ЗЕНИЦА  КЪМ  ВСЕЛЕНАТА  -  СВРЪХ ФЕНОМЕНЪТ   СЛАВА  СЕВРЮКОВА

„Слава Севрюкова?... Ванга е феноменът, Ванга! Друга няма!"
И, залостени в сиромашки ограничен светоглед, мнозина отстояват "монопола" ясновидство.
„Как си седееме така и кера Вангелиа, кат да припадна у дълбока въздишка, некак:
- Амаан. Шо кажуваш, Господи? И Слава ли изпръхна, Боже? Милата, най-сетне си
ойде... Днеска шо ден сме?
- Десети април 1991 година.
- Бела недела е. Е, днеска на осумдесе и осум години умре баба Слава Севрюкова от
София... Цели девет години е по-голема от мене и е над двайсети шесто ниво, Богово. Ся веке е
мойот ред... Ние сме си трите пратенички, да знайш. Преподобна св.Стойна, св. Слава и яз, леля ти
Ванга. Яз и Стойна сме кьорави, а Слава беше зряща. Она не изпаднуваше никога у транс, ама гляаше
сичко. Проникноваше у сите нива на Вселените. Беше си пратена свише,да каже на човеците шо е
космичността, ама кой да га чуе. Она, извънземната скромност... Шо народ изцери, ако знайш. Яз не
можем така, верно си е. Не можем кат Нея. Она виждаше со силата на мисълта.Влизаше во контакт
со Висшите същества.
Божи дар. Требе да си по-нисък от тревата, що се вика, да го получиш."
(Откъс със съкращения из документалната книга на Петър Баков „Извънземието на Ванга".)
Докоснатите от Небето не се конкурират. На Висша сила са обрекли живота си.
Ванга е незряща. Слава в известен смисъл също - с очи, ослепели за грубо материалния свят.

* * * Непопулярна в заслепения от прагматичен егоизъм 20-ти век, звездата на една от най-загадъчните
български пророчици е осъдена да изгрее в Родината едва след смъртта й. Дали защото принадлежи на
идните столетия? Облик на историческата епоха дават хората, изпреварили съвременниците. Сред
малцината "учени-психотроници" - изследовател, не някаква си ясновидка.
Изключително ценни пробиви - от Сътворението на Земята и началото на живота. Вълнуващи
прогнози. Спасителни хоризонти за нас - на планетата - до третото хилядолетие. И занапред.
Проникновения, надхвърлящи човешките рамки. Неординерни методи на работа с реални
доказателства в нейна защита.
Слабо позната уникалност. От разстояние на годините - все по-видима. Дали защото носи в себе
си респектираща невидимост? С кредо „Животът е най-труден в простота."
Пред вас е третата книга. За Минало и Бъдеще. Предвещания за планетата Земя и Човечеството.
За еволюцията на Духа.
Без усилния труд на изследователите на Слава Севрюкова невероятните психотроннни пробиви
безвъзвратно биха потънали в плаващите пясъци на Миналото.
Дотук с предислова. Нека проговорят посланията на феномена.

ПО СЛЕДИТЕ НА МИСТЕРИЯТА ВРЕМЕ
АТЕНТАТИ ПРЕДИ 10.11.1989
Преди почти геноцитния възродителен процес с безцеремонно насилие бяха сменени имената на
българските турци.
На 30.08.1984 година в чакалнята на Централна гара Пловдив ненадейно избухна машина с
адски експлозив.
Слава Богу, жертвите не бяха много.
Екстремна ситуация. Гарата бе отцепена.
Трескаво разследване.
Без резултат. Разкри се единствено - бомбата е самоделно устройство, закътано в чанта.
Подхвърлена на крайна пейка в чакалнята. Нищо повече.
Подривна нелегална акция? Атентат - плод на нечий болен мозък?
Властите наложиха строг охранителен режим. Въведоха проверки на багажи по гари, стадиони,
учреждения, кина, летища... Навсякъде, където се събираха хора, засноваха патрули. Въоръжени до зъби.
С обучени настървени кучета.
Зловеща атмосфера.
Тягостното напрежение на подозрението и страха все по-остро се впиваше в душите.
Негласно в страната сякаш бе въведено военно положение.
* * * Служителите на реда денонощно се трудеха за разкриване на терористите. Специални групи
подеха кампания за предотвратяване на нови инциденти. Течеше секретна операция под кодово название.
"Изгори, за да светиш".
9За недопускане на нови ексцесии, цивилни служители извършваха внезапни проверки.
Бдителността на хората трябваше да се повиши.
Подставени лица тайно подхвърляха в магазини, гари, учреждения пакети. В тях - замаскирани
сред парчета тухли или други тежки предмети тиктакащи будилници.
Агентите зорко следяха реакциите на служителите.
Внезапно се лигитимираха. Трескаво претърсваха помещенията.
Ако не се откриваха и отстраняваха "бомбите", началниците на спецгрупи раздаваха
"правосъдие" за небрежността... Шефовете от своя страна наказваха подчинените.
Лицата на хората се изостриха. Бдителността растеше.
Дисциплината - затегната. До болка. Нервите -изопнати. До краен предел.
* * * ...Но мина месец, втори, трети... Атентатите внезапно секнаха.
Притиснати от тревоги за насъщния, грабнати от проблемите на делника, хората като че се
поуспокоиха. Духовете се уталожиха. Напрежението утихна.
Измамно спокойствие.
Избухна втора адска бомба. Още по-разрушителна - в бърз влак край гара Буново, Сливенско.
Пъклен план. Взрив по време на движение във вагон за майки с деца.
Ужасяваща експлозия. Разкри се - самоделно устройство, заредено с повече тротил от това на
Пловдивската гара.
Изтърбушени бяха два вагона. И отново невероятен шанс - влакът не дерайлира.
Все по-ярко се открояваше грозното лице на тероризма.
Седем загинали. Сред тях - деца. Никой официално не съобщаваше броя на пострадалите.
Витаеха черни мълви.И духове.
Народът посърна.
Кой издевателстваше със строгите мерки за сигурност?
Едва опомнени от удара - взрив на трета адска машина. Нов прицел - дискотека в Сливен.
Историята придобиваше все по-драматичен обрат. Жертвите растяха.
* * * Властта настръхна.
Готова за борба срещу коварен противник. Но как в информационния мрак да проумее кое
дяволско създание сее смърт и безразсъдно я предизвиква? Инак отдавна да го бе смазала в стоманената
си хватка.
Смразяваща неизвестност. Проникваше в домовете, пъплеше, тревожеше, объркваше. За пръв път
органите на реда се сблъскваха с чудовищно явление -организирания тероризъм.
Логично бе атентатите да са реакция срещу подготвяния възродителен процес. Но кой, кой
стоеше зад тях? - Външни, вътрешни сили?
Невидими лица на мрака.
Без отговор. Засега.
* * * Докато органите на реда разследваха бомбените експлозии, неизвестни похитители отвлякоха
невинни деца в хотел "Интернационал" на Златни пясъци.
Страх се стелеше над страната. Призрачна демо-ничност. Къде предстоеше да изненада
следващата бомба?
Плъпнаха нови и нови шпиони. Смесиха се - маскирани хамелеони - с мирното население. Армии
доносници провокираха, душеха, дебнеха, слухтяха.
Засноваха вече удвоени тежко въоръжени патрули.
Ни следа.
Добре смазаната мощна, безотказна дотогава машина на милицията сякаш бе в колапс. За пръв
път - парализирана. Пред многоглавата невидима хидра на тероризма.
Неизвестността разпалва страха. Неведението оживява в чудовищни за въображението гротески.
Понесоха се мълниеносни слухове за невидими жестоки отмъстители.
Властта утрои патрулите.
Народът потъна в още по-безизходна, разпалена от объркваща неизвестност тревога.
Милиони хора, приковани от страх пред витаещата угроза, бързаха след работа да се притаят.
Населението бе на границата на истерията. Плъзнали от обществените места, пипалата на злото.
заплашваха да нахълтат и в тях - последна крепост на изплашените до смърт хорица.
Душите се напрегнаха до пръсване.
Времето течеше.
Властта гонеше ли, гонеше вятъра...
* * * След дълги безрезултатни издирвания един от тайните агенти в София най-сетне бе осенен от
щастливо прозрение.
Загадъчната жена от "Овча купел"! Може би тя ще помогне?...
Какво са агентите без интуиция. В суматохата и отчаянието и те сякаш узряха да повярват в
чудеса.
Насрочена бе среща.
Агентът и Слава - на четири очи.
* * * Прие го сърдечно. Както винаги - вежливо усмихната.
Човеколюбивата й душа не се нуждаеше от убеждаване да даде подкрепа.
Можеше ли в мига, изискващ решителни действия, да не се включи? Тя, подвластната на
великата сила - Живот.
Трябваше да се предотвратят жертвите.
Битката с мрака тепърва чакаше развръзка.
* * * За любознателните не трябва да се пропуска един важен детайл. Преди взрива на гара Пловдив,
чантата, в която бе поставена бомбата, се оказа сериозно защитена. Продавач на закуски, без да
подозира, "случайно" (така все още се нарича непознатото закономерно подреждане на събитията)
паркира количка с банички до нея.
Разполагайки я в ъгъла на чакалнята, стовари там и гюм с боза. Без да подозира за експлозива. На
метър от него. И по щастливо стечение на обстоятелствата се превърна в ангел-спасител.
Взривът разкъса алуминиевия съд на парчета. Бронята му пое част от струята на ударната вълна.
Повечето ранени бяха от прозорците. Натрошени, стъклата им се превърнаха в шрапнели.
* * * За безупречна психотронна преценка, тайният агент реши да донесе "индуктор"- предмет,
намиращ се до атентаторите по време на някое от произшествията. Предостави на Слава Севрюкова къс от
гюма, зверски обезобразен от експлозията.
Пророчицата не се нуждаеше от това. Можеше да изтегли информация и без него, по свои
канали.
Дълго се концентрира. Внимателно протегна длани над алуминия. Съдбата на хиляди люде бе в
двете й добри ръце. И състрадателна душа. Настана часът на прозрението. Сетивата пламнаха.
Обгориха я. Осветиха тъмните пропасти на душите. Събитията около атентата оживяха. Трагедията се
развихри пред нея. Съдбовни мигове.
Просветлена мисъл - най-будното оръжие. Многократно по-мощно в притежание на феномен.
Слава Севрюкова възкликна:
- Виждам три смугли момчета по на 18-20 години! С тях - момиче на същата възраст.
Удивително и както по-късно се оказва, абсолютно точно прозрение. Разкодиран бе съставът на
терористичната група.
В битката с подземния свят прорицателката даде подробни физиономични, ръстови, говорни и
характерологични описания на атентаторите.
Опрени на тях, специалисти-художници от криминалистиката светкавично изготвиха
ориентиращи портрети.
Открои се психопрофилът на владетелите на нощта.
Котката се преобрази в мишка. Похитителите - в мишени.
Налице бе първата сериозна, комай единствена насока за техния външен вид и специфика.
Безценна следа. По нея поеха органите на реда.
В мига на описание ясновидката потръпна:
- Виждам, виждам ги... (Говореше така, сякаш са пред нея.) Стягат нова адска машина. На
още по-оживено място... Там наблизо ... море ... самолети ... Летище!...
Кървава баня. Жесток удар... Трябва да се предотврати! Веднага! Веднага!...
Благодарение перфектното описание и насоки, дадени от Слава Севрюкова, бе осуетен най-
кървавият, може би, в историята на възродителния процес бомбен атентат у нас.
Настана обрат. Пророчицата се оказва безупречен профайлър (сензитив в помощ на
криминалистиката - б. а.).
Летище Варна осъмна без инцидент.
Нямаше осиротели майки и деца.
Терористите бяха арестувани. Действаше се експедитивно - с най-тежка присъда...
Други атентатори бяха заловени при опит да взривят стената на язовир Бели Лом.
В най-ново време се прокрадва смразяваща информация - нарушителите на реда са били агенти
под прикритие на Държавна сигурност. Професорът по право Янко Янков от ПУ "П. Хилендарски" в
телевизионно предаване на кабелна телевизия СКАТ твърди, че е лежал в обща килия с един от тях.
Той не криел убедеността си, че ще бъде помилван. "Разстрелът" обаче се състои.
Ако похитителите действително са били подставени лица, нека това тегне на съвестта им. Не е
изключено след публичното "жертвоприношение" да са живи и здрави - под чужда самоличност, в
друга страна.
Днес, когато тяхното родно село прославя "героизма им" (край Руен в Родопите до една чешма
се кипри паметна плоча).
Какво би могло да изненада - свидетели сме на различни, дори противостоящи звена в системата
на някогашната Държавна сигурност.
Това не принизява ролята на пророчицата от Овча купел. Загрижена за издевателствата над
беззащитното население, категорична и неоспорима е заслугата й за елиминиране на атентатите.
* * * Никой в ония смутни времена не узна мистериозния път, по който органите на властта се
добират до похитителите. Профайлърът остана в неизвестност.
"Власт и облаги, блясък и слава. Само който не се е докосвал до тях, е наистина чист" -
сентенция на китайския мислител Хун Дзъчън. Завършва така: „Но двойно по-чист е онзи, който се е
докосвал до тях, а не се е омърсил."
Слава не прокламираше психотронни постижения. Дори когато в Родината с възторжени
надежди нахлу бленуваната "Промяна". Отбягваше примамливите съблазни на популярността.
Вършеше най-трудното - добрини, без да чака признание. Дали защото знаеше: „Истинските
достойнства не се афишират. Инак как ще се съхранят..."
Затулена в схлупената си къщурка в столичния квартал "Овча купел", остана в неизвестност. Там,
необезпокоявана, продължи да подпомага нуждаещите се от безценна помощ. Честно, всеотдайно.
С чиста съвест. По-чиста отвсякога.
Предотвратила бе сълзите на не една майка. Съхранила звънливия смях на десетки дечица.
Богата с това. Тя, която носеше нелек товар. Тя, лищената от свои чеда, дълбоко съпреживяваше
нещастията на другите. В това бе силата й.
Нейни бяха децата на България.
"ТЪМНАТА ИНДИЯ" И ЕДНО "СВЕТИЛО"
- Нашите като рекат Индия, та Индия Коя? -Зная, Индията на йогите. - Че като ахнат:
„Мале мила, Индия"...
Какво като е Индия?] Не съзир ам в нещо да е по-извисена от Родината ни - разсъждава с
възторжен апломб пророчицата. - Но хората там, както забелязвам, са простовати. Много, ама много
наивни. Каквото им кажат, вярват. А у нас са като... дяволи. Говориш им очевадната истина, пък те гледат
изпод вежди.
- Не, не е вината в нашите хорица – продължава да реди през закачлив смях. - Напротив,
племето ни е надарено - много сме теглили... И колко сме лъгани- широко се усмихва. - Това е
причина - устоялите на изпитания да придобият големи дарби.
И пак ще повторя - чудя се, ама как им се чудя на ония, които напират да живеят при йогите в
"тъмната Индия". Знам, още първия месец ще изфирясат през-глава оттам, ако, не дай Боже, някак
успеят да се озоват из тилилейския Далечен изток...
* * * - ...Пристига един ден индийският професор Варма - сменя темата, потъвайки в спомени,
безценните трофеи на живота. - Чул за мене, решил да ме навести. Аз съм рядък екземпляр - по-чудат
от африкански - метър и половина на ръст, а всеки иска да ме види и докосне. Добре, викам си, този
само не се е зазяпвал. Нека ме огледа...
(Бликва гейзер смях. Разплисва се на весела кас-када. В настроение ли е, неподражаеми са  чувството за хумор и самоирония у нашата чаровница.)
Доведоха го - човече високо и то колкото мене.
Професорът се отнесе с нескрита надменност и подозрение. Съмняваше се в моите дарби.
Посочих му тогава три съкровени неща от личния живот, които единствено той знаеше.
На мига се промени... О, не, не пред мене (скромно се поправя) - стъписа го една нова наука.
Живо, с интерес ме заразпитва за предстоящото.
Помнете, психотрониката е НА-У-КА! (Набляга на думата.) Принадлежи на Бъдещето!
Та, съзрях аз живота в детайли на професора. Дори заниманията през свободното му време се
откроиха. И заключих:
„Доколкото виждам, вие сте йога."
„Йога съм"- отвърна смирено.
А той, като разбра какво умея по психотропен път, решил умникът, че и аз, представете си, съм била
йога... (Отново приповдигнато настроение.) Но, спечелен за каузата на психотропната наука, при
второто идване у дома доведе и съпругата си. И на нея "да гледам".
* * * И тъй, Слава Севрюкова неусетно ни повежда из дебрите на оная, "тъмната" Индия на адепти,
магове и какви ли не тамошни чудатости. Страна, за която има какво тепърва да узнаем.
Съмнението и вярата във всичко - две еднакво удобни решения. - Те ни избавят от потребността
да мислим. Повечето ясновидци са завладени от мита за себе си. Слава е съвършено различна -
съзнателно поставя собствената си персона на заден план.
Освен със скромния, както се оказа, професор Вар-ма, пророчицата има и една почти неизвестна
среща с друг индиец, прославил се надлъж и шир по земята.
Немалко сензации ни заливат, какви ли не суперлативи тържествено шестват из медиите за
мистериозния Сай Баба. Носи се дивната му магическа слава на чудотворец, умеещ да материализира
предмети. Как ли го прави? Дали "овеществява" мисълта в реалност?...
Очевидци с възхищение разказват - сякаш из въздуха от ръцете му изникват пръстени със
смарагди, сочни смокини и какви ли още джундждурии... Тях той великодушно дарявал на изгубилите
ума и дума от изненада, прехласнати пред невероятните му способности, многобройни от цял свят
гости и почитатели.
Материализира, да речем, портокал. Подава го на някой от обсаждащите
фенове.
И благославя: „Яж!"
Изуменият, с тръпнещи от вълнение пръсти, като хипнотизирай човечец, вкуси
със страх ъгълчето на едно резенче, сякаш са му дали Бог знае що. Преглътне с
усилие.
И радостно, на всеослушание възкликне: „Невероятно! Вкус на току що
откъснат от градината свеж портокал!"
Обкръжението на Сай Баба ахне. И в надпревара се запревива доземи в
поклон пред неземния чудодеец.
Говореше се как възкресявал мъртви и други, ама още по-озадачаващи
вълшебства.
В Индия бил обявен за жив светец. От различни райони на страната се стичали потоци
възторжени поклонници да го видят, да докоснат крайчеца на дрехата му.
Благодарен за вниманието, той не преставал щедро да материализира пред очите на верните
почитатели и им дарява всевъзможни предмети. „Нека разнасят славата ми по земята!"- Благославял
небрежно магът.
(Де да знаеше този възхитителен Сай Баба колко нужен ни е на нас, българите, някой
чудотворец от такъв ранг - да оправи с един само магически жест националния ни дълг и
позакъсалия, окаян, комай банкрутирал финансов хал...)
* * * Състояла ли се е среща между Слава Севрюкова и Сай Баба? Информацията за нея се
потвърждава само от един източник. Евентуалната такава е в пълна дискретност. Не е известна дори на
близките на пророчицата.
Нека си представим как би протекла една подобна визита.
Средата на седемдесетте години на миналия век. Едва ли е съществувал проблем за
екстравагантната Людмила Живкова, с нескрит афинитет към източната култура, да доведе
"световната знаменитост" в България.
Това, разбира се, би трябвало да се пази в пълна тайна.
Покрай живота и смъртта на Първата дама витаят мистерии. Пресата думица не отронва за
необикновения гост. Тоталитарни години. Сай Баба не е бележит функционер на индийската
комунистическа партия, нито неин член.
Показва му тя забележителностите на страната и за да го изненада, на свой ред впечатли и
респектира, води не другаде, а при нямащото аналог у нас и по света, дълбоко законспирирано "тайно
българско оръжие" Слава Севрюкова.
Не е трудно да се досетим - Людмила се е надявала на фурор при контакта на владетелите на
Духа.
Вместо това, за огромна нейна почуда, Слава се държи сдържано. Като никога мълчалива,
хладна.
Каменно лице. Подава безизразно ръка на госта. Думица не обелва. Сякаш не е оная, каквато я
знаем - сърдечна, усмихната, предразполагаща.
Разговорът секва.
Червената принцеса посърва. Кой е очаквал?...
Слава - невъзмутимо безмълвна. Мълчи, мълчи...
И така - до края на срещата. Все едно не се е състояла.
Едва изпроводила Сай Баба, Людмила не сдържа гнева си:
- Непростима неучтивост! - Раздразнена е Първата дама.
Чужда на суетата, пророчицата тихо и аргументирано отвръща:
- Всяка душа живее на определена честота на вълната. Хората са обвити в "аромата" си. По
следите, които оставят, мигновено могат да бъдат разкодирани.
Аз виждам в цветове трептящата мараня на аурите. Ако носителите й са озлобени, нейното лъчение
мрачно се сковава. Мека, слънчева, лъчезарна е при добрите щедри души.
Едва що съзряла вашия гост, лъхна ме вкаменена сякаш аура. Проникнала в нея, позволих си да
навляза в миналото на този "жив светец".
И какво?...-Не онова, което си мислете, не...Разбрах - не бил той никакъв вълшебник,
материализиращ предмети, а обикновен индийски факир. При това не какъв да е, не-е-е. Този "Еверест
на светостта" се оказа човек, обсебен от самомнение. С неутолима жажда за световна кариера.
Ще кажете - греша? - Секунда търпение. Още щом почнаха да се пръкват разни предмети от
отворените му длани, с които той искаше да впечатли, със силата на мисълта, с "психотронното си
зрение" внимателно забавих неговите движения.
Тогава "богонадареният" се оказа знаете ли що?... -Илюзионист. Но не какъв да е - виртуоз.
Забелязах - наглият мошеник ловко измъква разни фантасмагории от подгъвите, ръкавите и
гънките на широката си дреха. Правеше го светкавично, създавайки илюзия - изникват от дланите му.
...Е, мога ли любезно, от душа и сърце да стисна ръка на тоя самонадеян фокусник?
Ако подобна "важна птица" се весне в България, нашите бързо ще 0 хванат спатиите. Не са
лековерни като братята индийци. Ще я разкрият и публично развенчаят.
Като народ много, мно-о-о-о-го сме мамени. С право не вярваме. А индусите са наивни. Искрени
като дечица. Каквото им говориш, приемат го, милите, за чиста монета.
И леля Слава най-сетне звънко се засмя.
Изкривила лице, конфузно се поусмихна дъщерята на Първия.
Недоволството и доволството открай време движат живота. Крепят го или безмилостно го
разбиват.
Режещият лед между двете се разтопи и смекчи напрегнатата атмосфера.
...Така ще да е протекла срещата между Слава Севрюкова и Сай Баба. Ако се е състояла.
* * * Най-смайващото нещо при чудесата - те понякога, колкото и да е изненадващо това,
действително се случват. Документирани са какви ли не изумителни факирски изпълнения.
Излиза на сцената, примерно известен маг. Мята въже високо над себе си.
Извило змийска плът, то се изопва. Застива.
Магът се концентрира. Запрята ръкави. Покатерва се. Бавно - лека полека. Издига се на върха му,
свободно висящ във въздуха.
Покланя се оттам.
Невероятно!
И пак спокойно, без капчица усилие, с грейнала ангелска усмивка се спуска на земята.
...Звезден взрив аплодисменти. И - нов поклон.
Дълбоко развълнуван, операторът, заснемащ с камера грандиозното зрелище, като всички от
публиката, е абсолютно уверен в автентичността на мистерията, извършваща се пред очите му.
