ПСИХОТРОННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО

В последните години в пространството все по-често се повтаря понятието „психотнонно оръжие”, историци публикуват информация за секретния немски проект „Тор”, разработен във фашистка Германия. Този проект предвиждал създаването на апарати, които да манипулират човешкото съзнание. През 1944 г. немските учени успели да създадат първите прибори, а в края на войната в Германия били вече инсталирани 15 психотронни централи. Те влияели не само на съзнанието на немските войски, но и на цялото население. Психотронните централи били настроени да повишат фанатизма, бойния дух, волята за победа.

След войната в Съветския съюз в много населени пунктове също били монтирани психотронни системи за манипулиране на човешкото съзнание – „Краб” и „Въздушен змей”.

През 80-те години в Рига бил монтиран комплексът „Въздушен змей”. Над града се спускало кохерентно поле, което изравнявало всички хора по физически данни, интелект и емоционална настройка. Онези, които излизали от установените рамки, усещали дискомфорт, враждебно отношение към себе си и затова се спускали до нивото на останалите. Тази система била създадена, за да не избухват народни вълнения и бунтове. Чрез системата „Въздушен змей” се регулирало нивото на престъпност. Създателите се надявали да се сплотят хората и те да бъдат безгрижно щастливи. Тази система била задействана и на Далечния изток.

Системата „Краб” заработила в Москва, Алма Ата, Ленинград и Душанбе. Тази система представлявала по-съвременна мрежа от психотронни излъчватели; те манипулирали човешкото съзнание и подтиквали хората да извършват различен вид програмирани действия. През 1990 г. системата в Душанбе се сринала и хората за няколко дни изпаднали в полулудо състояние. Повечето институции и магазини били разграбени, в масовите безредици участвали дори вътрешните войски и милицията.

Като наследство от Съветския съюз новообразуваните републики получили централите ЦУЛиП, които били разработени в края на 70-те години. В момента такива комплекси има в цяла Русия. Откакто влязла в експлоатация, тази система е модернизирана няколко пъти, но повече от 30 години не е променяна. ЦУЛиП се управлява от военни и цивилни, които са подписали декларация за пазене на тайна.

В съветското време тези комплекси били разположени в цели помещения и се състояли от съветски генератори, волтомери, честотомери, магнетотрони и др. Когато комплексите работели, силно прегрявали. В системата имало специален електростимулатор и енцефалограф, които се включвали към оператор, който се намирал в отделно помещение. Цялата система се управлявала от техник, който залагал програмата на лента, вкарвал нужните параметри на пулта за управление и натискал копчето на старта.

Обществеността научи и за опитите с установката „Радиохипноза”, които се провеждат през 1973 г. в една военна част. Тази установка излъчвала СВЧ, които предизвикали в мозъка на войниците акустични вибрации. Установката обхващала населението в площ от 100 квадратни километра и потопила в сън всичките местни хора. Установката „Радиохипноза” предизвикала мутации в клетките на организма.

В Съветския съюз използвали и т.нар. мрежов метод за психотронно въздействие върху населението. Това се случило през 80-90-те години на миналия век. В основата на този метод залегнало откритието на Михайловски, който открил, че определени комбинации от електромагнитни импулси, които се повтарят с определена честота и транслирани на определена честота, влияят върху работата на вътрешните органи. В съветско време психотронната обработка на населението се извършвала чрез телефона, осветлението, телевизионните антени, радиомрежите, сигнализациите. Много хора получили непоправими травми, много възрастни хора починали. Имало случаи съвършено нормални хора да напускат домовете си и да се превръщат в клошари.

Друг комплекс за психотронно въздействие се намирал в град Корольов и влизал в рамките на НПО „Енергия”. Бил създаден през 1986 г. и представлявал генератор от специални физически полета, които имали за цел на коригират поведението на големи маси от населението. Генераторът бил изведен в космическа орбита и обхващал с лъчите си големи територии.

През 1976 г. в украинския град Славутич се появила апаратура, която излъчвала пулсиращо чукане в радиоефира. Тази точка е известна като „Чернобил-2”, а на Запад я наричат „Руският кълвач”. Западът бил обхванат от паника. В пресата се появили статии за страшното руско оръжие, което можело да унищожи веднага пет американски града и да зарази с епидемии много народи. Западни учени предположили, че чрез радиолокационни станции се предавали импулси, които влияели на психиката. Същността на въздействието била, че носещият сигнал от радиолокационната станция се модулирал в сигнал със свръхниска честота, който съвпадал с импулса на мозъка в състояние на гняв и раздразнение.

Днес има информация, че „Чернобил-2” е бил част от съветската ПРО и противокосмическа отбрана, които трябвало да открият ядреното нападение в първите секунди след изстрелването на балистични ракети от противника. С къси радиовълни, които се разпространявали на хиляди километри, се планирало постоянно да бъде сканирана американската територия. Но на Запад импулсите на „Чернобил-2” били приемани като психоактивни методи за влияние върху човешкото поведение.

През 1969 г. в Съветския съюз започнало строителството на РЛС „Дъга-2” край Киев и на Далечния изток, но тя не била използвана, тъй като не се справила със задачите си. На Запад обаче продължили да сеят паника. След чернобилската катастрофа проектът „Дъга-2” край Киев бил закрит. Установката „Дъга-2” в Хабаровск също била закрита.

Днес можем само да гадаем с каква цел били създадени тези установки.

Днес Русия разполага с ново психоактивно оръжие, наречено звукови наркотици.

През 2006 г. било поставено началото на програмата I-Doser чрез която се прослушвали аудиофайлове с определено съдържание. Те били звуци, които предизвиквали еуфория, подобно на наркотиците. Тези звуци се съхранявали в специални закрити файлове. През 2009 г. вече имало стотици звукови файлове. Скоро закритите файлове били счупени, а съдържанието им било преобразувано в обикновени формати на аудиофайлове. Появили се много сайтове, които предлагали на всички желаещи безплатно да слушат „звукови наркотици”. Звуковите наркотици са пулсиращи звуци с определени честоти. Влиянието върху мозъка се осъществява за сметка на бинауралните ритми, които са идентични на честотите на „мозъчните вълни”.

Неврохирурзи и други учени твърдят, че „звуковите наркотици” нямат губително въздействие върху човешката психика. Но те едва ли са прави. Във всеки случай продължителното им въздействие влияе на състоянието на човека, както на физическо, така и на психическо ниво.