Колко прекрасно е, че всеки човек има ангел хранител, назначен да бъде с него през целия му живот. Колко благодарни трябва да бъдем на Бога, а и на нашите ангели хранители, които ще видим един ден!
"През юни 1979 г. - разказва офицерът от американската флота Д. Елис - тъкмо излизах от един неприятен разговор с началника към 15.30, когато жаркото калифорнийско слънце напичаше улиците и сградите на Сан Диего. След като излязох от главния вход, пресякох страничната пътека, огледах се наляво и надясно, но слънцето грееше под такъв ъгъл, че се отразяваше в сградите наоколо и особено зад мен. Не виждах никого и нищо и затова продължих да пресичам. Тъкмо се канех да стъпя с десния си крак на бордюра, когато нещо ме блъсна в гърба така силно, че бях отхвърлен на цяла крачка разстояние. Миг след това една кола профуча край мене в обратна посока с около 40 мили в час. Шофьорът въобще не ме беше забелязал и ако бях предприел тази последна стъпка, щеше да ме блъсне и убие. Сигурно моят ангел хранител ме беше избутал встрани - не почувствах никаква болка, а само натиска от удара. Моите две дечица продължиха да имат баща, а аз продължавам да споделям Живота ·на семейството ми. Благодаря на моя ангел хранител!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар