МОЗЪКЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК Е НАТЪПКАН С МИКРОПЛАСТМАСА
Имунологът Крючков: в мозъка на човека се трупа нанопластмаса, която не се извежда
Микропластмасата завинаги се е заселила в нашия мозък, показва ново изследване на учени. В последните осем години нейната концентрация се е увеличила с 50%. В главата на човека тя е дори повече, отколкото в черния дроб и бъбреците.
Как се живее с тази микропластмаса и колко е опасна за здравето на човека?
Откъде се взема тя?
Частиците микропластмаса са резултат от процеса на разпадане на изкуствените полимери, пластмасите, синтетичните дрехи, полиетилена, опаковките на продуктите, бутилките за вода и др. С този проблем човечеството се сблъска в последните 50-70 години.
Най-напред частици микропластмаса били открити в различни животни, преди всичко морски – птици и тюлени. Изследвания показват, че микропластмасата подкопава живота и вероятно причинява гибелта им.
Главният проблем не е в микропластмасата, чиито размери са по-големи от един микрон. Най-голяма биологична опасност за човека са ултрадребните частици нанопластмаса, с размер от 1 нанометър до един микрон (един нанометър е една милионна част от милиметъра).
Микропластмаса и нанопластмаса се откриват в големи количества абсолютно навсякъде, във всички среди, които ни заобикалят: в почвата, водата, включително и в морската, речната вода, питейната вода, във въздуха-
Това означава според специалисти, че тези частици могат да проникват в организма на човека с водата, храната, през кожата и при дишане от въздуха.
Човекът е буквално натъпкан с нанопластмаса, разказва Николай Ключков – директор на изследователска компания.
Защото човек яде риба, пие вода, яде различни продукти от пластмасови контейнери, вдишва въздух, контактува с дрехи, които често са синтетични.
Автомобилните гуми са голям източник на нанопластмаса. При рязко натискане на спирачките, изпод колелетата се изхвърля малка нанопластмаса, частици с размер до 70-80 нанометра, продължава Крючков. От пералните машини дори при битовото пране също се отделя огромно количество пластмасови частици.
Прастмасовият свят вътре в нас
Нанопластмасата попада в червата чрез храната. Но я откриват в белия дроб, мъжките полови органи, яйчниците, матката и в плацентата, бъбреците и черния дроб.
Изследвания показват, че нанопластмасата в червата предизвиква синдрома на раздразненото черво. Буквално преди два месеца излязоха резултата от изследване, което показва наличието на пластмаса в мъжкия полов член; изследователите направили извода, че тя е причината за мъжката фертилност, но това не е така.
Вероятно нанопластмасата се е заселила в цялата човешка нервна система, смята Н. Крючков.
Частиците нанопластмаса проникват в клетката, например в клетките на слизестата обвивка на червата. Преминават през тях и попадат в кръвотока; след това се разнасят в целия организъм. Същото се случва през алвеолите на белия дроб - в съдовете и в цялото тяло. Дори през кожните пори, в дълбоките слоеве на кожата, а след това – в кръвта.
Как микропластмасата вреди на човека?
Когато микропластмасата попадне в клетката, пречи да работят клетъчните мембрани и митохондриите – енергийните централи на клетките. И вероятно влияе на функцията на ядрата им.
Наночастиците пластмаса отделят много токсични химически вещества: тежки метали и органични токсини. Те са в малко количество, но тези частици се натрупват в организма и това предизвиква големи опасения, отбелязва Н. Крючков.
Главният мозък може да натрупва нанопластмаса повече отколкото бъбреците и черният дроб. Това е доказано в опити с риби. В мозъчното вещество се натрупва нанопластмаса, която никога не може да се изведе от организма. И тази нанопластмаса уврежда мозъка и никой не знае какви ще бъдат последиците вбъдеще.
Засега не е ясно дали натрупването на нанопластмаса в мозъка е свързано с Алцхаймер. Такива изследвания не са правени. Но вероятно ще се открият възпаления на нервите. Защото повишеното съдържание на микропластмаса в тъканите води до повишено възпаление.
Някаква част от нанопластмасата се извежда, но със стареенето организмът все повече се замърсява с нея.
Как да се защитим от нанопластмасата?
Първо трябва да установим кои са източниците й за нас.
Те са няколко:
Хранителната промишленост, всички пластмасови опаковки, контейнери, фастфудът;
Бутилираната вода в пластмасови бутилки. В един литър такава вода се съдържат до сто хиляди частици нанопластмаса. А човек пие много литри вода на ден;
Пакетираният чай. В една чаша чай от пакетче се съдържат милиони частици нанопластмаса.
Какво да правим?
Купуване на вода в стъклени бутилки или в големи пластмасови бутилки.
Да се вари чай от суровина, а не от пакетчета.
По-малко да се използват пластмасови контейнери и съдове за еднократна употреба.
Пакетите за продуктите е желателно да са хартиени.
Пластмасови бутилки с вода да не се оставят в автомобила. Вкъщи бутилките да не се излагат на слънце, за да не се нагрява пластмасата.
Ако сте донесли вкъщи готова храна в пластмасов контейнер, трябва да се прочете на опаковката дали може да се нагрява в микровълнова печка.
Оксана Нараленкова, Комсомольская правда
Няма коментари:
Публикуване на коментар