Жените не са създадени да бъдат решителни

В самата тъкан на вселената съществуват две първични сили, които оформят всяко движение, всяка мисъл, всяка емоция, всяка посока и всяка форма на живот. Едната сила е структурата, яснотата, посоката, логиката, решителността, стабилността, онзи вътрешен код, който знае накъде да върви, какво да прави, как да действа и как да води. Другата сила е потокът, мекотата, приемането, гъвкавостта, емоционалната дълбочина, онзи вътрешен океан, който усеща, който се движи, който следва, който се променя, който се адаптира и който усилва. Първата сила е архетипно мъжка, в смисъла на космическа посока. Втората сила е архетипно женска, в смисъла на космически поток. И тези две сили не са противоположности, а допълващи се аспекти на едно и също съзнание. Мъжката енергия е решителна, сигурна, директна, напориста, защото тя е кодът, инструкцията, посоката, формата, правилата, редът, структурата, онзи вътрешен стълб, който държи света изправен. Женската енергия е нерешителна, несигурна, индиректна, пасивна, защото тя е гъвкавата, подхранваща сила, която следва кода, приема посоката, усилва плана, вдъхва живот на целта и превръща структурата в преживяване. Женската енергия не е създадена да знае предварително, защото ако знаеше всичко, нямаше да има пространство за мъжката енергия да води. Женската енергия е създадена да усеща, а не да решава. Да приема, а не да планира. Да се движи, а не да чертае. Да се доверява, а не да анализира. Това не е слабост, а космическа функция. Това е начинът, по който вселената балансира потока и посоката. Единственият момент, в който женската енергия наистина слуша мъжката посока, е когато тя усеща, че не знае. Това създава пространство за мъжката енергия да се прояви, да води, да създава, да структурира, да изгради, да даде посока. Женската енергия не е създадена да знае какво иска да яде, къде иска да отиде, какви планове има за бъдещето, защото мисленето е мъжка функция. Мисленето използва логика, структура, анализ, посока, което изтощава женската емоционална система. Когато женската енергия мисли твърде много, тя се изморява, нервната ѝ система се претоварва, тялото ѝ се напряга, емоциите ѝ се разпадат, а умът ѝ се изпълва с тревожност и депресивни честоти. Това не е защото тя е слаба, а защото мисленето не е нейният естествен режим. Женската енергия иска да усеща, а не да анализира. Иска да се движи, а не да планира. Иска да се доверява, а не да решава. Иска да бъде водена, а не да води. Когато женската енергия е поставена в позиция да мисли за всичко сама — сметки, планове, пътувания, организация, структура, бъдеще — тя се превключва в мъжки режим, който я изтощава, напряга, прави я спорна, раздразнителна, стресирана, защото тя е принудена да носи енергия, която не е нейна.Колкото по-малко женската енергия трябва да мисли, толкова повече може да се отпусне, да се довери, да се разтвори, да се успокои, да се върне в парасимпатиков режим, да се върне в своята мекота, да се върне в своята нежност, да се върне в своята истинска природа. Това е моментът, в който мъжката енергия получава най-нежната, най-женствената, най-спокойната, най-сияйната версия на женската енергия. Това е моментът, в който женската енергия се превръща в поток, който лекува, в мекота, която вдъхновява, в нежност, която разширява, в енергия, която подхранва. Затова когато жената пита: „Да нося ли зелената или синята рокля?“, тя не търси мнение, а търси посока. Тя не търси избор, а търси сигурност. Тя не търси опция, а търси мъжка енергия, която да каже: „Тази.“ Ако мъжът отговори: „Каквото ти харесва“, той не е нежен, а пасивен. Той не е внимателен, а нерешителен. Той не е подкрепящ, а отсъстващ. Женската енергия усеща това и започва да губи доверие в неговата посока. Колкото повече женската енергия може да се довери на мъжката решителност, толкова по-малко спори, толкова по-малко се напряга, толкова по-малко се защитава, толкова повече се отпуска, толкова повече се разтваря, толкова повече се подчинява на потока на мъжката енергия. Това не е подчинение в човешкия смисъл, а космическо съгласуване. Това е начинът, по който потокът следва посоката. Това е начинът, по който водата следва реката. Това е начинът, по който женската енергия следва мъжката структура. Затова мъжът, който иска най-божествената версия на женската енергия, трябва да бъде решителен, сигурен, стабилен, ясен, присъстващ, структурен, водещ, защото женската енергия се разтваря само пред посока, която е сигурна. Целта не е жената да мисли възможно най-малко, защото е неспособна, а защото мисленето я изтощава, а усещането я лекува. Мъжката енергия мисли и действа за сметките, датите, пътуванията, плановете, местата, рутината, структурата, житейския път, защото това е неговата функция. Женската енергия усеща, приема, подхранва, усилва, разширява, защото това е нейната функция. Ако жената трябва да мисли за всичко сама, тя се превключва в мъжки режим, който я прави напрегната, спорна, раздразнителна, неуважителна, защото тя е принудена да носи енергия, която не е нейна. Това не е нейна вина, а честотна реакция. Когато мъжката енергия е стабилна, женската енергия става небесно мека, деликатна, спокойна, сияйна, любяща, подхранваща. Когато мъжката енергия е пасивна, женската енергия става хаотична, напрегната, претоварена, защото тя е принудена да води, което не е нейният естествен режим. Затова ако мъжът не е готов да носи отговорността за посока, структура, планове и решения, е по-добре да не влиза във връзка, докато не изгради вътрешната си стабилност. Защото женската енергия се разтваря само пред мъжка енергия, която е сигурна. И когато това се случи, връзката се превръща в космически танц между посока и поток, между структура и вода, между логика и усещане, между мъжко и женско, между две сили, които заедно създават рай на Земята. заслужавате да бъдете напълно уважавани. заслужавате да бъдете доверен лидер. заслужавате да активирате напълно вашите божествени мъжки честоти. всяка слава на всевишния усмийте се и благодаря.