Когато, обаче, промива лентата и прожектира заснетия филм, що да види?... - Ни следа от въже.
Съвършена илюзия. Как ги е заслепил? Спечелено е било сърцето - вечния враг на разума. Магът,
както се разкрива, умело е правил симулативни движения, уподобяващи катерене, без да откъсне крака
от подиума. Майсторски е хипнотизирал публиката. Не е ли това също чудо?
Нея - да. Камерата - не.
Логично е да се запитаме: от тоя род "вълшебници" ли е виртуозният Сай Баба? Един от
гилдията, хранещи се с илюзии. Успял да накара лековерниците да приемат привидното за истинност.
„Не се удивлявайте на нищо! Удивлението ражда богове..."- Мъдро предупреждава Питагор.
Кой би спорил с древните?
* * * На 7.VI.1991 година, три дни преди Слава Севрюкова да склопи очи, на посещение при нея е
бележитият йога Венцислав Евтимов.
Пророчицата отдъхва на дивана.
Разговарят за здравето й.
За да я поразсее, той тихо я разпитва за световните йога-учители: Брахмачари, Картакея, Сай
Баба и Махариши Махеш.
Но нека разгърнем спомените на Евтимов:
„След въпроса за йогите леля Слава видимо се оживи. Поизправи се и, приседнала, наклони
глава над ухото ми. Присвила очи, в унес промълви:
- Слушай, Венци, първите двама (обрисува в детайли ликовете на Картакея и Брахмачари
(никога не бе ги виждала на снимка!), са от изключително висок духовен ранг. Съзирам ги - На
"покрива на света", на върха на Тибет. На духовния полюс на Земята
- Шамбала.
Показа с ръце как седят високо в планината - навярно така се разкриваха пред нея.
- Колкото до другите двама (Сай Баба и Махариши Махеш) - те са ФАЛШИВИ ЙОГИ.
Наблегна на последните думи.
- Първият за съжаление е тип мошеник, вторият
- спекулант. Безмилостно ограбват сляпо вярващите в тях . Лукави йоги! А и двамата
страшно, ама страшно популярни.
Пророчицата застина в загадъчно мълчание.
- За доброто няма кръстопът. Честните хора – кои са по-самотни от тях на земята?...
Изрекла това, леля Слава въздъхна с приглушена тъга и сключи длани пред гърдите си. В този
миг двете й ръце като че бяха продължение на сърцето. Отново се отпусна на дивана.
(Махариши Махеш Йоги е известен, че с години се е подвизавал като гуру на състава "Бийтълс"
и на мнозина други световни знаменитости. По правило -задължително състоятелни - б. а.)
„Всичко това - завършва разказа си Венцислав Евтимов - се покриваше с предварителната моя
информация за тези личности при посещението ми в Индия.
Нищо дотогаз не бях споменавал за тях на леля Слава. Невероятната и способност да
контактува с висшите духовни наставници, както се оказа, не и изневеряваше дори в последните дни
от живота й."
* * * Тази история косвено потвърждава мнението на пророчицата за Сай Баба.
Благодарение на феноменалното разкритие, рухва митът за един от най-видните съвременни-
ци - спечелилият приживе световно признание "чудотворец".
Съприкосновението със свръхсензориката крие изненади. Преставаме да бъдем същите. Не е
бягство от действителността, а проникване е непознатите й страни. Те невинаги са приятни.
„Най-трудно се постига истината - тънък косъм между Светлина и тъма, пречещ им да се
слеят" -изповядва прорицателката.
За нея хората, които могат, растат. Другите, за да компенсират това, просто се величаят.
Ненавижда не-почтеността. Не приема благосъстоятелността, постигната на всяка цена.
Сред океана гледащи Слава е виждаща. До сетния си час свободно прониква в пространството,
разкривайки наелектризиращо паметни картини.
Дали защото умее да вниква в света с ума на сърцето си?
ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност.
Свръхестествени тайни ли крие това на пръв поглед невзрачно, а, може би, вълшебно място?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се
хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е
и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина - кипро селце, сгушено в южните склонове на Стара планина недалеко от
Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те
знаят.
Всъщност, знаят ли?
- Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални
явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището
на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да
усетиш какво ни чака... Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността,
определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
- О, какво има там!...
- Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбините, които очакваме, ще се промени представата
за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли
"вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали
поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
- Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
- Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо
Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните недра? Второ - към правилния квадрант ли сме
се насочили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате,
"врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
- Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето.
Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-
а!...
- Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план...
Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
- Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
- Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
- Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо отсича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще
ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество,
обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... -
Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание.
 Прорицателката заговорнически снишава глас:
- Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално
защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я
вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е
строг. - Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.
- Но, лельо Славе!...
- Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да
чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата
отвъд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?
Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния
блок на Българското национално радио - програма "Хоризонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ
демонстрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда.
Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи
зачервени. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва
сензация. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
- Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
- От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
- Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект.
Убийствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
- С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално
закръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
- От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
- Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя
темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви?
Или?... Говорете!
- За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. -
Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
- Невероятно! Къде са находките?
- Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме
"карантината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
* * * Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека
дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга
за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня:
- Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна
среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким.
Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от
Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с
пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на операция "Слава". (Случайно съвпадение с името
на пророчицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и
инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел.
Забележително творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга
спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог
в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
- Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
- Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден
отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа получавахме ден по ден от контактьорката
Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
- Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
- То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна
плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва.
Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение
химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството,
да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
- Годподин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят
давност.
- Разкопки с кодово название "Слава" под ръководството на генерал Минчев... Но не, нямам
право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви.
Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
- Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на
докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на
едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува -
усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета
Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам?
Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
- Петричката пророчица системно ви насочваше?
- Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието -
консервирано. - Човек? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете
дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се
херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно
се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
- Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в
ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни
обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор
Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и
Ванга не бяха достатъчно категорични?
- Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква
пръст - скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година
бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По
онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този
ден прегряха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула...
(Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
- Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
- 66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
- Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте ли я описали?
- ...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е
време занапред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио
род от първороднио син насам..."
(Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними
предпочитания - компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано
невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим
само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен
сътрудник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън
страната за доказани приноси в областта на ядрената физика - б. а.)
- Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими
прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш
още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
- Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
- По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая
Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: "Не сме дорасли. Морално не сме
готови за предстоящите открития." Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници.
Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след  изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела.
Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
- ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по
щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". -
Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само
това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем
искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е
кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не
сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите..." Ще
отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.
...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се -
съществува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За
капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното
същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви
като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!
* * * Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не
хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно
мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел
заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска
дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...
Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните,
теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен,
сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в
непроницаемост?
Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?
Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до
материя, за която няма обяснение.
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция
блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работа саморъчно. Тогава
настъпват загадъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото.
Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие,
охраняващите обекта кучета раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни
реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили - б. а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи
физическото проникване енергийни полета с неясен произход - б. а.). Ограниченията са не само върху
хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото
провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из
влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги
изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери? От кого са заложени? Какво е отвъд тях? - Съмненията
оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях
отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките панически са
прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се
превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна
операция, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16
милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на  въображението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните
служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да
прости". Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.
Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до
предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В
тоз ден спряха разкопките."
Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на
работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне
подземна река и да ги издави."
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."
Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните
находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел.
Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съмнителни обекти" като по тревога преди всички
нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф:
"Строго секретно!'"?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен
според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е
бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е
превърнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже
-не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли националната и глобална сигурност с признанието:
Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е
ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие
представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?
Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт.
Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила
(част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника,
подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.
Завинаги?...
* * * Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия
военните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, предназначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съществуване на ранни човешки образци на
Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в
страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобната истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под
пагон заявяват, е: „Без коментар!"
"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни
история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите,
включително Дневникът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга
и Слава след приключването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не знаят за съдбата на скъпоплатения "проект".
Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка квалифицират "дилетантските разкопки"
за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на
жълтите издания.
За да звучат там пошло, карикатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
* * * По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни
от милиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в
бъдещето.
„Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупреждението на Слава Севрюкова.
ПРЕРАЖДАНЕТО - "ТАЙНСТВО" ИЛИ?...
Реинкарнацията - слабо изследван от науката процес. Благодарение на нея, пребиваването ни на
Земята не е еднократно и обидно кратко. Така личността получава повече възможности за духовно
израстване.
„Всеки от нас се явява на бял свят в определена година, месец, дата, час и секунда със своя
мисия, отредена от Висшия разум. Строго кодирана до момента, в който ни се представи. Можем да
променим събития, не и съдби. Затова връзката с Бог не трябва да изтънява"- завещава Слава
Севрюкова.
И продължава: „Пътят на еволюцията е дълъг, стръмен. Усъвършенстването на нашите
духовни същности при пребиваване в плът се подпомага от това, че след като веднъж ни е имало,
после многократно се проявяваме на Земята. Прииждаме на ята, съпроводени от най-близките. Целта
е, преминавайки през определени изпитания, да се докажем. Извършва се с многобройни
прераждания."
Душата - зрима за пророчицата мъглявина. Прозирен конец между нас и небесата:
„Протичането на живота е строго предопределено. Спохождащите ни събития не са произволни,
а заслужени. Възможният избор се свежда до това - да ги реализираме с добро или зло."
Защо науката не успява да проникне в недосегаемите тайни на Отвъдността, а феномени като
Слава и Ванга го правят, при това със завидна лекота? А и двете - почти "неучени". Но с души въздигнати
- стълби към Небето.
Какво представляват душата и духът?
„И те като нас не са лишени от "плът" - категорична е психотроничката, имаща дързостта да
изследва тях и атомните ядра. Изводи в резултат на дългогодишни наблюдения. - Изградени са от свръх-
разредена материя. Затова са почти невидими и много трудно досегаеми."
Понастоящем, според нея, човек е затруднен да признае, че е преди всичко дух. И че сливането
с него в земен план, му осигурява телесна реализация.
Не е ли духовната същност онова, което остава от нас, изгубим ли всичко? „Там, където
сетивата провокират предположение, че има тяло, а то отсъства, бихме искали да кажем - там е
душата" -философски заключава Витгенщайн.
„Несмъртна е душата, искрица Вечност е тленността - въздиша Слава. - Смъртта не е по-
силна от живота, защото ключът към нея е в него. Тя не го зачерква. Надживяваме я. Умирайки, не
изчезваме. Знак на преходност, променя съществуването.
Душите на отишлите си от този свят прииждат тихо от безвремието - сами или на ята.
Акостирали от страховитата за мнозина бездна на Вечността, спират при хората да им предадат
откровения.
Но глухи са повечето, а и слепи, отдадени на трепетите на деня. И да ги доловят, трудно
схващат посланията им. Затулват неугасимата искра на Отвъдното, която трябва да осветява
душите им.
Това е така, защото живите се боят от мъртвите. Всъщност мъртвите с повече основание би
трябвало да се тревожат за безверието на живите..."
* * * Естественият физически край е избавление от тялото. С него - от активния "доживотен полигон"
за изява в трудни или леки, но винаги благоприятни за духовната еволюция земни условия. Така се
заключва мисията ни.
Смъртта - какво по-смущаващо изживяване за егото.
За пророчицата феноменът "смърт" не съществува. Връщаме се там, където сме били.
Скритият свят е вечният ни дом. След неизбежното връзката с живота не прекъсва, а се променя.
Усещаме го не само с плът.
Отвъдността - преход от материално в духовно пространство. Между тях е Безкраят.
Съществуването там е единствено като съзнание. Животът не стихва вовеки. С физическия финал
приемаме възрастта на Вечността.
Нека опитаме да изясним една хилядолетна енигма от математическа гледна точка. Ако
животът и смъртта са уравнение, при крайност на първата величина (живот), възможно ли е втората
(смърт), да е безкрайна? Верният отговор - и двете имат свои ограничения. Добре познат е земният  престой. Не е ясно колко трае пребиваването в Отвъдното. Това, според духовно посветените, е
кармично индивидуален процес.
Временно смъртни сме, докато осъзнаем безсмъртието си.
Да не се умира - каква скука!
Усещането на времева ограниченост на съществуването крие неуспоримо предимство -
мобилизира ни, за да го осмислим и реализираме по-добре - може да се възрази. Навярно с основание -
смъртните улавят по-силно мига, разбират какво искат от живота и изграждат по-дълбока връзка със
себе си. Идеята за прераждане обаче ни дава нови шансове - не сме дилетанти в съществуването. Това
може да ни направи още по-отговорни пред него.
Нека се допитаме до един от трансцендентал-ните капацитети. „Изживяванията на
човешката душа от секундата на зачеване и раждане до естествения завършек са строго
предначертани -споделя Слава Севрюкова, постигнала най-трудното, духа. - Не всеки е дорасъл да
проникне отвъд завесата. Повечето хора са слепи за "тайнството" живот и... огледалното му
отражение. Нямат познания. А и вярата слаба.
Голите ни души са равни пред Бога. МНОЗИНА НА ЗЕМЯТА СА ПОД ИГОТО НА ЕГОТО. От него
повече от всички други страдат богатите, властимащи-те. Помнете, съществува една неписана
единадесета Божа заповед. Запленени от собственото все-могъщество, не я забравяйте: „Глупостта
е грях". Никога не губете чувството за мярка, скромността и вярата си!"
„Леля Слава бе дълбоко вярваща. Най-голямата й радост - да помага на хората - спомня си
Пушка Златарева. - Един тридесет и осем годишен евреин, удивен от способностите на
изповедницата на души, след като го посвети, пожела да приеме християнството. Тя му стана
кръстница."
Когато болни или сринати от ударите на съдбата се домогват до пророчицата от "Овча купел", тя
от душа се моли за тях. Всеки неин духовен контакт се предхожда от молитвено послание. Най-често
шепнешком. Застъпничеството й е силно: „Без вяра не бих могла да помогна на никого. Лишен от нея,
човек е безполезен дори на себе си."
* * * Мария Анастасова, нейна далечна родственица, като повечето докоснали се до дарбата й,
старателно описва впечатляващите "духовни разговори" в своя Дневник.
11.04.1986 година.
- Неведнъж си говорила за прераждането. От какво се направлява то, лельо Славе!
- От кармата. Човек заради нея се явява много пъти на Земята. Предходният живот
предначертава пътя му. Целта е да "доизгради" и извиси душа. Кармичната задълженост непременно
се изплаща в следващо или през няколко земни проявления. Не се налага среща на всяка цена с човека, с
когото е заплетена, но задължително трябва да се разчисти.
Чрез превъплъщаване душите се усъвършенстват. Прииждат звездопадно от живот в живот,
за да се потопят в сладко-горчивите земни изпитания.
- От какво се направлява кармата?
- От нашите дела, мисли, чувства. Но не си въобразявайте, че чувствата я създават. Градят я
действията. Можеш да мислиш и усещаш, каквото пожелаеш, но да действаш - тук вече е отговорността.
Пътят на еволюцията минава през различни изпитания. Не всички от тях са карма. Такива са големите
беди - тежки болести, сриващи катастрофи, мъчителната смърт. Начинът на изкупването й се формира
от Висшата сила.
Невинаги се разрешава тук да се намесват дори йерархично най-извисените духовни същества.
- Освен на Земята, този процес би ли могъл да се разпростре и на други планети, в други
галактики?
- За нас - в земни условия. Интелектът в Космоса не е изключение. Той самият е разум.
Доколкото ми се "разкрива да видя", безброй планети из Безкрая са обитавани от високо еволюиращи
разумни създания. Не всички са наши подобия. Дори при имащите сходства, някои са по-едри, други
по-дребни. Те също създават и чистят карма, но това е обширна тема.
- Какво, според теб, е нашето ниво на еволюция?
- Най-напреднали сред съществата на родната планета. Но измежду останалите проявления на
Разума из Вселената, сме сред духовно догонващите. Вече споделих - "повечето от обитателите в
плът на различни звездни системи са по-висши". Прекалено здраво сме сраснати със земята. По тази
причина Бог някога слезе сред предците ни в човешки облик, да помогне лично с живот и наставления.
Яви се тогава, когато бяха подготвени да го приемат. Ако това се бе случило на ниско еволюционно
стъпало, Висшият разум би останал неразбран и "отхвърлен". Затова новото летоброене на  Човечеството се отбелязва с идването на Христа.
* * * Въпросите по интригуващата тема продължават в друг разговор:
- Чрез превъплъщенията според теб, лельо Славе, вървим към съвършенство. Добре, а Бог? В Бог
ли се преражда? Извършват ли се подобни процеси и сред най-висшата йерархия?
- Неизтребима е човешката глупост! - Прокънтява гласът на пророчицата. - Внимавайте с устата
- вратите на ума! ...
- Но ти знаеш! - Упорстваме, дръзко нагазвайки в примамливата неизвестност.
Близостта до пророк болезнено изостря чувството за сензационни очаквания.
- Е и? - За кой ли път надмогва вродена скромност, без да я губи.
Дарбата може да се окаже проклятие. Не е ли прелята чашата на търпение? Назрява сблъсък.
Сблъсъците са като убождане с лечебна игла. Болезнени, почти винаги отварят скрити сили. И мощно
оттласкват за живот.
Отбягваща славословията, милата жена внимателно обгръща слушателите с поглед. Безсилна да се
гневи, навярно й коства да потисне огорчението си:
- Защо понякога се поддавате на мисли, безплодни като острови от сол?...
След миг се усмихва:
- Защо ме подценявате? - Само невежият знае всичко - тихо, след внезапния изблик,
подема.
С поведение защитава старата максима - значимите хора са естествени. Потънала в нежните
пространства на свръхсетивата, държи на цената си. Въпреки многото дарби, здраво стои на земята. Това
не може да не озадачи. Да, народен човек е, но не пророчица за масова консумация. Преди малко деликатно
го подсказа.
- Колкото по-здраво сме стъпили на земята, толкова по-далеч сме от звездите - отвръща,
навярно прочела мислите ни.
И продължава:
- Отвъд, както и тук, редът е строго определен. Законите на Всемира действат на "микро" и
"макро" ниво. Не са идентични с нашите. На Абсолюта е подвластна изключително извисена йерархия.
Защо се заблуждавате, нима само трудно достъпното е интересно? Когато нещо е невъзможно да се
проумее, не означава, че не съществува. На нас ни е дадена могъща сила. Логиката на свръхсетивата е
копие на Висшата мъдрост. Интуицията помага там, където възприятията и обсегът на знанията са
безпомощни.
Не е съдено обаче на човека да проникне в света на Бога. Кой би могъл да Го съзре - извечна
загадка. Веднъж, "когато бях Горе", поисках да Го видя. Тогава пред духовния ми взор се разстла огромна
бяла пелена. Нищо не успях да прозра зад нея. А Той бе там...
- Какво се извършва след смъртта в другия свят?
- Светкавична смяна на темата. Изследователите на паранормалното трябва да са с
рефлекс за неочакваното.
- Нас ни свързва животът. После - Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме заедно.
Душите и в Отвъдното мислят, следователно съществуват - усмихва се, перифразирайки известната
сентенция.
Слава владее непонятна деликатна сила - никога по никакъв начин не принуждава хората край
себе си да се чувстват уязвими, слаби. Напротив. Дали защото, битувайки в нашия свят, но
неподвластна на него, е много повече в другия?
- Еволюираме по Висш план. Докъде се простира личната свобода? Какъв е житейският
избор при предначертаност свише?
 - Откъснат от "крепостта на физическото тяло"
- у Духа в Отвъдното се съхраняват най-светли мисли и чувства от последните му земни
проявления. Телесната сетивност ориентира душите при тяхната еволюция. Непреходният Дух
разполага с абсолютно безпогрешни вътрешни сетива. Мнозина са убедени - живее се само веднъж.
Открехнат ли се небесата, с почуда съзнават - животът не спира. С поредното "ново раждане" нищо
не се губи в бездната на Необята.
В плът и кръв проблемите са сериозни. В царството на Отвъдното се съзнава кое е значимо. Там
се отсъжда не "добро или нищо за мъртвите", както е по земному, а по заслуги: "с добро - и само
истината". Потопени в сенките на спомена, придобили нови знания, изминатите прояви в плът и кръв
за духовните същности се оказват недостатъчни. Съзрели слабостите в изтеклото битие, там те навлизат
в Духа. Заработва неписано правило - стигнеш ли до дъното, дай оценка. От цялата си същност   искрено, с необуздана жажда закопняват за още по-успешна земна изява. За промяна.
Свещени упования - по-силни от смъртта.
Обзема ги неустоимо желание за изживяване на нови, често пъти дори много по-тежки
пречистващи изпитания в поредното убежище на тялото. С готовност за реализация в задаващото се
въплъщение. В стремежа за развитие, настояват трудностите да са много, ама многократно повече,
отколкото реално могат да понесат. Това е от порива на Духа за освобождаване от натрупана карма и
разплащане с грешките на миналото. Да не спира растежът. Какво е пътуването без опасности?
Преодоляната трудност ни прави по-силни.
- Съдбата, според тебе, е предначертана отначало до край. А нашата роля? Актьори по
сценарий?
- Не, имаме мисия за реализиране в границите на съдбата.
- Къде е закодирана?
- В душата.
- В душата?
- Да, сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е
светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта
осмисля, дава прелест и на най-мрачния сезон - преклонната възраст. Красотата на залеза. Колкото до
основните проявления на всяка духовна същност, явила се в плът, определени са свише от алфата до
омегата. Закодирани в нашата съдба, те я изграждат.
- Мисия, да. Какво, според теб, означава съдба?
- Съдбата е и това с какви хора ще се наложи да живееш, как, в каква насока ще поемеш,
доколко можеш да разкриеш кое е добро, кое зло. Не я избираме, вървим натам, където ни се посочи.
Свързана е с предишния живот, защото има прераждане.
- Свише предначертано, неизменно веднъж и завинаги?
- Най-основното. Към него се върви направо или по заобиколни пътища. Но винаги се стига
там, където е закодирано. За лишените от лична воля, абсолютно всичко е предопределено. Помнете -
СИЛНАТА ВЯРА И ЛЮБОВТА МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ДОРИ И СЪДБАТА.
- А свободната воля?
- Веднъж вече говорихме: тя е в личния избор - да извършиш предначертаното с добро или зло.
- Кога духът се настанява в тялото?
- И това е велико тайнство... Едва ли някой би го разкрил. Ще опитам да ви осветя. Донякъде.
Мъжът носи духа в себе си. В Библията е казано "Авраамово семе". Жената усеща детето едва от
четвъртия месец нататък, когато то прорита в утробата й. Казах ви, донякъде... Най-трудното на този
свят е да се осмелите да чувствате с ума на сърцето и да мислите сами.
- Докога е прераждането?
- За постигналите съвършенство отпадат страданията през задаващите се еволюционни
етапи. Превъплъщаването за тях тогава вече е абсолютно излишно.
- Мястото на щастието?
- По преценка на Висшата сила се определя степента на натоварване и отдих в плът. -
Пророчица-та реди слова картечно забързано. В състояние на свръхвъзбуда, сякаш се отварят небесата.
- Помислете - какво забавя развитието така, както несекващото монотонно щастие? Къде отвежда този
очарователен малък тиранин? Плъзнали се с него като вихрушка надолу, ще разбием чела в пъклените
порти. Стръмна е пътеката към звездите. Трябва да се издържи проверката на препятствията.
Надмогването на трудността - най-голямата житейска благословия. Затова едни стигат там, където са
поели, други - там, откъдето са поели... Чудеса се извършват и с шапка-невидимка, но... само в
приказките - усмихва се широко.
