РАЗКОПКИТЕ В ШЕЛБИВИЛ И ЗАРОВЕНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА СТАРИЯ СВЯТ

 Разкопките, показани на изображението, открити в Шелбивил, Илинойс, град „основан“ през 1827 г., разкриват части от по‑стара тухлена зидария приблизително на четири до пет метра под сегашното ниво на земята, и тази дълбочина незабавно оспорва общоприетия исторически наратив, защото за селище, съществуващо официално по‑малко от два века, подобно масивно подземно ниво не би трябвало да съществува, освен ако не е наследено от много по‑стара структура, погребана под слоеве земя, кал и време. Тези заровени части не приличат на основи, не приличат на случайни останки, а на долни нива на сгради от Стария свят, които според моите изследвания първоначално са съдържали технология, съхраняваща и разпределяща енергия, извлечена от етера, технология, която е била част от архитектурната система на татарските градове и мегалитните комплекси, където куполите, металните върхове, подземните камери и проводимите материали са работели като единен енергиен организъм. Заравянето на тези нива би премахнало достъпа до енергията, като същевременно би позволило на видимата архитектура отгоре да оцелее, а по‑късните популации биха могли да пренасочат останалите сгради, да ги използват за нови цели и да скрият първоначалното предназначение зад нов дизайн, зад нови фасади, зад нови исторически обяснения, които постепенно биха превърнали истинската функция на тези структури в забравена тайна. С течение на времето тези сгради просто биха били приети като обикновени постройки от предполагаемо по‑скорошен период, а заровените нива биха били игнорирани, обяснявани като „стари основи“, „случайни слоеве“, „природни процеси“, въпреки че дълбочината, мащабът и качеството на зидарията показват нещо съвсем различно. Изследвах калните наводнения, които са засипали цели градове през XIX век, както и изгубените технологии, описани в трудове като Тесла и Децата от зелевата поляна, и открития като това в Шелбивил продължават да предоставят подкрепящи доказателства, че Старият свят е бил много по‑сложен, много по‑технологичен и много по‑напреднал, отколкото ни учат учебниците. Тези значителни заровени части от сгради от Стария свят и татарските архитектурни комплекси засилват убеждението ми, че долните нива не са били незначителни, а напротив – били са сърцето на енергийната система, центърът на технологичната мрежа, която е захранвала градовете, куполите, обсерваториите и металните конструкции, които днес виждаме само като декоративни елементи, но които някога са били част от жив енергиен организъм. Когато разглеждаме подобни разкопки, трябва да се запитаме защо толкова много градове в Америка, Европа и Русия имат заровени първи етажи, прозорци под земята, врати, които водят в пръст, и цели нива, погребани на дълбочина от три до шест метра, защото това не е случайност, не е природен процес, не е „грешка в строителството“, а следа от глобално събитие, което е засипало градовете с кал, утайка и земни маси, заличавайки технологичната основа на Стария свят и оставяйки само горните части, които по‑късните поколения са наследили без да знаят какво стои под краката им. Шелбивил е само един пример, но той е показателен, защото градът е млад, основан през 1827 г., а под него лежи зидария, която очевидно е много по‑стара, много по‑масивна и много по‑сложна от всичко, което би било построено в първите години на малко американско селище. Тухлите, разположението, дълбочината и конструкцията подсказват за архитектура, която не съответства на ранния XIX век, а на нещо далеч по‑древно, на нещо, което е било част от глобална мрежа от градове, построени по един и същи принцип, с една и съща технология, с една и съща енергийна система, която днес наричаме „етери“, „атмосферна енергия“ или „свободна енергия“. Ако тези нива са били центрове за събиране и разпределяне на енергия, тогава тяхното заравяне е било ключово за прекъсване на системата, защото без долните камери, без проводимите материали, без металните връзки и без подземните механизми, горните части на сградите стават просто архитектура без функция, красиви фасади без енергия, наследени от нови популации, които не знаят какво са получили. Това обяснява защо толкова много сгради от XIX век изглеждат величествени, но без ясна функция, защо куполите, металните върхове и орнаментите изглеждат декоративни, въпреки че очевидно са били част от технологична система, която е била прекъсната. Шелбивил е още едно доказателство, че Старият свят е бил погребан, а новият свят е построен върху неговите останки, без да разбира какво стои под повърхността. И докато разкопки като тези продължават да се появяват, истината за заровената цивилизация става все по‑очевидна, защото където има заровени нива, има и изгубена технология, а където има изгубена технология, има и история, която чака да бъде разказана.