ХЕМИ-СИНК – Отвъд границите на възприятието

Какво е Хеми-Синк?

През 1958 година един преуспяващ американски бизнесмен, собственик на рекламна корпорация и автор на над 40 забавно-развлекателни радио програми, доста популярни в Ню Йорк по онова време - се сблъсква с нещо необичайно и плашещо. Името на този човек е Робърт Алън Монро. А онова, което му се е случило през лятото на 1958 година било в пълно противоречие с неговите убеждения на средностатистически американец. Един уикенд, след обичайния семеен обяд, г-н Монро буквално започнал да се носи из въздуха, вън от материалното си тяло. Случилото се не било по време на спане и затова Робърт Монро не можел да го приеме просто като съновидение. Феноменът започнал да се повтаря почти всеки ден и след обстойни медицински и психиатрични прегледи станало ясно, че г-н Монро няма тумор в мозъка и не страда от умствено разстройство... а онова, което му се случвало, било вече описано в окултната литература като “астрална проекция”. Самотата и страхът, предизвикани от неизвестността - били огромни. Никой по онова време не можел да даде смислено обяснение на този феномен: за западната наука бил непознат, а мистиката и суеверията не били по вкуса на 42-годишния прагматик и бизнесмен Робърт Монро. Изминала цяла година и в резултат на около четиридесет внимателно осъществени опитности извън тялото, страхът скоро се стопил, за да бъде заменен от любопитството.

Година по-рано, през 1957 година, Робърт Монро започва да работи върху аудиопродукт, предназначен за обучение на хора по време на сън. В своята радио лаборатория той изпробва върху себе си различни честоти на звука. В резултат на това започват пътуванията извън тялото, които продължават повече от 35 години. Впоследствие Робърт Монро създава институт за приложни науки и патентова своето откритие за пряката връзка между състоянията на сън, концентрация и будност и различните звукови чистоти, които се пускат през слушалки в лявото и дясното ухо.

Пътуване извън тялото Преживяното от Робърт Монро всъщност не е необичайно, ако съдим по резултатите от социологическо проучване, според което 20 % от американците са имали такъв тип опитност, а аз лично съм чувал човешки истории за подобен тип преживявания и тук, в България: при болнична упойка, при клинична смърт или просто по време на следобедната дрямка, когато човек изведнъж осъзнава, че наблюдава тялото си отстрани. В повечето случаи ние се стремим да омаловажим или забравим тези преживявания, за да си нямаме проблеми с психиатрите, с близките, с приятелите или просто с представите за реалността, които сме възприели. А и в 90% от случаите тези инцидентни напускания на физическото тяло са абсолютно неконтролируеми и случайни, и бързо биват забравяни.

Постепенно Робърт Монро се научава да контролира и сам да направлява пътешествията си отвъд физическия свят. В тези пътувания той посещава странни, непознати и далечни места, среща се със загадъчни същества от светлина, с други енергийни системи, както и с хора, населяващи отвъдното. Робърт Монро и екипът около него се заемат с нелеката задача да изнамерят технология, чрез която да е възможно повече хора да се убедят в това, че душата оцелява след физическата смърт.

През 1967-68 година психологът Чарлз Тарт пръв от хората на науката се осмелява да изследва необичайните състояния, в които можел да изпада Робърт Монро. При лабораторни опити внимателно е измерена мозъчната активност - оказва се, че в състояния на пътувания извън тялото полукълбата в мозъка работят в синхрон, тоест биоелектрическите им импулси са с приблизително близки амплитуди.

В края на 70-те години екипът около Робърт Монро прави революционно откритие в сферата на аудиотехнологиите. Те наричат изобретението си “хеми-синк” (hemispheric synchronization) и го патентоват в САЩ. Доколко е революционно говори фактът, че веднага след това американските тайни служби го използват в програмите си за психически шпионаж срещу Съветския съюз. Вероятно мнозина не знаят, но по онова време и двете свръх сили влагат колосални суми в изследванията на психичния потенциал на човека и възможността чрез “парапсихологически” способности да се измъкват технологичните и военни тайни на противника...

Идеята на Робърт Монро е проста, но гениална - чрез звукова симулация да се научи мозъкът да работи синхронично. Принципът е приблизително следният: ако в лявото ухо се пусне звук от 500 херца, а в дясното - от 504 херца, мозъкът отговаря на този звуков стимул с електроимпулс, равен на разликата между звуковите честоти в лявото и дясното ухо, тоест с 4 импулса в секунда едновременно в двете мозъчни полукълба. През 70-те години на 20-ти век няколко учени в САЩ, независимо един от друг, достигат до заключението, че този тип аудио стимулация би могла да бъде използвана успешно за предизвикване на желани състояния на съзнанието - сън, концентрация, бодрост и т.н.

 Клинични изследвания в тази област показват, че синхронизирането на мозъчната дейност води до подобряване на паметта, засилване на имунната система, преодоляване на вредните зависимости, подобряване на съня, лечението на неврозите, засилване на пси-способностите...

Пояснявам, че в случая не става въпрос за нещо кой знае колко необикновено. Човешкият мозък нормално влиза в ритъм на синхроничност по за няколко минути дневно. Много учени смятат, и то не без основание, че гениалните открития в историята на човечеството са плод на такъв тип мозъчна дейност, когато интуицията и вдъхновението на дясното полукълбо работят в хармония с логиката и аналитичността на лявото.