И, възвърнала добро настроение, заключава:
- За чудесата трябва дар небесен... Човек е като лозовия плод - колкото по-усърдно го
притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкова по-горчиво и упойващо вино се
превръща. Или в оцет - престои ли в леност.
- Старо, старо е моето вино... - Въздиша пророчицата.
* * * Ама, че присъда - периодично "погребвани" в изкусителната биологична материя. Какви ли
чувства бушуват сред гърчещите се в неудовлетвореност души, за да желаят така неудържимо да ги
реализират, за кой ли път, прониквайки в тясната "телесна хралупа"? Инак, без опората на надеждата за
поредно въплъщение, навярно биха се сринали.
Нека опитаме внимателно да разсъдим. Появяваме се за живот в "клетка" - "скафандъра на  тялото", временна квартира на душата. С него навлизаме в друга "клетка" - на земните ограничения.
Пребиваването в плът не е ли нещо като о собен вид .луксозен затвор"! Присъдата - смърт. Преди
изпълнението и обаче предстоят изпитания, неустоими подслаждащи удоволствия, примамливи
забавления.
Не, това просто не е така. Смърт, както се изясни, няма. Макар приживе всеки миг да сме нейни
мишени. Със земните въплъщения очакваме своя арсенал от радости и скърби, възходи и погроми. Не
произволни. Заслужени, полезни - за усъвършенстване на безсмъртните души.
...И проскърцва, и се завърта плахо или с устрем, за кой ли път, колелото на съдбата. В живот и
смърт - сменящи се като деня и нощта. Като слънцето - до безконечност издъхващо и отново
възкръсващо.
С всяка поредна инкарнация пред нас се изправят невъобразимо засукани житейски ситуации. За
изкушенията почивка няма. Допуска се да сбъркаме. Да изживеем провал. Понякога опустошителен. Та
после, ако съумеем да излезем от него, веднъж завинаги да се коригираме. За да не гасне Светлината.
„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания
на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от
предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани.
Коя роза не се въздига от калта? Пътят й - неравно стебло от бодли. На върха - шепица
съхранена нежност с неотразим божествен аромат.
Знанието болка носи. Мъдра е съдбата - оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни
камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Колкото до "кръста", който ни очаква, той
трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме - едва чуто отронва прорицателката. И
вдъхновено завършва:
- Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и
Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме добри."
Слава - една от посветените. С нея извършихме нелеко пътуване. Навътре, в съкровеността.
* * * Човешкото сърце - кладенец в гърдите. Наведеш ли се прекомерно да се огледаш и
преоткривайки се в него, да утолиш изпепеляваща жажда, може и да се удавиш.
Това Слава Севрюкова не я касае. Как се раз-шифрова феномен от висша класа в обидно
краткия живот?
Мой познат, щастлив да осъществи лична среща с пророчицата от "Овча купел", сподели:
„Като дете заболях от детски паралич. Напълно обездвижен, след продължително трудно
лечение частично се възстанових.
Вече зрял мъж, обърнах се за помощ към прорицателката.
Търсейки причините за заболяването, тя се насочи към миналото ми. След дълбока
концентрация промълви:
- Виждам те - в предходен живот си бил индиански жрец, злоупотребил със Силата... Това
трябва да се изплати.
Замълча. Замислена продължи:
- В следващо съществуване на испански инквизитор обаче е станало още по-страшно.
Измъчвал си безименни мъченици в името на Христа. Трошил си ръце, крака...
В тоя миг в ума ми рукнаха спомени от детството.
По-големите момчета, наострени заради недъга, бяха необуздано агресивни към мене.
Нахвърляха се на улицата, в училище. Биеха ме, грозно обиждаха.
Чувствах се аутсайдер, вклещен в капан. Децата са зли към различните от тях. Как да воювам с
толкова врагове? Та аз не можех да победя дори себе си...
Ослепен от болка, безсилен, с очи премрежени, хващах се през зъби да процеждам: „Само да
порасна! Ще премажа ръчиците ви в лактите, краченцата в глезените!..."
Изведнъж осъзнах причината за ужасните закани. Ни думица не бях споделил за това с леля
Слава.
Когато развълнуван й го признах, тя с разбиране допълни: „Това е от прераждането като
гонител в Испания. От град Толедо. Злокобни времена."
Гласове небесни ли слушаше? И, осенена от видения, до най-дребните детайли описа дървеното
инквизиторско устройство, ползвано за изтезания.
По-късно, ровейки се из хроники от испанското Средновековие, открих - в ония времена
действително е съществувало подобно средство за мъчение, наречено "гарота". Изобретение, по-страшно
от хората, които го създали. Служело за чупене на ръце в лактите и крака в глезените в зловещите  подземия.
- Означава ли това, лельо Славе, че съм потенциален убиец?! - Възкликнах със страх. В
чудовище ли се бях превърнал?
Благородната старица мило ме изгледа. Тихо отвърна:
- Много по-лесно е да вярваш в злото, да трепепериш като лист пред него. Трябва ли да
ни водят лесните неща?... Запомни - нийде в света не е отредено място за мрака. Може да се промъкне,
спотаи и пусне корени единствено в душата ти. Ако си слаб. Насилието е силата на слабите. Не бой се,
момче!
Ти устоя. Доказа се. Чрез страданията кармата ти вече е изчистена...
А очите й ме галеха.
...Настъпил бе часът на откровението. Някога съм измъчвал със страст. И убивал с любов. Все в
името на някаква измислена правда.
Страшно е, изригне ли затулената уста на съвестта, взела сили от мрачните ниши на
подсъзнанието. Сторените злини, изглежда, натрапчиво ме бяха преследвали и в Отвъдното. А после
като неясна стенеща бо лка дълбоко се бях а впили в същината ми. Пр и остри сблъсъци с грубата
реалност изхвърчаха изпепеляващи искри.
Магическа среща. След нея в живота ми настъпи поврат. Разбрах - човек не може да драсне и
чертица върху онова, което му е писано. По-точно - каквото с делата си сам е нашарил.
Незнайно как изведнъж се успокоих. Трудно е да простиш и извършиш добрина, без да чакаш
признание. Аз изглежда бях успял. Насочих се навътре. Посветих се трайно на духовна литература.
Животът ми се осмисли. Уравновесявам емоциите."
Разтърсваща история на "инквизитор от Средновековието", докоснал се до уникалната жена.
* * * „Какъвто и въпрос да зададяха на леля Слава, тя сякаш не излизаше от състоянието си на
постоянна медитация - разказва Милена Нейкова. - Никога не повиши глас, на никого не се скара.
Като, че бе лишена от човешки реакции към земните несъвършенства."
„Усещането при контакт с нея бе като в храм. Влизаш с хиляди въпроси, излизаш с отговори,
без дори да си попитал - спомня си съседката й от квартал "Овча купел" Валя Стоянова. - Обзема те
чувство на благодат и неземна смиреност. Край тая тиха скромна женица сякаш витаеше някаква
блага сила.
Бях и при Ванга. И там чувствах енергийно поле, но сгъстено, метално, вибриращо. Разликата
между двете, според мене е, че Ванга бе мъченица. Просех помощ от смъртница, тя самата измъчвана
от недъга на слепотата.
Без да противопоставям "белязаните от Бога", не мога да пропусна важна отлика - софийската
пророчица не връщаше никого. Разкодирайки мъчителни съдби, навлизаше с разбиране в световете на
влюбени и дори "дамгосани" с греховна любов. Отхвърляше обвинения, избягваше упреци. Вникваше в
съдбините на големи грешници. Даваше им опора за промяна. Да стъпят на правия път и преобразени
духовно, навътре да растат.
Застанеш ли пред нея, сякаш не с поглед те разкрива, а с дух. Помагаше всекиму да направи
почти невъзможното, всъщност толкова естествено - да съзре света и себе си непредубедено през
собствените си очи."
Свръхсензорната жена неведнъж е посещавана от хора, желаещи да узнаят предходните си
въплъщения. „Най-забележителното при тези срещи - Слава Севрюкова разкрива повече истини
тогава, когато откровенията й протичат в монологична форма. Навярно при диалог, за да е ясно
разбрана, се съобразява с нивото на хората, задаващи й въпроси. А то невинаги е високо"- припомня
контактите с феномена доцент Лилия Методиева.
Съществува ли прераждане? Слава и Ванга, убедени в магическата му реалност, с лекота
контактуват с души от Отвъдното. Страдалки, лишени от деца. Към кого да отправят възраждащата
стихия на любовта?
Пренебрегнали себе си - нелека орисия - и двете са обречени на Духа в полза на Човечеството.
ЗА АСТРОЛОГИЯТА, ФИЗИОНОМИКАТА, НОМЕРОЛОГИЯТА.
ЗВЕЗДНО-ЗЕМНИ ЗНАЦИ
Животът, осветен от любов, твори чудеса. Странно устроен - не секват кодираните му сигнали за
изпитанията на битието. Но кой им обръща внимание? Не всеки желае, едва ли е готов, а навярно и не
заслужава да ги узнае. Знаците на съдбата издават завои на миналото. Подготвят настоящето, чертаят
перспективи.
От зачеване поемаме витална енергия, усвоена от мощните формиращи импулси на Любовта на  нашите родители. Обогатяват я вибрациите от далечни галактики, звезди, планети.
Ваятелката Природа оставя издайнически щрихи от проекти на съдби, характери и
отпечатъци на съкровената ни същност по нашите лица. Разкрива ги почеркът, тембърът на гласа,
походката, стойката, речта, формата и особеностите на физиономията, та до най-мъничките
извивки на ухото. Детайли, които лекомислено, поради незнание или от надменно високомерие
пренебрегваме.
Състоянието на вътрешните органи се отразява върху ириса на очите. Линиите и резките на
дясната длан, точиците и чертиците по ириса на дясното око се оформят с промените в живота.
Разположените на лявата ръка и око отговарят за наследствените дадености. На дясната - за
придобитите.
Слава Севрюкова навлиза в тайнството от космични и човешки знаци. На пророчицата не са й
чужди хиромантията и физиономиката. Небесни енергии захранват нейните сетива с усещане за
истина.
Понякога, двоуми ли се за предстоящи събития, внимателно поглежда дланта на търсещия
помощ: „На всяка ръка път е изписан". Взира се в чудото на природата, криещо в юмрука ласка. И
прониква в плетениците на съдбата:
„Истинският психотроник не прави догадки и хипотези - длъжен е да казва само онова, което
вижда.
Линиите на дясната длан издават информация за настоящето, на лявата - за миналото.
Вгледате ли се внимателно в тях, чрез знание и интуиция, може да съзрете дори... очевидното. Тогава,
когато сте готови за него" - усмихва се загадъчно леля Слава. И продължава - Най-трудно е да го съзрем
света през собствените си очи."
Навлязла в съкровеността, внимателно съветва своите последователи: „Проверявайте до седем
пъти онова, което ви се "разкрива". Уверите ли се, ама на 100%, че е истина, едва тогаз го споделете.
Инак е опасно да не навредите на потърсилите помощ, а и на себе си."
„Хората не ми се "разкриват" по нации. Разглеждам ги по физиономии"- споделя за
екстраординерни-те си странствания в неведоми измерения на времето и пространството.
„Лицето - издайнически документ на нашите дела, мисли и чувства. Независимо от белезите
на годините, лявата половина издава външния вид от предишен живот. Дясната говори за
настоящето, с отпечатъци на постижения или погроми. Аналогично е и с линиите на дланите.
Показателни в това отношение са и очите. При ирисова диагностика лявото отразява
заболявания, свързани с предходния живот. Дясното - настоящото здравословно състояние."
„Очите разкриват духовния мир - твърди прорицателката. - Синият цвят символизира
човешката аура. При спокойствие и добро здраве, тя обикновено синее. При гняв и неукротима радост
припламва в червено."
Разкодирайки бъдещето, Слава ползва изобилие от информационни източници (обект на първата
книга "Бъдете в този свят, но не от този свят" - б. а.)- В откроилите се видения е не само зрител, а и
действащо лице. Черпи ги от Вселенския разум или от Акашовите записи (Интернетът на Космоса).
Събитията оттам се вливат в очите й. За да се откроят - ПО-ЖИВИ от живите.
Не й е потребна фотография: „Погледна ли я, не мога да навляза в човека. От каналите,
трасиращи Космоса, узнавам онова, което ме интересува. Мисията ми на Земята е да докажа, че едно
обикновено човешко същество може по духовен път да общува с пулсиращата и разумна Вселена."
Побрала в душата си един още неизцяло изучен свят, дали не й е тежало? Никога не изохка.
* * * Изключително симпатични са симетричните лица. Диспропорцията във физиономичния изглед
подсказва болести, "лоши" гени, слабости на характера. Хармонична е физиономията при душевно,
физическо здраве и пълен синхрон със света. Приета за еталон на красота, тя е най-търсена. Такова,
според пророчицата, е лицето на Христос.
За физиономиката споделя: „С всяко прераждане, човек приема черти от образите на
родителите. Освен това запазва дадености и от предишната инкарнация.
Лявата лицева половина се определя от някогашния живот. Дясната генетично се унаследява
от родствениците."
- Щом това е така, защо понякога от грозни майка и баща се раждат чудно красиви деца? -
Провокираме я.
- Не е произволна игра на гени. В този случай потомците неосъзнато стимулират своите
създатели за движение напред в духовното развитие.
- Друг път обаче е обратно - в благородно добро семейство се явяват грозни, ниски по дух и  поведение наследници. Случайни капризи? Какво ги обуславя?
- Това пък е за закалка на родителите. Да се стремят чрез страданието към Висшата светлина.
Казано е: „От една майка - две деца. И двете различни". Помислете, какво на тоя свят, при
отсъствие на духовно просветление, облагородява повече от многообразните изпитания?
Притваря очи:
- Не си въобразявайте, че сте рожба единствено на порива любов на вашите родители.
Създала ви е мъдростта на Вселенския разум.
Притихнали мълчим.
- Благодарим ти, учителко\
- На Земята никой няма право да бъде наречен учител - внезапно отвръща. - Ако човек е учен,
той би могъл само да напътства. Единственият учител на всички е Космическият разум. Вярвам, той
наистина е справедлив.
Извечни мигове. Изгряват труднодостъпни истини. Надмогвайки измамната привидност,
пророчицата разчупва сраснали се с векове мисловни клишета. Душата е нейното светилище.
Отключвайки съдбините на хората, помага им да вникнат в тях и ги подредят по-добре, когато са
готови за това.
Наследствеността е свързана с генетиката, но тя зависи и от индивидуалната,
родителска и фамилна карма.
Неординерни сведения, извлечени от „Вселенската лаборатория".
Слава е на "ти" и с графологията (създаване на психологически портрет по почерка).
Спецификата на писане, според нея, издава характера, темперамента, стръмнините и потайностите
на съдбата.
„При Христо Ботев почеркът е рязък, със силен замах. Няма място за колебание. Такъв е и
духът му - разпален, решителен, безкомпромисен. Освен това горната и долна линия на изписаните от
него думи са неравни като кардиограма. Остри букви. Това говори за неукротима чувствителност.
Правите успоредни редове - за постоянство и последователност. Силно наклоненият надясно почерк -
за буйност, смелост, бързо мислене, усилена деятелност. Задълбочено редактираните ръкописи
свидетелстват за добросъвестността на големия поет" - пророчицата се проявява и като добър
"почерковед".
С лекота тълкува и кодираното в имената на хората.
Някога древните са били много по-сетивни в тази сакрална за тях област. Личното име за
египтяните е свещено. Вярвали са - като парола е за проникване на душата в Отвъдното. Евентуалната
негова промяна, според тях, би нарушила светостта на изначалното послание.
„Човек не избира името си, макар в него да е закодирана част от житейския му път -
споделя пророчицата. - От значение е как ни зоват. Решаващ е замисълът на родителите, отразен в
кръщелното свидетелство. Добре би било личното име да е по-дълго - всеки звук поема силова
вибрация от Космоса. Извисената честота на трептенията подхранва духовното поле. Забележете, по
един начин - делово, някак твърдо - звучи например названието на град Ерусалим. По съвършено друг -
Йерусалейм. Лее се, лее... Едно е посланието на личното еврейско Исус. Съвършено различно, много по-
слънчево, дори небесно - Иисус."
Не е без значение рождената дата - материализация за цял живот на звезден отпечатък.
Слава Севрюкова има специфични виждания и за номерологията - носител на сакрална
информация.
„Всяко число крие кодирани послания. Добре е посветените да са запознати с тях. Казвам ви
това не толкова да го знаете, а да ви послужи като основа, направляваща делата ви. Макар че -
пророчицата широко се усмихва, - извисени ли сте да тълкувате съдбата, номерологията отпада."
За числата споделя: „От 1 до 3 са най-значими." И разкрива съкровеността им:
1 - Бог Отец.
2 - Исус Христос.
3 - Света троица.
Това са най-силните индивидуални числа. Не носят кармична натовареност. Останалите са
производни на тях.
4 означава квадрат (ограничение). Макар четирите ъгъла в стаята или килията да са
затворени, винаги може да се намери пролука. Да се избегнат капризите на съдбата и поеме глътка
свобода.
Сходно е значението и на двуцифреното 40. На тоз ден след смъртта душата се откъсва от
„земната обител в плът и кръв". Астралното тяло завинаги я напуска и поема по предначертания път  небесен.
5 е числото на Духа. Въпреки ограниченията на плътта, той може да преодолее нелеките
окови. Пет са основните сетива на човека.
''Числата от 5 нагоре - според Слава Севрюкова - символизират кармата като разплата.
Загатват живот, в който си задължен да дадеш от себе си."
6 е два пъти Света Троица (Отец, син, Свети Дух). Това е Троица с удвоена сила. Може да
символизира и рядко срещания божествен дар, свързан с "шестото сетиво".
Числото 666 не е дяволско. Няма сатанински, нито свети числа.
7 - е цифрата на човека.
Седем са етапите на възход на душите. Толкова са циклите в еволюцията на сапиенса.
„Единствено Христос - категорична е пророчицата - освен шестте притежава и седмо (още
непознато нам) сетиво. Това в значима степен го отделя от хората."
От едно до седем числата се редуват така, както са свързани тоновете от лада - със свой звук и
вибрации.
8 символизира Вселената, Космоса, Безкрая. Състои се от две нули - два свързани овала,
контактуващи помежду си.
(Слава съзира "края на Безкрая". За нея „Вселената е ограничена. С форма на яйце".)
Осмицата символизира видимия и невидим свят, обвързани в едно. Ако 7 е числото на човека, то
7 + Бог = В.
9 означава да дадеш от себе си. Това е числото на върховната разплата.
Последно от едноцифрените. Така, както в зодиака Рибите са накрая. Те също изразяват живот в
разплата. Затова са знак на ранното християнство - благочестив израз на смирението, произхождащо от
Новото начало.
Слава Севрюкова твърди - с числата трябва да се борави много внимателно. Единствено на
посветените се разрешава да работят с тях.
Големият наш писател Николай Хайтов изразява оригинално виждане за една от цифрите в
автобиографичната книга „През сито и решето": „Числото 7 не е какво да е, а- за добро или зло -
магическо."
Има ли по-голяма магия на тая Земя от човека? И кой друг, ако не народо- и човекопсихологът, с
небесен дар-слово, заслужава да я разтълкува?
Нека се спрем малко повече на числото седем -енигматичният библейски символ на човека.
Циклите на индивидуалното ни развитие преминават през 7 години. Първата значима промяна в
израстването на децата започва на 7. Тогава за нов живот ги призовава школският звънец.
Юношеството с не-овладените си пориви се проявява към 14-тата година. Младежкото съзряване - към 21-
тата. След 28-мата се поема към зрелостта.
„Средно по 700 години траят циклите в развитието на цивилизациите. Еволюцията на
човешкото общество е закодирана в този многоцифрен сбор. Обозначава крупните промени за
Човечеството.
Повечето народи на Стария континент приемат християнството към 700-та година от н. е.
След 1 400-та се дава мощен старт на европейския Ренесанс, променил до неузнаваемост света. С 2
100-та, според пророчицата, предстои нов невиждан духовен възход на човешкия род."
„Съпоставим ли 2 100-та година с 21-та от развитието на индивида, ще забележим - това е
възрастта, когато Човечеството поема пътя на съзряване"- констатира Слава.
„Едва с епохата на Христос еволюцията на сапиенса получава тласък с непозната дотогава
интензивност. Цикълът от него нататък се установява на 700 години. Преди това е бил многократно
по-бавен и мъчителен - по 7 000 години."
* * * Астрологията сублимира древни знания и практики, оцелели в изпитанията на над пет
хилядолетия. Тя - едно от безценните духовни богатства на Човечеството.
Но какво я сполетява през вековете? Защо "безукорно точните някога звезди сега вяло
подсказват, а не задължават"? Нима са променени?
Макар да се вслушва внимателно в небесния шепот, Слава Севрюкова не крие резервираност към
това "магическо изкуство".
Има ли основание?
„Всесилната царица Астрология - забелязва - някога е била безпогрешна наука, издаваща
връзката на небесните тела със земните съдбини. Елитните й представители са разкривали
вселенската памет, записана със звездни лъчи. Подавани са безукорно точни насоки.
Хората преди са били много по-интуитивни, отколкото днес. Уверено разчитали съдби,
готвейки се за изпитните на бъдещето. В онези времена великата някога астрология била достъпна
само за тесен кръг посветени. Аристократично занятие. Прецизни знания, стриктно предавани от
баща на син.
За да бъдат предричанията абсолютно точни, трябва да се отброят не само дните и
часовете, а и секундата на срязване пъпната връв на човека. От тоз миг на старт по линията на
живота изскача неговата съдба. И той поема по света - отеснял за щастие за едни, от щастие - за
други.
Сега мнозина "слушат звездни гласове", давайки им свои тълкувания. Въобразяват си, че
разбират повелята на капризната владетелка Съдбовност."
Слава Севрюкова няма самочувствие на помилвана от Бога. Не залага особено много на
зодиака:
„Звездите едва забележимо се придвижват. В сравнение с древността, някои съзвездия леко са
разместили положението си.
Това се отразява както на астрономията, така и на астрологията. Зодиакът не е точен. Но
хората от определена зодия все пак имат допирни качества и сходни жизнени пътища. Останалото е
въпрос на еволюция."
„Зодиакалните знаци не са дванадесет, а тринадесет. (Дали има предвид позабравеният днес
"змие-носец" - според някои автори от 01.12.-18.12. - б. а.?) С хилядолетията са настъпили значителни
размествания във времето. Датите, с които започват зодиакалните знаци, оттогава насам неведнъж
са променяни.
Например - столетия наред е валиден Юлианският календар. Унаследява го Григорианският.
Възниква поредно "разместване в хронологията".
Отклонения се явяват и с периодичното изменение в лятно и зимно часово време. Разминаването
е два часа от астрономическия календар. Смяната не е на строго фиксирана дата. Не се извършва в
едни и същи часове - веднъж в 00.00, друг път в 03.00, трети-в 04.00 часа... Възникват объркващи
колебания. Астролозите неволно започват да грешат.
Дори общоприетата информация за рождеството на Христа се отличава от реалната с 4-5
години.
(По въпроса виж предходната книга „Прозренията на свръхфеномена Слава Севрюкова"- б. а.)
Тези промени могат да се окажат фатално съдбовни в прецизността на замерванията."
Какво всъщност изживява астрологията - "безупречно точният някога компас" от
античността до днес?
С това древно изкуство през хилядолетията настъпват подвеждащи хронологични изменения.
"Царицата на науките" не е актуализирана с необходимата прецизност.
Съвременните астролози, въпреки това, не губят опора на духа. Слушат древните "нашепвания
на небесните светила". И ...грешки след грешки.
„Изглежда зодиакът, с който работим - резервирано отбелязва Дороте дьо Безмон в книгата
си "Кармична астрология" - е неистинен. В наши дни съзвездията вече не съвпадат изцяло със
съответстващите им знаци."
Доказан е перфекционизмът, с който нашата психотроничка извършва предсказания. Оттук ли
основателната й критичност към слабостите на съвременната астрология?
* * * Слава отбягва хората с наочници на душите.
Съмнявате се в словата й? Вземете няколко различни вестници от една и съща дата. Съпоставете
зодиакалните прогнози на "звездните съветници" за деня.
Несъвпадения, дори противоречия.
Тълкуванията са извършвани все въз основа на „вечните небесни знаци". Датата - една и съща.
Звездите - същите. Разминаванията - понякога главоломни.
На коя "прогноза" да се вярва? Не е ли на път да девалвира "безупречно точната някога наука"?
Какво да се прави, геният може би е несъвършен в едно, в скромността. Макар по-често да се
извисява, благодарение на нея. Бездарието открай време е много по-усърдно в това - с нокти и зъби воюва да
е колкото може по-близо до Бога. Посредствеността сплотено битува в почти неразбиваемо, сякаш
военизирано слънчогледово единство - да бъде винаги с лице към светлината.
...И - изобилие от безлика сивота. И вериги от грешки.
„Там, където преобладава сивотата, липсва мозък"- напомня пророчицата.
Звездната карта е "паспорт с печата на нашето предназначение", но не и на предначертаната  съдба. Според свети Тома Аквински: „Мъдрецът надмогва звездите".
Много по-остро критична е Слава към кармичната астрология. Твърди се, че тя разгадавала
бъдещите пререждания на човека. „Как е възможно! - Негодува психотроничката. -Не е приключил
настоящият живот, а те самодоволно потриват ръце, изчислявайки бъдещия. Що за непознаване
механизмите на реин-карнация! Когато едно съществуване не е завършило, кощунствено е да се говори
за следващо. Възникват резки промени до последния миг.
Карма се чисти до сетния дъх от земния престой. Законът за хармония и справедливо възмез-
дие формира предстоящото въплъщение. Убедена съм - Човечеството след години ще проумее и
поправи това.
Голямата любов, вяра и жертвоготовност надмогват влиянието на планетите. Те могат да за-
черкнат дори кармата. Мъдростта побеждава съдбата" - благо завършва духовната учителка. Тя са-
мата предпочита да инвестира в разума на духа.
„Аз знам твоя път преди да си се родил от утробата на майка си" (Исайя).
Къде тогаз е мястото на звездите?
„И хиляда пъти да повтаряш "захар, захар, захар", не я ли сипеш в чая, той от това няма да
стане по-сладък" - широко се усмихва прорицателката, опирайки се на старинна източна пословица.
Въпреки обосновано критичните акценти, Слава Севрюкова застава в защита на небесните светила:
„След време слабостите на астрологията ще бъдат преодолени. Тя ще се актуализира и осъвремени. За
да възкръсне древната могъща наука с дивния си блясък. Заслужено да възвърне популярност. Къде трайно
се съхранява мъдростта, ако не е истината. Звезди и планети отново ще проговорят с автентичен
глас".
Пророчицата смирено се изправя пред Вселената - сурова, респектиращо величествена в
съвършенството си. И изгряват видения - златни острови в непреходността.
„Прекалено много хора сляпо се доверяват на небесните светила. - Усмихва се благо. - Твърде
малко - на Твореца на звезди..."
* * * Пророчицата цени и ониромантията, изкуството за тълкуване на сънища.
„С леля Славка имахме далечно родство. Двете с мама споделяха своите съновидения - разказва
съгражданката й от Нова Загора Мария Тунева. - Майка ги записваше с тълкуванията на леля в
тетрадка с твърди зелени корици.
При свободно време я разгръщаше, внимателно препрочитайки я. Това бе настолната й книга."
Слава Севрюкова не разнищва нощните видения като психоаналитик. Съзира в тях дискретни
знаци от Вечността, подготвящи неоткроили се още изпитания от дълбините на житейския хоризонт.
Пророчицата твърди: „Черният цвят, спохождащ ви на сън, символизира старите духове.
Черните букви са първите писмени белези. Ползват се не откак е открита печатницата, а много-много
по-отдавна.
Някога в праисторически времена човек е рисувал по пещерните стени. Забележете - първо е
рисувал, после започнал да пише. Правел го е с въглен. Затова черният цвят издава старите духове."
Слава Севрюкова се взира в безбрежните дебри на душата. Поела от сънищата, преминава през
физиономиката, хиромантията, номерологията, графологията, астрологията, та чак до трудно
достъпната феноменология. Поприще на белязаните. От Бога. И заслужили го. Дали само с един живот?
* * * Силно вярваща, пророчицата съветва как да се ориентираме в трудна ситуация:
„Притисне ли ви съдбовен проблем, двоумите ли се в търсене на решение - за бъдеще, за
работа, за отговорност към други хора - първо се помолете с "Отче наш", да ви се даде правилен
отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца,
където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща насока как да постъпите.
Необходима е обаче интуиция и мъдрост за раз-тълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки
посланието, няма да сгрешите."
„В затруднение ли сте, внимателно се вслушайте в уж случайните реплики на децата. Някои
„ключови слова" биха могли да ви дадат насока или подскажат спасителен изход. Но трябва да
съумеете да ги раз-кодирате с интуиция и, пак ще повторя, най-вече с мъдрост."
Авторът на настоящата книга, неведнъж пробвал посочените способи, потвърждава
надеждността им.
* * * Слава Севрюкова цени физиономиката, хиромантията, графологията, но повече от всичко  вярва в непреходната сила на Разума.
Стихията й е в специфична област. Трудно достъпна, почти необяснима - не се усвоява само с
учене -феноменологията. Практикуването й е невъзможно без висша благословия и изчистен живот.
Прорицателката знае: „Дарованието може да бъде пропиляно в примамливите изкушения на
живота. Пазете се. При материално претоварване растат душевни гърбици. Стремете се към
чистота и издръжливост на себедоказване в бурите на съдбата."
„Колкото по-извисена е дарбата - категорична е тя, - толкова по-тежки изпитания за
притежателя й. От утрото на живота. До сетния дъх."
КОНТАКТИ -РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ, МИНЕРАЛИ
- Целувам ръка. За пръв път се срещам с феномена Слава Севрюкова - възкресява спомени
инженер Илия Митев. - Разговорът не върви. Говори предимно тя. Изглежда изпитва особена слабост към
таралежче-та - има интересни преживявания. Споделя с вълнение някои от тях.
Наскоро завърнала се от чужбина, избягва да говори за "човешката вавилония" там. Искрено се
вълнува от слабо познатото царство на животинския свят.
Потъвайки в храма на спомените, увлекателно описва: в селска местност на закътана пътечка
ненадейно в нозете й се изпречва змия.
Пророчицата инстинктивно в самозащита вдига бастуна си. Змията е единственото животно, към
което изпитва вродена неприязън. С нея по-късно се преборва.
Влечугото изсъсква. Извисило шия, в камшична спирала агресивно се стрелка. Заплашително
полюшва глава. Остро със свистене се извива.
Жилаво тяло. Звънтяща пружина в древен танц. Жива отровна стрела. Готова да се изопне и
полети.
Ясновидката е сама - лице в лице с раздразнената рептилия. Покачваща адреналина ситуация.
Достатъчен ли е бастунът за разправа с влечугото? С него навярно би си послужил всеки, но не и
Слава Севрюкова.
Инстинктивно отстъпва. Бързо се съвзема. Надмогнала страха, решава да влезе в добронамерен
телепатичен контакт с разярената гадинка. Леко се надвесва над нея.
Раздвоила езиче, змията още по-остро изсъсква.
Свикнала да преодолява трудности и предизвикателства с добро, леля Слава нежно се заема да я
уговаря: „Не бой се, миличка, няма да те нараня." Всъщност внушава на влечугото тази успокояваща
мисъл. Все по-убедителна и блага.
Змията леко се отдръпва.
И - промяна. Раздразнението й като че отстъпва.
Психотроничката нежно продължава да шепти в търсене елегантен изход от ситуацията.
Приело мирното послание, влечугото внезапно обръща гръб. Устремно се плъзга в лъкатушещия
си забързан път.
Владеейки перфектно хроновизията {свръхсетивно виждане във времето - б. а.), Слава мислено
проследява съдбата на вече успокоената люспеста противница. Изведнъж съзира смъртна угроза над
нея в криволичещата сред треви посока.
Милостива по душа, разтревожена не на шега, решава да установи повторен контакт. Аурата й -
лъчисто добронамерена.
Подава на змията телепатично послание: „Моля те, не натам! Не! Ще те убият! Завий
обратно! Моля те...!"
Избягва да ползва вродена способност да въздейства силом на други същества. Но има ли сега
избор? Без усилие, от разстояние внушава на животинката съзрения от нея спасителен изход.
И, както пълзи по фаталната посока, приело настойчивата молба, влечугото се вслушва. Обръща
се. Отправя в противоположната.
Проектирала с психотронна мисъл новия му път, ясновидката е категорична - там за нищо на
света няма да пострада.
Тайнствената старица бавно се отдалечава, опирайки се на бастуна. Облекчено въздиша. Леко й
е на душата. С поредна лепта в името на еволюцията Доброта. Нищо не застрашава новата й
познайница. С нея е сключила мир. И дарила живот.
* * * Та такива чудатости за рискованата среща с отровния език на змията разкрива жената с
психотронно зрение пред любопитния инженер.
„За пръв път - споделя Илия Митев - се бях озовал пред необикновено същество, общуващо
мисловно с животинското царство. Това трайно се вряза в паметта ми."
Невероятната история доказва: между човека и представителите на фауната съществуват
трудно откроими информационни канали. Достъпни за духовно посветени.
Слава е сред тях. Тя, която е в света, но не от него, се прекланя пред дълбокия промисъл на
Мирозданието. Животът за нея е универсално качество на Вселената. Убедена: „Човек не може да
бъде сам - дори в самоналожено заточение. Висшите духовни същества и тогава ни подкрепят. Не се
бойте от самотата - Мойсей, Исус и Мохамед са намерили Бога в пустинята..."
„Човек като всички нас, тази удивително скромна жена сякаш бе една разгърната Вселена - споделя
Валя Стоянова, съседка от "Овча купел". - При това осъзната част от Цялото, носеща отговорност за
него."
Слава Севрюкова като че е от друга галактика. В духовна връзка с Космоса, със себеподобните, с
проявленията на живия и "неодухотворен" мир.
Специфичен натюрел с богата система рецептори. Обаятелна, пленително добра, на нея
"проговарят" дори цветята: „Страстите им са укротени. Омаята на аромата им пее. Птиците
пригласят..."
Как се обяснява духовния мир на една пророчица, владееща езика на пернатите? Магията на
интуицията - божие послание - стои над логиката.
Дали общува с тях, защото тя самата умее да лети?...
* * * Заслушана в трепета на тревите, Слава е категорична: „Растенията са в състояние да приемат
нашите чувства и мисли."
Тишината е привидна. На част от вълнуващите я въпроси получава отговор с техните "гласове".
Това й дава основание да сподели: „Сдържани, беззвучни събеседници, а в крехката им сърцевина
напират чувства. По-деликатни от нас, в мнимото си хилядолетно безмълвие уподобяват Бога.
Лицемерието се прикрива с думи, не с безгласие. Мълчанието - велика сила. Най-хубавите неща
на земята са тихи, незабележими" - едва чуто мълви.
Какво ли й нашепва зелената тишина?
Една от малкото пророчици, пишещи стихове. Цветята за нея са въплътена поезия.
Реалност - не като нашата. Вижда и чува необясними неща. Сякаш населява фантастични
територии. Всъщност сюрреални. Как ли се чувства в непознатите за нас светове? Растенията и
животните, "разтворени" пред прорицателката, стават прозрачни. Така прониква в съкровеността им.
И общува с крехките им слънчеви, устремени нагоре души.
С пиетет е към всички твари: „Още не познаваме законите, на които са подвластни растения и
животни. Те, подобно на нас, са носители на божествено начало. Откликват на обичта. Тихо
страдат, реагираме ли с неприязън."
„С домашните питомци разговаряше с лекота така, както с хората - спомня си племеницата й
Татяна Динева. - И те безпогрешно я разбираха."
- Как контактуваш с цветята и животните, лельо Славе?
- Като с човеци. Не е трудно. Който не го разбира -усмихва се, - денем му пречи светлината на
слънцето, хората, шумът на машините. Нощем - тихия ужас на мрака.
Словата й разкриват неведоми пространства. Съприкосновенията с творенията на природата за
уникалната жена са нещо естествено. Не комуникира с цветята и животните, измъчвана от самота.
Претова-рен делник от срещи със страдащи хора. Посредник на неизразимото, прави го така, както
общува с душите, тръгнали си от нас.
Трябва ли това да озадачава? - Щом умее да контактува с духовни същности от Отвъдното,
защо да се изненадваме, че го прави с животни и растения? За нея Вселената дори е живо същество.
Долавя звездния й ритъм.
Откровения, издаващи удивителното единство на света.
* * * Безкрайно чувствителна, все пак с кого комуникира? - С така наречената "групова душа на
животните и растенията"? С още неизученото "колективно подсъзнание на Човечеството"? Или
разкодира неоткроими природни знаци? Какво й шептят?
„Най-трудно се съхранява умът в сърцето"- многозначително отговаря.
Истината - Слава достига до слабо познати съставки от великата верига на битието.
Градинката пред старата й сгърбена къщица на улица "Георги Ковачев" 1 в столицата е една от най-
чаровните в квартала. Зелените й питомци почти непрестанно цъфтят. От тях и избухналите в изумрудени
пламъци дървета и храсти в двора лъха ободряваща ведрина. Крилата им обгръщат небето, закрилят  земята.
Дадат ли ви нещо с любов, никога не отказвайте. Като си отидете, ще почувствате лекота
от благотворния заряд на посланието. Но това не касае откъснатите цветя."
Слава съчувства на растенията-затворници във ваза. Не приема техния подарък: „Ако
поднеслият букет е угнетен от скрити терзания и болки, дори да е абсолютно искрен и добронамерен в
чувствата си, чрез осакатените растения те ще прелеят в душата ви. С бедните издъхващи създания
неосъзнато се предава човешката мъка. Тогава получилият ги ще се почувства потиснат, смазан.
Незаслужено ще страда.
Различно е при цветята в саксия. Силата на живото им енергийно поле не позволява да се
превърнат в неволни преносители на чужди страдания."
Изливайки душата си, Слава навлиза в сакралността на между човешките отношения. И най-
красивият букет се оказва... трънен.
В сърцето на пророчицата се таят съкровени послания. Чрез тях истината добива сърце.
Разговаря с неосезаемата за нас музика на волните растения. Потопена в ранимото им "безмълвие",
когато ги полива, мило им говори. Разрохвайки пръстта им, коленичила пред тях, като пред олтар на
Бога, нежно ги гали. От дланите й тече топлинка-живот.
Те, изглежда, я разбират. Изопнали боси крачета, грейнали, докосват я при полъха на вятъра с
криле на пеперуда. И отговарят с буен растеж и свежест и през най-сушавия сезон.
Убедена - без тях светът ще осиротее. Какви ли "мисли" и "усещания" се роят сред зелените им
аури?
„Цветята и животните - за носителката на свръхсензорика - са не само живи, а и разумни
създания. Източници на трогателни послания - усещат нашето присъствие, очакват, страдат с
нас, за нас. Дават ни уроци по любов и красота с най-необоримото оръжие - безмълвието."
Слова неказани, но чути. Като неразкодираната изповед на Бога.
Проговори ли Създателят, ще го направи с гласа на тишината. Напразно очакваме да се отвори и
взриви над нас небесно гръмогласие. Да намерим частица от Него в себе си, в някой друг. Думата на
Всевишния е тиха, но разбираема. И винаги последна.
Всъщност дали не мълчи, напрегнат-да се вслуша в молбите на всеки от хилядите страдалци по
ширналия се разнолик свят?...
„Животните и растенията комуникират с природните сили. Изпитват чувство на
привързаност. Отсъстваме ли от дома, тъгуват - разкрива Слава Севрюкова. - Нашите терзания ги
измъчват. Реагират на проблемите ни със състрадание. Разпръскват живителна светлина и любов.
Съприкосновението с тях обогатява. Изучавайки ги, ще станем по-добри и съвършени. В някои
отношения, макар това все още да е неприемливо за мнозина, те дори ни превъзхождат. Не изживяват
смъртта трагично като нас."
„Нека не пренебрегваме и убиваме тайнството на жилавите гени, заложени в същността ни
от зората на първия човек - приглушено въздиша пророчицата. - Животът открай време процъфтява
сред оазисите на животинския и растителен свят. Дотогава, докато обитаваме царството на
съхранената природа, ще оцелеят фините мембрани на душите ни."
С нескрита симпатия се отнася към Дървото на живота. Отглежда декоративното вечно зелено
растение в саксия. Разтворило широко елмазен чадър, то уподобява истинско дръвче.
Психотронният феномен споделя: „Цветята са вестоносци на Доброто. Устремени към
светлината, разпръскват приятно настроение. По-хуманни в известен смисъл, невъзможно е за тях да
правят зло - никому не се противопоставят. Напротив, раздават аромат с багрите на красотата.
Носят само радост.
В духовен план - по-нисши от животните. Но не по-слабо чувствителни от тях към нашите
действия, изказани и несподелени мисли. Пропити с чистота и любов към света, с лъчистата си
нежност са част от живота ни. Дали по-смирената и добра?..." -Провокира ни с усмивка.
„Тъжна ли съм, оклюмват - забелязва. - Погаля ли разцъфтелите им многоцветни ризи,
поговоря ли им с любов, целуна ли нектарните им устни, съживяват се."
В лирично настроение, Слава замълчава, приютена под топлите звездни криле на Всемира.
Заслушана в шепота на подалите главици в пиршество от колорит цветя, разговарящи с полъха на вятъра.
В кичеста, сякаш откъсната от рая градинка, където дърветата молитвено издигат длани към небето.
Това, на което се е посветила високо сетивната жена, Бог навярно от милиони години го върши
без усилие. Каква пророчица ще е, не се ли зарежда от искрената обич на зелената феерия, не пие ли от
волната мъдрост на птиците?...
* * * Леля Слава милее за природата. Домът й - подреден и чист. Отсъства блясък, но цари светлина.
В обширния, обгрижен с любов двор на къщицата си отглежда различни растения.
- Кои цениш най-много?
- Всички. Без пристрастие - потопена е в многогласите им въздишки. - Според мене, не
съществуват вредители. Дори плевелите са полезни. След време това ще е азбучна истина. Ние все още
не разбираме езика на тревите, общуващи с небето. Към него са отворени чрез светлината, въздуха,
дъждовната вода.
Понесла в душата си прашинка всемирна нежност, свръхделикатна е към все по-оредяващата,
крехко уязвима природа.
Цени свободата с право на съществуване на одухотвореното и "неодухотворено" разнообразие. За
нея багрите на цветята са въплътена поезия.
Не е ли Слава Севрюкова като тях?...
Скромната ясновидка с любов се грижи за мъничка костенурка и три котарака в дома си.
Костеливата гър-бушка са я намерили с доцент Иво Лозенски на връщане с автомобил от конгрес по
психотроника в Прага. Нарекли са я Павка. Дали защото "пуфка и пафка като парен локомотив",
тътрейки се едва-едва.
Грижовна, състрадателна към животните с тяхното смаляващо се пространство на планетата,
пророчица-та е силно привързана и към своите котки.
Никога не ги удря: „Раздразнят ли ви, не ги наказвайте - съветва с любов. - Станат ли
непоносими, достатъчно е предупредително да размахате руло вестник. Нищо повече. Умни са, ще ви
разберат..."
"Котаците",както умилително ги нарича, са с характер. Гавраил, най-атрактивният от тях, е
доста интелигентен, но страшно властен. Ловко отваря хладилника, разнообразявайки менюто си.
Понякога по време на посещение при пророчица-та гостите с почуда забелязват как изпод
покривката на масата се подава закачлива лапичка. Докато, разнежени, весело се закачат с него, част от
менюто им мигновено изчезва.
По израза на стопанката: „Хитрец и грабител, ако бе човек, не би излязъл от затвора..."
Докато се шегува с домашните любимци, леля Слава нежно гали своето таралежче по бодлиците,
сякаш е котенце. Свикнало с деликатността й, то приятелски се умилква. Нагажда се към дланите й,
пронизани от стотици бръчици. Тръпне от удоволствие.
„Много е умно! Всичко разбира!"- Хвали го свойски.
„Веднъж се бе загубило - споделя. -Дирих го, дирих къде ли не. Заради него влязох в спор с Бога:
"Върни ми го, Господи, моля те! Инак няма да ти служа!... Ще престана да приемам нуждаещите се от
помощ..."
В ония години съм била още млада, глупавка! - Смее се от душа представителката на свръхсензо-
риката. - Но ето, един ден две първокласничета се разкрещяха щуро пред оградата на дома: „Бабо
Слав-е-е, бабо Слав-е-е-е! Това таралежче твое ли е?!" - Знаеха за бодливкото.
Намерили го били на улицата. Тичаха задъхани, понесли го в шепичка, а то, миличкото, се
гушеше.
...Сякаш в тоя миг Бог показа, че съществува."
Разказвайки това, леля Слава внимателно повдига нестандартния си домашен любимец. Нежно го
целува по влажната хладна муцунка и притиска о бузата си.
Тарльо я стрелка с ококорени черни тъжни очета. В обичливите й ръце, под кехлибарените лъчи на
усмивката й се е превърнал в сива топчица галещ пух.
* * * Слава Севрюкова напомня приказна старица. Главоломно забързаният живот се преобразява.
Гостите, приседнали в хола, не усещат тихите вибрации на телата си. Потъват в примамливата мрежа на
нейните видения. Заслушани в гласа й, забравят за прозата, изграждаща живота. Реалността става по-
съвършена. Завладяващи изживявания. Сякаш небесна пратеница ги носи на крилете на Човечността.
„Леля Слава бе безкрайно обичлива - завършва спомени инженер Митев. - Сухоземната й
костенурка кротуваше под парното и гардероба на топличко."
Лишена от деца, сибилата се отнася с домашните любимци като с рожби. Те трябва да живеят в
нормални условия.
Сърцето й - дом за ПТИЦИ.
„След много години всяко животно ще придобие душа - говори с вдъхновение. - И сега не са
лишени от нея, но е групова, не индивидуална."
Низ от проникновения.
„Баща ми гледаше овце на село - споделя за едно необикновено запознанство Надежда  Георгиева. - Незнайно защо те изведнъж почнаха да боледуват и мрат. Преглеждаха ги ветеринарни
доктори, биха им инжекции - нищо.
Чул за ясновидката от „Овча купел", татко реши да я посети.
Посрещна ни блага усмихната женица. Без да запита за какво сме дошли, от прага продума:
„Знам, стоката ви боледува. От що ли? - Заразена е солта. Сменете каменната сол в яслите!"
Баща ми още на другия ден го направи. Ни едно животно не пострада.
След години, вече близка с пророчицата, узнах: живеейки в града, тя никога не е имала
съприкосновения с овце. Откъде ли черпеше информация?"
* * * Леля Слава се отнася с любов към заобикалящия я свят. Растенията и животните за нея са живи
общуващи същества. Нуждаят се от внимание и любов.
