Интервю на Дейвид Уилкок с Пит Питерсън
Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”! С нас е Пит Питерсън. Пит, добре дошъл в програмата.
П.П.: Благодаря.
Д.У.: В предишния епизод разказахме за извънземни-гиганти, които, по Вашите думи, са идвали тук. Не успяхме да довършим темата. Казахте, че, доколкото знаете, на Антарктида са ставали крушения. Този кораб, който се намира на най-ниското ниво, е претърпял крушение тогава, когато там е имало континент, не е имало лед, а обкръжаващата среда е приличала повече на тропическа. Можете ли да разкажете повече за това, което се е случвало там? И за хората, чиито ръст е бил 11 метра.
П.П.: Ние наричаме това “най-ниското крушение”, защото претърпелият крушение кораб се намира на най-голяма дълбочина под леда. Това е бил космически кораб, претърпял крушение. Може да си мислите, че хората с висока технология търпят по-малко крушения, може би е било така. Но ако помислим за пресичането на галактиката... По онова време, те вероятно не са имали технология за пътуване във времето. Или не са познавали метода за поставяне на хора в анабиоза за дълги периоди от време.
Може да са се случвали много неща. Когато човек - съвременен, древен или много по-разумен от нас, изгражда нещо, той винаги има проблеми. Особено с електрониката. Ние изградихме стотици красиви обекти за външния космос. Създавахме ги така, че те да не се подлагат на ударите на микрометеоритите. Но, разбира се, че се случваха крушения. Имахме много крушения на НЛО.
Д.У.: Може би пришълците са били в състояние на война и просто са сваляли НЛО?
П.П.: Е, в космоса винаги са се водили войни. Освен това, войни са се водили и близо до Земята. Навигацията и управлението на много ранни космически кораби са се основавали на магнитни линии. Но когато са се оказвали близо до полюса, магнитните линии, вместо да са успоредни на повърхността, при приближаване към нея се изкривяват.
Представете си, че се приближавате към електромагнитен или геомагнитен полюс. И корабът, който е стабилизиран спрямо полюсите, изведнъж започва да се клати насам-натам и губи височина. Ето защо най-много крушения има в регионите на Антарктида и Арктика.
Д.У.: Какъв е приблизителният размер на този кораб, най-стария?
П.П.: Предполагам, че най-старият е имал диаметър от 91 метра.
Д.У.: Как са го открили в наше време?
П.П.: Намерил го е един от нашите спътници-шпиони.
Д.У.: Кога сме започнали да се опитваме да се доберем до него и да изследваме този кораб?
П.П.: Не знам, мисля, че тогава съм бил на 16 години. А сега съм на 77. Значи, преди 60 години.
Д.У.: Т.е. някъде към края на 1950-те години?
П.П.: Да. Отначало е имало просто ледени планини. Но те не са изглеждали естествени. Тяхната геометрия била такава, сякаш били създадени от хора. И те се намирали на дълбочина почти 5 километра, на място, където човек може да замръзне за 30 секунди, без подходящо облекло. Освен това, за спускане дотам са били необходими специални инструменти. Защото това са 5 километра. Как да се добере човек дотам? Това се намира в долина, обкръжена от планини. Това са подземни планини, с височина или дълбочина 4-5 км.
И така, известно е, че там има нещо. Отгоре хората построили ледени станции. Започнали да пробиват отвор или да търсят друг начин да се спуснат. Също така, на това място има слоеве, в които се появяват вещи, направени от хора. Корабът е обкръжен от гъста растителност, която пречи да се види какво има там, защото въглеродът поглъща радиовълните. По онова време нямало друга технология. После, с развитието на технологиите, сме намерили по-добри начини за гледане на същите картини.
Д.У.: Как е изглеждал корпусът на кораба? Ако, в края на краищата, са се добрали до корпуса.
П.П.: Да, разбира се. Ние направихме дупка в леда. Корпусът на кораба беше метален. Дълъг, с формата на куха тръба. На повърхността има нитове. Имам предвид, че те бяха набраздени, така са закрепвали. Това не са кръгли главички, които стърчат от повърхността.
Д.У.: Имаше ли е нещо необичайно в материала на корпуса?
П.П.: Да, много необичайни характеристики. Още не сме намерили елементи, които се отличават от нашата обикновена периодична таблица на елементите. Но има нещо, което може да се измени с помощта на електрониката.
Д.У.: Какво странно имаше в корпуса на кораба?
П.П.: Ох, имало много странности. Корабът беше много стар. Ние знаехме, че пришълците са ни посещавали дълго преди появяването на човешки същества, дълго преди появяване на приматите. Ние сме преминали през многочислени пълни изменения.
Д.У.: По-рано казахте, че когато хората се опитали да отрежат късче от кораба и да го извадят, се случвало нещо много необичайно.
П.П.: Да. Не беше възможно да се отреже и да се извади късче, то се привличаше обратно. Това беше информационното поле, изградено около него. То присъстваше там дори след 15 години изучаване на кораба. Аз открих наличие на цяла редица науки, свързани с информацията.
Д.У.: Искате да кажете, че корпусът на кораба имаше свойства за самоизцеление?
П.П.: По-скоро свойства за самосъхранение.
Д.У.: Тогава, какво би се случило, ако аз се опитам да изрежа късче от кораба?
П.П.: Ами да речем, че вземете диамантен трион. Днес бихте взели трион от боразон, който е четири пъти по-твърд от диаманта. С такъв трион можете да режете диаманта като масло. Т.е. започват с някакъв вид трион. Може да се започне с горелка. Ние сме се опитвали да използваме горелка. Тогава веществото на корпуса придобиваше свойства на метал. Но когато махнете горелката, то ставаше същото, каквото беше преди да получи свойствата на метал. И то не се отбиваше настрани. Възникваше някакъв вид треперене като при белтъка на яйце.
Д.У.: Какво се случваше, ако в корпуса на кораба възникнеха големи пукнатини? Да речем, че той се е пукал в определено място, там попада вода, тя се превръща в лед и ледът се разширява?
П.П.: Така не става.
Д.У.: А какво се случваше?
П.П.: Корпусът се самоизцеляваше. Имам предвид, че това не бяха пукнатини, а изкривявания. Както когато се опитвате да разтеглите подметката на ботуш. Подметките са плоски и вие ходите върху тях. Но можете да ги огънете на повече от 90°, да обуете ботушите и да ходите в тях още известно време, без да ги повредите. Така и металът беше много-много гъвкав.
Д.У.: И все пак, когато ледът се е разтопявал и се е превръщал във вода, какво се случваше с пукнатините, ако в корпуса на кораба е имало пукнатини?
източник - http://lucecita.blog.bg/novini/2017/08/02/kosmichesko-razkrivane-nlo-nad-antarktida-i-zagadkata-na-pet.1559841
Няма коментари:
Публикуване на коментар