ТИ НЕ Я ОБИЧАШ — ТИ ИЗТИЧАШ ВЪРХУ НЕЯ 

Преди да овладея сексуалната си енергия, вярвах, че сексът е връзка, че допирът е близост, че телата създават любов, че интензивността е доказателство за дълбочина, че желанието е знак за съюз. Но истината беше много по-тъмна, много по-дълбока, много по-болезнена: сексът не беше връзка, беше консумация, не беше любов, беше бягство, не беше отдаване, беше изтичане. Не правех любов с нея — хранех се от нея, използвах тялото ѝ, за да облекча себе си, използвах допира ѝ, за да избегна себе си, използвах присъствието ѝ, за да се разсея от факта, че не бях изградил присъствие вътре в мен. Тя ми даваше всичко — мекота, отдаване, енергия, доверие — а аз ѝ давах празнота, пет минути интензивност, последвани от часове емоционална дистанция, пет минути страст, последвани от тишина, която я караше да се пита дали изобщо съм бил там. Не осъзнавах тогава, че я използвах, за да закърпя дупка в себе си, която отказвах да запълня с цел, дисциплина и преданост, че я използвах като превръзка, а не като партньор, че я използвах като упойка, а не като съюзник. Когато мъжът не е овладял сексуалната си енергия, жената му става неговото бягство, а не неговото издигане, става неговото укритие, а не неговият храм, става неговата утеха, а не неговата корона. И затова повечето жени спират да сияят във връзките си — защото мъжът източва тяхната същност, без да храни духа им, взема тяхната мекота, но никога не им дава безопасност, изисква тяхното тяло, но никога не печели тяхното подчинение, взема тяхната енергия, но никога не им дава структура, взема тяхната светлина, но никога не им дава посока. Докато мъжът не се научи да циркулира сексуалната си енергия, той винаги ще бъде заседнал в секс на оцеляване, секс на похот, бърз секс, разкачен секс, секс, който не изгражда, а отслабва, секс, който не свързва, а разрушава. Сексът, който кара жената да се пита дали той я обича, сексът, който я кара да се чувства използвана, а не почитана, сексът, който я кара да се отдръпва бавно, докато той се чуди защо връзката е изгубила искрата си. Сега не влизам в спалнята, за да избягам — влизам, за да изграждам, не преследвам освобождение — нося присъствие, не използвам жената си, за да се почувствам по-добре — нося толкова сила в стаята, че тя се издига само от това, че е близо до мен. Сега жената ми се чувства в безопасност, защото не се опитвам да взема от нея — опитвам се да я пробудя, тя се чувства почитана, защото водя с благоговение, а не с похот, тя сияе, защото вече не притъмнявам светлината ѝ с несъзнателния си глад, а я подхранвам с мъжко майсторство. Сега, когато се свързваме, това не е секс — това е свещено, не е похот — това е светкавица, не е пет минути — това е завинаги. И колкото повече задържам и циркулирам, толкова повече се издигам, толкова повече виждам красотата ѝ, толкова повече тя вижда лидерството ми, толкова повече светът около мен се огъва в уважение към мъжа, в който съм се превърнал. Заслужаваш да бъдеш мъж, пред когото тя се чувства в безопасност да се поклони. Заслужаваш да бъдеш мъж, който я кара да сияе в присъствието му. Заслужаваш да бъдеш мъж, който прави любов чрез енергията си, а не само чрез тялото си. Цялата слава на Всевишния. Усмихни се и благодари.