"Бъдете грижовни към тях - напътства. - На по-ниско еволюционно стъпало на развитие, трябва
да ги подпомагаме. Привързват се истински, безрезервно.
Искрено ни обичат и за разлика от нас за нищо на света не биха ни разочаровали.
Полезни са домашните животни. Нахлуят ли в дома ви тъмни сили, зъл човек или дори
само негативна мисъл, те първи реагират. Мисълта е енергия. Ударната вълна на злото тях
първо връхлита. Енергийната им система е слаба, по-уязвима от нашата. Така открай време ни
защитават...
Притъпявайки рушителните удари, благородно ни предпазват. Помагат ни да съхраним
хуманността. Добре е да отглеждаме поне една животинка у дома или на двора. Контактът с тях
съхранява душите ни от дървояда на отчуждението, дълбаещ изтъняващата сърцевина Човечност. "
„Животните в нарцистично съвремие, в което се приемаме за най-извисени същества на
планетата, са по-сетивни от нас. Предугаждат земетресения и други катаклизми - напомня
чародейката. - Разпознават същества от астрала. Спонтанно реагират при опасни съприкосновения
между световете.
Яви ли се неканен тъмен дух у дома, котакът Гавраил настръхва. Наежва се. Тревожно се
стрелка. Сърцераздирателно мяука, издавайки натрапника."
„Съмняващите се в съществуването на духове - спомня си посещенията при пророчицата
писателката Лиляна Серафимова, - неведнъж са забелязвали - заговори ли се за тях в стаята на леля
Слава, котараците й се наежват. Особено, когато по молба на настойчиви гости се налага стопанката
"да вика" неведоми проявления от Отвъдното. Мятат се из въздуха, настръхнали ръмжат срещу
фантомите.
По-чувствителни от нас, изглежда забелязват материализацията им. И реагират
раздразнено, почти както пред земетресение.
В тази ситуация се налага помощникът на леля Слава доцент Иво Лозенски да ги извежда от
стаята, за да не смущават посетителите. Едва след това пророчицата необезпокоявано
осъществява контакт с духове. "
„Домашните питомци - твърди преданата им приятелка - имат седем стадия на еволюция.
Конят е на най-високия. Следват кучето и котката.
Кучето открай време е пазител на къщата отвън, котката - отвътре. Козината им образува
слаби електрически заряди. При докосване отнема натрупаното вътрешно напрежение.
Освобождавайки от претоварване, здравословно ни предпазва. Най-благоприятно е въздействието им
върху хора, страдащи от неврози, психически и други заболявания.
Подобни електрически заряди, разбира се, съществуват и при другите домашни животни, но
са много по-слаби. А и не всички са така добронамерени към нас.
Далечните ни предци, разполагащи с изострени сетива и повишена интуитивност, открай време
са приютявали и са се грижили именно за тези създания.
Така са ги превърнали в домашни любимци. Кучето -пазач на двора, котката - на стаята.
Всяка нисша сила, носител на агресия, се спира и задържа от нисшето. Затова кучето е по-
ставено на пост - да охранява свещеността на дома отвън. Котката отвътре.
Независимо от нивото, полезен е контактът с животните. За да не обеднява Човечността. Не
умеем ли да разбираме езика им, как ще го направим помежду си?"
* * * Сложна е информационната система в животинското царство. Не по-малко трудна за
разшифроване от тази на растенията. Милиони години представителите на фауната са развивали сетивата
си. Съществува теза - каналите им на общуване не са мисловни, а чувствени. Дали не комуникират
емпатично (телепатия -чрез мислоформи, емпатия - чрез чувствено-сетивно усещане от разстояние - б.
а.)?
Това навярно биха могли да узнаят и докажат само екстрасензорни люде като Слава Севрюкова.
За нея съприкосновенията сякаш не са свръхестествени, а спонтанни. Общува на странен език.
Неразгадаема алхимия. Комуникацията с растителното царство неимоверно би разширила
рецепторния ни обхват. И обратно - единствено на сетива с неограничен диапазон са подвластни тези
контакти.
Животните може да са с многократно по-фина се-тивност от господарите си. Предусещат
бедствия, цунами, бури. Учени опитват да предвиждат земетресения, следейки поведението на
домашните любимци. Ден-два преди природния катаклизъм животните нервничат, а някои панически
напускат домовете.
Подобна е реакцията и на дивите природни обитатели. При геофизическия колапс в Индонезия
на 24.12.2004 г, например, не пострадва ни едно животно. Предусещайки отдалеко вибрациите на
приближаващото цунами, своевременно се изтеглят на високи, недосегаеми за вълните места.
Що за свръхчувствителни органични радари? - Науката мълчи. Виртуозни способности, които
кой знае защо еволюцията у нас не е развила. Или отдавна лекомислено сме изгубили.
Изживяваме се като покровители над домашните питомци. Не по-малко отговорно ни закрилят
те.
През 1976 г. за първи път в Китай се извършва масова евакуация на населението, следейки
поведението и реакциите на животните, предсказващи земетресение. Резултатът - стотици хиляди оцелели.
Освен това кучетата открай време се ползват при спасителни операции след трусове за откриване на
затрупани под отломките.
Широко разпространено е становището за вредата от домашните любимци. Разнасяли паразити
и инфекциозни болести. Но се явяват и все по-неоспорими данни за положителното влияние на котките и
кучетата върху нашето здраве. На какво да вярваме?
Изследователи от Мерилендския университет наблюдават 92-ма пациенти, прекарали остри
сърдечни пристъпи. От 39 души, които не отглеждат в дома си животни, 11 са починали в продължение
на една година след сърдечните атаки. От останалите 53-ма, притежаващи четирикраки питомци, за
същото време са предали Богу дух едва трима.
Домашните любимци влияят благотворно върху здравето на човека.
„Изчезнат ли животните - предупреждава легендарният индиански вожд Сиатъл, -
Човечеството се обрича на велика самота на духа."
„Не вредете на животните! Мир с растенията!" -кредо на големия писател-хуманист Виктор
Юго. Той, според свръхсензорните радари на пророчицата, е сред извисените древни духове. Последното
му въплъщение преди повече от две столетия е, за да подкрепи човешкия род в трудни времена.
„В отношението човек-животно има и една трета страна - Бог - напомня Слава Севрюкова. -
Грижим ли се за тях, Висшата сила ще ни закриля. Домашните любимци по своему ни помагат да
бъдем по-добри и милостиви.
Бъдете внимателни - можем да формираме негативна карма и с лошо отношение към
животните!"
* * * „Купили си бяхме вила в Ловешко - разказва йогата Венцислав Евтимов. - Нямахме търпение
да се похвалим с новата придобивка на леля Слава, а тя:
- О-о-о, виждам я!... Ето - и мазето ви виждам... Прорицателката описа в детайли имота
така, сякаш се намираше пред него.
За миг се умълча. И изведнъж:
- Ха!... В мазето са се подслонили двойка прилепи. Ей ги - свити в ъгъла на тавана.
За кой ли път - безупречна. Още не бяхме ги прогонили.
Прочела мислите ни, пророчицата рязко смръщи вежди. Строго заръча:
- Да не сте ги прокудили! Камо ли да ги убивате! После внимателно предупреди:
- Прилепите са ваши пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, казвам ви,
задават се нещастия...
И мило завърши:
- Моля ви, послушайте ме.
Невероятно. Прилепи - домашни бодигардове.
Не ни изненада. Отдавна се знаехме с нея. Свикнали бяхме с чудатостите й. Нищо повече тоз
ден не посмяхме да я запитаме.
...И тъй, необезпокоявани от никого, "крилатите нощни бодигардове" с години блаженстваха на  тавана на избеното помещение. Съседните вили за това време неведнъж бяха злодейски обирани.
Апашите с пръст не ни докоснаха.
Забравили странната история, наложи се да заминем за чужбина. Оставихме ключовете на
виличката на добри съседи - да я понаглеждат. В залисията обаче сме пропуснали да ги предупредим за
"крилатите телохранители".
Един ден те услужливо решили да прочистят мазето. И се престарали - прогонили "пазачите".
Още същата пролет крадци изтарашили вилата. Претършували я пет-шест пъти. Отмъкнали
имуществото. Кабелите дори изтръгнали от стените.
Тогава си спомнихме предупреждението, звучащо като приказна притча: „Прилепите са ваши
пазачи. Всеки дом се нуждае от охрана. Прогоните ли ги, задават се нещастия..."
* * * Увлекателният разказ на Венцислав Евтимов продължава, но вече в друг ракурс:
„Напоследък учените се опитват да разкрият връзката на човека с животните. Леля Слава
изглежда отдавна я бе разкодирала. От години с лекота общуваше с тях.
Водени от съветите й, взехме си котка за апартамента. Красива, елегантна, египетска. Тъй я
нарекохме - Египтянката.
Но любимката ни се оказа своенравна, страшно капризна. Не и ли хареса госта, ще се стрелне да
го одраска. Може и по-лошо - да раздере дрехата му.
Нервничи, ръмжи, хапе. Не мирясва, не го ли прогони.
Дистанцира ни от приятелите.
Конфузна ситуация.
Веднъж поканихме на гости леля Слава. Трудно подвижна, докарахме я с автомобил.
Внимателно я настанихме на дивана.
И ужас - към нея ненадейно политна Египтянка-та, за която сякаш бяхме забравили.
Опитахме да я възпрем.
Късно.
Вече се бе покатерила и увила около врата на гостенката.
Косите ни се изправиха - ако впие нокти в шията й?...
- Оставете я! - Властно ИЗВИСИ ръка старицата. -Добро СИ е животинчето. Нека му се порадвам.
За огромна наша изненада котката се отпусна на раменете й. Гальовно замърка.
Какво и направи? Дали я омагьоса? С никого не се бе държала така.
Египтянката остана все там, на шията на леля Слава. Неузнаваема, кротка, хрисима.
Умилкваше се, приятелски мъркаше. И тъй - до сетния миг на гостуване.
Какво й прошепна, как я помилва и преобрази? Пророчицата сякаш бе проникнала в душата й.
Изпълнена с благост и любов, притежаваше магнетична власт над хора и животни.
На сбогуване с мъка отлепихме Египтянката от нея"- завършва колоритната история.
* * * За да вникнем в уникалните способности на чаровната жена, нека се запознаем и с друг
кратичък разказ:
„Невероятно добра, леля Слава гонеше лятос мухите от стаите с кърпа. Правеше го
деликатно. Сякаш се боеше да не нарани или убие някоя. Внимаваше да не загине паяк или мравка -
спомня си Пушка Златарева. - И не само това. Тя, пълната вегетарианка, искрено бе убедена: „Щом
не мога да вдъхна живот на ни едно живо същество, нима имам право да отнемам неговия?"
Товарът на посветените.
Животните открай време се ориентират по светлината. Редно ли е ние да изоставаме от тях?
* * *
Скалите, съставени от минерали, влияят положително или отрицателно. С още по-силно въз-
действие са кристалите, полускъпоценните и скъпоценни камъни. Те - част от огромното, още
неопознато минерално царство.
- Минералите - уточнява Слава Севрюкова - са като живи, но в други измерения. Учените
отдавна се стремят да осъществят контакт с инопланетяни. За съжаление безуспешно. Търсят ги къде ли
не из без-бродните космични бездни. Сякаш забравят - човек не е изолиран остров от света, нито
Земята - от Вселената. Най-елементарните форми на живот минералите открай време са сред нас. С
безразличие ги подминаваме. Дали защото невзрачни до незабележимост, са навсякъде. Изграждат
скалната маса на Земята, на планети, спътници, астероиди... В състава са на още неизучената Вселена,
която, може би, поради невежество наричаме неодухотворена.
Не, Слава не е реликва от отдавна отшумяла епоха. Някога хората са били духовно по-богати и  сетивно по-разкрепостени от "всезнаещия" наш съвременник.
- Как съзираш ролята на минералите в бъдещето на Земята като планета?
Докоснала се до неизследваните предели на света, прорицателката строго ни поглежда:
- Не мислете, че там, където стъпваме, ще е все земя... - Ненадейно сменя ракурс. - С
годините предстоят промени в масивите, изграждащи геопланетарната кора. В тяхната структура
участват пак те - "бездушните минерали"...
(Задаващите се изменения в литосферата са обект на една от следващите глави "Световни
съдбини" - б. а.)
- Как да комуникираме с тихите представители на това странно царство?
- Като ги изучаваме и на първо време си служим с най-благородните от тях. Един скъпоценен или
полу-скъпоценен камък може да е благоприятен за някои, за други - не. Това с годините ще е все по-
популярно. Ще се прилага от потомците, многократно по-сетивни от нас. Предусещайки, ще се насочват
към най-благотворните места за живот. С все по-развита интуиция за местностите, подходящи за
природното им естество.
Всяко камъче крие част от земното минало. То след години ще се разшифрова, благодарение на
минералите. Не мислете, че е фриволна пословицата „Човек камък да ритне, история ще му се
разкрие". Освен това е казано: „И камъкът ще проговори."Знайте, ще дойде време хората да "четат"
камъните... (Едно необяснено пророчество - б. а.) За способността си да осъществява контакти с ми-
нерали Слава споделя:
- Това за мен е отминал период. На никой пръстен, ако сте забелязали, не нося скъпоценен
камък. Предпочитам благородния метал. Спомага за по-добра връзка с Космоса.
„Двоумите ли се какъв скъпоценен или полускъпоценен камък да украсява вашите бижута,
насочете се към златото - съветва посветената. - Излъчването му е благодат за всички. Освен това то и
лекува.
Имате ли венчален златен пръстен или халка, за нищо на света не ги сваляйте. Опасно е да не се
запилеят. И най-вече - обет сте дали чрез тях пред Бога да бъдете едно с половинката си."
* * * Близка на пророчицата разказва:
„Някога моето малко момче обичаше да се заиграва с венчалната халка. Изтръгваше я от пръста
ми и търкаляше из стаята. По детски се забавляваше. Неусетно изчезна.
Дирех я, дирех, няма я.
Нелеки години. Семейният живот не вървеше. Развихриха се съкрушаващи бракоразводни дела.
Обърнах се за съвет към леля Слава.
- Не се тревожи. Тъй ти е писано - внимателно ме успокои. И присвила очи, продължи. -
Виждам, синчето е изтеглило венчалната реликва от безимения ти пръст. Душичка... Не е случайност,
не-е-е. Уж си играе с нея, а всъщност подсказва: „Мамо, раздели се с татко, да спре да те тормози.
Да не страдам и аз от безспирните ви разпри."
Тъй и стана.
Проникновеното тълкувание на пророчицата пресуши колебанията, уталожи мъката в душата
ми. Болезнено, това бе единственото спасително решение.
Но ето - тогава изникнаха нови, още по-остри стълкновения с ревнивия съпруг. Заплаши ме с
убийство, настоявам ли за развод. Наложи се отново да се обърна за подкрепа към необичайно
далновидната жена.
Взряна в бъдещето, животът ми изглежда се бе откроил като на длан пред нея. Смело ме окуражи:
- Не бой се. Виждам, категорична съм – зловещата закана на съпруга ти не ще се изпълни.
Слава Севрюкова, усърдно ценяща брака като акт, благословен от Бога, сега бе на друго мнение:
- Кармичната обвързаност през вековете ти позволява да се разделиш с този човек.
Случката навежда на мисълта - знаци на съдбата се кодират и в такива съкровени вещи,
каквато е венчалната халка. В невежеството си ги подминаваме с безразличие. Малко са хората,
умеещи да ги разчитат и тълкуват.
С изострена сетивност, чистота на живот и мисъл, съчетани със задълбочени познания,
може да се надмогне елементарното отношение към света.
Ерудицията на жената-уникум променя отдавна известната картина на
пространството около и в нас.
* * * Трябва ли всичко до тук да учудва? Слава вниква и в "езика на неодушевените предмети".
Владее психометрията. Вещите й "говорят". Издават хората, докосвали се до тях преди десетки или  хиляди години - външен вид, съдба, характер, мисли.
Невероятните истории и най-вече случката със змията подсказват - светът е широко отворен за
духовно зрящата част на Човечеството.
„Братство има между растенията, минералите, животните"- забелязва Петър Дънов.
Ванга с колоритния си македонски диалект по своему се вписва в тази постановка; „Живецот е
вечен. Нема мъртви предмети. Одушевени, неодушовени, всичко е живо. Живи атоми-вселени.
Галактики на безкрайността."
Трябва да умеем да общуваме с животни и растения. Да опознаваме качествата на
минералите. Да се вглеждаме в привидно баналните, всъщност тайнствени сигнали на битието. Да
разчитаме скритите послания на неслучайните, уж инцидентни срещи и събития.
Овладеем ли това, отговорно ще заемем място в света и отвъд него. И, променени до
неузнаваемост, със сакрални знания за лечебния ефект на великото чудо ЖИВОТ, ще завещаем на
поколенията непреходна Мъдрост.
ЗАЧАТИЕ НА ЖИВОТА И ЕВОЛЮЦИЯ
Как е сътворен светът? От първичен хаос? Ако е така, защо е стройно подреден? Кои закони го
управляват? Какво се е извършило някога на Земята, самотна искрица на живота, в затънтения ъгъл на
нашата галактика? От какво, как, кога сме произлезли?
Въпроси, изкушаващи открай време будната мисъл. За да узнаем кои сме и къде ще стигнем,
нека се върнем с помощта на Слава Севрюкова там, откъдето сме поели.
Задава се поредно пътешествие назад в хилядолетията през психотронния взор на една
неординерна личност. Налага се да свалим очилата на традиционно виждане.
Има ли Сътворение, пророчицата е там. Вихри ли разрушение, вилнее ли хаос - пак там.
Подвластен на сакралността, нейният свят е извън обичайното. С години странства из Вечността.
Вниква във Висшия замисъл, движещ Вселената, направляващ земните процеси.
"Живата хроника на земната история" не приема мастиления дух на едно "мъгляво
Сътворение". Откъсната от изкушения, суети и делнични удобства, работи прозорливо, без да се бои да
разкрие вижданията си за Началото на началата. Достига земни извори, потъвайки в небесните:
„Вникнете дълбоко в себе си, за да откриете света около вас. Но колко чисти трябва да бъдете, за да
го съзрете."
Изследвайки живота, разбива господстващи фундаментални схващания. Реанимира миналото.
Един феномен проучва друг.
Пророчица. Неудобна. Непризната. Дори посмъртно смущава съня на противниците на Новото.
* * * „Светът е стар, много стар. - Мълви Слава, потопена в загадката на съществуването. -
Нашият свят, а още повече Отвъдният.
Вселената е създадена в един върховен миг. Любов и Хармония са вградени в необятния Космос.
Те управляват неговите структури."
Библията е категорична, науката го потвърждава - звездите и планетите са изградени от
първичен материал, извлечен от бушуващия хаос. От него е оформена и планетата Земя. Той с неугасима
сила бушува и сега в недрата й.
Психотроничката е убедена: „Всичко на този свят откроява следи. Дори ненарисуваното от
художник и незаснетото на лента. И най-уединените изживявания се гравират в Акаша."
И тя извлича сведения о т Световната информационна банка. Взряна в тъмния генезис на
Битието, констатира: „След сложни химични процеси Гея се покрива с вода. С изграждане на
атмосфера, катаклизмено се оформя планетарният релеф.
Продължително явление. Извършва се едновременно по всички нейни кътчета. По-късно се
създават елементарни условия за възникване на живота."
За нея: „Светът е изначален, Разумът - също. Първо е Сътворение. После - Претворение.
Сътворението не е спонтанен процес, резултат на трудно обяснима съвкупност от случайности, дело
на "сляпата природа", както учените-материалисти ни внушават. Напротив - това е "обмислен"
акт. Плод не на произволни, а на прецизно направлявани свише процеси. Осъществява се със замах от
РАЗУМНА СИЛА, систематично действаща от ранните зори на Мирозданието. Еволюцията се
развива по висша схема."
Слава достига "алфата на битието", откроявайки "небесния произход" на човека. Търси отговор
на ми-тологемите - кои сме, откъде идваме? Но най-вече -къде ще ни отведе избраният път?
Заобиколена от образи и картини, извиращи от зората на времето, пророчицата ни връща към
източника на Първосъзданието - СВЕТОВНИЯТ РАЗУМ. Опровергава хипотезата за "засяване на  живота" от извънземни същества. „Нашата цивилизация - според нея - не е плод на техните
действия. Не сме космическа колония".
Не приема и модерните някога твърдения, че сме потомци на оцелели астронавти от
катастрофирал междузвезден кораб, адаптирали се към местната среда. Не сме и "остров на Дявола на
съседи по разум", от които тук уж били "заточени" непослушни момчета и момичета от чужда планета
(така както преди векове са заселени Америка и Австралия).
За психотроничката: „Животът на Гея е резултат на посявка, закономерен продукт на
ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ."
* * * Как е възникнал животът на Земята, миниатюрна точица в океана на Вселената?
„В топла и сладка водна среда на подходящо място - забелязва Слава Севрюкова - се образува
"първичен бульон". Висшата Сила "засява" там семената на живота. От тях възникват първите
едноклетъчни организми."
Какъв е този природен "праинкубатор"? Вникващата отвъд границите на познатото за
пореден път акцентира: „Това не е коктейл, забъркан от множество случайности. Едноклетъчните се
появяват, запълвайки определени свише генетични и полеви матрици. От тях след хиляди и милиони
обиколки на Земята около Слънцето еволюират нови, все по-усъвършенствани организми.
Природата-майка работи бавно, търпеливо. Филигранно извайва разнообразни форми на
живот, за да достигне до своите шедьоври. Затова чудесата й сякаш нямат край. "
След нови милиони и милиони завъртания на Земята около Слънцето определени клетки се
комбинират. Възникват свръхпримитивни многоклетъчни форми на живот. Явяват се растенията. След
още милиони - най-елементарни животни. Създават се първични древни връзки - растения и животни
си влияят. Това още повече стимулира развитието.
Създателят на "чудото, наречено живот" за Библията е Бог. За науката - майката Природа.
Двата клона на познание са единни - в тези епохални процеси липсва самоцелност. Елементарните
проявления на живота дълго се "шлифоват" по пътя на еволюцията. Оттогава сушата, водните
простори и въздуха се отрупват с несметни пърхащи, летящи, пълзящи, плуващи, ровещи се твари.
Сякаш навлизаме в един току що сътворен свят. Психотронният изследовател отваря прозорец
към най-древната реалност. Съзира отблясъка от искриците на Сътворението: „Животът е създаден от
СВЕТОВНИЯ РАЗУМ, притежаващ колосален запас от енергия. Посяването му е повсеместен процес из
Космоса, който ние все още твърде слабо познаваме."
Слава Севрюкова като че е привърженица на теорията за панспермията: „Многообразните
форми на живот на планетата ни не са щастливо изключение, а строга закономерност. ВИСШИЯТ
РАЗУМ е всеобхватен - действа с размах в неизбродни космически мащаби."
Взрем ли се в този на пръв поглед "несъвършен свят", не можем да не се запитаме - от левичар
ли е създаден? Вгледани, откриваме - да, сякаш е почерк на лява ръка. Но това е РЪКАТА НА БОГ.
Коя е истината за Сътворението?
Еволюционната теория твърди - животът възниква едва ли не по "сляпа случайност" от
неживата материя. Под напора на естествения подбор някои едноклетъчни се преобразуват в
многоклетъчни, които по-късно изграждат по-сложни форми на живот.
Според Библията, Бог е сътворил живота и съществата неизменни - такива, каквито са.
