Тайнствената „Планета Х“ може да се окаже изначална черна дупка
Астрономите отдавна знаят, че мистериозен обект се крие в най-отдалечения край на Слънчевата система. Екипът от изследователи предполага, че всъщност това изобщо не е планета, а истинска черна дупка, която все още помни Големия взрив.
На ръба на Слънчевата система обект, непознат за астрономите, променя пътищата на полета на парчета космически лед. Овалните им орбити винаги са насочени в една и съща посока и се отклоняват с еднаква степен. Отначало учените вярваха, че това е влиянието на определена мистериозна планета, която те кръстиха „Планета Х“ и „Планета номер 9“. Нови изследвания обаче показват, че гравитационното изкривяване всъщност е причинено от малка черна дупка, образувана от Големия взрив.
Такива черни дупки се наричат първични и към днешна дата тяхното съществуване не е официално потвърдено. Много астрономи обаче имат всички основания да вярват, че нашата Вселена буквално гъмжи от тях. Ако предположим тяхното съществуване, тогава първичните черни дупки могат дори да съставляват до 80% от Вселената, което астрономите все още не могат да видят с инструменти.
Къде такава увереност? Всичко е свързано с гравитацията, която засяга други космически тела. Творбата, публикувана на портала arXiv, предлага начини за проследяване на мистериозна черна дупка. Всичко започва в пояса на Кайпер, облак ледени парчета, който се намира в самия край на нашата звездна система. Шест от тези „космически айсберги“ привличат вниманието на учените с факта, че техните орбити се отклоняват от първоначалния курс, очевидно под влиянието на някакъв източник на гравитация.
През 2016 г. компютърното и математическо моделиране направи възможно изготвянето на модел, според който стана ясно, че масата на този обект (било то планета, черна дупка или нещо друго) е около 10 пъти масата на Земята. Средно орбитата му се намира 20 пъти по-далеч от Слънцето от орбитата на Нептун, т.е. една революция трябва да отнеме от 10 000 до 20 000 години (за сравнение, Нептун отнема „само“ 248 години).
Константин Батигин и Майкъл Браун, авторите на изследването, предполагат, че ако говорим за планета, то тя най-вероятно е формирана по същия начин, както добре познатите газови гиганти - Юпитер, Сатурн, Уран или Нептун. Първо се образува твърдо ледено ядро, което постепенно привлича все повече и повече газ, плаващ в космоса. Причината за аномалното разстояние от Слънцето може да бъде фактът, че се приближава до Юпитер или Сатурн. Приближавайки се твърде близо, планетата X в крайна сметка беше хвърлена в периферията, където засяга обекти от пояса на Кайпер.
В полза на факта, че това всъщност не е планета, а черна дупка, говорят характеристиките на кривината на светлината, преминаваща през района на предполагаемото й местоположение. Ако това е една дупка, тогава тя е едва колкото големината на топката за боулинг, докато масата е десет пъти масата на Земята. Възможно е да говорим за клъстер от още по-малки звезди, които заедно образуват един-единствен регион на гравитационното изкривяване.
Има и друга любопитна теория: планетата Х всъщност може да бъде скитаща планета, която е летяла от дълбокия космос и е пленена от гравитацията на слънцето. Всъщност астрономите в момента нямат начин да потвърдят или опровергаят някоя от тези хипотези. Учените обаче възлагат своите надежди на по-мощни и модерни телескопи, много от които ще влязат в орбитата на Земята в близко бъдеще.
Една от книгите на Ванга намеква че земята ще премине през църна дупка и ще бъде изсмукана към друга Вселена и към други звезди. Дали Немезида или Нибиру не представлява черна дупка портал при което като ни доближи ще навлезнем в неиния портал към по високо измерение на съществуване.Ето какво казвала Ванга от една от книгите - А, като свърши нашето Слънце, отиваме да ни грее друго. Подскачаме, скачащи от хаос на хаос, от вселена на вселена. Така е, Пеше, да знаеш. Слънцето, сине, не е огнена топка горящи газове, а е портал-врата към същността на Отвъдността. Врата към дълбината на всеобхвата. Старите светове, Пеше, светят тъмно виолетово... От лилаво, към тъмно виолетово, чу. Младите светове, както и младите души, светят оранжево... Ееех, ееех... Какво хубаво светиш, бре Пеше... Знаеш ли, че си много стара душа. Знаеш, че си столетник на столетника, нали, леля.И както си седеше и си щракаше с пръсти, тактувайки, ме изгърме: - Сега, кой ден сме, Пеше. Иляда деветстотин седемдесет и пета ли. Добре, ай. Аз, като си ида при звездите си завинаги, некъде към края на века, и нема да минат два-трийсет години от мойта кончина и ТЕ, пак ке кацнат ето тук така, Пеше, на Рупите. Насред Рупите. Може да е и десетина години по-късно, ТЕ си решават, леля. Ке дойдат Ананаките, Качините, и Рупи, и Плеяди, и Друидите, и всичките, за да видят какво е - какво не е. Не са ни забравили, да знаеш. Деца сме им, Пешеей, децааа. Нихни деца сме, чедо. Дано си жив, да ги видиш, бре. Ке ги видиш, ке ги видиш, джанъм. Може и по-рано да дойдат, нали. И да не вземеш да се страхуваш, та да ги стреснеш. Недей. ТЕ са напълно кротки. Не знаят, какво е зло, Пеше. Не знаят, я. Всичко в ТЕХ е добро и само добро. Правят само добрини, нали. Светиите са. Светиите са, Пеше. Този път са решили да премахнат завистта от Земята изобщо. Разбрали са, че тя е всичко това, там: и войни, и злини. Нема да има завист, Пеше. Представяш ли си го. Намерили са и цаката. При ТЕХ нема завист, нема алчност. И знаят, как да ги премахнат от нас. Защото, по-късно, ке стане съвсем друг обмена между хората. Любовта, която сега изобщо не е любов, ке се възцари с истинската си любов. Ке бъде белата обич, Пеше. Другото ке си се оправи от само себе си. Извънземните, чедо, са си едно и също с Хармонията. Където са ТЕ - там е и Хармонията. Айде сега, думкай и пей, че ни слушат, да знаеш. Слушат ни, Пеше. Обичат да пееме - и все едно, че нищо не е било, ме забоде в един чуден дует и си запехме: Земи огин - запали ме – Направи ме пепел... - Аман ве, кера Вангелио, колкото си извънземна, тройно си си земна, кераа... И опънахме дуета наш: Да не можам да гледам по тебе... Всичко ни е трис. Тва е. Игра-играница. А бомбата гърми ли гърми: - После, малко след средата на идния век, от новото трихилядолетие, ке пристигнат корабите-майки. Техните, извънземните кораби-майки. И ке започне подготовката ни за преселението на вселената ни. Много, много по-рано от разпадането й. Защото за ТЕХ хиляда години са нищо, Пеше. Все едно едно мигване, леля. Ето защо, ТЕ ке си дойдат по-овреме, та да не се блъскаме, като се раздуе и свърши вселената ни. Като свърши нашето слънце, Пеше, ТЕ ке са ни светлината, да знаеш. Защото тук ке зейне църна дупка. Защото тук ке зейне църната дупка на изкривената, самозасмукваща се вселена. Ке се получи тунел, без скоростта на светлината и, директно ке излетиме извън нея. Чу. Отваря се вратата, Пеше. Отварят ни вратата. Айде, чекат ни други слънца. Други огньове. Всичко ке се оправи, да знаеш, чу. И дуета напълно пламна, та гръмна: Земи огин - запали ме - да не можам, да гледам по тебе... - Айде сега, наздраве, за новия космос, Пеше. Айде, леля. Не бой му се. Ние сме вечни, чедо, леля. Вечни сме, да знаеш. Господ сме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар