Косата е Продължение на Нервната Система (или: Защо индианците ходят с дълги коси

Дългата коса винаги е била символ на свръхестествени сили и духовно богатство. С дълга коса са изобразявани древните богове и богини, апостолите, вещиците носили дълга коса, както и свещенослужители и екстрасенси.

Славяните считали дългата коса за проводник и „акумулатор“ на енергия и източник на мъдрост, затова мъжете носели дълги коси и бради, а жените никога не режели косата си.

Вещиците, дори приказните, се изобразяват с дълга рошава коса – те използват косата си за да засмукват енергия.

През Средновековието вярвали, че зловредната сила на вещиците през косата отива в космоса и го отравя. Затова екзекуторите от Инквизицията преди да започнат да ги измъчват премахвали цялото им окосмяване за да отслабят силите на злото.

Индианците режели скалповете на враговете тъй като вярвали, че по този начин не само убиват тялото, а и душата. Индианците вуду използват косата на човек за да го превърнат в зомби.

С обряд от черната магия насилствено режели косите на жените. Вярвало се е, че с косата се губи психическото и физическото здраве, губи се връзката с техния ангел пазител и че така няма да живеят дълго. На момичета, които забременявали извън брака, насилствено им режели косите като наказание, проклятие и позор.

Доброволно отрязвали косата си само след трагичните събития в живота, за да може заедно с косата да се остави стария живот и да се започне нов – косата може да съхранява енергийна памет за събитията в живота на човека. В Стария Завет има такива думи: „​откажи се от косите си и хвърли в тях всяко зло“.

В древна Гърция владетели и благородни мъже се различавали от робите с дългата си коса. Късата коса е символ на робство и потискане на личността, а дългата коса – знак за власт и богатство. А войниците, които отивали в битка трябвало да имат дълга коса, която им дава сила на духа и ясно изразена интуиция. Забележете, че в днешния свят войниците трябва да са остригани за да изпълняват категорично заповедите на командирите.

Франкските крале от детска възраст не режели косата си, а ако това се случвало – доброволно или не – се считали за отказ от правата върху престола.

В днешно време знанията за силата на дългата коса отдавна са забравени, но подсъзнанието пази образа на жена с дълга коса, като пазителка на дома, мъдра, мила и любяща. Ето защо сърцата на мъжете се топят при вида на дълга женска коса, а жените мечтаят за такава коса.

И последно – загледайте се в мъжете по улиците: на всеки трима, двама са с остригана коса, големи шефове, мутри, дори министри, са с къса коса. За да подчертаят робското у себе си

Тази информация за косата е била скрита от масите още от времето на войната във Виетнам.  Нашата съвременна култура ни кара да вярваме че прическата е въпрос на мода и/или удобство и че прическата е просто нещо козметично. Но по време на войната във Виетнам изниква съвършено друга представа, която е била старателно затулена и скрита от обществото.

В началото на 90-те Сали (нейното име е сменено за защита на идентичността й) е била омъжена за лицензиран психолог, който  работел в болницата VA Medical Center. Там той работил с военни ветерани с PTSD (Пост Травматично Стресово Смущение). Повечето от тях  участвали във Виетнамската война.

Сали казва: „Ясно си спомням една вечер,  когато съпругът ми се прибра у дома,  носейки една дебела и  официално изглеждаща папка в ръцете си. Вътре имаше стотици страници с изследвания,  извършени от правителството (USA – бел. на прев.) Той беше в шок от съдържанието им. Прочетеното в тези документи напълно промени живота му! От този момент нататък моят консервативен съпруг на средна възраст си пусна дълга коса и брада и никога повече не ги подстрига! Освен това болницата му разреши да го направи,  и други негови консервативни колеги последваха примера му. След като прочетох документацията аз разбрах защо.

Изглежда,  че по време на войната във Виетнам специалните сили във Военното министерство са пращали експерти под прикритие да издирват в Американските Индиански Резервати талантливи скаути/разузнавачи – да търсят здрави млади мъже,  тренирани да се придвижват незабелязано през неравни терени. Те търсели специално мъже с изключителни, почти свръхестествени качества,  за проследяване. Преди контакта с тях тези внимателно селектираните мъже са били подробно документирани като експерти по проследяване и оцеляване.

С типичните изкусителни и добре доказали се любезни фрази за набиране на нови войници,  някои от тези индиански следотърсачи били вербувани. Веднъж вербувани, се случило нещо изумително. Каквито и да е таланти и умения да са притежавали  индианците в техните резервати, те  мистериозно се изпарили,  след като един след друг индианците   се проваляли , когато трябвало да извършат очакваното от тях на бойното поле.

