Духовната общност е просто купа наркомани. 

В съвременния свят думата „духовност“ се е превърнала в маска, зад която хората крият собственото си нежелание да се изправят пред себе си. Когато някой чуе за духовни практики, умът му веднага се изпълва с образи на гъби, аяхуаска, изкуствен ДМТ, психеделични ритуали и фестивали, където всички се преструват, че са на път към просветление, докато всъщност са просто на път към поредната доза. Можеш да въведеш „духовно уединение“ в търсачката и да намериш милиони такива места, но това не е духовност, а бягство от реалността, представено като висша практика. Хората не искат да вършат истинската вътрешна работа, не искат да се срещнат със сенките си, не искат да се изправят пред травмите си. Те искат вещество, което да свърши работата вместо тях. Подсъзнателната им мисъл е „може би ако приема това, най-накрая ще се излекувам“, но това не е лечение, а самоизмама. Те дори не знаят за негативните странични ефекти, защото са неинформирани, а неинформираният човек е най-лесният за манипулиране. Всеки път, когато приемаш вещество, което кара съзнанието ти да вибрира на честота, различна от честотата на тялото ти, ти отваряш портали към астралното царство. Това не е метафора, а енергийна реалност. Когато честотата на съзнанието се отдели от честотата на тялото, ти ставаш незашитен. Същества от по-ниските астрални сфери могат да се прикрепят към теб, защото в този момент нямаш защита. Единственият начин да имаш защита е да достъпваш тези измерения трезво, когато честотата на тялото и честотата на съзнанието са едно. Когато измамно си проправяш път към по-високи честоти чрез вещества, животът ти отговаря с измама. Ти се опитваш да прескочиш стъпките, а вселената те връща обратно с хаос, объркване, енергийни прикрепяния и илюзии, които се превръщат в твоя нова реалност. Хората се хвалят, че са видели „цветни извънземни“, но не осъзнават, че това са същества, които са се прикрепили към тях, докато са били незашитени. И когато „хай“-ът отшуми, те се връщат на същото ниво, на което са били преди, само че с повече енергийни паразити. Те дори не могат да усвоят знанията, които са получили, защото съзнанието им не вибрира на същото ниво, на което са ги видели. Така се превръщат в наркомани, пристрастени към проблясъци на просветление, които не могат да поддържат сами. Истинската духовност не е да скачаш на фестивал, дрогиран, докато някакъв Били Боб свири на китара и всички се преструват, че са високо вибриращи. Истинската духовност е дисциплина. Тя е трезвост. Тя е медитация. Тя е среща със сенките. Тя е отказ от всичко, което понижава честотата ти. Тя е отказ от похотлив секс, от токсична храна, от всяка суета, която те отдалечава от себе си. Истинските духовни учители могат да достигат състояния, до които други стигат с гъби, само чрез медитация. Те не използват тренировъчни колела. Те не търсят преки пътища. Те са изградили честотата си чрез работа, а не чрез вещества. Ако ти е необходимо вещество, за да достигнеш по-висока честота, това означава, че не си извършил работата. Истинският спиритуалист ще ти каже да останеш трезвен, да медитираш, да се обърнеш навътре, да се изправиш пред травмите си, да изчистиш храната си, да защитиш храма си. Гъбите, тревата и психеделиците са за духовни деца. В един момент трябва да свалиш тренировъчните колела, ако искаш да вибрираш по-високо. заслужаваш да достъпиш високите измерения трезвено. заслужаваш да защитиш съвестта си. заслужаваш да се освободиш от наркотичните си пристрастявания. всяка слава да е на висшия. усмихнете се и благодарете.