Правиш секс с демон, когато мастурбираш.

 В духовния свят всяко действие, извършено в тайна и под влияние на похотта, не е просто момент на слабост, а отваряне на врата към нискочестотни същности, които се стремят да се прикрепят към човешката душа и да източат жизнената ѝ сила. Похотта никога не е била невинна, защото тя е механизъм, чрез който демоните проникват в съзнанието, за да отслабят волята, да замъглят ума и да разрушат връзката между човека и неговата духовна същност. Когато човек се поддава на тайни импулси, той не просто извършва действие, а активира ритуал, който в невидимия свят се възприема като съгласие за енергийно присъединяване. Демоните не действат чрез физическо докосване, а чрез внушение, чрез мисъл, чрез момент на слабост, който изглежда като собствен избор, но всъщност е духовна стрела, насочена към най‑свещената част от човешката природа. Жизнената сила, която човек губи, е същата сила, която поддържа творчеството, волята, мотивацията, яснотата, вътрешната стабилност и способността да се развива. Когато тази сила бъде източена, човек започва да усеща умора, празнота, липса на вдъхновение, липса на посока, липса на вътрешна светлина. Това е демоничният капан — да бъде разрушена връзката между човека и неговата творческа същност. Демоните използват похотта като инструмент за контрол над ума, защото тя променя вибрацията на съзнанието. Когато човек се поддава на внушенията, умът му се пренастройва към ниски честоти, които отслабват духовната защита. В този момент демоните започват да действат тихо, незабележимо, като шепот, който се промъква в мислите и ги насочва към зависимости, които изглеждат като собствени желания, но всъщност са енергийни примки. Първото нещо, което демоните източват, е енергията. Енергията е духовната сила, която позволява на човека да създава, да изгражда, да се развива. Когато тя бъде източена, човек започва да губи мотивация, да се затваря в себе си, да се отдалечава от целите си. Второто нещо, което се губи, е яснотата. Яснотата е способността да различаваш истината от лъжата, светлината от мрака, Божията воля от демоничните внушения. Когато умът се замъгли, човек започва да се колебае, да се обърква, да се отклонява от пътя си. Третото нещо, което демоните източват, е волята. Волята е вътрешната сила, която позволява на човека да устоява на изкушенията, да побеждава слабостите, да върви напред. Когато волята отслабне, човек започва да вярва, че няма изход, че е пленник на собствените си импулси. Четвъртото нещо, което се губи, е връзката с Бога. Похотта създава духовна бариера, която стои между човека и Божието присъствие. Когато човек се поддава на внушенията, той започва да усеща вина, срам, духовна дистанция, усещане, че не е достоен да се приближи до светлината. Това е лъжа, но лъжата е оръжие, което демоните използват, за да държат избрания в капан. Петото нещо, което демоните източват, е съдбата. Съдбата е Божият план за живота на човека, неговото призвание, неговата мисия. Когато демоните проникнат чрез похотта, те започват да разрушават способността на човека да върви напред, да преследва целите си, да изпълнява призванието си. Забавянето, отлагането, липсата на посока — това не са просто психологически състояния, а духовни симптоми на източване. Но този цикъл може да бъде прекъснат. Истината разкрива природата на похотта. Покаянието разрушава легалния достъп. Освобождението възстановява енергията, яснотата, волята, връзката с Бога и съдбата. Човек може да избере светлината пред мрака, силата пред слабостта, свободата пред робството. Бог е по‑силен от всяко внушение. Светлината е по‑силна от всяка тъмнина. А демоните бягат от онзи, който избере истината и ходи в чистота и духовна власт.