Воинът на Светлината

Блясъкът в очите на воините на Светлината никога не угасва ! Воинът на Светлината не се бои от това, че ще го вземат за луд ! Воинът на Светлината никога не се отказва ! Воинът на Светлината по цял ден разговаря със сърцето си ! Воинът на Светлината носи със себе си, и цени следите и белезите от битките, той знае, че те ще му отворят вратите на Рая ! Сега той живее, защото е Воин на Светлината и защото иска един ден да бъде при този, заради когото толкова много се е борил ! Воинът на Светлината разпознава своя път още в мига, в който тръгва ! Воинът на Светлината е избрал сам пътя, по който върви сега и знае, че няма защо да се оплаква ! Всеки камък, всеки завой го приветстват с "добре дошъл", той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината. И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него. Има нощи, в които страда от безсъние." Това е част от Пътя, разсъждава воинът.- Аз сам избрах да вървя по него . "В това изречение се крие цялата негова мощ - той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква. Отсега нататък в разстояние на стотици години Вселената ще помага на Воините на Светлината и ще осуетява действията на онези, които са изпълнени с предразсъдъци. Енергията на Земята се нуждае от обновление. Новите идеи се нуждаят от пространство. Тялото и душата се нуждаят от нови предизвикателства. Бъдещето се превърна в настояще и всички мечти - с изключение на тези, които се основават на предразсъдъци ще имат шанс да се осъществят ! Важното ще остане, ненужното ще изчезне !  Впрочем не влиза в задълженията на воина да съди мечтите на ближния, затова той не си губи времето да критикува чуждите решения. За да вярва в собствения си път, не е нужно да доказва, че пътят на другия е погрешен. Воинът на Светлината много внимателно проучва позицията, която възнамерява да завоюва. Колкото и да е трудна за постигане целта, винаги има начин препятствията да бъдат преодоляни ! Той проверява  други възможни пътища, стреми се да зареди сърцето си с постоянство, което ще му е необходимо, за да се справи с предизвикателството. Но вървейки напред , воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил. Ако реши да спре, за да изчака идеалният момент, той никога няма да помръдне от мястото си, нужна му е малко лудост, за да направи следващата крачка. И воинът проявява малко лудост. Защото в една война, както и в любовта не е възможно всичко да бъде предвидено. Воинът на Светлината знае недостатъците си, знае също така и качествата си. Някои от приятелите му през цялото време се оплакват: " Другите имат повече късмет от нас." Може би са прави, истинският воин обаче не позволява на тази мисъл да го парализира, той се старае да използва в максимална степен своите добродетели. Знае, че силата на газелата е в бързината на краката й. Силата на чайката е в точното й прицелване в рибата. Разбрал е, че тигърът не се бои от хиената, защото осъзнава силата си. Тогава воинът се опитва да прецени на какво може да разчита. И никога не забравя да провери снаряжението си, което се състои от три неща: Вяра , Надежда и Любов ! Ако притежава и трите, той не се колебае и продължава напред ! Воинът на Светлината знае, че никой не е глупак и че животът учи всекиго  - дори това да изисква много време. Той винаги дава най- доброто от себе си и от другите. Освен това благородно се опитва да покаже на останалите на какво е способен всеки един.
Някои от другарите му отбелязват: "има неблагодарни хора ", това не може да разколебае воина. Той продължава да насърчава ближния си, защото по този начин насърчава самия себе си ! Няма воин на Светлината, който не се е боял да влезе в битка. Няма воин на Светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото . Няма воин на Светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища. Няма воин на Светлината, който да не е страдал за маловажни неща. Няма воин на Светлината, който да не е смятал, че не е воин на Светлината. Няма воин на Светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения. Няма воин на Светлината, който да не е казвал "да", когато всъщност е искал да каже "не". Няма воин на Светлината, който да не е наранявал този, когото обича. Затова е и воин на Светлината, защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е загубил надеждата да стане по-добър ! Воинът винаги се вслушва в думите на мъдреците от миналото  като например: " Последствията от постъпките ни са плашило за страхливците и светъл лъч за мъдреците". Светът е шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки, правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив. Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта ! Воинът на Светлината не отлага решенията си. Той размишлява достатъчно дълго, преди да пристъпи към действие, преценява подготовката си, своята отговорност и дълга си към учителя. Старае се да запази спокойствие и анализира всяка своя стъпка така, сякаш тя е най-важната. Но в мига, в който вземе решение, воинът тръгва напред, не се съмнява в това, което е избрал, нито пък променя посоката, ако обстоятелствата са различни от тези, които той си е представял. Ако решението му е правилно, той ще спечели битката, дори и тя да продължи по-дълго от предвиденото. Ако обаче, неговото решение е  погрешно, той ще бъде победен и ще трябва да започне всичко отначало, но този път ще е по-мъдър. Когато воинът на Светлината започне нещо, той винаги го довършва ! Воинът знае, че неговите най-добри учители са хората, с които е на бойното поле. Да искаш съвет е опасно. Да даваш съвет е още по-рисковано. Когато се нуждае от помощ, воинът се опитва да разбере как неговите приятели решават или не решават проблемите си.  Ако се нуждае от вдъхновение, той чете по устните на стоящия до него думите, които ангелът-пазител иска да му каже. Когато се чувства изморен или самотен, не мечтае  за мъже и жени, които в момента са далеч от него, търси човека до себе си, за да сподели своята болка или нужда от ласки - прави го с наслада и без чувство за вина. Воинът знае, че и най -далечната звезда във Вселената се проявява в нещата, които го заобикалят ! Воинът на Светлината споделя своя свят с хората, които обича ! Старае се да ги насърчи да сторят това , което биха искали, но не смеят! В такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка: на едната пише "Мисли повече за себе си ! Запази си Божията милост, защото накрая ще изгубиш всичко ! " На другата табела воинът чете : " Кой си ти, та да помагаш на другите ? Нима не виждаш собствените си недостатъци ?! " Воинът знае, че има недостатъци. Ала знае също, че не може да израстне сам, дистанцирайки се от другарите си ! Тогава той хвърля на земята и двете табелки, макар и да си дава сметка, че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах , а воинът продължава да окуражава човекът до себе си ! Ето как мъдрецът Лао Дзъ тълкува пътуването на воинът на Светлината: "По пътя трябва да се вглеждаш във всички дребни и незабележими неща. Трябва да разпознаеш мига, в който да действаш по подходящ начин. Дори и да си стрелял много пъти с лъка продължаваш да внимаваш как поставяш стрелата и опъваш тетивата . Когато начинаещият започне да осъзнава потребностите си, значи е станал по-умен от разсеяния мъдрец . Да натрупваш Любов носи късмет, да натрупваш омраза е трагедия ! Който си затваря очите пред проблемите, забравя вратата отворена и се появяват нещастията !  Битката няма нищо общо със спора." Воинът на Светлината е избрал път със сърце и върви по него смело и достойно ! Воинът на Светлината знае, че най -добрата битка е спечелената предварително с Любов и Светлина ! Стигне ли се до война, всички са губещи ! Във войната победители няма ! Воинът на Светлината винаги бди и пази ! Той знае кога и как да се намеси, зачитайки правото на избор и свободата на душите ! Воинът на Светлината е добър, мъдър и справедлив ! Воинът на Светлината има силата на любящото си сърце ! (((((( ♥ ))))))