Господстващата научна теория за произхода на живота от неорганична материя е изпълнена с
неясноти. Практически недоказуеми обяснения. Библейските притчи за неговата поява звучат наивно.
„Някои митове са толкова популярни, че сраснати с масовото съзнание, отдавна са приети за факт" -
иронично подхвърля пророчицата.
Информацията от свръхсензорните канали на Слава Севрюкова е категорична: „Вселената е
създадена в един върховен миг. Оттогава в нея са кодирани дълготрайни тенденции на развитие.
Подобно жив организъм, Мирозданието се движи, пулсира. Непрестанно се усъвършенства. Една от
закономерните му прояви е животът на Земята."
- Каква е разликата между Земния и Вселенския Разум? Кои "механизми" пораждат чудото, наречено
живот?
- Няма Земен Разум, Земен Дух и прочие. Един е -произлиза от РАЗУМНИЯ ДУХ НА КОСМОСА.
Изпълва всяко кътче на Вселената, включително Земята. Време за Него не съществува - човешко
понятие е. Под въздействие на невидимата СИЛА не спира еволюционната мелница.
С "посяване" първата клетка на биоматерията, Разумът влага в нея план за съществуване,
оцеляване и развитие. После - с милиони години - по устойчивата схема, възникват все по-сложни.
След още милиони се появяват многоклетъчни. Елементарните растения се усъвършенстват. Същото  става с животните, с образувалата се между тях сложна верига.
Активиран свише, Животът се вихри по предна-чертания си път. Друг е въпросът какво ще
произведе в лицето на Човека - "венеца на Природата". И кои са неговите граници.
Жизненият цикъл преминава през мъчителни етапи на адаптиране и остри сблъсъци за
оцеляване.
На мегабедствия и сътресения. Многократно е стимулиран с привидно сриващи, всъщност
полезни обнови-телни катаклизми. Неистово се боим от тях - бичът на планетата.
За Слава Севрюкова те са катализатори, пришпорващи еволюционния възход. Например - с края на
динозаврите се отваря ниша за развитие на по-съвършена форма на живот - бозайниците.
Психотроничката помирява наука и религия, твърдейки: „ВИСШИЯТ РАЗУМ {Бог, Разумната
природа - б. а.) създава живота и направлява тенденциите за усъвършенстване на организмите,
предоставяйки им самостоятелно в определен периметър развитие."
* * * Какво е становището на Слава Севрюкова за генеалогията на човешкия род?
- Съществували ли са на Земята хуманоидни цивилизации преди нас? - Валят зажаднели
въпроси.
- Да, имало е древни култури. Далеч преди човека са възниквали, процъфтявали и са се сривали
други хуманоидни цивилизации. Загиват много, много отдавна. Тъжен провал. Не успяват да оцелеят
поради непригодност. Не всички са от нашия генетично-еволюционен тип...
Психотроничката загатва за далечни предшественици на човека. Вероятно ефирни енергийни
същества. Затова ли липсват материални следи? Преди колко милиона години са процъфтявали
различните от нас "люлки на цивилизациите", отговор не й се "дава".
- Коя е причината да изчезнат?
За да "разпечати паметта" на Гея, прониква в Акашовите записи:
- На планетата неведнъж е посяван Разум.
Невинаги в суровата и среда е намирал здрава почва за развитие. Онези същества просто не са
могли да извървят закодирания в тях еволюционен път. Непригодни да изпълнят духовната си мисия,
цивилизациите им са се проваляли. Не всяко творение на Висшата сила е шедьовър на
устойчивостта.
- От тях не оцеляват веществени доказателства?
- Защо се чудите? Някога на Марс, както виждам, също като при нас процъфтява живот в
разнообразни биологични форми. Знам - тези факти ще бъдат научно доказани...
(Дали визира метеорита от Червената планета, върху който учени от НАСА идентифицират
отпечатъци от микроорганизми? Открит е десетина години след смъртта й. Или в полезрението й са
резултатите от по-късните проучвания на космическата сонда "Спирит", изпратила на 13.01.2004 година
косвени доказателства, че на Марс някога е имало вода? Според космическите изследвания, под
полярните шапки на Червената планета "вълшебната течност на живота" би трябвало да съществува
и сега.
Възможно е да се касае и за непознати форми на живот, чиито следи ще бъдат открити.)
- Лельо Славе, какво се откроява пред твоето "психотронно око" за чудовището от Лох Нес? За
неговия събрат в езерото Оканатан в Канада? За снежния човек "йети", наречен още саскуоч ('Голяма
стъпка")? Реални ли са? Какъв е техният произход?
- Висшият Разум съхранява ограничени популации на част от обитавалите Земята същества.
Такива са плезиозаврите от Лох Нес, "Голямата стъпка" в Хималаите и много други. Защо се чудите за
йети - и днес екваториалните джунгли са обитавани от неопознати първобитни племена и раси.
Еволюцията рядко губи трудните си завоевания.
След време представители на ограничени колонии от тези считани за отдавна изчезнали видове
на животинското царство ще бъдат открити. Така ще стане и с други допотопни същества, населявали
Земята преди милиони години. Приети от науката за безвъзвратно изчезнали, истината е различна.
Бъдещето ще я докаже.
Слава Севрюкова за кой ли път - новатор. Какво нашепва - свои сънища? Или?...
* * * Да не прибързваме с изводите. „Съществата на Земята отдавна вече са напълно изследвани"- с
надменна категоричност твърдяха учените на XX век.
Какво се оказа?
„Предстои непредубедено изучаване на света" -становището на самородната психотронна  изследова-телка се потвърждава от знаменити съвременни естествоизпитатели. Едуард Уилсън,
еволюционен биолог от Харвард, заявява пред списание "National Geographic" (V, 2006 г): „При
животните познаваме едва около 10 % от всички видове." (Визира насекомите - б. а.)
Не е изключено изследователите тепърва да се докоснат до нови неоткрити животински видове.
Или до техни представители, приети за изчезнали отпреди милиони години.
През втората половина на миналото столетие на бял свят изникват изненади, за които научните
светила не могат да повярват на очите си. Ненадейно, като дух от океанските дълбини, изплува считаният
за изчезнал отпреди повече от 400 милиона години целакант (латимерия). "Живо изкопаемо" - свързваща
брънка между риби и земноводни. Странно същество, размахващо перки като крачета, то и днес населява
в малобройни колонии труднодостъпните дълбини на океана.
В по-ново време на океанския бряг бе изхвърлена разлагаща се големоуста акула. Изследванията
показаха - от първичен вид е, класифициран за "престанал да съществува отпреди милиони години".
Нима е абсурдно да са съхранени и други животни, зачеркнати като безвъзвратно погинали?
Ами ако и те обитават закътани райони на планетата, подобно на целаканта и древната акула в
ограничени популации? От сложния еволюционен път на живота на Земята, според Слава Севрюкова,
са запазени считани за отдавна изчезнали животински видове. Те ще бъдат открити.
Докога с гордост ще се бием в гърдите, че сме единствени представители на човешкото племе?
Ами ако "йети" се окаже по чудо оцелял наш прародител?
Друг пример. Рисунките на платото Наска са открити случайно през 30-те години на миналия век
от самолети, търсещи вода по безплодната му повърхност. Изневиделица пред изумения поглед на
пилотите се открояват контури на огромни животни и странни знаци, разчертани на километрични
разстояния. Въпреки множеството хипотези, предназначението им е трудно обяснимо.
Не престават съобщенията за загадъчни срещи с абсолютно неизвестни, закътани първобитни
племена из трудно достъпната Амазонска джунгла. Там времето като, че не е помръднало с хилядолетия.
Какви ли нови още по-потресаващи сензации ни очакват?
Психотроничката "изравя" историята от вековните пясъци на митове и заблуди. Възкресява я,
внимателно подготвяйки за нови, подобни на целаканта, сюрпризи. Завладяващи идеи. Примамливо
зазвънтяват в ума.
До болка позната й е максимата: „Искаш ли да си създадеш врагове, опитай да промениш нещо".
Разтърсвайки катаклизмено представите за света, какво я посреща? - Дори не противодействие. -
Пренебрежение. Изпитан от векове патент на посредствеността.
Постиженията на психотропния учен тепърва ще се оценяват по достойнство.
* * * Толкова за съхранените и неизвестни еволюционни брънки в животинското царство. Най-много ни
интересува Човека - "разумната кал на Земята". Натам са насочени следващите въпроси:
- Би ли могла "да се пренесеш" на изчезналия континент Атлантида? На този, според Платон
"остров, населен с могъщ народ", съществувала ли е високо еволюирала цивилизация?
- Да, ама вие прекалено силно желаете да ме тласнете натам с вашите въпроси... - Смее се
пророчицата.
Не е специалист по всичко. Не е длъжна да отговаря на самоволни хрумвания. Но, осъзнавайки
мисията си, подава гроздове от информация, никога трохи. Потопена в античното минало, продължава:
-Атлантида, както ми се разкрива, е реалност. Пред мене е островът. Там процъфтява високо
напреднала държава. За разлика от други цивилизации, успява да достигне доста високо развитие, но
поема по погрешен път.
Пророчицата потъва в тайните на вековете:
- Не е чак толкова извисена, колкото се приема. Била е. И изчезва в океана. Толкоз. За
чудене ли е? Неведнъж на Земята се разразяват мащабни катаклизми. Доколкото виждам, и нови
предстоят... След хилядолетия се явяват, просперират, безславно затриват и други значими култури - в
Африка, Индия, Египет, Северна и Южна Америка. Всяка цивилизация се изчерпва, не успее ли да
направи решителна крачка към Духовността. Питайте друго. Рязка смяна на ракурса:
- От какво произлиза предходникът на човека? От маймуна? Преселник от извънземието? Или?
- Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен.
Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние - на 48. И какво? Нима са по-умни?
Прорицателката звънко се смее. Когато продължава, тонът й е сериозен:
- Късче Вселенски Разум е вложен във всяко човешко същество. От него зависи правилно
ли ще се развие. Възможно е да се разрасне. Или, потулено в границите на съответния живот, да тлее
и мъждука. Ако духовната ни еволюция е възходяща, след години ще се присъединим отново към  лоното на Висшата Светлина. Обърка ли се развитието ни, може да се завърнем в тъмната пещерна ера.
А може и още по-назад...
Важно е да осъзнаем отговорността си. В нас е част от "космическата цялост". В изпитанията на
еволюцията винаги има елементи на риск. Не всичко е абсолютно предопределено. Освен това тук
времето не играе решаваща роля.
(Водните кончета са на близо 325 милиона години. Появяват се далече преди да бъдем
"проектирани" във Вселенската лаборатория. Нима са по-съвършени от хомо сапиенс? - б. а.)
- На Човечеството е предопределено самостоятелно развитие - завършва послания
харизматичната леля Слава. - Висшите същества ни подтикват напред в кризисни периоди, но не ни
подкрепят майчински непрестанно като прохождащи деца. За да се усъвършенства, духът на сапиенса
се нуждае от изчистено съзнание и мисъл. Пребиваването на Земята в плът и кръв има важно
предназначение. С преодоляване на неимоверни изпитания в низ от прераждания, духовно да се
въздигаме.
* * * Не знаем началото, нито финалната отсечка на развитието си. Благодарение на пророчицата, по
един нестандартен път ще се опитаме да се докоснем до тях.
- Би ли разкрила най-ранните ни еволюционни етапи? Какъв е нашият генезис"? Кой е
първият човек? "Сътворен" или, както се твърди, възникнал "от самосебе си"? Как се заселва на
Земята? Едновременно на различни места или на едно? Къде е най-ранният ни дом?
Прорицателката, присвила клепачи, се потапя във видения с древни координати.
(Датата на разговора е 24.11.1977 година.) След малко с по чуда се взир а. Тя ли е то ва? - От
светлокафяви, очите й са СИВИ, втренчени в пространството. Гласът - картечно забързан. Рязък, насечен:
- Виждам - река. Не мога да определя коя е. Възможно е вече да не съществува... Край нея -
блатисто място... Там, в "сладка" топла вода попада "семето" на несътворения още човек. Прелетял е от
Космоса.
- Как? Чрез комета, метеорит, метеоритен прах или изкуствено космическо тяло?
- Тайна... - Слава Севрюкова махва с ръка. Тъжно, приглушено въздиша.
Рязкото прекъсване ли я смути? Сложен е емоционалният свят на пророчицата.
Дълбока тишина. Сякаш съдбата на Вселената е заложена в задаващите се проникновения.

- ...Виждам купчинки слуз - разсича безмълвността. - Зрънца, подобно плода на черница.
Малки мехурчета с ципа, като белтък от яйце. От тях се заражда предходникът на човека. Възниква от
тези "семенца", пропътували до Земята от Световното мироздание. Животът ни е пренесен от
Космоса! С първи проявления - във водата.
Пред мен е безполово същество отпреди милиони и милиони години. Гъвкаво меко тяло във
водна среда. Размножава се чрез делене. По ония кътчета се сипят тропически дъждове. Виждам, при
появата първообраза на най-ранния ни предходник планетата е обилно населена с животни.
- Казваш, безполови предци. Как е възможно? Това хумункулусът на алхимиците ли е? -
Иронично подхвърляне. - Деленето е характерно за едноклетъчните. Съществата, от които сме
произлезли, не са такива, нали?
- На оня етап все още са много, ама много далече от бозайниците - леят се проникновения. - Пред
мене са - нежни, еластични създания. Водните ни предходници по начина на размножаване уподобяват
едноклетъчните. Но дали са такива?... В тях е вложен ранният ни генетичен код. Предстои да станат
бозайници мно-го-много по-късно, едва с половото разделяне. Говоря за най-ранния период. По онова
време Земята е населена с тревопасни и хищни гиганти. Има и динозаври.
* * * С ушите си ли чуваме? Най-ранните предтечи на човека сред динозаври?! - Еретични становища
от седемдесетте години на миналия век. След патентовани открития в минно-геоложкото дело и
ядрената физика, нестандартният учен извършва психотронна възстановка на Миналото. Контрастът
от известното за първите хора и поднесената информация от Слава Севрюкова зашеметява. Най-вече с
първичния тип репродукция.
Трябва ли да учудва "непорочното зачатие" при тези най-ранни и толкова нежни водни създания?
Нима някой учен е успял да разкрие как са изглеждали, битували и размножавали първопредтечите на
човешкия род? Кой ги е разкодирал?
Психотропните проникновения на Слава достигат до алфата на нашия генезис. Човек не е
възникнал от небитието. Първопредходниците ни-с небесни корени от Вечността, поемат нелекия си  земен път във водна среда.
За живота в оная тъмна и навярно кървава епоха съвременната наука може само да гадае.
Оскъдни, почти никакви са костните останки от много по-късните междинни звена на нашето развитие.
Фосили на алфа предците реално отсъстват. Как да ги има -те, според нестандартния учен, са лишени от
кости. „Опорните им структури - споделя психотроничката в друг разговор - са меки, хрущялни."
- Според твоите разкрития, лельо Славе, "най-ранните ни предтечи са се размножавали чрез делене".
Как се е извършвал този процес? Как са изглеждали те?
- Виждам... Пред мен са, във водата... - Прекосява отново моста на времето. - Малки, подвижни,
леки. В областта на корема, където след милиони години ще се оформи бъдещо пъпче, се образува
нещо като пъпка. Тя расте, расте. Коремчето се раздува. Там се оформя зародилото се мъничко ново
същество. Когато е напълно завършено, мъчително се откъсва от родителя. Зрелият индивид прекъсва
свързващото звено, давайки самостоятелност на новия живот.
Прорицателката има възприятия за свят, недокоснат от учените. Достига ранния портал на
най-далечните предци. Отпреди милиони-милиони лета.
Смайващи прозрения. Оживяват "зачатъците на първите ултрапримитивни предходници на
човека" (с цялата условност на това понятие). Усъвършенстваните наследници на малките безпомощни
същества по-късно ще променят до неузнаваемост средата и живота на планетата.
Къде се появяват първопредците ни-в Азия, Африка, Близкия Изток? - Слава Севрюкова не
отговаря. Позовавайки се на описанието й, Африка най-вероятно ще се окаже люлката на Човечеството.
Палеонтолозите имат подобни предположения, но те касаят много по-късните ни предтечи.
Пушка Златарева и Красимира Шопова си спомнят: „Леля Слава описа родината на човешкия
род: „По онова време на планетата - разкри тя - се е разпростирал само един огромен материк. По-
късно от него са се откъснали и оформили съвременните континенти. Това е станало много отдавна."
За да уточним къде се появяват първопредходниците ни, подадохме на психотроничката глобус.
Взряна в него, сочейки участък от североизточната част на съвременна Централна Африка, тя
уточни: ,Тук, в топлите водни простори са възникнали далечните предци на първите хора. Това се е
извършило още преди отделянето на Африка от праконтинента."
Уникална информация. Ще трябва да се доказва с годините.
Изгряла е Нова ера. Животът - успешно пренесен от Космоса, пуска здрави корени на Земята.
Знаел ли е нереализираният предходник на ултрапримитивния човек какво го очаква, рискувайки да
прелети огромни пространства от вселенската бездна, за да се настани по тези нелесни за живот места?
И трайно заселен на Синята планета, "небесният посланик" да се превърне в неин пленник? Или бъдещ
господар?
Щом като "семето на живота" е "засято" от Космоса, какво е Земята за нас - родина или
хазяйка?...
- Странни еволюционни лабиринти. Ако правилно те разбираме, говориш за нещо като "клонинги".
Би ли могла да разкриеш защо безполовото делене при онези ранни твари се извършва именно в областта
на пъпа?
- Този участък на тялото предхожда мястото, където милиони години по-късно плодът на
бъдещото създание ще е свързан с пъпна връв с утробата на майката. Така ще е при двуполовия човек,
закодиран да се реализира в тях. Малките протосъщества - сложна комбинация от клетки, инстинкти
и разум в начален стадий - още са много, ама много назад от него.
Взряна в най-ранните проявления на предците в една отдавна изчезнала епоха, прорицателката
потръпва:
- Ето, открояват се пред мене в по-късен етап - вече на сушата. Обрасли в козина, по-
стегнати, ала все още с еластично хрущялни скелети. Не, още е твърде пресилено дори да се говори за
хора.
Слава Севрюкова подчертава:
- Първичните ни предходници не се родеят с маймуната. Представата за произлезлия
от нея човек е напълно погрешна! Абсолютно самостоятелен клон в еволюцията. Произведение на
божественото изкуство, наречено Природа. И нейното бъдещо чудо!
Изненадващи възстановки за най-ранните носители на човешкия геном - променя се начинът им
на живот от водна в сухоземна среда. Настанали са епохални събития. Те по-късно ще се окажат
еволюционна сензация, разтърсила света.
Появили са се най-ултрапримитивните предшественици на първите хора. Мнозина биха се
усъмнили в това, но в противен случай дали би ни имало на Земята? Независимо как са възникнали,
изглеждали и еволюирали - както описва психотропният феномен или другояче.
Кога е станало това? - Може би рано, мно-о-о-го рано. Да не би още, когато Бог е бил дете?...
* * * Първите човекоподобни, според прорицателка-та, са безполови. Съжителстват в дива
кръвожадна епоха с динозаври. И оцеляват, надживявайки ги в крупни катаклизмени изпитания,
съпровождащи рискованите завои на еволюцията.
В по-късен етап, вече излезли от водата, те се разкриват пред психотроничката - пъплещи,
обилно окосмени. Започва нова епическа промяна. Оттласна-ли са се мощно напред след сриващите за
мегафауна-та, погромни за оня период природни сътресения.
От какво е предизвикано това? „Катаклизмите са ни направили хора" - твърдят авторитетни
съвременни изследователи.
Дали е така?
„Катаклизмите са катализатор, ускоряващ развитието. Не ни моделират в човеци.
Създадени сме такива. Човекът е самостоятелен клон в еволюцията. Съкрушителните природни
сътресения спомагат по-добре приспособимият от животните наш предходник постепенно да се
превърне в бъдещото "най-съвършено същество" на Земята" - уверена е пророчицата.
Прозрения пораждащи смели хипотези за произхода на сапиенса. Ако вижданията й за ранния
ни генезис се потвърдят, антропологията ще трябва да се измести с десетки, може би, стотици милиони
години назад. А историята на човешкия род коригира. И пренапише наново.
Това Слава не я касае. Предава психотронни прозрения, извлечени от свръхсетивни канали.
Разшиф-рова тайните на Сътворението, избягвайки сензацията. Предлага безпристрастна "историческа
снимка" на епохата. Грабваща ума история с невероятен разсег във времето. Отваря прозорец към живота
на безполовите алфа-предци.
Това ли са далечните представители от времето преди сексуалната диференциация - т. н.
андрогени, за които тук-там се среща загадъчна информация? Ако е така, достигнати са основите на
най-ранното генетично дърво.
„Предходниците на първите хора, обитаващи в началото водните простори - забелязва
психотронич-ката, - са се размножавали безполово, чрез "делене"."
Критични сте към фактите, добити по психотронен път? - Ваше право. Но кой познава
първообразците на предходниците ни? Известно ли е откъде идваме "преди да се превърнем в това,
което сме" - зверове, птици или риби?...
* * * Не, човекът никога не е бил звяр. Ражда се бавно. Една заплетена, дълго криволичаща пътека от
малките нежни създания, преминали безброй изпитания -през нас - към Бога...
Как се обяснява загадъчният профил на предпървобитните предци? Трудно е да си представим
размножаването им през началния стадий чрез "делене"
- толкова специфично за едноклетъчните. Още по-лекомислено - очакването резултатите
от психотронните пробиви във времето да бъдат приети с лекота от по принцип скептичните към
проникновения от подобно естество титулувани особи. С тяхната "платоническа форма" на
размножаване, толкова различна от сексуалната. Във фройдистко съвремие, силно повлияно от
властната полова чакра.
Странно звучащи са и твърденията за андрогените - мистериозни безполови същества. Но нима
Творецът Бог не е едновременно Баща и Майка? Доколко познаваме Началото на началата? Какво
бихме могли да споделим за Него, освен, че незнайно защо зовем в мъжки род Съзидателната Висша
сила? А там е тайната за "същината на Живота и Смъртта".
Светото писание заковава: първите хора са сътворени по "Негов образ и подобие". Създателят
е без пол.
Пророчицата вижда мъжа и жената в една плът. Такова, според нея, е Началото. По-късно, с
обособяването им в две тела, се дава шанс за мощни, оформящи развитието на бъдещия сапиенс, тласъци
на Любовта. Ако не се бе случило това, животът завинаги би бил подвластен на бруталността и грубата
сила. Дали сътворявайки жената, Бог не е постигнал едно от най-великите чудеса на света? За да бъде
по-близо до хората, ли е създал майката?
Слава навлиза в трудна, изключително спорна материя, разкривайки конфликтните
допирни точки между наука и религия. Помирявайки ги. Това е като да помириш водата с огъня.
* * * - Би ли могла да възстановиш как изглежда първият човек сред тропическия рай, който ни описа?
- Виждам го доста по-късно. Вече излязъл от водата, сухоземен. Индивидуално беззащитен.
Гъвкав, разчитащ на подвижността си.
- С какви размери?
- Дребничък - не повече от 10-15 сантиметра. Окосмен отгоре до долу. За да оцелее, живее на
стада.
Колективно същество, архаичният протосапиенс, пак ще повторя, не е от клона на маймуните.
Придвижва се приведен напред. Долните крайници - по-дълги и стабилни от горните. В ония ранни
времена еволюцията не познава ограничения. Твори с бурен размах. Свят на чудеса.
(Психотроничката изгражда нова представа за най-ранните проявления на примитивните ни
предтечи.)
