Те достигат скорости, по-бързи от скоростта на звука: мистерията на неидентифицираните подводни апарати

През последните десетилетия в световните океани се натрупват свидетелства за неидентифицирани подводни апарати, които демонстрират технически характеристики, далеч надхвърлящи всичко познато на човечеството. Историята започва още през 1997 година, когато търговски кораб преминава през Бермудския триъгълник и екипажът забелязва необичайно сияние под повърхността на водата. Капитанът, ветеран с тридесетгодишен опит, регистрира странно движение на радара – обект, който се приближава към кораба, но остава невидим за човешкото око. В момента, в който апаратът се появява на екрана, той се разделя на няколко части и мигновено се спуска към дъното, изчезвайки от обсега на техниката. Това събитие поставя началото на едно от най-странните и необясними разследвания в съвременната морска история. Капитанът остава озадачен от две неща: първо, как е възможно подводен апарат да се разделя на автономни компоненти, и второ – как тези компоненти могат да се разпръскват със скорости, близки до звуковата. Нито една известна технология не позволява движение под вода с подобни параметри. След този инцидент капитанът напуска търговския флот и посвещава живота си на изследване на феномена. В следващите години той организира мащабно проучване в Бермудския триъгълник, разгръщайки мрежа от четиринадесет подводни инструмента, способни да засичат изкуствени обекти в радиус от два километра. Месеци наред системата не регистрира нищо, докато един ден не засича три малки апарата, движещи се на дълбочина 1300 метра със скорост около 20 километра в час. Те са с размери до два метра – твърде малки за пилотирани апарати, но твърде бързи и маневрени за стандартни сонди. Океанографите, анализирали данните, категорично заявяват, че това не са научни устройства, нито дълбоководни изследователски апарати. Информацията достига до военното командване, което изпраща кораби и подводници, оборудвани със съвременни системи за проследяване. 

В следващите две години се събира огромно количество данни, които потвърждават съществуването на технологично напреднали неидентифицирани подводни апарати. Те излъчват радиосигнали, създават нестабилни електромагнитни полета и демонстрират маневреност, която не може да бъде постигната от човешка техника. Най-шокиращото е, че скоростите им достигат 300–400 възела, а в един регистриран случай – 1300 километра в час, което е по-бързо от скоростта на звука. За да се постигне подобно движение под вода, е необходимо апаратът да бъде обвит във въздушен мехур, който да намали съпротивлението – технология, известна като суперкавитация. Но дори най-напредналите човешки разработки не могат да се доближат до подобни показатели. Това поражда въпроса: чии са тези устройства? Случаи на подобни апарати се регистрират не само в Бермудския триъгълник, но и в Тихия океан, Северния Атлантик, Норвежко море, Черно море и Балтийско море. Моряци и подводничари от различни държави разказват за малки, бързи подводни обекти, които се появяват внезапно, движат се с невероятна скорост и изчезват без следа. В Балтийско море, близо до остров Йоланд, четири такива апарата са засечени на голяма дълбочина. НАТО се опитва да ги проследи, подозирайки шпионска дейност, но устройствата ускоряват и изчезват, оставяйки след себе си само смущения в сензорите. Нито една държава не признава да разполага с подобна технология. Нито един известен научен проект не може да обясни поведението им. Те са малки, автономни, бързи и изглеждат създадени за наблюдение или събиране на информация. Океанът остава най-слабо изследваната част от нашата планета – над 90% от дъното му е непознато. Възможно е тези апарати да са част от тази неизвестност. Може да са секретни разработки, може да са автономни сонди от неизвестен произход, а може да са нещо, което тепърва предстои да разберем. Едно е сигурно: те съществуват, движат се със скорости, които нарушават нашите представи за физика и инженерство, и остават една от най-големите загадки на съвременната океанография.