Воинът никога не казва " да " с устните си, щом сърцето му казва " не " ! Воинът знае, че най-важните думи във всеки език са съвсем кратки. Да. Любов. Бог.
 Това са думи, които излизат лесно от устата ни, а запълват огромни празни пространства.
  Но съществува една дума — тя също е съвсем кратка, — която много хора се затрудняват да изрекат : не .
  Този, който никога не казва "не", се мисли за благороден, толерантен, възпитан; защото "не"-то има репутацията на лошо, егоистично, недостатъчно духовно.
  Воинът не се хваща в този капан. Има моменти, когато той, казвайки "да" на другите, казва "не" на самия себе си.
  Ето защо той никога не казва "да" с устните си, щом сърцето му казва "не" !

Воинът на Светлината се вглежда в очите на едно дете, защото децата умеят да гледат  на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до него заслужава доверие, воинът се опитва да погледне на него през очите на дете ! Воинът на Светлината е човек, който е в състояние да разбере чудото на живота , да се бори докрай за нещо, в което вярва, и поради това  - да чуе камбаните, които звънят на дъното на океана ! Всички са способни да бъдат воини на Светлината !  

Воинът на Светлината никога не забравя да благодари ! По време на битка ангелите са му помогнали , небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най - доброто нещо от себе си ! Другарите му отбелязват : " Има голям късмет ! " И наистина , понякога воинът успява да постигне много повече , отколкото му позволяват възможностите . Ето защо при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители ! Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят . Той никога не забравя приятелите си , защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле ! Не е нужно някой да напомня на воина за помощта , която другите са му оказали , той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата !

