КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ХОРА ОТРЕЖЕШ, ТОЛКОВА ПО-ВИСОКО СЕ ИЗДИГАШ

 В този свят, където всяка форма, всяка мисъл, всяко същество е подчинено на законите на енергията, гравитацията не е просто физичен принцип, който държи телата ни на земята, а космическа сила, която държи и нашите аурични полета на определено ниво. Всяко човешко същество носи в себе си собствено гравитационно поле – енергийна тежест, която определя какво остава в живота му, какво го задържа, какво го блокира, какво го дърпа назад. Някои от тези неща са леки, издигащи, благословени, но други са плътни, тежки, негативни, контрапродуктивни и буквално пречат на човека да расте. Когато човек се опитва да се издигне, да се развие, да се трансформира, да се приближи към по-високите вибрации, той усеща странно чувство на застой, сякаш нещо го дърпа обратно, сякаш невидима сила го задържа на място. Това не е случайно. Това е гравитацията на хората около него. Всеки човек, който е в живота ти, добавя собствено енергийно тегло към твоето поле. Ако този човек е травмиран, негативен, привързан към ниски вибрации, ако таи гняв, завист, страх, ако е заседнал в миналото, ако е привързан към ниски същества, ако живее в постоянна емоционална плътност, той буквално увеличава гравитацията на твоята аура и те държи на неговото ниво. Повечето хора не искат най-доброто за теб. Не защото са зли, а защото са заседнали в собствената си тежест. Те не могат да се издигнат и затова не могат да позволят и на теб да се издигнеш. Когато ти се опитваш да растеш, те подсъзнателно те дърпат обратно, защото твоето издигане ги кара да се чувстват неудобно, заплашени, изоставени, по-ниски. И така, по пътя на възнесението, ти неизбежно стигаш до момент, в който трябва да отрежеш хора. Не защото ги мразиш. Не защото ги наказваш. А защото гравитацията им е твърде тежка и те държи на ниво, което вече не е твоето. Това чувство на застой, което усещаш, не идва от теб. То идва от хората около теб, които държат гравитационното ти поле заключено на едно и също ниво, независимо какво правиш. Суровата истина е, че не можеш да спасиш всички. Не можеш да издигнеш всички. Не можеш да вземеш всички със себе си. Хората, които искаш да доведеш на следващото ниво, често не са готови да се освободят от тежестта на собствената си аура. Те не са готови да пуснат миналото, навиците, страховете, привързаностите, ниските вибрации. И ако ти се опитваш да ги държиш в живота си, ти трябва да носиш тяхната тежест. Това означава, че или ще трябва да издържиш блокажите пред собственото си издигане, за да останеш с тях, или ще трябва да направиш най-трудното нещо – да ги пуснеш, за да можеш да растеш. Не си лош човек, защото си надраснал хора, с които си прекарал години, хора, с които си споделил спомени, хора, които са те познавали на старите ти нива. Не им дължиш цялото си пътуване към издигане, само защото някога сте били близки. Ти се променяш. Ти растеш. Ти се издигаш. И не всеки може да следва този път. Трябва да обичаш себе си достатъчно, за да се изправиш пред страха от това да бъдеш сам, защото само когато се освободиш от тежките връзки, можеш да привлечеш хора, които са на твоето настоящо ниво или на нивото, на което възнамеряваш да бъдеш. Старите връзки може да те атакуват, да те обвиняват, да те карат да се чувстваш виновен, че се развиваш. Но ако наистина искаш да достигнеш най-високия си потенциал, трябва да издържиш това. Страхът не е от божественото. Страхът е от гравитацията на ниските вибрации. Ако искаш да се издигнеш, трябва да направиш точно това, от което се страхуваш най-много – да пуснеш онези, които те държат назад. Дори това да означава да се откъснеш от най-добрия си приятел, от членове на семейството, от колеги, от клиенти, от ученици, от хора, които някога са били част от живота ти. Ти не ги изоставяш. Ти просто преставаш да носиш тяхната тежест. И чудото, което те очаква от другата страна, е лекота. Аурата ти става по-лека. Вибрацията ти се издига. Връзката ти със себе си и Всевишния се засилва. И тогава започваш да привличаш хора, които са по-чисти, по-светли, по-високи, по-съвместими с твоето ново ниво. Това е естественият закон на възнесението: колкото повече отрежеш, толкова повече се издигаш. Колкото повече се освобождаваш, толкова повече се разширяваш. Колкото повече пускаш, толкова повече получаваш. Колкото повече намаляваш гравитацията на аурата си, толкова повече се приближаваш към светлината. заслужавате да прекъснете връзките с миналото. заслужавате да бъдете с хора на вашето ниво. заслужавате да се издигнете до най-високия си възможен потенциал. всяка слава на всевишния. усмихнете се и благодарете.