуване, и според древните текстове това е време, в което човечеството живее в пълна хармония с космическите закони, а моралният и духовният упадък са практически непознати. Учените, занимаващи се със зороастризъм, наричат това Фрашокерети, термин, който описва обновлението и окончателното възстановяване на света до неговото съвършено състояние, когато злото е победено, а творението е пречистено и възстановено до първоначалната си чистота.

В будизма той се появява като Майтрея, представляващ бъдеща епоха, когато се появява нов просветлен учител, за да възстанови баланса и яснотата, да възроди Дхарма и да върне човечеството към състояние на вътрешен и външен мир. И все пак, в скандинавските традиции няма единно фиксирано име, но те ясно описват епоха, съществувала преди упадъка и разрушението, свързани с Рагнарок, време на изобилие, чест, сила и хармония между богове, хора и природни сили. Когато разглеждаме всички тези традиции заедно, става очевидно, че имаме работа не с отделни митове, а с различни културни отражения на един и същ архетипен период, който всяка цивилизация е назовала според собствените си духовни и езикови рамки. Името, дадено на този период, в крайна сметка зависи или от конкретна система от вярвания, или от нейното тълкуване, което създава трудност при изследването на темата, тъй като разчитането на един-единствен термин ограничава възможността за намиране на свързани сведения, записани от други култури. Различни имена, езици и тълкувания често замъгляват това, което изглежда е точно същият период от време, описван чрез различни символи, но със сходни характеристики: мир, напредък, високи знания, архитектурно съвършенство, хармония между народите и необичайно дълъг период на стабилност. Думата „Тартария“ всъщност описва обширен географски регион, обхващащ голяма част от Източна Европа, Русия и Азия, заедно с колективното население, свързано с него, но този термин не определя напълно мащаба или характера на този период, особено когато вземем предвид маврите, които са играли изключително важна роля и са свързани с някои от най-забележителните архитектури в цяла Европа, Великобритания и Америка. Тези структури отразяват ниво на дизайн, прецизност и последователност, което ясно демонстрира споделени знания, разпростиращи се както в отдалечени региони, така и в култури, които според официалната история не би трябвало да имат толкова тясна връзка. Наличието на подобни архитектурни принципи на различни континенти подсилва идеята за по-широк и по-унифициран период, отколкото един-единствен регионален етикет може да опише, и подсказва, че това, което днес наричаме Тартария, може да е било само част от много по-голяма и по-сложно организирана цивилизационна система. Когато разглеждаме всички тези културни препратки, архитектурни следи, митологични паралели и исторически фрагменти, става ясно, че терминът, който най-добре обединява всички тези представи, не е нито религиозно ограничен, нито географски стеснен, а универсален и символичен. В заключение, от моето проучване, най-подходящият термин за този период, а не за неговите хора или който и да е конкретен регион, е Златният век, защото той отразява определящите качества, приписвани му в множество традиции – хармония, изобилие, напредък, духовност, архитектурно съвършенство и усещане за изгубено величие, което човечеството все още се опитва да възстанови или поне да разбере. 

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични Kindle и Audible. 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – Автор