- Забелязваш ли у тези същества елементарни наченки на творческо начало?
- Не - отсича. - Така, както се разкриват пред мен, на оня етап са груби, примитивни, но и...
състрадателни.
- Могат да бъдат заподозрени в наченки на човешки чувства?
- Взаимността при тях играе важна роля. Подкрепят се с любов. При поява на ново създание,
родител и рожба кървят, но се обичат. Това кървене е останало и досега при жената. Слаби и изтощени,
стадото ги храни, защитава и поддържа в оцеляването. Изпитанията с времето ги правят все по-
задружни.
(От оная ранна епоха, от която не престава страстно да ни зове природата, сме наследили
състрадателните инстинкти на далечните прародители. Може би те са дълбоко внедрени в жилавите ни
гени - безценен шанс за оцеляване и в изпитните на Бъдещето.)
* * * Неканоничната изследователка извършва пробиви в антропологията по въпроси, вълнуващи
открай време Човечеството. С потребност за изучаване обкръжаващия свят. И другия - стаения в нас.
- Как се разкриват пред психотропния ти взор еволюиралите от ултрапримитивните водни
създания по-късни сухоземни наши предходници?
- Голи, обилно окосмени. Затова поради дребничкия ръст, си позволявам да нарека, без да влагам
ирония, тези ранни твари малки човечета.
- С миниатюрните си размери - лесна плячка за всеки хищник? Бурни драми в ожесточените
условия на живот, в които супергерои са безмилостни диви зверове. Как оцеляват сред бушуващите
пожари от кръв?
- Съжителстват в група. Задружни, спазват златното правило - безопасността над всичко. Като
животните - следват стадото. Повече очи и уши виждат и чуват по-добре. Индивидуално плахи, силни в
сплотеността. Стадото-утеха, закрила и изпитание. Най-находчивите динамични създания предават
своите гени. Непри-способените погиват. Заработил е законът на естествената селекция.
- Какви промени настъпват с тях?
- Потомците им с годините вече не са същите -развиват ума си, израстват. Враговете им
започват да се съобразяват с тях. Увеличава се шансът за оцеляване.
- Какво следва от всичко дотук? "Предходниците" преминават сложни колизии. Навярно
неведнъж на прага на изчезване, успяват да се опазят. Как?
- В тях е вложен далновиден промисъл на стремежа към съвършенство. Космическият разум
внедрява устойчиви програми за съхранение - инстинкти. Проявления са на така наречената групова
душа. Мъничките стадни човечета оцеляват, поддържайки връзка с Висшето цяло именно чрез тях,
чрез инстинктите.
Принудени непрестанно да се адаптират, виждам ги - все по-неузнаваеми в сравнение с преди.
Годините постепенно ги приближават към нашия външен вид.
Наситен с опасности, сложен, разнообразен се оказва пътят на човешкото развитие.
Слава Севрюкова разпечатва неписани хроники. Разумът, според нея, е закономерен
продукт на еволюцията.
* * * Избликват нови въпроси:
- Общуват ли словесно протосъществата помежду си?
- Не. Като животинки са. С подушване се ориентират кои са от стадото. Изключително задружни -
особено при поява на ново създание. Това за тях не е самотен процес. Стадната общност се събира да
подпомага отделянето му. Прегризват свързващото звено. Грижат се за малкото. Виждам - мнозина от тях
загиват в трудните условия. Индивидуално слаби, променят се, действайки в екип. Инстинктите им
помагат да се съхранят.
(Пророчицата като че изцяло се разминава с отдавна вкоренени постулати. Какво се оказва -
човекът не е "домашен любимец" на Бога. Ревнивите пазители на догмата едва ли великодушно ще й го
простят.)
- Подлагани с хилядолетия на унищожение, популацията им, за разлика от други хомоподобни,
съумява да се опази. След адаптивни изменения, в много по-усъвършенстван вид -до наши дни. Кой е
секретът за това?
- В малките човечета, както ги наричам, е вложен първообразът на сапиенса. Носители са, ако
мога да се изразя така, на бъдещия ни генотип.
- В състояние са да мислят?
- Елементарно - за прехраната, ежедневните занимания и потомството.
(Предходниците ни, по думите на психотроничката, са грижовни - б. а.)
- Какво става с тях след милиони години?
- Виждам - все по-устойчиви, със заякнала, вече костна, с много по-добре развита
мускулна система и ум. Индивидиуален дух при тях отсъства. Грозновати, на външен вид уподобяват
животинки. Но в сърцевината на тези неспокойни същества е проектирано бъдещото "най-висше
творение на Земята". То ще се яви след нелека еволюционна селекция.
(Малките проточовечета - във вихъра на велика, с рискове и изненади, битка за изява на духа.
Съвършено различни от съвременните супермени.)
- Забелязват ли се при тях наченки на развитие след милиони години в духовната област?
- Прекомерно избързвате. Преди появата на най-ранните ни предходници на Земята са прелетели
първите седемдесет духа - "ядката на бъдещото Човечество". Висши безплътни същества, упоменати в
Библията. Те дискретно ще му "предават" знания от различни области, подпомагайки го в духовния
растеж.
(Сагата на Слава зазвучава приказно.)
- Откъде се появяват тези духове?
- Високо напреднали, дотогава са обитавали други планети. Отново избързвате... По-важно е
друго - от най-ранни времена Човечеството не е оставяно без духовна подкрепа.
- Какво е влиянието на индивидуалния дух върху нашите предходници?
- Животните, растенията, живите твари на Земята разполагат с групова душа. Единствено ние на
планетата сме привилегировани с индивидуална Духовна същност. Това ни отличава в най-висша степен
от тях. Индивидуалният дух навлиза в праотците ни в доста по-късен стадий. Извършва се непо-
средствено преди половото разделяне. Дотогава с груповата си душа те все още слабо са се различава-
ли от животните.
- Как се извършва този процес?
-Духът на Световния разум идва от Космоса. Прелита на Земята, спуска се и разпръсква в сияен
звезден прах. Прониквайки през фонтанелата, флуидите му изпълват същността на всяко от вече
еволюционно израсналите бъдещи човешки същества. Активно започва да циркулира в тях и все повече
ги променя. От тоз миг нататък те завинаги се откъсват от груповата душа. Индивидуалността -
кардинален отскок в развитието. Обособяващият дух активира творческата енергия. Обзема ги извечен
стремеж на неудовлетвореност - тласък към извисеността. Заражда се съзнанието. Ранните хора започват
да мислят самостоятелно, много по-задълбочено. Открояват се личностни зачатъци.
В търсене подходящи условия за живот, човекът започва да се разселва из безбрежните
пространства на географските ширини. Безценен шанс за оцеляване и реализация. С интелигентността,
милостивата Природа закодира в него вътрешен порив към нещо неизцяло проявено - неразлистеният
кълн на духовността. Тепърва предстои да се усъвършенства. Благодарение на това, след милиони
години той ще се превърне в доминиращ фактор на планетата. А още по-късно, когато тя напълно
разцъфти, ще получи власт да опознава и се вписва много по-стойностно в света.
* * * Известно е - най-безпомощни в сравнение с приматите са новородените при човека. Те обаче
получават много повече любов и подкрепа от родителите, отколкото питомците на всички други
бозайници. За да се превърнат в най-умните и предприемчиви представители на Разума на Земята. Какво
ли не прави магията на Любовта!
От времето на Адам не са открити абсолютно никакви костни следи. Как да се стигне до тях в още
по-отдалечената епоха на примитивните стадни същества?
В науката се откроява тенденция за увеличаване палеонтологичната възраст на предходниците
ни. Според съвременните проучвания, човекът се е появил преди около 4,5 милиона години. Откриването
на "черепа от Тумай" в Африка през 2002 г. връща произхода ни много по-назад - с близо 7 милиона  години.
В изследванията на американски антрополози, публикувани през 1996 г., половин десетилетие
след кончината на жената-скенер (1991 г.) от Майкъл Кремо и Ричард Томпсън, излизат наяве
неудобни истини. От дълбоките скални пластове на Калифорния са извадени човешки скелети отпреди
50-60, до 100 милиона години. Костният материал не се отличава съществено от този на съвременния
човек. Нима са плод на необяснима игра на природата?
Шокиращи открития, затрудняващи тълкуването. Затова ли убягват на широката публика.
Науката в невъзможността си да даде смислен отговор от съвременна позиция за тези факти, ги
отхвърля, премълчава или просто затулва в музеите.
Феноменалната възраст на най-новите антропологични находки подсказва - генеалогията
ни е много по-древна от известното засега.
Изтегляйки далече назад нашия генезис, възникват още по-неудобни въпроси, неподвластни на
Дарвино-вата теория. Катаклизмът, изтрил от Земята "шампионите по оцеляване" динозаврите, е
само отпреди 65 милиона години. Човешки кости, както узнахме, са датирани от близо 100 милиона
години. Не потвърждават ли "скандалните артефакти", че Човечеството е старо, твърде старо? С
потекло на повече от десетки милиони години.
Много преди тях Слава превръща невъзможното в реалност, твърдейки: „Елементарните ни
предходници са съществували в епохата на динозаврите." Нека с иронична усмивка се запитаме: не
обяснява ли това края на кръвожадните чудовища?...
Родът на хомо сапиенс и разумът на планетата ще се окажат много по-древни, отколкото
научният свят е посмял да допусне и в най-смелите си хипотези.
* * * Първите хора, носители на индивидуален дух, в титанични битки за оцеляване сред дивата
природа. "Беззащитните" слаби някога създания се оказват невероятно устойчиви. Приспособяват се
все по-успешно към бурните изменения на средата. Измират животни. Растения изчезват. Те устояват.
Нека си представим древните предци в епохата на мегафауна - сред саблезъби тигри, вълци,
мечки, многократно по-едри, брутални и кръвожадни от съвременните. С малките си размери -
привлекателен залък за всеки хищник. След драстичното развихряне на геофизични сривове, следвани от
резки климатични промени, именно те, духовно диференцираните, са се оказали по-адаптивни и
изобретателни. Затова оцеляват. Да припомним становището на Слава Севрюкова: „Не катаклизмите
ни правят хора. Те са само катализатори, ускоряващи еволюционното развитие."
През психотронния взор на пророчицата пред нас се изправят наследниците на някогашните
малки стадни създания. Духовно обособени, с подобаващи размери, бързина, наченки на интелект,
предстои да се превърнат в невероятни същества. Благодарение на своята знаменита, без аналог
адаптивност, състрадателност и взаимна подкрепа.
За да разкрие природните ни резерви на устойчивост към резки промени в средата, екип учени
провежда рискован експеримент. Извършен под строг медицински контрол.
В херметична, топлинно изолирана камера при температура 110 градуса С са поставени за 10
минути човек, кокоше яйце и къс месо. Целта е да се проследят реакциите на нашия организъм в
екстремни условия и способността му за самосъхранение, в сравнение с другата органична материя.
След изтичане на контролното време, яйцето се оказва готово за консумация. Порядъчно
изпечена е и пържолата. Човекът за това време е отделил 2 литра пот. С ускорен до крайна степен пулс,
той е жив и в съзнание. Оцелял в ужасяващи екстремни условия.
Тогава... Ще устои ли пред все по-надвисващите на тъмния световен небосклон повратни
природни колизии, за които ще стане дума по-нататък?
* * * Нека се опитаме чрез уникалното "психотронно око" много по-внимателно да надзърнем във
времето на по-късните, приближаващи се по външен вид и интелект до нас, неизвестни на науката
предходници:
- Как изглеждат генетичните наследници на ранните безполови същества? Реалност ли са
митичната библейска двойка Адам и Ева? Ако ли не, какво стои зад тях?
- Адам и Ева не са имената на първите хора, а обобщени символи на половото разделяне
при човека. По-усъвършенствани, голи, на ръст не повече от метър, те са силно окосмени.
Съвършено различни от популярните фрески, скулптури, картини и други живописни
изображения на първата библейска двойка. Носители на смесица от инстинкти, но и на зачатъци
на интелект. След духовното те придобиват и сексуално диференциране. Това им дава мощен
тласък в еволюционния възход.
Казано е: „Човеку е потребен друг, за да намери себе си"... Обособяването на пола - пореден
значим еволюционен скок. В еволюиралите създания е навлязъл Духът - божествена частица от
Висшия Разум. За да закипи в него нов живот.
(Слава Севрюкова постига новаторски пробиви. Прозренията й са непроверяеми поради
отсъствие на костен и генетичен материал. Едно е сигурно - започнала е нова епохална промяна.
Настанали са непознати дотогава изменения в генетичния код на човека, наречени мутации. Заработил
е законът за корелативните трансформации - промяната на един белег провокира корекция на друг.
Явило се е нещо строго специфично - половите органи. И съвършено нов, различен тип размножаване -
сексуално.)
- Всичко това е загатнато в Библията?
-Да, но повечето хора срещат затруднения, четейки раздела "Битие". Там кодирано е представена
еволюцията на човешкия род отпреди милиони години. Тогава властват епохи, в които числото 7 е
водещо: 700, 7000, 70 000, 700 000 години. Метафорично в Светото писание е загатната еволюцията на
сапиенса от низше същество към духовен човек. Убедена съм - ще стигнем до разшифроването му.
Проследявайки Сборника на свещената мъдрост, позволявам си да твърдя: разделът "Битие" трябва да
се чете последен. Почнете ли от него, трудно ще разберете изложеното по-нататък. Може да го
пропуснете или да останете с впечатление, че писанието е неразбираемо скучно. Важно е правилното
тълкуване. С ума на сърцето.
- Според Библията, след като Господ сътворяза Адам, съчувствено въздъхва: „Бива ли да
битува сам?" И изтръгва изпод ребрата му Ева, извайвайки я с финес. И я превръща в неустоим
афродизиак. А, може би, "първият човек" я приема за най-висш шедьовър, защото е част от него?
Навярно и от Бога. Или по простата причина, че тя генетично е по-близо до любовта?
- Създателят хвърля Адам и потомците му в люта треска - дорде свят светува да дирят в
половинката свещеността на липсващото единство. Полярността е път към целостта. Оттогаз до наши
дни мъжът и жената, някога едно, не престават да се търсят в съкровения АЗ. Понякога дори бягат от
себе си, за да се открият в другия...
- С появата на Ева, навярно скуката на първия човек завинаги се стапя ведно с райското му
спокойствие - подхвърля някой, да олекоти темата и поразсее леля Слава. - И все пак, щастлива ще да е
била райската двойка - без тъща и свекърва.
- Да - усмихва се пророчицата, - светът вече е за двама. Късен, съвършено различен етап на
еволюция. Животът поема по нов път - от херметичното "райско единство" - през Дървото на
познанието - към проникване в безбрежното многообразие на битието.
Тези вече много по-разумни одухотворени създания решително се оттласкват напред в духовното
развитие. Това ги отличава от останалите земни твари. Преоткрили ранните си корени, ние сме
носители на тяхната генетична матрица.
- Адам и Ева, както ги съзираш, са сътворени не от кал, а от пластична жива материя. В
този смисъл не са преки "рожби на Твореца", а далечни еволюирали двуполови наследници на
"малките стадни човечета" в един по-зрял стадий на развитие. Но в тях, както узнахме, е вложен
Божествен дух. Как да тълкуваме библейския идеом „Човек е сътворен от пръст"?
- Елементите, изграждащи Космоса и земната кора, съществуват и в нашето тяло. Оттук - изразът
„От пръст сме създадени". Мъжът и жената всъщност са "два крака", с които Човечеството от
Сътворението насам непрестанно се оттласква напред.
- Според Библията, процесът Сътворение се извършва в рая. Какво представлява библейският
Едем? Експериментална лаборатория на Твореца? Или?...
- Това е мястото, обитавано от Бог и Висшата йерархия. Те непрестанно ни подпомагат в
духовното израстване. Не си въобразявайте, че Върховната сила, Христос и Светият дух се грижат
единствено и само за нас и само на Земята. Облагородяват цялата Вселена.
С половото разделение на сапиенса, според Слава Севрюкова, започва поредна революция в
интелекта. Адам и Ева символизират първите коренно различни негови представители. С мислене
не много отдалечено от нашето^ Те и техните наследници вече могат да говорят, а по-късно и да
творят.
Какво се оказва - първият човешки син на Земята е „незаконнороден". Това вече е непростимо!
Но нима "бегълците от рая" са имали брак?
* * * Процесът на сексуално обособяване се извършва милиони години назад при далечните ни
прародители.
Как, според Библията, е създадена жената-при-ма? - От реброто на първия мъж? Или изпод  ребрата му, както разкрива Слава Севрюкова: „Най-ранните ни предходници са се размножавали
самостойно, отделяйки се едни от други."
От Адам обаче "се откъсва" сексуално диференцирано същество, различно от всички досега. И
какво -първият "родил" човек се оказва Адам. Вторият - Ева.
Настанала е непозната ера на полова обособеност. Революционна мутация - от невинно
"делене" към сексуално размножаване. Какво я налага? Как се стига до подобна специфика и при
повечето животински видове в оня ранен период?
Слава Севрюкова не отговаря на всички въпроси. Немее и всесилната наука. Неспособна да
изгради аргументирани хипотези при отсъствие на какъвто и да е материален фундамент за това.
Пророчицата съзира допирните точки на трудно съвместимите наука и религия от дълбока
древност до днес. И за кой ли път хвърля мост между тях, помирявайки ги.
Уединен свят на психотронни изживявания. Откроява се външният вид на Адам и Ева, макар от
ония времена да не са открити техни фосили, нито на близките им потомци. Слава не е генетик, а
психотроник. Костен материал и ДНК не са й необходими.
* * * Как мутират архаичните "малки окосмени човечета"? Как възниква езикът - мощен умствен
инструмент? Кои са посоките на следващото еволюционно развитие? Какво ги определя?
- Науката приема - някога са съществували десетки взаимно конкуриращи се човекоподобни
видове. Кои от тях гравитират в психотропните проникновения? Първообразът на хомо еректус,
предходникът на съвременния човек - кроманьонецът, ранният неандерталец или друг, все още
неизвестен клон в еволюцията?
- Касае се за първообразеца. Неандерталецът е клон на еволюцията, различен от човешкия.
Между него и кроманьонеца отсъства генетична приемственост. Необосновано е да се търси връзка
между тях.
Становищата на Слава Севрюкова смущават. Означава ли това, че трябва да бъдат
пренебрегвани?
Според съвременните генетични изследвания, ДНК" на човека е различна от тази на животинските
видове, включително на маймуната. Лишени от общ корен, логично е да са обречени опитите на
антрополозите за откриване "липсващото звено" между тях.
Слава е категорична - хомо сапиенс не произлиза от маймуна.
Човекът, според нея е "посят" от Космоса. Носи факела на изобретателна, водеща към Разум и
висша адаптивност нова природа. С проникването на Духа в него, в един вече по-късен еволюционен
стадий той ще се превърне в лидер сред изобилието от животински и други човекоподобни видове.
Ако с възхода на науката тезата й се потвърди, Дарвиновата теория за произхода на видовете вероятно
ще се окаже неадекватна.
Откроява се изводът: съвременният Разум е много по-древен, отколкото приемат властва-
щите засега теории и хипотези.
Изследователите отдавна търсят и все не могат да достигнат до вкаменелости, обясняващи
връзката на човека с маймуната. Според Слава Севрюкова, не ще успеят. Такава липсва. Онова, което
учените намират за най-ранни човешки звена, са останки от мутирали маймуноподобни, нямащи връзка
със сапиенса. Те -част от богатото царство на приматите, населявало някога Земята.
След сложния, изпъстрен с опасности възход в еволюцията, ще ни се да мислим -
експериментите на природата с нас благополучно са приключили. Дали е така?
* * * Далече в миналото човекът овладява огъня. Епохално постижение. Животът му става по-
безопасен и сигурен. Последиците трайно отекват през хилядолетията. Явяват се оръдията на труда.
Преходът от лов към земеделие е друга повратна точка в развитието. Започва период на социално
неравенство. Светът се разделя на имащи и нямащи.
Следващ етап - опитомяване на животни. Издига се нивото на хранителна обезпеченост. Хората
се замогват. Възникват първите цивилизации, предоставящи благини, извоювани с безкрайни усилия.
Бликва непознато дотогава творческо обновление. Духът заработва с пълна сила. Покълват изкуствата.
С половата обособеност с рицарска страст се разпалват разтърсващи любовни драми (в това вече
никой не се съмнява) - от фаталната красавица Елена през не по-малко трагичната Клеопатра, жената
получава международно значение. Заради нея се водят ожесточени войни. С любовта се развихря и
"вечната", нестихваща до днес вражда между половете.
Какво тласка далечните ни праотци към сексуално размножаване? Как става така, че започват
да говорят? И още по-трудно за нежната половина от тях - да мълчат?
Защо се заемат да творят? Какво ги провокира да създават изкуство, по-трайно от шедьовъра на
потомството им?
Съвременният сапиенс о т живо т в живот се р ажда изключително бавно - с милиони години.
Тялото ни понастоящем се състои средностатистически от около 8 милиарда клетки. Дали е било
устроено така и някога?
Нелеки въпроси. Ако новаторските виждания на Слава Севрюкова за най-ранния далечен
произход на Човечеството се потвърдят, познатата ни засега история ще се окаже пореден мит.
- Знайте - възкликва въодушевено пророчицата, - Висшият Разум никога не е еднопосочен.
Преследва изобилие от цели, цели, цели...
Половата ориентация - неустоима "новаторска игра на природата". Трансформация,
стремително от-тласнала напред човешката еволюция.
Свидетели сме как при част от животинския свят тя в модификациите си понякога добива
гротескни проявления. Охлювите, например, са двуполови. При морските кончета раждат само
мъжките. В океана се срещат особен вид риби, сменящи многократно пола си.
Друг пример за странните зигзаги в еволюцията -птицечовката в Австралия е бозайник, снасящ
яйца. По някои специфични особености обаче се свързва с влечугите.
Как се обясняват изглеждащите днес алогични хрумвания на Природата? Изброените животни,
разбира се, са на много по-ниско еволюционно стъпало от нас. Но нима са били кой знае колко извисени
най-ранните ни водни, при това още безполови предци?
Времето ще реши имаме ли основание да се надсмиваме или отричаме неща, които не
познаваме. Фройд, Юнг, Томас Едисън, Шлиман, Артър Евънс, Менделеев, Кекуле, мнозина велики
изследователи извършват новаторски проучвания, вслушвайки се в гласа на интуицията. Тя насочва
към Същината.
Революционните за науката открития в началото винаги се посрещат с недоверие и насмешка.
Оспорвани, отхвърляни с години, по-късно се превръщат в азбучни истини, а създателите - (посмъртно)
в авторитети в науката. Нима са били наивници?
* * * Вижданията на психотропния учен Слава Севрю-кова са оригинални. Прониквайки отвъд света
на познатото, разкрива неизвестни брънки от генетичната ни верига.
Трудно доказуеми постижения. Въпреки обхватните си изследвания, нестандартната
изследователка никога няма да се превърне в икона в науката. Не го и желае. Обратното е абсурдно,
макар край феномените да блика от абсурди. Кой би допуснал полунеука жена с четвърто отделение в
недосегаемия храм на Алма матер, дори да е носител на будещи недоумение феноменални
способности?
Психотрониката - нелесно осъществима. И все пак резултатите при най-изявените й капацитети,
подложени на проверка, неведнъж да са доказвани. Източниците й на знание - нетрадиционни.
Неприемливи засега познавателни методи.