Големите жертви и неуспеха да се справят,   станали причина правителството да назначи скъпо изследване на тези войници и ето какво е било открито:


Когато   били разпитвани за неуспеха им да извършват това,  което се е очаквало от тях,  по-старите войници отговоряли по един и същ начин,  че след като   били подстригани по задължителната военна подстрижка,  те вече не   могли да „усещат“ врага, вече нямали  имали достъп до „шестото си чувство“, тяхната „Интуиция“ вече не   била надеждна, те не  могли вече да „четат“ неуловимите знаци и също така да долавят фината екстрасензорна информация.
Така че   институтът назначил още индиански следотърсачи, позволил им  да останат с дългата си коса и ги  тествал в множество области. Те събирали по двойки мъже, и  получили еднакви резултати във всички тестове. Единият от двойката  бил оставян с дългата си коса,  а другият  бил подстригван по военния стандарт. След това двамата мъже  били тествани отново.

Опит след опит мъжете с дългата коса поддържали високите си резултати. Опит след опит онези без коса,  се проваляли на тестовете, в които  получавали високи оценки преди подстрижката.
Това е един типичен тест:

Войникът спи в гората. Въоръжен „враг“ приближава спящия войник. Дългокосият войник се събужда от силно чувство за опасност и се маха от мястото,  дълго преди врагът да приближи, дълго преди каквито и да е звуци от приближаващия се враг,  да могат да се чуят.

В друга версия на същия тест дългокосият войник усеща приближаването и по някакъв начин интуитивно знае,  че врагът ще извърши физическа атака. Той следва своето „шесто чувство“ и остава неподвижен, преструвайки се че спи , но бързо хваща нападателя и го „убива“ в момента,  в който атакуващият се опитва да го удуши.
Този същият войник след като е издържал този и други тестове,  получава военна подстрижка,  след която неизменно се проваля на тези тестове,  както и на многото други тестове,  които преди е издържал.
Така  документът  препоръчал всички индиански военни разузнавачи да не бъдат подлагани на военна подстрижка. Документът  изисквал от тях да поддържат косата си дълга.

Тялото на бозайниците е еволюирало милиони години. Уменията за оцеляване на хората и животните в определени ситуации изглеждат почти свръхестествени. Науката непрекъснато прави нови открития за невероятните възможности за оцеляване на човека и животните. Всяка част на тялото притежава високочувствителни сенсори или функции,  помагащи за оцеляването и добруването на цялото тяло.

Косата е продължение на нервната система,  което може да се разглежда като „изнесени навън нерви“ – един тип високо еволюирали „усещачи“ или „антени“,  които препращат огромни количества  важна информация към продълговатия мозък, лимбичната система (мотивации, емоции, поведенчески реакции …) и неокортекса.
Не само че косата при хората, включително окосмяването по лицето на мъжете,  осигурява една информационна магистрала,  стигаща до мозъка,  но косата излъчва и енергия – електромагнитна енергия,  излъчвана от мозъка в окръжаващата среда. Това се наблюдава в Кирлиановата фотография,  когато човек е фотографиран с дълга коса и след това е фотографиран отново след подстригване.
Когато косата е остригана,  получаването и изпращането на информация от и към околната среда,  се възпрепятства силно.

Премахването на косата е фактор допринасящ за неосъзнатостта,  спрямо стреса на локалните екосистеми. То е също и фактор,  допринасящ за нечувствителността във всички видове взаимоотношения.
Това допринася и за сексуалната неудовлетвореност.

В търсенето на решения за бедствията в нашия свят,  може би е дошло време да вземем под внимание,  че много от нашите най-основни предположения за реалността са грешни. Може би една основна част на решението ни гледа в лицето всяка сутрин,  когато се погледнем в огледалото.
В Библейската история за Самсон и Далила има голяма кодирана истина,  която иска да ни се разкрие. Когато Дилила отрязала косата на Самсон,  непобедимият преди това Самсон бил победен.


Дългата коса при индианците


От Азия през Африка та чак до Америка дългата коса присъства като една от най-важните-характеристики на човека - символ на красота, свобода, изтънченост, сила, могъщество и мъдрост.
В митологията има редица истории, в които двама герои влизат в схватка и са непобедими, докато косите на единия с хитрост не биват отрязани, след което той бива победен. В повечето древни култури дългата коса при мъже и жени е символ на сила и могъщество.
В древна Елада косата била символ и на свобода и аристократичност. Само робите имали къси коси. Всички философи били дълговласи, най-главните богове като Зевс, Аполон и Посейдон също са изобразявани с дълги, буйни коси. Нещо повече самите воини дълго време не се стрижели. Често решели косите си преди да излязат на бойното поле и задължително ги сплитали на опашка. Мнозина отрязвали косите си в предната част на главата и ги оставяли дълги единствено на тила, което било по-практично от гледна точка на поддръжката и безопасността по време на битка, когато дългите коси лесно биха могли да бъдат сграбчени от врага. Впоследствие с идеята да се отличават от варварските народи, които тачели най-много дълагата коса, гърците наложили късия маниер, взаимстван и от римляните.

В много случаи косата е израз на отдаденост, вид жертва и посвещение към дадена цел - такъв е случаят със сикхите, които са едни от най-смелите и доказали се воини в света. Те са длъжни д бъдат "кешадхари" - носещи дълги коси от момента на раждането си в израз на отхвърляне на земните удобства и на отдаденост към бога.