Всички пътища на света водят към сърцето но воина ! Той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целият му живот ! Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае ! Той взима решенията смело, независимо и понякога с известна доза лудост ! Приема своите страсти и ги изживява пълноценно ! Знае, че не е нужно да подтиска стремежът си към нови завоевания , те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях ! Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето  ! Воинът умее да различава, преходното от устойчивото ! Воинът на Светлина не разчита само на собствените си сили, той използва също така и енергията на противника си ! В началото на битката той не разполага с нищо друго, освен ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, докато е тренирал. Сражавайки се обаче, открива, че ентусиазмът и тренировките не са достатъчни - нужен е опит ! И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови, така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита. Другарите му отбелязват : " Колко е суеверен ! Излезе от битката, за да се моли. Бои се от ловкостта на противника. "  Воинът не отвръща на тези провокации ! Знае, че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат. Воинът на Светлината никога не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си. Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си.                                            

Воинът на Светлината медитира ! Сяда в някое спокойно кътче и се оставя на Божествената Светлина ! Правейки това се опитва да не мисли за нищо, забравя за стремежа към удоволствия, за предизвикателствата, за откровенията, и позволява на своите дарби и на силите си да се проявят ! Дори и да не може да разбере начаса, тези дарби и сили постепенно нахлуват в живота му и започват да влияят на всекидневието му ! Докато медитира, воинът престава да бъде той самият, а се превръща в искрица от Всемирната душа ! В такива моменти той осъзнава своята отговорност и действа, съобразявайки се с нея ! Воинът на Светлината знае, че в мълчанието на сърцето му има някакъв ред, който го направлява ! Когато държа лъка си опънат - казва Херигел на своя дзен - учител - идва момент , в който чувствам, че ако не стрелям веднага ще се разколебая. " "Докато се опитваш да предизвикваш момента, в който да пуснеш стрелата, няма да усвоиш изкуството да стреляш с лък ! - казва учителят. Това, което понякога пречи на точността на стрелбата е прекалено силното желание на стрелеца ! " Воинът на Светлината често пъти си мисли : " Ако не го направя аз, няма кой да го направи ! " Не е точно така : той трябва да действа, но да позволи и на Вселената да се намеси в подходящ момент ! Когато воинът страда, заради някаква несправедливост обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите. Подобно поведение е същевременно хубаво и лошо. Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани, съвсем друго е да прекараш целия ден в дълбока медитация от страх да не се покажеш слаб. Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими. А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви. Воинът поддържа равновесието между самотата и зависимостта. Воинът се нуждае от обич ! Любовта и ласките са част от неговата природа - също както храната, водата и склонността му да участва в Справедливата битка. Когато воинът не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред . В този момент той прекратява битката и отива да търси някой, с когото да посрещне падането на нощта. Ако не може да го открие, се пита: "Дали не съм се побоял да се сближа с някого ? Дали не съм получил нечия обич без да разбера ?" Воинът на Светлината се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него ! Воинът на Светлината знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой. Научил е от стрелеца с лък, че за да изпрати  стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Воинът забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули. Той обаче никога не смесва напрежението с нервността. Воинът на Светлината успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието ! За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание. Макар да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял. Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си -неговите намерения обаче са неведоми и Той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки ! Проявявайки дисциплина и себеотрицание, воинът се изпълва с ентусиазъм ! Рутината не може да ни напътства във важни моменти. Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата. Има моменти, в които ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен, затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините. Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността й. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща. И от един определен момент нататък придобива абсолютна власт. За воинът на Светлината не съществуват абстрактни неща. Всичко е конкретно, всяко нещо се отнася и до него. Той не седи удобно, наблюдавайки какво става по света, приема всяко предизвикателство като възможност да промени самият себе си ! Някои от другарите му цял живот протестират, че нямат избор, или пък обсъждат чуждите решения. Воинът обаче превръща мислите си в дела ! Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно грешката си. А понякога се отклонява от пътя и губи много време, докато се върне към първоначалната посока. Воинът никога не отклонява вниманието си. Воинът на Светлината е като скала ! Когато е на равен терен и около него цари хармония - той е стабилен. Хората могат да издигнат къщите си върху онова, което вече е създадено, защото бурята не ще може да го разруши. Когато обаче го поставят на стръмно място и нещата около него не са в хармония и съгласие, тогава той проявява своята сила, връхлита като скала върху врага, който застрашава мира. В такива моменти воинът се превръща в разрушител и никой не е в състояние да го спре. Воинът на Светлината е готов и за война, и за мир и умее да действа според обстоятелствата. Когато воинът на Светлината се доверява твърде много на ума си, той започва да подценява мощта на противника си. Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията. Една корида трае петнадесетина минути, бикът бързо разбира, че се опитват да го измамят, и следващата му крачка е да се нахвърли върху тореадора. Когато това се случи, нито блясъкът, нито себедоказването, нито умът или пък чарът могат да предотвратят трагедията. Ето защо воинът никога не подценява грубата сила, когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.  

източник -                          https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=0ahUKEwiYiNXA5L_VAhXIXhQKHUm9DJAQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fdelianaangel.blog.bg%2Fizkustvo%2F2011%2F06%2F25%2Fvoinyt-na-svetlinata.771437%3Freply%3D2960364&psig=AFQjCNEnkkMNe6Qm4STBhO7QvXUsn9lUBQ&ust=1502011878931664