Реакцията на родните ерудити към нея е неадекватна. Доколко вещи са те в тая област? -
Задълбочените им познания не се ли простират до архаични становища отпреди стотина и повече
години? Някои я считат за дисциплина на... психиатрията. И с необосновано превъзходство я отричат.
„Тва, нейното е верно, не измишльотините на уж учените - застъпва се пристрастно и по своему
Ванга за Слава. - Образовани, па се си беа при нас. При неа, при мене... ,Де, кажи тва, де кажи онова" и,
пишат ли, пишат. Праат открития..."
Отхвърлените остарели схващания определят напредъка на човешкото познание. Постиженията
на психотроничката са практически неконтролируеми според съвременните изисквания. Но нали
науката се развива. Може проникновенията на свръхсетивата да повлияят на нейния ход.
Кой уважаван световен учен е обяснил и дал какъвто и да е доказателствен материал за това как
са изглеждали и са се размножавали изначалните ни предци? - Въпроси, догадки. Отсъстват
категорични становища.
Слава Севрюкова възкресява светове, отдавна избледнели в мъглата на епохите. Предлага
оригинални картини от миналото. Съзира неизвестни еволюционни етапи.
Добре обосновани описания. "Видяното" е логично, лишено от противоречия. Обяснява
значима част от познатите факти за нашата еволюция. Изнася нови.
Учените на съвременния етап достигат до отделни съставки. Трудно сглобяват цялостна картина.
Не могат да открият ключови елементи от пъзела на произхода ни. Свързвайки еволюционните звена,
често пъти допускат грешки. Например - зависимостта между неандерталеца, кроманьонеца и
съвременния човек. Нека пак повторим становището на Слава Севрюкова: „Неандерталецът е  съвършено различен клон в еволюцията и няма нищо общо с нас."
Трябва ли да пренебрегваме проникновенията на световно изявен психотронен капацитет,
неспособни да предложим алтернатива за тънещия в непрогледност период на предходника на
протосапиенса? Какво, ако Сътворението бавно и колебливо преминава през различни етапи - от
клетъчно размножаване към по-усложнено "делене"? А вече много по-късно - към полова
диференциация?
Вниквайки в сложния сензорен калейдоскоп на уникалната изследователка, може науката с
времето да поеме по очертания от нея път. Хомо сапиенс едва прохожда. На колко хилядолетия е?
Десетки, стотици, милиони?... Изследванията върху най-ранните, забулени в мъгла цикли на генезиса ни
все някога ще дадат резултат.
Предсказанията на Слава Севрюкова заслужават внимание. Като послания към Бъдещето.
Оригинална информация, постигната по необичаен, засега все още оспорван "квазинаучен способ".
Дължим й го.
Нека съхраним проникновенията за безпристрастния съдник. Крайната дума все пак принадлежи
на науката.
* * * Възникват и още по-интригуващи въпроси. Динозаврите безалтернативно господстват на
планетата над 150 милиона години. Просъществували по-дълго от нас, нима са по-съвършени?
Какво се случва преди 65 милиона години? Защо гигантските гущери завинаги са изтрити от
лицето на Земята? Огромен астероид ли се врязва в планетата с произтичащите катастрофални
сеизмични последици и резки климатични промени, както твърдят съвременните учени? Или?...
Слава осветлява и този въпрос:
- Колосален катаклизъм от огромно космическо тяло. Доколкото "виждам", не е предизвикан от
метеорит. Не, не е метеорит. Ако се бе стигнало до подобно стълкновение, щях да забележа гигантска
експлозия. Никъде не съзирам такава. Сблъсък отсъства.
Пред мен се откроява нещо съвършено различно. Изумителна гледка!...
Пророчицата се умълчава, изживявайки емоционално споходилото я видение.
- Масивна дългоопашата комета се носи към Глобуса. Приближава. Зловещото й, разлято в
пространството ветрилообразно тяло, расте, расте... Наедрява на хоризонта. Запълва все повече
небосвода. Страшно е. Задава се епичен сблъсък...
...Но не... Разминават се, като на косъм... Безпрецедентно явление.
Гласът й е остър, насечен. Без да крие изумление от мащаба на извършващото се, продължава:
- Гравитацията на огромния космически обект мощно разтърсва планетата. Ако бе звезда,
щеше да я взриви и изпари. Не е... Виждам...
Замълчава отново, взряна в неведоми пространства:
- Комета. Преминава рисковано близо. Огнената й опашка коварно близва Синята планета.
Ефектът от срещата с космическия пришелец е по-разителен. Земята остро, дълго се тресе.
Настават необратими процеси. Мащабен катаклизъм. Променя своя ход. Завърта се тънката й енергийна
ос. Разместват се полюсите. Климатът драстично се преобразява. Температурите рязко спадат.
И ...това е началото на края на динозаврите.
- Защо началото на края? Психотроничката внимателно изяснява:
- Доколкото забелязвам, огромните гущери не измират веднага, а постепенно.
(Изследванията доказват: в костите на масово погиналите в оня пагубен за студенокръвните
влечуги период е открито радиоактивно вещество. За учените отлагането му в тях е последица от
катастрофален сблъсък на нашата планета с метеорит.
Кой е нарушил непоклатимия, гарантиран с милиони лета баланс на природните сили, оказвайки
сра-зяващо въздействие върху недосегаемите дотогава доминиращи гиганти?
Сега с основание можем да се съмняваме в господстващата научна хипотеза.
Според психотропните разкрития това вещество се е образувало от отложените частици от
опашката на кометата при опасно близкото й разминаване със Земята - б. а.)
* * * Кратка справка. Кометите, наречени "опашати звезди", трудно се изучават. Не е разкрито
съдържанието на ядрата им. Движат се три пъти по-бързо от астероидите. Сблъсъкът с тях е
многократно по-опасен от този с астероид. Ако синята планета в ония безпаметни мигове се е
разминала като на косъм с разрушителен космически гигант, имала е златен шанс за оцеляване.
В Слънчевата система кръжат над три милиона комети. Коя от тях в далечното минало опасно
ни е застрашавала?
Изследванията доказват - психотроничката в известен смисъл е права. Измирането на
динозаврите, на десетки животни и растения се извършва плавно - за около 80 000 години. Не е
възможно, следователно, да се касае за метеорит. Колапсът на разрухата, който той би
предизвикал, изисква значително по-малко време.
Безпристрастните научни становища косвено подкрепят откритието на Слава Севрюкова. Ако
наистина се е състоял гигантски метеоритен сблъсък преди 65 милиона години, неговото тяло ще да е
било твърде малко, да ликвидира доминиращите студенокръвни животни, съумели да оцелеят дотогава
над 150 милиона лета. До фаталната среща с космическото тяло за такъв огромен отрязък от време те
едва ли са били лишени от подобни сътресения.
С гибелните изменения се провокира потребност от нов природен баланс. Изчезват старите, за да се
даде път на по-съвършени, приспособими в новите условия растителни и животински видове.
След близо 100 000 години - сочат изследванията - едва тлеещият живот на Земята плавно се
възстановява. Стабилизиран, търси устойчиви точки на равновесие. Революционно освежен. Изменен.
До не-узнаваемост.
Настава ера на по-адаптивни, еволюционно по-напреднали топлокръвни същества -
бозайниците.
Фактите от традиционната и психотронна наука кореспондират, допълвайки се. Драматичната
историческа среща (много по-вероятно е това да е била комета) крие и позитивна изненада - стартира
развитието на нови форми от растителната и животинска верига.
Катаклизмът - революционен тласък на живота. Подготвят се предпоставки за по-
благоприятна реализация на най-ранните предходници на човека.
„Създаването чрез разрушение е основен божи принцип - напомня, усмихвайки се, Слава
Севрюкова. -Животът чрез умиране - друг. Масовият погром се оказва важна съставка на задаващия
се възродителен за Природата процес."
* * * - Според учени от НАСА, преди около четири милиарда години при сблъсък с огромен метеорит
Марс първо изгубва магнитното си поле, после - атмосферата и океаните. Грози ли ни опасност
аналогичен космически катаклизъм да споходи някога и Гея? И тя, подобно на червената планета, да се
превърне в безжизнена пустош?
- Да - потъмнява гласът на Слава Севрюкова, -но това ще е далече в много, ама мно-о-о-о-ого
късен период. Тогава, когато за човешките души вече ще е отпаднала потребността да се явяват в плът
и кръв на Земята. Вселената се контролира от Разума. Космосът е Разум. Не е задължително
събитието да се провокира от метеорит или друга грандиозна катастрофа. След хиляди, хиляди и
хиляди години виждам - безплодна, оголяла, запусната, Земята ще напомня Марс...
Вдъхвайки надежда за обозримото бъдеще на човешкия род, пророчицата подчертава:
„Невероятна е способността на природата да се съхранява и развива по начини, които не сме
допускали и в най-смелите си фантазии. Животът в настоящия вид може да изчезне, но и тогава
няма изцяло да престане. Ще просъществува в други, непонятни засега неземни форми."
* * * Трудно е да се проследи обсега на психотронните проникновения на феномена. Преминава
познатите граници на тялото и духа. Достига предели, считани за невъзможни. Запълва бели петна за
най-ранните кълнове на живота. Благодарение на нея, имахме шанс да се върнем стотици милиони
години назад. Необозримото, придобило форма, сякаш "оживя". Нещо немислимо досега по какъвто и
да е друг начин.
Резултатите на психотронните търсения вече са факт. Докога, тънещи в неизвестност, да събират
прах из архивите? Революционни към остарелите научни представи, може да изиграят "катализираща
роля на катаклизъм" за тях. Опасността на риска - какво повече от нея напомня, че сме живи.
"Спорните постижения" на Слава Севрюкова - резултат на непостижима хроновизия - е
наложително да бъдат оповестени. Като документ за съвременниците и за идните поколения. Дано по-
съвършени.
Генезисът на човешкото начало едва ли е миниран с по-малко рискове и изненади от още
неоткро-илите се хоризонти на бъдещия живот.
Отдавна покойница, това не касае Слава Севрюкова. Духовно същество, докоснало се до
невидими за нас проявления на живота, приживе съзнателно страни от „недостойни боричкания за
позиции, признание и слава".
„Колкото по-рано човек разбере, че умът му е канал на Висшата светлина, толкова повече неща
ще бъдат възможни за него" - деликатно споделя пророчицата.
Можем ли да не се съобразим с това? Особено, ако вече сме 0 повярвали. А дотогава? Остава ли ни
друг избор, освен да се осланяме и работим за настоящето, понесло ключа на безброй неразбулени
загадки.
ПРОЗРЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Двадесети век - различен от предхождащите. Скепсис. Хора, вкопчени в материята. Престъпно
загърбили шестото сетиво, интуицията. Почти невъзможно да си пророк. Било е лесно в
стародавността.
Чрез предстоящите редове ще се докоснем до глобалните проникновения на психотронния
феномен. И до примамливите изкушения, задаващи се пред човешкия род по стръмнините на съдбата.
Слава Севрюкова вярва в пробудените възможности на духа да твори "чудеса" и страстно работейки,
постига изумителни реализации. „За да се разкрият границите на възможното, трябва да се премине
през невъзможното." - Това е кредото на феномена.
* * * Нейните прозрения - визитната й картичка за потомството. Прониквайки в бъдещето, в своята
изследователска работа не се допитва до "димящите послания на кафето", нито до "измамните лъчи
на кристалната топка". Съзира го през "погледа на идните поколения". Пред нея оживява магичният
свят на енергиите. Убедена е: „Познанието е мощен енергиен обмен".
Пророчицата напомня: „Човешкият род не е сам в нелеките изпитания. Подкрепят го
извисени духовни същества. Трудностите са по-необходими от всичко на света - извисяват душите на
Земята. И в Космоса.
Съвременникът повече от всякога се нуждае от алармен "805." Надвисват заплахи,
продължава ли инерционно да се носи по самоубийствения си път."
Какви бъднини ни очакват? Ще ни се разминат ли зреещите опасности? Или ще ни пометат?
„Да поживеем, пък ще видим" - както казват древните.
СВЕТЛИНА ПРЕД БЪЛГАРИЯ Нима нацията ни е на прага на физически и духовен крах? Какви съдбини очаква страна,
съсипана от демографски колапс? Водеща по смъртност, инфаркти и инсулти в Европа?
Втора в света след Куба по тютюнопушене. Рекордьор по консумация на алкохол сред
Евросъюза. Последна в Стария континент по жизнен стандарт и раждаемост (въпреки заслугите на
малцинствата). И пак там лидер, но вече в черна статистика - по брой на изоставени деца. Страна с
над 100 000 наркомани при 7 милионно население. Застрашително разрастваща се част от младото, все
още неемигрирало поколение.
Неоспорими факти. Но по нашите земи са и най-старите медни рудници на света, а също и най-
древното злато. Оттук през Средновековието се разселват стръвно преследваните от църква и държава
богомили, за да подготвят Реформацията и Ренесанса на цивилизована Европа.
Държава на кръстопът. Случайно ли? „На кръстопътя свистят остри ветрове - предупреждава
Слава Севрюкова. - Там се правят и развалят най-мно-го магии. Трудно се живее в такъв район. Но
пък е страшно полезно - за каляване на душите. Брулени от ветрове, заякват... "
България - природен земен рай. Магична, сюрреалистична. С име на столица, означаващо
мъдрост. Съдба - без аналог. Птица Феникс, възкръсваща от пепелища. Упътена все към примамливи
зари на ярко бъдеще. Сривана до просешка тояга. И за кой ли път възкръсваща. Жар-птица.
Кои я съсипват повече - чужди или наши братя? - Страховит е отговорът на този въпрос.
Балканите - гранитен, не греховен вълнолом между Европа и Азия. За тях там, където небето се
влива в морето, анонимен византийски хронист от XIV век пише; „Балканите са девет бала и
половина..."
* * * ...Мътни и кървави, от вси страни се надигат към земята корава, тайфунно прииждат вълни
яростни завоеватели. От векове се възправят, групират и прегрупират армии. Бушуват унищожителни
битки.
На Балканите, където слънцето гори земята българска, са ревали и стенали, а и сега фучат бури -
чудовища вироглави - с такава нечувана мощ, че птици замлъкват и вехнат треви. Впускат се в прибоя
бесовете на природата. Юмручно стоварват гнева си.
Вълна и след нея вълна. Индиговомътни, изригват. Надвесват се. Заредени сякаш с барут.
Присвяткват. Избухват. Рушат.
Ледена ръфаща хала. Заплашително блъска с лапи и нокти непоклатимите хребети. Гръмове се
бият в скалите. Див тътен ги раздрусва.
Тъмни грамади изплуват от мъглявия хаос. Струпват се хиляди тонове сгромолясваща се стихия.
С див заплашителен ропот напредват. Яростно заклинание срещу яките, пукащи под могъщия им напор
гранитни зъбери. Кипят, преливат. Разкъсват простора. Ще взривят педята земя.
Брегът ту изплува, ту се стапя в обхванатия в спазми гърчещ се тъмен хоризонт.
Плющят усукани в едно вихър и разлюляна изригваща солена гмеж. Изправени до помътнелия
небесен свод. До оглушалото българско небе, притиснато долу от напора на водата, горе от натежали
отровни облаци. Готови да го смажат и погребат. В исполинска канонада сякаш за миг ще сринат и
пренаредят наново този стар, все по-несигурен свят.
...Земята потръпва. Ураганни ветрове я пердашат. Огнени вихрушки помитат. Целят мълнии.
Призрачни силуети. За кой ли път връхлитат. Стоварват се. Аха-аха да потопят и удавят брега.
Някъде вече са го остъргали, разкъсали. Все по-стремглави.
Но става обратно. В лютата бран канарите поглъщат завоевателния устрем.
Прекършени, стенещи, вълните се разпиляват... Губят брод. Разбита, водната необят се олюлява. С
приглушен ропот гигантските попълзновения се отдръпват от скалната броня.
Оживява огненият дъх на грандиозна битка. Суровият напор на бурята избухва. Затрещяват
яростни мълнии. Близват огнени езици свещения защитен бастион.
Величествен двубой. Земя и вода. Нашественици и защитници. Епична схватка.
Зад острите зъберища, дишаща дъха на морето, отдавна привикнала със соления му нрав е
земята българска.
Помътняло, морето мрачно стене. И името му такова - Черно. Като изтръгнато от бездните
катранени на ада. Като българската черна орис и мъка. Като траурните забрадки на хиляди майки,
оплодили чернозема със синовете си...
* * * ... Ветровит стръмен кръстопът. Дивна не - жестока красота. Няма песен на сирени. Вълноломът
на Балканите реве. Гърми. Дере простора. Оглушава Европа.
Обезумял, студено отеква хоризонтът. Клокочи морето като разбунената кръв българска.
Сблъсък на угрози. Грохотен метеж. Синьо-зелена-та кръв на стихията се разлита в небосклона,
разроена в тъмни куршумни капки. Плющи, стича се по скалите на пенливи ручеи. И разпилява - в
солени следи от съдби на народи по нашите брегове. В безброй безименни песъчинки.
Горчиви пръски, изтекли от разкъсаните вени на чужди и свои племена напояват задъханата,
вечно настръхнала от страхотии и ужасии земя. Разпръскват още и още сол по нея.
Солта на живота.
* * * ...Нека гърмят, нека трещят мълнии. Нека ехти при-боят. Нека тътне и стене небосводът. Не ще
сринат и завоюват заветната твърдина. Нестихващи урагани с векове са разкъсвали коравата плът на
земята ни, изтерзаната. Затуй ли пулсира тя с напора на стихията? И обезсилени са отстъпвали. - Много
по-страшни са ураганите в нашите души.
Зад пушилки оглушителни гърмежи родната й гръд открай време ласкаво обгръща свидните си
чеда. Настървени завоеватели са пропадали тук - пленници на заветната завоювана, но непокорена земя.
Затова ли е непредсказуем българският дух? Като страната ни - птица феникс с небесни криле.
Оттук ли е богатството на култури, нрави, обичаи, виртуозно избликнали в неподражаем фолклор?
Изтерзана богоподобна земя. Нямаща еквивалент на злато.
Могъщият стоманен полуостров, претопил неукротими стихии, се възправя. Готов за още по-
страховити сражения. Сраснати със скалите, гранитни са нашите корени. Сурови ветрове са замесили
маята на душите ни. Уникална съдба. Затова ли тук се раждат високо еволюирали същества? В двубои
с нисши предателства.
Там, където ехти прибоят, според езотериката, струи наситена "прана" (природна
праенергия, захранваща живота с трептящи искрици виталност). И цъфти той в колоритни нюанси. И
се възражда в причудливи форми. Гранитна твърд с огнено лъчение. Царството на нестинарите.
Затова ли тук се роят невероятни лечители, врачове, псифеномени?... Затова ли са страшни
кладите, гоненията, политическите и финансови угрози, напиращи да сринат и погребат завинаги
дръзките спасители на народа?
Напразно. Природните феномени в човешки образ, родени сред вихъра на земна и космична
прана, са устойчиви като сиенитния Балкан. Имало ги е и ги има, противно на тесногръди отродени
екзекуто-ри, опитващи да пречупят и изличат завинаги жилавото ни племе.
Някои от тях - Петър Дънов, Стойна Преподобна, Ванга, дядо Влайчо - отдавна са легенди,
прехвърлили отеснелите граници на страната.
Такава е сложната ни кармична обремененост. Колкото до въпроса: кой е необяснимият
феномен на оживялата като по чудо сред стихиите благодатна земя, отговорът е - народът й.
Неразгадаем е кодът му.
* * * ...Толкова за бедите - за вредата и ползата от тях в тътена на смутни времена. По-важно е къде
сме се запътили и какво ни чака. Дали страната ни ще пълзи като охлюв или ще отскочи
Кралимарковски? До кой бряг ще ни изведат българските знайни и незнайни светии и най-вече
духовният закрилник - Рилският чудотворец Иван?
За да узнаем това, трябва да уточним откъде сме поели. Кармата чертае пътищата на съдбата
така, както миналото зачева Бъдеще.
Слава Севрюкова не се счита за чудо на света. Изявила се с необикновени способности,
преживява, както знаем, почти в неизвестност. В една от най-тихите и взривоопасни зони на света - все
по-смаляваща се, като пред гигантска експлозия България.
- Имаме ли народностна кармична обремененост? Каква е тя? - Обръщаме се към психотронната
зеница.
- Да. Корените й са от времето на новосъздадената Аспарухова държава. Силата на българския
меч сразява блестяща световна империя. Изтръгната е територия от сърцевината на най-добре
устроената на времето сила на Стария континент. За да стане страната ни трета по мощ в Европа след
Византия и Франкската империя на Карл Велики.
Епохално дело на неустрашимата българска войнственост. Праотците ни трайно - с броня и меч,
но и с усета на свръхсетивата - се настаняват на този труден за живот балкански район, откъсвайки
жива плът от най-респектиращата държава на тогавашния свят. Те, носители на мъжество и мъдрост -
най-важните качества за бъдещето на всяка цивилизация.
Представете си сега с оръжие да дебаркираме в Америка и завземем някой неин щат. Да се
заселим трайно там. Да му дадем народностното си име, превръщайки го завинаги в своя територия. Да
водим войни на живот и смърт с останалата част от треперещите да запазят независимост остатъци от
Америка. А един от славните ни вождове да пие вино от черепа на агресивен американски президент,
дръзнал с жалък опит да възвърне изконните си земи...
Не смеете да го помислите, нали? Не, това не е кощунство. Изтръпващо аналогична ситуация.
Представете си световното ехо на епохалния акт сред онемелия, учуден, вече християнизиращ се
европейски свят. Вникнете в грохота на трайно настаняващата се на Балканите, всяваща суеверен ужас
бронирана българска конница.
Неслучайно съвременникът от онази смразяваща кръвта епоха, последвала преселението отвъд
Дунава, Енодей в почуда не успява да намери слова, да назове "страшните по цял свят българи". За тях
арабският историк Масуди пише: „Те са огромен могъщ войнствен народ. Един техен конник може да
излезе наглава на 100 или 200 вражески..."
Невиждано от времето на Атила, в чиито походи, подкрепяйки го, участваме като мощно
свръхвоенизи-рано, но и духовно общество. В Поволжието "болгар" и днес означава "човек, осветен от
древна вещина".
Първата българска държава отсам Дунава не трябва да се приема за злокобно "страшилище"
за страните от Стария континент. Древна цивилизаци-онна зона, носител на хилядолетни традиции и
знания. Своеобразен дух, прелял в самобитна култура. С нея разцъфтява една нова (за Европа)
цивилизация.
Строи изумителни каменни градове. Българите, според античните арменски историци, били
единствените, издигащи градове от камък. Столицата Плиска е с площ 23 квадратни километра.
Константинопол по същото време се простира само на 15 квадратни километра, а Париж- едва на
четири. Оказва се най-големият град на Балканите по онова време, а комай и на Стария континент.
Какво е това средище на новосъздадената млада, уж още неукрепнала държава? Наистина ли е млада? Не
носи ли старозаветна култура от хилядолетия? Пример - уникалният невероятно точен прабългарски
календар.
Но нека се върнем още по-назад. Много много преди да нахлуят във Византия, предците ни с
войнствеността си всяват див ужас, мощно разтърсвайки друга велика империя - Китай. Те са част от
племената "на белите варвари хун-ну", застрашаващи най-могъщата за ония времена в Азия
многонационална държава. Това налага да се издигне срещу тях и съюзниците им прословутата
Китайска стена.
По-късно обединени с непобедимите хуни на Ати-ла устремно се вклиняват във все още силната
поти-сническа Римска империя, превръщайки я набързо, сякаш без усилие в огън и жупел...

следва продължение