ЛЮЛЯКЪТ - АРОМАТЕН И ЛЕЧЕБЕН

С настъпването на пролетта целият цвят разцъфтява. Лалета, нарциси, теменужки украсяват къщи и паркове. Отдавна е цъфнал и люлякът. Този храст с нежните си цветове не само ни омайва с чудния си аромат и създава пролетно настроение, но е истинска находка за народната медицина.

Родината на люляка е Мала Азия и Персия. За пръв път Ангериус Бусбег, посланика на императора на Свещената Римска империя Фердинанд I, при султан Сюлейман в Константинопол, пренесъл храста в Италия и Виена. Приблизително по същото време люлякът се появил и в Англия; посадили го в извънградския замък на Хенрих VIII.

Латинското име на всичките храсти, които се отнасят към този вид, е Syringa. Това е името на красивата нимфа Сиринга, която спасявайки се от младия Пан, се превърнала в храст с красиви лилави цветове.  В гръцки език съществува думата syrinx, която се превежда като "тръбичка" или "дудук". Според легендата флейтата била изобретена от Пан, който я издялал от храста сиринга.

Според друга легенда един от боговете се ядосал на хората и решил да ги унищожи чрез потоп. Един млад и красив овчар решил да спре катастрофата, като се пожертва. Хората, бягайки от прииждащата вода, се изкачвали високо в планините. Юношата, за да умилостиви небесния обитател, се хвърлил от един от върховете. Божеството чуло молбата му и трагедията била предотвратена. Бушуващият поток вода бил спрян. Омилостивеният бог в памет на подвига на овчаря засипал земята със зелени храстове с красиви лилави и бели цветове.

Люлякът живее над сто години.

В Англия имат негативни виждания за люляка. Англичаните смятат, че който се кичи с люляк, се обрича на безбрачие и никога няма да познае семейното щастие.

Повечето народи имат дружелюбно отношение към люляка. Освен това той се използва в гадателските ритуали. За да привлече човек щастието в дома си, трябва да изсуши клонче люляк между страниците на книга.

На езика на цветята люлякът има няколко значения, в зависимост от цветовете си.   Белият люляк символизира невинността, розовията и виолетовият - първата чиста любов, а лилавият задава въпроса дали са живи още чувствата или са угаснали.

Маслото от люляк помага в обредите за защита на дома от зли сили. Всяка нечиста сила бяга от неговия аромат; ако на основата му се изработи благовоние и от време на време се опушва домът, тази процедура ще уравновеси страстите сред членовете на семейството.

Езотериците обаче причисляват люляка към дърветата вампири, които изсмукват от човека цялата му  негативна енергия и ако процедурата на взаимодействие между тях не се прекрати, човекът може да се лиши и от положителната енергия.

В народната медицина се използват цветовете, листата, кората и пъпките на люляка. Суровината се суши далеч от слънцето, в помещения с добра вентилация или под навес.

Препарати с люляк се използват за премахване на възпаления и болки в ставите, ревматизъм, артроза, подагра, за лечение на треска и отстраняване на пристъпите на малария и при бъбречнокаменна болест. Люлякът се използва в лечението на малария и има подобно на хинина действие.

Всичките части на люляка съдържат етерично масло, гликозида сирингин, който му придава горчивия привкус, флавоноиди, смоли и др. На сирингина се дължи противовъзпалителното, потогонното и болкоуспокояващото действие на люляка. Люлякът облекчава състоянието на болни при треска, простуда, действа температуропонижаващо, лекува застаряла кашлица, в комплекс с медицински препарати лекува възпалителни заболявания на бъбреците, подпомага изхвърлянето на пясък от тях, лекува рани и натъртвания, силно облекчава състоянието на ставите при подагра, остеохондроза, полиартрит, артрит, ревматизъм, действа като противогъбично средство, премахва главоболието, облекчава състоянието при болни от сърдечно-съдови заболявания.

За лечение се използва най-често спиртна настойка с люляк:

Пресни листа или цветове от люляк - 100 грама, се насипват  в буркан и се заливат догоре със спирт или водка. Сместа престоява на тъмно място две седмици. След това тя се прецежда и се употребява по назначение.

Как се употребява спиртната настойка:

1.  За лечение на подагра преди хранене се приемат по 15-20 капки; 

2. При остеохондроза, отлагането на соли и ревматизъм се приемат два пъти н ден по 20 капки преди ядене. Болните места се разтриват с настойката.

3. Със спиртната настойка се прави гаргара при ларингит, 3-4 пъти на ден.

При бронхиална астма и диабет се използват люляковите пъпки

2-3 супени лъжици пъпки се заливат с две чаши гореща вода; сместа престоява шест часа и се приема по една супена лъжица, преди ядене.

Отвара за лечение на бъбречни болести

Две супени лъжици сухи или пресни листа се заливат  с една чаша вода; сместа завира, след това престоява 2-3 часа на топло място и се прецежда. Приема се преди ядене, по една супена лъжица.

При пясък и камъни в бъбреците се приготвя  настойка

Една супена лъжица листа от люляк се заливат с една чаша гореща вода; сместа престоява един час и се приема по една супена лъжиц преди ядене. Тази настойка помага и при цистит.

Настойка при висока температура

Две супени лъжици смес от листа от люляк и липа се заливат с една чаша гореща вода; сместа престоява един час. Настойката се приема топла, три пъти на ден.

Рецепта при лошо заздравяващи язви и гноящи рани

Поразеният участък се измива. Младите листа се измиват, смилат, налагат на раната и се прави превръзка. През деня превръзката се сменя 3-4пъти.

Настойка като потогонно и температуропонижаващо средство

Една супена лъжица цветове от люляк се залива с една чаша вряла вода. Сместа престоява един час, прецежда се и се изпива на 3-4 пъти през деня. 

Две супени лъжици цветове от люляк, пъпки или листа се заливат с половин литър гореща вода; сместа престова един час на топло място. В нея могат да се добавят и цветове от липа. Настойката се изпива за един ден, като се разделя на 3-4 дози.

Рецепта за лечение на диабет

Три супени лъжици суровина от люляк се залива с половин литър гореща вода; сместа  престоява шест часа. Това е дневната доза за един човек.

Противопоказания: растението е отровно;  препарати от люляк не бива да използват болни с хронична бъбречна недостатъчност, гломерулонефрит, тежки стомашни болести и жени, страдащи от аменорея.