Гробището Хейзъл Ридж

Гробището Хейзъл Ридж (Hazel Ridge) се намира на хълм край черен селски път в окръг Чаритън, щата Мисури, САЩ.

Тина и приятеля и Ранди паркирали автомобила си на входа на това причуто гробище.

"Аз и приятелят ми обхождахме старите гробища в Лин и Чаритън. Имали сме няколко преживявания, но нищо като това в Хейзъл Ридж" - казва Тина.

Двойката стояла извън автомобила си, а тяхното обикновено активно куче Роуз се било скрило зад Тина. Жената почувствала, че има някой с тях, някой, който не могат да видят.

"Хелоу, хелоу. Някой тук? Ние не сме тук за да те нараним, само искаме да говорим с теб"

Някой...или нещо я чул.

"Някой ме потупа по гръдния кош, все едно искаше да му обърна внимание" - разказва Тина - след това моята огърлица се изправи, превъртя се и ме удари силно по врата"

Роуз, все още сгушен до Тина започнал да вие. Тина и Ранди грабнали кучето и веднага се качили в тяхната кола.

"Докато се отдалечавахме ме обзе тъга. Ранди мисли, че тогава сме взели някого на автостоп".

Този призрачен автостопаджия започнал да проявява активност около дома им (не се казва обаче точно каква). На Ранди му писнало.

"Ранди каза на глас да се връща от където е дошъл" - Тина продължава - "той получи одраскване по рамото. Ние не сме ходили до никое гробище след това".



Хейзъл Ридж е гробище от преди гражданската война в САЩ, най-близкото селище до него е малкият град Брунсуик (Brunswick). Това е любимото място за посещение на ловеца на духове Райан Щрауб (Ryan Straub). Бил е там над 100 пъти и никога гробището не изглежда по един и същ начин.

"Надгробните камъни се местят" - Райан разказва - "знам, че звучи смахнато, но аз съм картографирал всички секции и те не са там където са били".

Други паранормални изследователи като Майк Оркейд (Mike Haurcade) и Кърт Остром (Kurt Ostrom) са го придружавали многократно и са удивени от този феномен.

"Ние и двамата начертаваме карти, Райън и аз, и картите съвпадат" - разказва Майк - "когато отново отиваме, някои от надгробните камъни не са там където сме ги отбелязали. Някои от дърветата дори не са на същите места".

А Остром се е сблъсквал с нещо повече от неточни карти.

"Аз видях два надгробни камъка да се сменят".

Той веднъж се облегнал на една надгробна плоча, която внезапно вече не била там. Това обаче не го спряло да посещава мястото заедно с колегите си. Там се изправят и пред други трудности като изтощаващи се мобилни телефони, фенерчета и акумулатори.



Остром и Оркейд са виждали и други неща.

"Видях голяма сенчеста фигура" - разказва Остром - "не знам какво беше".

Оркейд видял нещо подобно - човек да го гледа зад дърветата.

"Аз насочих фенерчето си към него и той замръзна. Можех да различа главата и раменете".

Той се огледал за да види дали това не е някой от групата, но всички били зад него.

"Не беше никой от нас. Аз отново погледнах към дърветата, но вече нямаше никого".

Една нощ поставили звукозаписно устройство. На следващата сутрин го взели и когато пуснали записа, на него се чували пукащи звуци. Забавили скоростта на възпроизвеждане и сякаш чули малко момиче да пее позната детска песен.