ОГРОМЕН МАГМЕН ПОТОК ПОД СИБИР?

Защо се плашат учените?

От недрата на Земята буквално се вдига гигантска маса разтопена магма. Тя е по-голяма от прочутия Йелоустоун и е по-гореща; намира се… под Сибир.

Този магмен потокя се издига от земната мантия. Според учените този подземен гигант има диаметър 2000 километра, колкото разстоянието от Москва до Казан, и се издига на височина над три хиляди километра, което е десет пъти повече от резервоара от магма под Йероустоун.

„Горещите“ доказателства

Оказва се, че буквално Сибир „се поти“ от горещината отдолу. В северните региони се засилили процесите на изхвърляне на метан и водород от недрата на земята, все едно че планетата се опитва да изпусне парата. А вулканите на арктическия шелф станали малко по-активни, сякаш някой е усилил огъня под гигантския подземен котел.

Най-тревожна е скоростта на нагряването. Сибир се нагрява 2-3 пъти по-бързо от останалия свят. И горещината идва именно от недрата на планетата.

Големите сибирски реки подават тревожни сигнали

Активността на магмения поток вече започна да влияе на поведението на сибирските реки. Об, Енисей и Лена – тези най-големи водни артерии в Сибир, ежегодно изливат в Северния Ледовит океан около 2300 кубически километра вода. Но в последните години учените забелязали странни промени в поведението им. На местата, където тези реки се вливат в океана, се образуват огромни пресноводни потоци – „своеобразни реки в океана“ – потокът Об-Енисей в Карско море и потокът на Лена - в  проливите Д. Лаптев и Санников; и те са не само най-големите речни потоци не само в Арктика, но и в целия Световен океан.

Горещият магмен поток постепенно променя температурния режим на тези водни маси. Учените открили, че пресноводните потоци имат друго поведение, за разлика отпреди. Те се разпростират на големи разстояния, формирайки истински пресноводни течения край арктическия бряг, на разстояние стотици километра.

Особено е интересна ситуация с потока на Лена. Той не само тече на изток, но буквално си проправя път през тесните проливи на Дмитрий Лаптев и Санников, нахлувайки в Източно-Сибирското море. По пътя си това прясно течение се засилва, подхранвайки се с водите на Индигирка и Колима, а след това се насочва далеч в Чукотско море.

Повтаря ли се историята?

Веднъж този горещ магмен поток вече се е „събуждал“. Преди около 250 милиона години той устроил на Земята истински апокалипсис. Нарекли събитието „Сибирският трап“. Изригването засегнало площ колкото Австралия. Слоят лава стигнал до 3 километра.

90% от всички живи същества на Земята изчезнали. Планетата се превърнала в истински ад – киселинни дъждове, разрушаване на озоновия слой, радикална промяна на климата. Сякаш някой натиснал копчето „рестарт“ на целия земен живот.

Когато реките се срещнат с магмата

Особени опасения предизвиква онова, което се случва на местата, където речните потоци взаимодействат със зоните на активност на магматичния поток. Там учените отбелязват засилване на вулканизма на арктическия шелф. Студените пресни води се срещат с подземната горещина, създавайки уникални потенциално опасни условия.

Тези процеси могат да доведат до неочаквани последици. Например силната промяна в температурата на морското дъно може да провокира освобождаване на метан, а това на свой ред, може да засили процесите на глобалното затопляне. Колкото повече е метанът, толкова по-бързо се нагрява планетата.

Какво ни очаква?

Ако ситуацията продължи да се развива в същия дух, можем да станем свидетели на този катаклизъм. Пепел може да покрие не само Русия, но и голяма част от планетата. Това не е просто „вулканична зима“ – това е нов ледников период, който може да продължи с години.

Има ли изход?

Учените предлагат два пътя за решаването на проблема. Първият – постоянен мониторинг на ситуацията.

Вторият път е да се проведе „насочено изригване“. Идеята е да се създадат специални канали за магмата и контролируемо да се изпусне натрупаната енергия, докато тя не е решила само да излезе навън и не ни е организирала апокалипсис.

Този подземен гигант със своето бавно движение нагоре, ни напомня, че живеем на жива планета, която всеки момент може да ни поднесе сюрприз от планетарен мащаб.

Лайфжурнал