ИЗОБИЛИЕТО КАТО ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ: Разрушаване на матрицата на дефицита, илюзията за външно притежание и законът на вътрешния магнит

Когато съвременният човек започне да търси истинските пътища към материално и духовно благополучие в един свят, който е изграден изцяло върху фундаментите на ненаситния и агресивен консуманизъм, той почти неизбежно прави фундаменталната стратегическа грешка да търси изобилието извън себе си, забравяйки че външната материална реалност представлява само едно ехо на неговото вътрешно състояние. Истинското изобилие никога не се измерва с количественото натрупване на преходни материални предмети или с размера на банковите сметки по време на целия престой в рамките на 365 дни в годината, а се ражда в онази сакрална точка от времето, в която индивидът напълно осъзнава, че вече притежава всичко необходимо за своето духовно съществуване и започва да действа от позицията на пълнотата, а не от болезнената рана на хроничния дефицит. Както вече е било многократно подчертано в дълбоките духовни и езотерични анализи, човек по абсолютно никакъв начин не може да привлича, да получава или да умножава житейски блага, ако дълбоко в своята душа се чувства изоставен, беден и ограбен от съдбата, тъй като оскъдността привлича в пространството единствено още по-голяма оскъдност. Минусът в човешкото съзнание никога не ражда плюс, а води до задълбочаване на негативния спирал, завъртайки ума в порочния кръг на вечното недоволство, продължаващо в рамките на 24 часа в денонощието, без почивка или изключение. За да се счупи тази деструктивна матрица, е абсолютно необходимо съзнателно влизане в състояние на вътрешно изобилие, което означава искрено и дълбоко удоволствие от това, което човек вече има тук и сега, без значение дали неговите материални условия в момента са скромни или луксозни. Когато човек е истински щастлив да живее живота си такъв, какъвто е в настоящия момент, и не поглежда със съскаща завист, злоба или безсилен гняв към онези милиони хора, които летят до скъпи екзотични дестинации или консумират луксозен черен хайвер, той успешно напуска опасния капан на дефицита. Завистта и гняв към чуждия успех са най-сигурният и безпогрешен симптом за наличието на дълбока вътрешна празнота и пълна духовна бедност. Истинското изобилие означава пълно вътрешно удовлетворение от настоящето, където човек може да поиска повече от Вселената, но остава напълно доволен и дълбоко благодарен за това, което вече притежава в ръцете си, защото отлично знае суровата истина, че никой на този свят не му дължи абсолютно нищо. Илюзията, че външният свят е длъжен да ни осигури безупречно щастие, неограничени пари или непрекъснат комфорт, е фундаментът на психологическата незрялост, която неизбежно тласка индивида право към тежко разочарование. Точно тук се крие и дълбоката алегорична поука от класическата приказка за златната рибка и лачната стара жена с нейното старо спукано корито, която символизира безкрайната и ненаситна ненаситност на човешкото его, потопено в калта на дефицита. Вътрешното изобилие може да бъде открито единствено във вътрешния свят на човека, а никога във външните материални придобивки, защото космическата формула на сътворението винаги следва посоката отвътре навън, а никога обратното. Когато човек първо открие изобилието в собствената си душа и в текущите условия на своето ежедневие, цялата му външна реалност започва по неизбежен закон да се променя и трансформира в съответствие с новото му енергийно излъчване.Това е същият фундаментален принцип, който известните изследователи на транссърфинга и други древни духовни системи наричат привличане, магнетизиране или съзнателно управление на алтернативните варианти, тъй като материалните събития в нашия свят винаги се подреждат стриктно спрямо вътрешното психологическо състояние на наблюдателя. Оскъдността и непрекъснатият фокус върху лишенията магнитно привличат още по-голяма нужда, докато удоволствието и чистата благодарност за вече съществуващото разширяват свещения поток на изобилието. Вътрешното състояние решава почти всичко в човешкия живот, служейки като мощен ключ за управление на личната реалност, далеч надхвърлящ значението на самите външни събития или случайни обстоятелства. Както се посочва и в редица други дълбоки статии, посветени на темата за пробуждането и алхимията на свещеното знание, оскъдността е изцяло състояние на духа, а светът не дължи нищо никому, затова всеки човек трябва да види себе си през божествените очи като съвършено, изцелено и цялостно същество, което не се нуждае от чуждо одобрение. Навлизането от състояние на дефицит в плюс изисква пълно преобръщане на фокуса и вниманието, тъй като оскъдността винаги умножава оскъдността, а упоритото взиране в това, което ви липсва, само затвърждава липсата в материята. Никакви външни материални ресурси на света не могат да запълнят вътрешната черна дупка на негативизма, ако човек не промени из основи полярността на своята енергия и не осъзнае, че изходът е единствено в пълното овладяване на собственото внимание. Събуди се за тази върховна и неизменна истина, защото животът ти принадлежи в пълна мяра само тогава, когато поемеш пълна отговорност за своето вътрешно състояние и спреш да чакаш външният свят да ти донесе дългоочакваното спасение.