Наскоро в един индиански блог попаднах на една статия за дългите коси и някои изследвания, започнали по време на войната във Виетнам. Ето и кратък преразказ на статията:

Съвременната култура кара хората да вярват, че стилът на косата и прическата са единствено и само въпрос на предпочитание, мода, личен вкус или групова принадлежност. Ако се върнем в годините на виетнамската война обаче ще видим, че зад косата стои и още нещо - спососбността да възприемаме света с по-голяма яснота. Факт, който е бил тенденциозно скрит от погледа на обществеността.

В началото на деветдесетте години, Сали (името е умишлено променено), е била омъжена за лицензиран психолог, който работи в Американска военна медицинска болница. Той е работил с военни ветерани с посттравматично психическо разстройство. Повечето от тях служили във Виетнам.

Сали казва: "Спомням си ясно една вечер, когато съпругът ми се върна в апартамента, стиснал в ръце папки с официално съдържание от някакви изследвания. Вътре бяха стотици страници, посветени на разни проучвания, поръчани от правителството. Той беше в шок от съдържанието им. Това, което прочете в тези документи напълно промени живота му. От този момент нататък консервативният ми съпруг спря да подстригва косата и брадата си. Нещо повече военният медицински център му позволи да поддържа подобен вид и редица други консервативни мъже от персонала последваха примера му. Като прочетох документите, научих и защо."

Както става ясно по времето на войната с Виетнам специален отдел е изпратил свои експерти в американските индиански резервати, където да търсят талантливи скаути, млади мъже, обучени да се движат безшумно през неравен терен. Това са били надарени мъже със завидни способности в сферата на проследяването - умения характерни за традиционно войнствените индиански общества.

Избраните мъже са били подробно прочуени и били вписани като майстори в проследяването и оцеляването.

Мъжете били поканени в армията с обичайните примамливи предложения за добри възнграждения, множество привилегии и почести. Някои от тези индиански скаути приели. Интересното е, че по време на подготовката и изпълнението на задачите с индианците се случвало нещо необичайно. Каквито и таланти и умения да притежавали в резервата, с встъпването си в длъжност те като че мистериозно изчезвали. Не успявали да се представят според очакванията, а в упражненията показвали значително по-лоши резултати.

Видимите несъответствия в резултатите им преди и след встъпване в длъжност накарали правителството да проучи въпроса по-задълбочено.

На въпросите, свързани с влошаването на уменията им, индианците често отговаряли, че с отрязването на косите им, нещо се пречупвало в тях. Те вече не можели да "надушват" врага, както преди. Интуицията им не им говорила. Не можели да разчитат почти недоловимите следи на врага, както умеели пред това. Чувствали се ограбени.

Така институтът за изследвания наел повече индиански скаути. Някои щели да запазят дългите си коси и да бъдат тествани в множество области. Щели да бъдат разпределени по двойки. Един войник с дълга коса, а друг с военна подстрижка и всички щели да преминат през едни и същи тестове и изпитания.

Резултатие били недвусмислени. Войниците с дълги коси предусещали момента на опасност далеч преди самата опасност (дебнещ в храстите враг) да ги застигне и показват много по-добри нива на бдителност. В същите ситуации същите тези войници дали значително по-лоши резултати след като косите им били подстригани. След изследванията на индианските скаути им било позволено да оставят косите си дълги.

Ясно е, че всяко нещо по човешкото тяло е изваяно от природата с определена причина и предназначение. Отенело е хилядолетия, докато се оформи по най-оптималния за условията начин. Науката постоянно намира все повече открития за невероятните "вградени", природни способности на човека и животното да оцеляват. Така наречените инстинкти и дори по-метафизичното понятие като "шесто чувство", с което всеки човек на Земята се е сблъсквал поне веднъж.

Може да се каже, че косата е разширение на нервната система. Някои изследвания твърдят, че косите наистина са като "антени", които предават огромни количества важна информация на мозъчния ствол, лимбичната система и неокортекса.

Косата на хората, включително и окосмяването по лицето при мъжете, е информационна магистрала, предаваща инфорамция до мозъка, както е при животните. Любопитно е и твърдението, че косата излъчва електромагнитна енергия. Това според мнозина се вижда в Кирлиановата фотография, когато човек е сниман веднъж с дълга коса и втори път подстриган.

Възможно е, когато косата се отрязва, получаването и изпращането на трансмисии към и от околната среда да е силно затруднено. Рязането да е един вид кастриране на възможността за по-сензитивно възприемане. Но по-скоро си мисля, че ако има такова нещо, то най-вече важи за тези народи, които имат културно-обособена силна и тясна връзка с косите си. Когато психологическ съзнанието се чувства като ограбено и лишено от нещо свято - нещо, което си определял като дар от бога, като "медицина", като лично и свещено - няма начин травмата да не окаже влияние върху поведението ти.

Най-особената характериситка, мисля си все повече, на обективната реалност е, че тя е изцяло проекция на субективната реалност. Или по-просто казано светът, който виждаме и поведенеито ни в него са отражение на светът, който поддържаме вътре в нас.